№ 919
гр. София, 12.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:В. В. А.
като разгледа докладваното от В. В. А. Административно наказателно дело
№ 20231110212099 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63д от ЗАНН, във вр. с чл. 144 от
АПК, във вр. с чл. 248, ал. 1 от ГПК.
Образувано е молба от адв. Н. В. от САК – процесуален представител
на „М. Б.“ ЕООД, ЕИК *********, за изменение на решение № 244/15.01.2024
г., постановено по НАХД № 12099/2023 г. по описа на СРС, НО, 94 състав, в
частта за разноските. С молбата се прави искане съдебното решение да бъде
изменено, като в полза на жалбоподателя се присъдят направените разноски
съобразно изменението на наказателното постановление по отношение
размера на имуществената санкция досежно нарушението по пункт първи от
наказателното постановление и отмяната на наказателното постановление по
отношение нарушението по пункт втори. В молбата се излагат съображения
за неправилност на мотивите в горепосоченото решение, че жалбоподателят
има право на присъждане на разноски единствено при пълна отмяна на
наказателното постановление. Сочи се, че доколкото нормата на чл. 143 АПК
не засяга въпроса за възлагане на разноските при изменение на оспорения акт,
то приложение на основание чл. 144 АПК следва да намери разпоредбата на
чл. 78 ГПК и на жалбоподателя да бъдат присъдени разноски в условията на
съразмерност, пропорционално на уважената част от претенцията. Излагат се
доводи, че доколкото имуществената санкция по отношение на нарушението
по пункт първи от наказателното постановление е намалена, то това
представлява частична отмяна на наказателното постановление, поради което
1
жалбоподателят има право на присъждане на разноски. Навежда се и че
доколкото с решение № 244/15.01.2024 г., постановено по НАХД №
12099/2023 г. по описа на СРС, НО, 94 състав, наказателното постановление е
отменено по отношение на нарушението по пункт втори от наказателното
постановление, то правото на разноски на жалбоподателя произтича и от
разпоредбата на чл. 143 АПК.
Молбата на основание чл. 248 ал. 1 ГПК е връчена на наказващия орган.
В срока по чл. 248 ал. 2 ГПК е постъпил отговор от адв. А. Каменова, с
приложено по делото пълномощно, с който се прави искане молбата да бъде
оставена без уважение. Сочи се, че тъй като наказателното постановление е
изменено, а не отменено, жалбоподателят няма право на присъждане на
разноски. Излагат се съображения, че въпросът за отговорността за
разноските е решен в чл. 143 АПК, като е налице изрична законова
регламентация, а не празнота в закона, поради което не следва да се прилагат
разпоредбите на ГПК. Излагат се и доводи, че в случаите, когато
наказателното постановление е изменено, в полза на жалбоподателя не следва
да се присъждат разноски, тъй като законосъобразно е ангажирана
отговорността му за извършено административно нарушение, а разноски на
жалбоподателя се дължат само при отмяна на наказателното постановление, в
който случай жалбоподателят е бил наказан незаконосъобразно. Наведени са
и съображения, че производството по обжалване на наказателните
постановления пред районния съд е по-близко до производството по НПК,
отколкото до това по ГПК, тъй като се касае за установяване факта на
извършено административно нарушение. Обръща се внимание, че в
производството по НПК във всички случаи, когато подсъдимият бъде признат
за виновен, в негова тежест се възлагат и разноските по делото.
Молбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 248 ал. 1
ГПК, а разгледана по същество е неоснователна.
Производство по НАХД № 12099/2023 г. по описа на СРС, НО, 94
състав, е образувано по жалба на „М. Б.“ ЕООД, ЕИК *********, чрез
упълномощен представител - адв. Н. В. от САК, против Наказателно
постановление № 002772/26.07.2023 г., издадено от и.д. Директор на
Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и
Благоевград към Главна дирекция "Контрол на пазара" при Комисия за
2
защита на потребителите, с което на основание чл. 210в ЗЗП за нарушение на
чл. 210в вр. чл. 68л ал. 1 ЗЗП на дружеството - жалбоподател е наложена
имуществена санкция в размер на 30 000, 00 /тридесет хиляди/ лева и на
основание чл. 200 ЗЗП за нарушение на чл.23 ЗЗП му е наложена
имуществена санкция в размер на 500, 00 /петстотин/ лева. С решение №
244/15.01.2024 г. съдът е изменил обжалваното наказателно постановление в
частта, с която на основание чл. 210в ЗЗП за нарушение на чл. 210в вр. чл. 68л
ал. 1 ЗЗП на „М. Б.“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 30
000, 00 /тридесет хиляди/ лева, по отношение размера на наложената
имуществена санкция като е намалил размера на същата от 30 000, 00
/тридесет хиляди/ лева на 10 000, 00 /десет хиляди/ лева и е отменил
наказателното постановление в частта, с която на основание чл. 200 ЗЗП за
нарушение на чл.23 ЗЗП на „М. Б.“ ЕООД е наложена имуществена санкция в
размер на 500, 00 /петстотин/ лева.
Във въззивната жалба от страна на жалбоподателя е направено искане
за присъждане на разноски, а в проведеното на 06.11.2023 г. о.с.з.
