Присъда по НОХД №118/2018 на Военен съд - Пловдив

         Мотиви по нохд № 118/18 г. по описа на Военен съд – Пловдив

 

 

 

ВОП – Пловдив е повдигнала обвинение на подс. Т. в това, че на 19.05.2018 г., в гр. Пловдив, на ***, към 19,10 ч. управлявал моторно превозно средство – лек автомобил Хонда Сивик с ДК № ***, собственост на Н.А.Т. от *** П., след употреба на наркотични вещества – марихуана, установена чрез полеви тест DrugCheck 3000 с партиден номер  ARLC-0321, REF (каталожен номер) 8325554 – престъпление по чл.343б, ал.3, алт.1 от НК.

ВОП – Пловдив е повдигнала обвинение на същия подсъдим и в това, че на 19.05.2018 г., в гр. Пловдив, на ***, в себе си, докато управлявал лек автомобил Хонда Сивик с ДК № ***, собственост на Н.А.Т. от *** П., без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество – марихуана, с нето тегло 1, 573 грама, със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол /ТКХ/ – 6.7 тегловни %, на стойност 9,44 лв., като стойността е определена съгласно Постановление № 23/29.01.1998 г. на Министерския съвет на Република България за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, като горепосочената марихуана е включена като високорисково наркотично вещество в Приложение №1 към чл.3, ал.2 от Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите – растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата от тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина и в Приложение №1 към чл.3, т.1 на Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични – от Списък І – растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата от тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина – прест. по чл.354а, ал.3, алт.2, т.1, пр.1от НК.

Прокурорът поддържа и двете обвинения, като претендира осъждане на подсъдимия и по двете от тях. Намира, че наказанията на подсъдимия за извършените от него престъпления следва да се определят към техния среден размер, с приложението на разпоредбата на чл. 66 НК, както и да се приложи чл. 343г НК, което да бъде в максималния предвиден по закон срок. Претендира се и осъждане на подсъдимия да заплати разноските по делото.

Подсъдимият не дава обяснения по обвиненията, като не се признава за виновен и чрез защитника си претендира да бъде признат за невинен и оправдан в осъществяването на престъпление по чл.343б, ал.3 НК, както и цели постигането на същия резултат и по второто му възведено обвинение, за което се претендира, че представлява маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 НК.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

До момента подсъдимият не е осъждан.

Подсъдимият *** Д.Н.Т. постъпил на военна служба в БА на 14.11.2016 г. На заеманата длъжност „***“ в 1-ви взвод на 3 рота „Специални сили“ във военно формирование *** - ***  бил назначен със Заповед № ЗЛС-32/14.11.2016 г. на Командира на военно формирование *** - *** . Съгласно атестацията за 2017 г. не бил подходящ за повишаване във военно звание. Подсъдимият е правоспособен водач на МПС категории „В,М,АМ, В1“.Изпълнявал служебните си задължения в срок и с чувство за отговорност. Здравословното му състояние било отлично.Не бил поощряван и не бил наказван.

Подсъдимият *** Т. ***, заедно с майка си Н.Т.. Майка му притежавала лек автомобил „Хонда Сивик“ с ДК № ***.

На 19.05.2018 г. около 10,10 ч. подсъдимият Т. се качил на лекия автомобил на майка си и започнал да го управлява по улиците на гр. Пловдив. В автомобила бил сам, като следобеда бил изпушил една цигара марихуана. Междувременно свидетелите Ф. и Ю., полицейски служители към Първо РПУ-Пловдив, получили анонимен сигнал, че водач на тъмен автомобил го управлява след употреба на наркотични вещества. Тъй като двамата свидетели били на работа, извършили обход на района със служебния автомобил, като на улица *** забелязали управлявания от подсъдимия лек автомобил и с подаването на звуков и светлинен сигнал го спрели за проверка. В хода на проверката установили, че в автомобила има само едно лице и че това е именно подсъдимия, като им направило впечатление, че от автомобила се носела силна миризма на марихуана, която миризма била остра, специфична и добре позната на полицаите покрай тяхната работа. След проверка на документите на подсъдимия и установяване на неговата самоличност, свидетелите попитали подсъдимия дали е употребил марихуана и дали в себе си има наркотични вещества. Тъй като той отговорил положително на първия въпрос и им обяснил, че преди няколко часа бил изпушил една цигара с марихуана, вече на втория им въпрос отвърнал, че в себе си също има марихуана на стойност около 20лв. Показал им едно синьо-лилаво полиетиленово топче, за което казал, че е марихуана. Предвид това, полицейските служители го отвели в намиращото се наблизо Първо РПУ-Пловдив. На инкриминираната дата дежурен офицер бил св.Д.. Пред него, с протокол за доброволно предаване, подсъдимият предал един полиетиленов плик, съдържащ суха зелено-кафява тревиста маса, както и едно полиетиленово синьо-лилаво топче, също съдържащо суха зелено-кафява тревиста маса, като в протокола отразил, че тревата е негова за лично ползване /вж т.1, л. 10 ДП/. Отделно от това, с друг протокол за доброволна предаване, подсъдимият предал и 10 бр. боеприпаси, за които собственоръчно написал в протокола, че са останали в него след провеждане на служебни занятия /т.1, л.18 ДП/.

