Определение по дело №569/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по чл.631, ал.1 вр. чл.229, ал.1, т.7 от ГПК вр. чл.144 и чл.228 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на ДИРЕКТОРА НА НАЦИОНАЛНО ТОЛ УПРАВЛЕНИЕ ПРИ АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА, чрез процесуален представител, против решение № 275/13.05.2024 г., постановено по АНД № 1722/2023 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е отменено НП № BG17052022/4000/Р8-564/03.11.2022г., издаден от Директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ за налагане на административно наказание „глоба“ за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП. С наказателното постановление, за нарушение на чл.179, ал.3б от ЗДвП на П. Д. Г., с [ЕГН] е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1800 лева.

На съда е служебно известно, че по преюдициално запитване правено от Административен съд - Хасково на 07.02.2023 г. в рамките на к.а.н.д. № 997 /2022 г. по описа на този съд, със сходен на настоящото дело предмет, в Съда на ЕС е образувано дело C-61/23. Преюдициалният въпрос, формулиран в определението на АС – Хасково, е следният: „Дали нормата на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО1 на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за съразмерност на установените наказания за нарушения на националните разпоредби, приети по тази директива, не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т.нар. „компенсаторна такса“.

Неговият отговор има значение и за решаването на настоящия правен спор, тъй като с НП № BG17052022/4000/Р8-564/03.11.2022г., издаден от Директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, на П. Д. Г. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1800 лева, за извършено нарушение по чл. 179, ал.3а от ЗДвП, изразяващо се в управление на товарен автомобил по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа без да е била заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, като в същото време е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на компенсаторна такса по чл.10, ал.2 от ЗП в размер на 750 лева.

Необходимостта от съобразяване на задължителното тълкуване на съюзното законодателство от страна на Съда на ЕС налага настоящото съдебно производство да бъде спряно до решаване на дело C-61/23 на посоченото законово основание - чл.631, ал.1 вр. чл.229, ал.1, т.7 от ГПК вр. чл.144 и чл.228 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН.

Така мотивиран съдът,

О П Р Е Д Е Л И :

СПИРА производството по КАД № 484569/2024 г. на Административен съд - Русе до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело С-61/2023 г., образувано по преюдициално запитване, отправено с определение № 113/31.01.2023г. по КАНД № 997/2022г. на Административен съд - Хасково.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Да се извършва ежемесечна проверка за хода на производството по дело С-61/2023 г. на СЕС, резултатите от която да отразяват в нарочна справка.

При приключване на производството по дело С-61/2023 на СЕС настоящото дело да се докладва на съдията – докладчик за възобновяване на производството.