процесуалният представител на въззивника е представил списък по чл. 80
ГПК.
В о.с.з. на 06.11.2023 г. процесуалният представител на наказващия
орган е заявил претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
С решение № 244/15.01.2024 г. съдът е приел, че в полза на
жалбоподателя не се дължат разноски, тъй като не постига цялостна отмяна
на наказателното постановление. С решението съдът е осъдил жалбоподателя
„М. Б.“ ЕООД на основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
да заплати на Комисия за защита на потребителите юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80, 00 /осемдесет/ лева.
Не се споделят доводите в молбата по чл. 248 ал. 1 ГПК, че са налице
основания за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя, макар
същият да е доказал извършването на такива за заплатено адвокатско
възнаграждение. Съгласно чл. 63д ал. 1 ЗАНН в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143 ал. 1 АПК когато
3
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
Разпоредбата на чл. 144 АПК, на която се позовава жалбоподателят,
предвижда субсидирано приложение на ГПК за неуредените в дял III от АПК
въпроси. Действително, разпоредбата на чл. 143 ал. 1 АПК не урежда изрично
случаите, когато обжалваният административен акт е изменен, но съдът
намира, че в случая не се касае за законова непълнота, в който случай и на
основание препращащата норма на чл. 144 АПК да се приложи уредбата в
ГПК. Напротив – от разпоредбата на чл. 143 ал. 1 АПК е видна волята на
законодателя, че жалбоподателят има право на присъждане на разноски само
в случаите на отмяна на оспорения административен акт (респ. – наказателно
постановление в производството по ЗАНН). Изцяло се споделят доводите в
отговора на молбата по чл. 248 ал. 1 ГПК, че в случаите, когато наказателното
постановление е изменено, със съдебното решение е установено, че
жалбоподателят е осъществил състав на административно нарушение (в
случаите, когато жалбоподателят е юридическо лице и едноличен търговец –
налице е неизпълнение на негово задължение към държавата или общината
при осъществяване на дейността му – чл. 83 ал. 1 ЗАНН) и законосъобразно е
ангажирана административнонаказателната му отговорност. Доколкото
именно поведението на жалбоподателя, осъществяващо състав на
административно нарушение, е станало повод за завеждане на делото, то
същият няма право на присъждане на разноски. Съдът изцяло споделя
аргументите в подадения от наказващия орган отговор на молбата по чл. 248
ал. 1 ГПК, че хипотезата на изменение на наказателното постановление не
може да се приравни на случаите на частично уважаване на гражданска
претенция, тъй като в случая се касае за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършено
административно нарушение.
В този смисъл е и Определение № 12679 от 27.09.2019 г. по адм. д. №
8590/2018 г., I отд. на ВАС, където, тълкувайки разпоредбата на чл. 143 ал. 3
АПК (в редакция ДВ. бр.30 от 11 Април 2006 г.), съдът е приел, че относим е
не резултатът от оспорването, а крайният резултат, а именно дали
административният акт е благоприятен или не за страната по делото. В случая
4
макар с решението съдът да е намалил размера на имуществената санкция по
отношение на нарушението по пункт първи от наказателното постановление и
да е отменил наказателното постановление по отношение на нарушението по
пункт втори, съдебният акт не е благоприятен за жалбоподателя, тъй като
съдът е приел, че дружеството – въззивник „М. Б.“ ЕООД е осъществило
състав на административно нарушение по чл. 210в вр. чл. 68л ал. 1 ЗЗП, за
което законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му
отговорност.
В същия смисъл – че жалбоподателят има право на присъждане на
разноски само в случаите на цялостна отмяна на наказателното
постановление – е и практиката на касационната инстанция: Решение № 2347
от 6.04.2023 г. на АдмС - София по адм. д. № 843/2023 г., Определение №
10316 от 24.11.2023 г. по дело № 10493/2023 г. по описа на АССГ, XXVIII
касационен състав, Определение № 2369 от 01.04.2021 г., постановено по
дело № 2503/2021 г. по описа на АССГ, XV касационен състав, Определение
№ 10316 от 24.11.2023 г., постановено по дело № 10493/2023 г. по описа на
АССГ, XXVIII касационен състав.
Предвид всичко изложено съдът намери, че молбата за изменение на
решението в частта за разноските е неоснователна и следва да се остави без
уважение.
Така мотивиран, на основание чл. 63д от ЗАНН, във вр. с чл. 144 от
АПК, във вр. с чл. 248, ал. 1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от адв. Н. В. от САК –
процесуален представител на „М. Б.“ ЕООД, ЕИК *********, за изменение на
решение № 244/15.01.2024 г., постановено по НАХД № 12099/2023 г. по
описа на СРС, НО, 94 състав, в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред Административен съд -
София град на основанията, предвидени в НПК, и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
ПРЕПИСИ от определението да се връчат на жалбоподателя „М. Б.“
ЕООД /на посочения в жалбата съдебен адрес/, на адв. Н. В. и на наказващия
5
орган Директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска,
Кюстендил, Перник и Благоевград към Главна дирекция "Контрол на пазара"
при Комисията за защита на потребителите.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6