№ 200
гр. гр.Монтана, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА В. ТОДОРОВА-ЕФРЕМОВА
като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Гражданско дело №
20211630101747 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.49 ал.1 от Семейния кодекс.
Ищцата, Н. Д. П. , ЕГН **********, с постоянен адрес:
хххххххххххххх, чрез процесуалния си представител адвокат Е.А., вписана в
АК Монтана, с изрично пълномощно, съгласно изискването на чл.34 ал.2
ГПК, с рег. № 5891 от 12.07.2021 г. на нотариус Валерия Тодорова, с рег.№
596 на Нотариалната камара, е предявила иск срещу ЦВ. Г. П., ЕГН
**********, с адрес: ххххххххххх, с правно основание чл.49 от СК.
В исковата си молба твърди, че с ответника сключили граждански
брак на 14.02.1987 год. в хххххххххххх, с акт за брак № 2/14.02.1987 год., изд.
от хххххх. По време на брака имат родени две деца, които са пълнолетни и
ххххххххххх, ЕГН **********, род. на 13.02.2007 г.
От 2005 година с ответника живеят във фактическа раздяла, като тя
живее в гр. ххххххххх, а съпруга и живее в хххххх като наемател.
Родените по време на брака им с ответника деца са пълнолетни и
всяко едно от тях живее самостоятелно.
Детето ххххххххххх, ЕГН ********** е родена по време на
фактическата им раздяла с ответника и произхожда от друг биологичен баща.
Тя е със заболяване - вродена луксация на ТБС и умерена умствена
1
изостаналост. Въпреки, че детето не е заченато от ЦВ. Г. П., по силата на
законовата презумпция на чл.61, ал.1 от СК, същият е вписан като неин баща
в акта за раждане.
От фактическата им раздяла до момента всеки от тях заживял свой
собствен живот, без да се интересува от живота на другия. Тя живее с
биологичния баща на детето си в хххххххххх и двамата полагат грижи и дават
средства за издръжката и лечението на Виктория.
С ответника са отчуждени напълно един от друг, а бракът им
съществува само формално. Отношенията им са дълбоко и непоправимо
разстроени. Понататъшното съществуване на брачният съюз не е в техен
интерес. Липсва всякаква възможност да настъпи промяна в отношенията им
към заздравяване на брака, поради което желае същия да бъде прекратен с
допускане на развод, без да се изследва въпросът за вината и ползването на
семейно жилище, тъй като такова нямат. По време на брака нямат придобито
движимо и недвижимо имущество, което да е в режим на СИО.
При сключването на брака не е променяла фамилното си име.
Моли съда да постанови решение, с което да се прекрати брака им с
допускане на развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство,
без да се изследва въпросът за вината и ползването на семейно жилище.
Местоживеенето и упражняването на родителските права по
отношение на непълнолетното и дете ххххххххххх, ЕГН ********** да бъдат
предоставени на нея майката - Н. Д. П., ЕГН **********. Бащата ЦВ. Г. П.,
ЕГН ********** да заплаща на ххххххххххх, ЕГН **********, със съгласието
на майката Н. Д. П., ЕГН ********** по 162.50 лв./сто шестдесет и два лева и
петдесет стотинки/ месечна издръжка до настъпване на законоустановени
причини за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва
за всяко просрочено плащане, считано от влизане в сила на решението за
развода.
Да има право да осъществява връзка с детето по интернет, тъй като
същото е инвалид и лечението му налага постоянно да пребивава във
хххххххххх.
СИО не притежават, което да е обект на подялба.
Ответникът, ЦВ. Г. П., ЕГН **********, с адрес: ххххххххххх, в
2
срока, предвиден за отговор не взема становище. Редовно призован за
насрочено съдебно заседание не се явява и не се представлява.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по
делото и на основание чл.235 ГПК приема за установени следните
обстоятелства:
Страните са съпрузи, сключили граждански брак, признат единствено
за официален такъв в Република България на 14.02.1987 година в ххххххххх,
за което е съставен Акт за сключен граждански брак № 2 от 14.02.1987 г. на
Кметство ххххххх.
