№ 17971
гр. София, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20221110102330 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
„Банка ДСК“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК, чл.86, ал.1 ЗЗД и
чл.92 ЗЗД срещу Н. П. Н., ЕГН ********** в качеството й на поръчител по договор за кредит от
26.06.2015г. за сумата от 9357,38 лева - главница по договор за кредит за текущо потребление от
26.06.2015г. и допълнителни споразумения към него, ведно със законна лихва от 20.09.2019г. (дата
на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, за
сумата от 23,39 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
11.09.2019г. до 19.09.2019г., за сумата от 120 лева - разходи по изискуем кредит, за сумата от
529,17 лева - възнаградителна лихва в размер на за периода от 15.04.2019г. до 10.09.2019г. и за
сумата от 11,88 лева - неустойка за забава за периода от 15.04.2019г. до 10.09.2019г., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 53932 по описа за 2019г. на
СРС, 64 – ти състав.
Ищецът твърди, че на 26.06.2015г. е сключил договор за кредит за текущо потребление с
кредитополучател Ина Гришева Петкова, като ответницата – Н. П. Н., е поела поръчителство по
договора. Отпуснатият кредит бил в размер на 10000 лева със срок за издължаване от 120 месеца.
Към договора били сключени три допълнителни споразумения – от 16.02.2017г., 15.02.2018г. и
21.02.2019г. Първата неплатена погасителна вноска била с падеж на 15.04.2019г., след което
плащанията по договора били окончателно преустановени. Поради наличие на забава в плащанията
и съобразно уговореното между страните кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на
16.08.2019г. чрез връчване на уведомление до длъжника. След транформиране на дълга в
предсрочно изискуем процесните вземания възникнали в предявения размер. По повод издаден
изпълнителен по заповедното дело изпълнителен лист за принудително събиране на процесните
вземания било образувано изпълнително дело № 1806/2019г. по описа на ЧСИ Димитър Вълков, в
рамките на което дългът бил изцяло погасен.
Ответницата е подала отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК. Позовава се на това,
че е получила уведомление от частния съдебен изпълнител за прекратяване на изпълнителното
дело, образувано за събиране на процесния дълг на основание чл.433, ал.2 ГПК. Главният
длъжник, срещу когото също била издадена заповедта за изпълнение, не подал възражение по
чл.414 ГПК и заповедта за изпълнение спрямо него влязла в сила. Дължимите суми по процесния
договор за кредит били погасени в образуваното изпълнително дело. При това счита, че липсва
1
правен интерес от настоящото производство по реда на чл.422 ГПК.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове и доказателствата по делото,
намира следното:
На първо място съдът намира за неоснователно възражението за недопустимост на
производството поради липса на правен интерес, доколкото изпълнителното производство е
прекратено с пълно погасяване на задълженията, предмет на настоящото производство по реда на
чл.422 ГПК. В случая правния интерес от заведеното по реда на чл.422 ГПК производство спрямо
ответницата Н. Н. (сочена като поръчител по твърдения договор за кредит) произтича от
подаденото от нея възражение по чл.414 ГПК. Въпрос по съществото на делото е дали
принудително събраните суми в изпълнителното дело се съобразяват от съда на основание чл.235,
ал.3 ГПК, който въпрос обаче касае основателността на претенциите, а не тяхната допустимост.
Не е спорно между страните (предвид изричното изявление на ответницата в молба от
06.03.2023г. – л.37 от делото), че процесните вземания са възникнали в размерите съгласно
исковата молба, както и че същите не са били погасени към датата на издаване на заповедта за
изпълнение по чл.417 ГПК, във връзка с която е образувано настоящото производство. Предвид
това съдът приема, че ответницата Н. Н. в качеството на поръчител по процесния договор за
кредит е дължала процесните суми и същите не са били погасени към датата на издаване на
заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК.
Спазен е 6 – месечният преклузивен срок по чл.147, ал.1 ЗЗД за предявяване на исковете
спрямо ответницата в качеството й на поръчител по договора за кредит. Съгласно приетото с
Тълкувателно решение № 5/2019г. по тълк.д. № 5/2019г. на ОСГТК на ВКС при уговорено
погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи,
шестмесечният срок по чл.147, ал. 1 ЗЗД започва да тече от настъпване на изискуемостта на целия
дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост. В настоящия случай предсрочната
изискуемост на кредита е настъпила на 16.08.2019г., на която дата кредитополучателят Ина
Петкова е получила уведомление от банката, с което последната упражнява правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Исковете са заведени на 20.09.2019г. с подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (чл.422, ал.1 ГПК), поради което от датата на обявяване на
предсрочната изискуемост – 16.08.2019г., до предявяване на исковете по съдебен ред срещу
поръчителя – 20.09.2019г., не е изтекъл 6 – месечният срок по чл.147, ал.1 ЗЗД. При това
поръчителството не е погасено.
Възраженията на ответницата са съсредоточени върху обстоятелството, че задълженията,
предмет на делото, са принудително събрани в изпълнителното производство, образувано на
основание издадения въз основа на заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК изпълнителен лист.
Страните не спорят, че задълженията действително са погасени, като това е в резултат на
принудително събрани суми в рамките на изпълнителното производство. В този случай нормата на
чл.235, ал.3 ГПК не намира приложение, като съдът в производството по чл.422 ГПК не съобразява
факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по
издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в
образувания изпълнителен процес – това е прието в т.9 от Тълкувателно решение № 4/2013г. по
тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Ако се приеме обратното, исковете би следвало да се
отхвърлят поради принудителното събиране на вземанията, което от своя страна би дало право на
длъжника да се снабди с обратен изпълнителен лист по чл.422, ал.3 ГПК, който резултат в случая
следва да се избегне, защото към момента на принудителното изпълнение вземанията са
съществували. В случая не се спори, че правата, предмет на производството по чл.422 ГПК, са
съществували към датата на проведеното принудително изпълнение, поради което исковете са
основателни. Разбира се, ищецът няма право на повторно принудително изпълнение на процесните
вземания, но от съображения за правна сигурност предявените искове следва да се уважат въпреки
успешно проведеното принудително изпълнение, довело до пълно погасяване на дълга.
Предвид горното исковете са основателни и следва да се уважат така, както са предявени.
По разноските:
При изхода на делото право на разноски има само банката – ищец, на която следва да се
2
присъдят разноски за настоящото производство в размер на 300,84 лева – държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 100 лева поради невисоката
правна и фактическа сложност на делото.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, че Н. П. Н., ЕГН **********, със
съдебен адрес : гр. София, ул. „Братя Пулиеви“ № 4, ет.1, офис 101 – адв. Д. Б., дължи на „Банка
ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, ул. „Московска“ №
19, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК, чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД в качеството си на
поръчител сумата от 9357,38 лева - главница по договор за кредит за текущо потребление от
26.06.2015г. и допълнителни споразумения към него, ведно със законна лихва от 20.09.2019г. (дата
на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, сумата
от 23,39 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 11.09.2019г. до
19.09.2019г., сумата от 120 лева - разходи по изискуем кредит, сумата от 529,17 лева -
възнаградителна лихва в размер на за периода от 15.04.2019г. до 10.09.2019г. и сумата от 11,88
лева - неустойка за забава за периода от 15.04.2019г. до 10.09.2019г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 53932 по описа за 2019г. на СРС, 64 – ти състав.
ОСЪЖДА Н. П. Н., ЕГН **********, със съдебен адрес : гр. София, ул. „Братя Пулиеви“ №
4, ет.1, офис 101 – адв. Д. Б., да плати на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление : гр. София, ул. „Московска“ № 19, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 300,84
лева – разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3