Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………../16.07.2020 г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ-Г
въззивен състав, в публично съдебно заседание на осми юли през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ
НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.с. КРИСТИНА ГЮРОВА
като разгледа докладваното от съдия Генжова в.гр.дело № 6495 по описа
за
2019 година, и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба,
подадена от „З.А.“ АД – ответник в производството, срещу решение по чл.250 от ГПК №554342 от 05.12.2018г., с което е допълнено решение №108795 от
03.05.2017г., постановено по гр.д. №49705/2016г. на СРС, ІІІ ГО, 85 състав,
като е осъдено „З.А.“ АД да заплати на Я.Т.В. още 1687,44 лева – главница –
обезщетение по щета 12015030102794/2015г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 01.10.2015г. до окончателното й плащане.
Жалбоподателят
излага съображения, че молбата по чл.250, ал.1 от ГПК е подадена извън
преклузивния срок. Поддържа, че с решението си по съществото на спора
първоинстанционният съд се е произнесъл по целия спорен предмет. Посочва, че
решението на първоинстанционния съд не е обжалвано изцяло от ищеца, а едва след
постановяване на решението на втората инстанция ищецът е депозирал молба по
реда на чл.250 от ГПК, вместо да предприеме своевременно защита по реда на
чл.258 и сл. от ГПК. Счита, че не са налице предпоставките по чл.250 от ГПК,
тъй като искането на ищеца за осъждане на ответното дружество не следва да бъде
обективирано в молба по чл.250 от ГПК, а по реда на въззивното обжалване. С
оглед изложеното моли решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с
което искането на ищеца за допълване на решението да бъде оставено без
уважение.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната
страна Я.Т.В., чрез пълномощника адв. Ц.В., с който въззивната жалба се оспорва
изцяло. Въззиваемата страна поддържа, че молбата по чл.250 от ГПК е подадена в
законоустановения срок, а именно едномесечен от влизане на решението в сила.
Посочва, че в открито съдебно заседание на 09.03.2017г. е допуснато от
първоинстанционния съд увеличение на размера на предявения иск от 21462,62 лева
на 23149,73 лева, но въпреки това с решението по делото съдът се произнесъл по
предявения иск в първоначално предявения му размер от 21462,62 лева. Поради
това в законоустановения срок била депозирана молба от ищеца за допълване на
решението. С оглед изложеното счита, че решението е правилно и законосъобразно,
и моли възззивната жалба да бъде оставена без уважение.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната
жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства,
достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
Постановеното допълнително решение е валидно
и допустимо. Изложените във въззивната жалба доводи, че молбата по чл.250, ал.1
от ГПК е подадена след изтичане на законоустановения срок, съдът намира за
неоснователни. Съобразно разпоредбата на чл.250, ал.1 от ГПК молбата за
допълване на решението може да се подаде в едномесечен срок от връчването на
решението или от влизането му в сила. В конкретния случай решението на
първоинстанционния съд е отменено изцяло с решение №4715/12.07.2018г.,
постановено по в.гр.д. №9727/2017г. по описа на СГС, ГО, ІІІ-В въззивен състав,
влязло в сила на 04.10.2018г. Молбата по чл.250, ал.1 от ГПК е подадена на
06.08.2018г., т.е. същата е подадена преди влизане в сила на решението, поради
което законоустановеният срок е спазен.
Поради изложеното въззивният съд намира, че
постановеното допълнително решение е допустимо. Същото е и правилно, като
въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на
СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се
добави и следното:
Първоинстанционното производство е образувано
по искова молба на Я.Т.В., с която са предявени осъдителни искове по чл.208,
ал.1 от КЗ (отм.) и чл.86, ал.1 от ЗЗД срещу З. „А.“ АД за заплащане на сумата
от 21462,62 лева – застрахователно обезщетение по договор за застраховка
„Каско“ по щета №12015030102794/2015г., заедно с мораторна лихва.
С определение, постановено в публично съдебно
заседание, проведено на 09.03.2017г., е допуснато увеличение на предявения иск,
като размерът му е увеличен от 21462,62 лева на 23149,73 лева.
С решение №108795/03.05.2017г., постановено
по гр.д. №49705/2016г. по описа на СРС, 85 състав, е отхвърлен предявеният иск
за присъждане на застрахователно обезщетение в размер на 21462,62 лева.
С решение №4715/12.07.2018г., постановено по
в.гр.д. №9727/2017г. по описа на СГС, ГО, ІІІ-В въззивен състав, влязло в сила
на 04.10.2018г., е отменено изцяло решение №108795/03.05.2017г., постановено по
гр.д. №49705/2016г. по описа на СРС, ГО, 85 състав, и вместо това е осъдено „З.А.“
АД да заплати на Я.Т.В. на основание чл.208 от КЗ сумата от 21462,62 лева,
представляваща главница по обезщетение по щета 12015030102794/2015г., както и
на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 2013,16 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.10.2015г. до 01.09.2016г.
С обжалваното решение след подадена от ищеца
молба по чл.250 от ГПК е допълнено решение №108795/03.05.2017г., постановено по
гр.д. №49705/2016г. по описа на СРС, 85 състав, като му е присъдено обезщетение
в размер на още 1687,11 лева.
По смисъла на чл. 250, ал. 1 от ГПК, непълнота на съдебния акт е налице,
когато съдът не се е произнесъл по целия спорен предмет на делото и липсва
формирана воля относно част от спорното право и допълнителните искания на
страните, свързани с главния спорен предмет. В случая е налице непълнота на
първоинстанционното решение, тъй като съдът не се е произнесъл по цялото искане
на ищеца, съобразно допуснатото увеличение на иска, а се е произнесъл по иска в
първоначално предявения му размер.
Доколкото с влязло в сила съдебно решение е
установено по основание вземането на ищеца за застрахователно обезщетение за
настъпило застрахователно събитие по договора за застраховка „Каско“, спорен е
въпросът за размера на претърпените вреди.
От изслушаното и
прието в първоинстанционното производство заключение на
съдебно-автотехническата експертиза се установява, че размерът на щетите по
процесния автомобил възлиза на 23149,73 лева. Поради изложеното искът се явява
основателен и доказан в пълния му предявен размер и допълнителното решение, с
което е присъдено на ищеца обезщетение в размер на още 1687,11 лева до пълния
предявен размер на иска е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора в полза на въззиваемата страна
се дължат направените във въззивното производство разноски на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, но предвид липсата на доказателства по делото за направени
разноски, такива не следва да бъдат присъдени. Направено е искане от
пълномощника на въззиваемата страна адв. Ц.В. за присъждане на адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ, което съдът намира за
неоснователно, тъй като видно от представения пред първоинстанционния съд
договор за правна защита и съдействие правната защита и съдействие не са
предоставени на ищеца безплатно, а срещу уговорено възнаграждение, като тези
разноски са присъдени на ищеца с влязлото в сила решение по в.гр.д.
№9727/2017г. по описа на СГС, ГО, ІІІ-В въззивен състав.
По изложените мотиви, Софийски
градски съд, ГО, ІІ-г въззивен състав
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение
по чл.250 от ГПК №554342 от 05.12.2018г., постановено по гр.д. №49705/2016г. на
СРС, ІІІ ГО, 85 състав.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.