При сключването на брака съпругата не е приемала фамилното име на
съпруга си.
От брака има родено ненавършило пълнолетие дете, въпреки
изявлението на майката, че съпругът и не е биологичен баща на детето
Виктория, родена на 13.02.2007 година в град Монтана.
Предявен е иск от съпругата Н. Д. П. за допускане развод и
прекратяване на брака, с доводи за настъпилото му дълбоко и непоправимо
разстройство, като не претендира да се установява вина на които и да е от
съпрузите.
Ответникът не оспорва твърдението за настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство в брака, предвид не представяне отговор в
предвидения от закона срок и не вземане становище по предявения иск.
Установено е също така, че в брачните отношения се е появило
напрежение и дезинтересиране към другия, в резултат на което са и във
фактическа раздяла от 2005 г.
Настъпилата фактическа раздяла задълбочила отчуждаването между
съпрузите и довела до окончателното разкъсване на брачните връзки.
Единственото основание за развод по Семейния Кодекс е дълбокото и
непоправимо разстройство в брака.
Дълбоко е разстройството, което е довело до разкъсване на семейната
общност, до липса на взаимност, уважение, доверие и другарски
взаимоотношения между съпрузите, при което брачната връзка е само
формална и не съответства на закона.
3
Касае се за едно отрицателно състояние на брачната връзка – антипод
на понятието за брачен съюз, отрицание на нормалното съдържание на
съпружеската общност, която е напълно и окончателно разрушена, липса на
минималната наличност на изискването от морала и закона съдържание на
една нормална брачна връзка. Не съществуват взаимна любов, вярност и
привързаност, взаимно уважение, доверие, другарски отношения и готовност
за взаимопомощ, взаимно разбирателство и общи усилия за обезпечаване
благополучието на семейството, жалост и разбиране проблемите и
състоянието на другия, а вместо тях са налице отношения на студенина и
безразличие, на недоверие, неразбирателство, враждебност, на неизпълнение
на моралните и правни съпружески задължения.
Непоправимо е разстройството, което не може да се преодолее, за да
се възстановят нормалните съпружески отношения.
В настоящият случай, отчуждението и незаинтересоваността, а и
дългата, повече от 16 години фактическа раздяла между съпрузите, е
предизвикала дълбоко и непоправимо разстройство.
Горе изложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните
писмени и гласни доказателства. Разпитаният в качеството на свидетел
Вениан Цветанов Горанов, син на страните, посочи, че отношенията в брака
между родителите му са приятелски и коректни, майка му повече от 10
години живее във Финландия. Тя има дете от друг мъж и това е Виктория.
Личните съпружески отношения са по начало от нравствено и
емоционално естество. Затова те трудно се подават от конкретно правна
нормировка. По тази причина само малка част от тях се урежда
непосредствено от нормите на правото. Голяма част от тези отношения се
регулират от нормите на морала – вярност, привързаност, зачитане, честност,
правдивост, откровеност, уважение, обич и разбиране, взаимно доверие и
създаване на спокойна атмосфера в семейството и отговорно отношение към
отглеждането, грижата, възпитанието на детето.
В конкретния случай формално съществуващата брачна връзка
окончателно е опразнена от нейното дължимо, според закона и морала,
необходимо вътрешно съдържание. Налице е дълбоко и пълно разстройство
на брака им, като общността между съпрузите е напълно унищожена и са
разкъсани всички духовни и физически връзки между тях, а от брака е
4
останала само формално юридическата връзка, която съществува единствено
по документ. Всички устои на брака им са подронени и разрушени, той е
опразнен от жизненото съдържание, обективно е разрушен в основата си и
физически е престанал да съществува, тъй като е настъпила обективна
невъзможност за неговото продължаване – това би било безсмислено,
неоправдано, би представлявало само тежест за съпрузите и обществото и от
тази гледна точка, по – нататъшното му съществуване е нетърпимо. Това
дълбоко разстройство е и непоправимо – то е трайно, постоянно, окончателно
и без възможност за преодоляване и възстановяване на брачната общност и на
нормални съпружески отношения. Между съпрузите е настъпил пълен и
окончателен разрив и не съществуват никакви изгледи за укрепване и
заздравяване на брака. Разводът в случая е едно състояние, от което няма друг
възможен житейски изход. Липсата на любов не може да се вмени никому
във вина.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че бракът между Н. Д. П. е
дълбоко и непоправимо разстроен, поради което следва да допусне развод.
Бракът на страните е лишен от съдържанието, което законът и моралът влагат
в него. Съществуването на такъв брак е формално, той не допринася за
създаване на добра атмосфера в семейството, липсва топлотата в
отношенията, вниманието, грижата, уважението, зачитане достойнството на
другия, обичта, не действува и възпитателно по отношение на роденото от
брака дете, а и от събраните по делото доказателства, се установява, че е
настъпило непреодолимо отчуждение, безразличие и незаинтересованост от
живота на партньора, което и обуславя извода, че следва да бъде прекратен.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че в брака на страните е
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.
Предвид това и искът с правно основание чл.49 ал.1 от СК се явява
основателен.
ОТНОСНО ВИНАТА
Ищцата не е направила искане съдът да се произнесе по въпроса за
вината относно настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство в брака и с
ответника. Ответникът не взе становище по иска, а така също и да се изследва
този въпрос, поради което съда намира, че не следва да се произнася с
решението си в тази връзка.
5
ОТНОСНО РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА, ИЗДРЪЖКАТА И РЕЖИМ НА
ВИЖДАНЕ
От брака има ненавършило пълнолетие дете и тези въпроси стоят за
разглеждане в процеса.
При условие, че само ищцата иска упражняване на родителските права
по отношение на малолетна Виктория, за която твърди, че ответникът не е
неин биологичен баща, то докладчикът по делото следва да прецени,
съобразно определени критерии при кого от двамата родители да остане
детето. За да определи по-пригодния родител, съдът следва да съобрази
включително разпоредбите на Постановление № 1/12.11.1974 г. по гр. дело №
3/1974 г. на Пленума на ВС, чиито постановки и принципи не са загубили
сила. В посоченото постановление са приети и насоки относно
обстоятелствата, които имат правно значение и които следва да се взимат
предвид от съдилищата, съобразно спецификата на всеки конкретен случай и
в съвкупност. Като по-съществени са изведени:
1. Възпитателски качества на родителите/става дума за личностни качества,
така също и за образование, култура и др. /;
2. Морални качества на родителите/от гледна точка на добрия пример/;
3. Грижи и отношение на родителите към децата;
4. Желание на родителите;
5. Привързаност на децата към родителите/но не и при търсено отчуждаване
на детето от страна на единия родител спрямо другия/;
6. Пол на децата/в постановлението е прието, че майката е по-пригодна от
бащата да отглежда и възпитава децата от женски пол и наравно да отглежда
и възпитава момчетата/;
7. Възраст на децата/в постановлението е прието, че възрастта на децата е от
значение, когато наред с другите обстоятелства детето се нуждае от
определени родителски грижи. Децата в ниска възраст/пеленачета, в първите
години/, децата с разклатено здраве и др. се нуждаят от непосредствена
майчина грижа/;
8. Помощ на трети лица;
6
9. Социална среда;
10. Жилищно-битови и други материални условия на живот;
11. Вина за разстройството на брака е без правно значение за упражняването
на родителските права, но когато поведението, от което е направен извод за
вината, се е отразило или може да се отрази върху отглеждането и
възпитанието на децата, то може да се включи в съвкупността от
обстоятелствата, които са от значение за мерките.
Съгласно чл. 123 от СК родителските права и задължения се
упражняват в интерес на детето от двамата родители заедно и поотделно. При
разногласие между тях, спорът се решава от районния съд след изслушване на
родителите, а ако е необходимо, на детето. С този иск се цели да се разреши
спор за конкретни права по отношение на децата, а не спор относно
упражняването на родителските права цялостно. Този иск е спор между
родители, които са в брак.
Съдебният акт, с който съдът разрешава спора за мерките относно
упражняването на родителските права, дължимата издръжка и определяне
местоживеенето на детето, е проява на съдебна администрация на
гражданските правоотношения, при която съдът разполага с оперативна
самостоятелност при разрешаването на съответните отношения, изхождайки
от правилото за защита интересите на детето, което е най-важното,
съществено и определящо при разрешаването на такъв спор.
Досежно това, кому да бъде предоставено упражняването на
родителските права върху роденото от брака им дете, съдът съобрази, че само
майката има желание да упражнява родителските си права, и очевидно
разполага със сравнително еднакви ресурси да отглеждат детето си.
Събрани са доказателства, че ищцата е тази, която е отдала вниманието
си, отговорността и грижата относно Виктория, имайки предвид и
заболяването, което има детето и непрекъснатото наблюдение и че полага
адекватни грижи за него и разполага с подходящи социално-битови условия.
В тази връзка следва да се отбележи, че детето е момиче, вече на 14 години, и
има заболяване – вродена луксация на ТБС и умерена умствена изостаналост.
Не може да се пренебрегне факта, че майката преимуществено е полагала
грижата за дъщеря си. В случая следва да надделее преценката кое е най-
доброто за самото дете. Съответно, съдът приема, че е изцяло в интерес на
7
детето упражняването на родителските права да бъде предоставено на
ищцата, като бъде постановено и детето да живее при нея.
При положение, че ищцата ще упражнява родителските права, на
ответника следва да бъде определен режим на лични отношения с детето.
Съдът приема да постанови режим, който е по-ограничен, с оглед
непребиваването на майката с детето на територията на Република България.
Разпоредбата на чл.142 ал.1 от СК сочи, че размерът на издръжката се
определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и
възможностите на лицето, което я дължи и тези два критерия следва да се
преценяват при условията на кумулативност и в определените размери, но
настоящият състав на съда счита, че основен фактор при определяне размера
на издръжката следва да се преценява доколко няма да бъде затруднен
дължащия такава, тъй като възрастта му и здравословното състояние
позволяват реализирането на доходи, както за задоволяване на неговите
потребности, така и за възможността за нормално физическо, психическо
развитие и обучение на детето. Не без значение е и обстоятелството, какви са
условията на живот, в насока на непрекъснато растящите цени на стоки,
услуги, лечение, такси.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в
настоящото производство ищецът следваше, посредством пълно доказване, да
установи четирите предпоставки за уважаване на осъдителния иск за размера
на претендираната издръжка. Той е доказал предпоставките: че дъщеря им не
е навършила пълнолетие, че ответника е вписан за неин родител и, че са
необходими средства, дължими и от другия родител за задоволяване на
неговите нужди. Нуждите на детето и условията на живот са с траен и
продължителен характер. Детето расте, и предвид особеностите на възрастта
му (когато много по-бързо нарастват обичайните материални потребности на
детето), а и заболяването, което има детето; съобразно социално-
икономическата обстановка в страната, може да се направи обоснования
извод за трайно и съществено нарастване на потребностите на детето, а и
нуждата от предоставяне на издръжка от родителя, ответник.
По делото не е доказана четвъртата предпоставка, а именно
възможността на ответника да дава издръжка на детето си. Съдът намира, че
възможностите на ответника да дава издръжка е предпоставка, която касае не
8
само размера на издръжката, но и основанието на иска. По такъв начин една
от кумулативните предпоставки за уважаване на исковата претенция, с правно
основание чл. 143 СК е налице. Не са представени доходите на майката на
детето, няма доказателства за реализирани доходи на бащата. В настоящото
производство не е достатъчно ангажирането единствено на доказателства за
размера на сегашната издръжка. Следва да се докажат материалните
възможности и на двамата родители, за да може да се направи преценка и да
се определи делът на всеки от родителите на детето при определяне на
издръжката му.
Най-сетне следва да се посочи доводът, че за уважаване на претенцията,
единствено водещи са интересите на детето, съобразено и с възможностите на
двамата родители, установени по безспорен начин.
Съдът счита, че така изяснената фактическа обстановка съставлява
хипотезата на чл. 143 от СК и са налице условията за определяне на размера
на дължимата издръжка, по смисъла на този текст от Закона. Обстоятелствата,
които се съобразяват при определяне на размера на ежемесечната издръжка за
детето Виктория, касаят не само нарастващите му нужди, с оглед на това, че
непрекъснато се изменят и социално-икономическите условия на живот, а от
друга страна, нуждите на детето от елементи и средства за физическо и
духовно развитие се завишават, като се има предвид и заболяването му, не
може да определи издръжка, под посочения минимум за такава, а именно:
¼ от определената за страната минимална работна заплата, която за 2021 г. е
в размер на 650.00 лв. месечно, а по отношение издръжката на ненавършило
пълнолетие дете не може да падне под 162.50 лв.
ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ
Относно ползването на семейното жилище, такова не е посочено, и не
следва произнасяне по този въпрос.
ОТНОСНО ФАМИЛНОТО ИМЕ
Ищцата не е променяла фамилното си име при сключването на брака и
не се налага никаква промяна в тази насока.
Разноските:
Съдът определя окончателна държавна такса от 50 лв., вносима по
равно от двете страни, доколкото бракът се прекратява без произнасяне по
9
въпроса за вината, като следва да се съобрази, че ищцата е внесла
първоначална такса от 25 лв. Ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса за допускането на развода и за издръжката за бъдеще време.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА РАЗВОД между Н. Д. П., ЕГН **********, с постоянен
адрес: хххххххххххххх и ЦВ. Г. П., ЕГН **********, с адрес: ххххххххххх и
ПРЕКРАТЯВА брака им, сключен на 14.02.1987 година с Акт за граждански
брак № 2 от 14.02.1987 г. на Община Хайредин, Кметство ххххххх, поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, без да се произнася по
въпроса за вината.
ОТНОСНО РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА, ИЗДРЪЖКАТА,
МЕСТОЖИВЕЕНЕ И РЕЖИМ НА ВИЖДАНЕ
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
непълнолетното дете ххххххххххх, ЕГН **********, родена на 13.02.2007 г. в
град Монтана, на майката Н. Д. П., ЕГН **********, с постоянен адрес:
хххххххххххххх.
ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на детето ххххххххххх, ЕГН
**********, родена на 13.02.2007 г. в град Монтана, при майката, на адрес:
ххххх и на адрес в хххххххххх: хххх ххх, ххххххххххх ххх.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти: Бащата ЦВ. Г. П., ЕГН
**********, с адрес: ххххххххххх, има право да осъществява контакт с детето
ххххххххххх, ЕГН **********, родена на 13.02.2007 г. в град Монтана по
интернет, два пъти в месеца, по разбиране на родителите.
ОСЪЖДА ЦВ. Г. П., ЕГН **********, с адрес: ххххххххххх да заплаща
ежемесечна издръжка на детето ххххххххххх, ЕГН **********, родена на
13.02.2007 г. в град Монтана, със съгласието на неговата майка Н. Д. П., ЕГН
**********, с постоянен адрес: хххххххххх в размер на 162.50 лв., считано
от влизане в сила на решението, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена съобразно падежа и вноска, до настъпване на причини и
обстоятелства, касаещи нейното изменяване или прекратяване.
ОТНОСНО ИЗДРЪЖКАТА МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ
10
След прекратяването на брака съпрузите не си дължат издръжка.
ОТНОСНО ФАМИЛНОТО ИМЕ
НЕ ДОПУСКА ПРОМЯНА във фамилното име на съпругата Н. Д. П..
ОСЪЖДА ЦВ. Г. П., ЕГН **********, с адрес: ххххххххххх , да заплати
по сметка на Районен съд Монтана държавна такса в размер на 25.00 лв. за
допускането на развода и прекратяването на брака, 234.00 лв. за определения
размер на месечната издръжка за малолетното дете и 5.00 лв. за служебно
издаване на изпълнителен лист, в случай на принудително събиране на
сумите.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
11