След това свидетелите пристъпили към извършване на проверка дали подсъдимият е употребил наркотични вещества или техни аналози, като за целта се съставил и протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества. Този протокол бил съставен от св.Д. и в него същият отразил за подсъдимия, че поведението е несигурно, възбудено състояние,нормално слизане от МПС, несигурна работа с МПС, сигурна походка, ясно произношение, потене, треперене и неспокойство. Проверката започнала в 20,10 ч., като подсъдимият бил тестван с полеви тест DrugCheck 3000, с партиден номер LOT ARLC-0321 и каталожен № REF 8325554. Начинът на провеждането на теста конкретно по отношение на подсъдимия, а и в принципен план съобразно инструкциите на производителя и проведеното на полицейските служители обучение, бил следния:

Тестовата касета се съхранява в плик, а всички тестови касети се намират в дежурната част на съответното полицейско управление. Тестовете се вадят само в присъствие на дежурния офицер и се водят под опис. Има и специален регистър за извършените проби, в който се отразява датата, лицето, извършващо пробата, лицето, което дава пробата с отразяване на неговото ЕГН, използвания тест и резултатите от теста. /вж л.136 съдебния том/. Всеки тест е индивидуално запечатан и се разпечатва само пред лицето, което ще се тества, непосредствено преди самото тестване. Самата тестова касета представлява синя носеща част, в която на поставка стои т.нар.писалка с тампон, който тампон се използва, за да се обере с него хубаво слюнка от устата на тестваното лице. На синята основа на касетата има пластмасова прозрачна вложка, в която трябва да се вкара сивата писалка с тестовия тампон след вземането на пробата от слюнка. В основата на тази вложка има розово-червена ивица. След поставянето на писалката с тампона вътре в тази вложка, тестът трябва да се разклати в продължение на 2-3 минути, за да се осъществи химичната реакция. При побеляване на тази розово-червена ивица, това означава, че тестът е готов за по-нататъшна работа. В предната част на синята основа има сива част, има и скалата с означения на наркотичните вещества, на които реагира. Тя е с около 1 см.по-високо в сравнение с разположението си към момента на приключването на теста. Тази сива част е покрита със син капак, който не позволява да се виждат нито скалата с означения, нито пък позволява на контейнера /сивата част/ да потъне надолу при разклащането в началото за около 2-3 мин. Поради това, след отчитане на наличие на побеляване на ивицата в основата на вложката, се пристъпва към счупването на синия пластмасов капак, натиска се сивата част и тя потъва с около сантиметър плътно до синята си основа. След това, в рамките на още 2-3 минути най-напред се вижда дали теста е бил валиден, което се индикира на две контролни линии и те задължително се показват на тестваното лице, за да види и то, че тестът е валиден. Едва след това се отчита дали има или няма употреба на наркотични вещества, като при наличието на такива на скалата при положителна проба липсва/т черта/и срещу съответното/ите наркотично/и вещество/а. При подсъдимия такава черта изчезнала на скалата срещу индикацията за наличие на тетрахидроканабинол. При такива полеви тестове резултатът бил точен в рамките на до 10 минути от момента на извършването му, след което време била възможна появата или изчезването на червените линии от скалата за изследване. /вж писмо на л.58 съдебния том/.

По отношение на подсъдимия тази проверка приключила в 20,20ч. по гореописания начин, като в резултат на проведения полеви тест и след установяването от показанията на същия, че подсъдимият е употребил наркотично вещество-тетрахидроканабинол, му бил съставен АУАН за това, че е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества, който акт бил подписан от него без възражения. Подсъдимият подписал и изготвения от св. Д. протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества /т.2, л.97 Дп/. След това св. Д. съставил и талон за изследване, в който талон подсъдимият собственоръчно написал, че приема показанията на теста и се подписал. В същият този талон подсъдимият избрал и да бъде изследван чрез медицинско и химическо или химико-токсикологично изследване, за което отново се подписал в съответната графа. От полицейските служители подсъдимият бил придружен до УМБАЛ “Св.Георги“ ЕАД-Пловдив, спешен хирургичен кабинет на отделение по спешна медицина, където бил приет от св. Й. – дежурен лекар. Вече пред лекаря, подсъдимият отказал да даде кръв и урина за токсикологично изследване, което било отразено в амбулаторния журнал, подписал се в журнала под отказа си, което било удостоверено и с подписа на св.Ф. и св.Й. /т.3, л.41 ДП/ от дата 19.05.2018г. – 21,25ч. Такъв отказ коректно бил отразен от св. Й. и в протокола за медицинско изследване – т.3 л.44 ДП, като отбелязал, че изследването не се е извършило поради отказа на подсъдимия да даде кръв за токсикологичен анализ, подписал се, подсъдимият също се подписал и неговият отказ отново бил удостоверен и с подписа на св.Ф..

След това подсъдимият бил върнат отново в полицейското управление, където със заповед №432/19.05.18г. бил задържан за срок от 24ч., считано от 22.00ч. на същия ден.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена отчасти от обясненията на подсъдимия, в които той прави признания на вината си по отношение на обстоятелството, че е държал високорисково наркотично вещество – марихуана на инкриминираната дата, както и от показанията на разпитаните по делото свидетели Ю., Д., Й. и Ф., от приложеното по делото веществено доказателство, както и от събраните по делото писмени доказателства и експертизи.

Видно от заключението на химическата експертиза, приложена в т.1, л.16 ДП, предадената от подсъдимия с протокол за доброволно предаване суха зелена растителна маса представлява марихуана с тегло 1,573гр. и съдържание на активен компонент ТХК-6,7 тегловни %. Марихуаната е включена в Приложение №1 към чл.3, т.1 на Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, като растение с висока степен на риск за общественото здраве.

Видно от заключението на СОЕ, намиращо се в т.2, л. 61-64 ДП, стойността на 1,573 гр.марихуана със съдържание на активен компонент ТХК-6,7 тегловни % е 9,44 лв.

Видно от заключението на балистичната експертиза /т.2, л.70-78 ДП/, 6 броя от предадените от подсъдимия с протокол за доброволно предаване патрони са боеприпаси за огнестрелни оръжия, които са технически изправни и са годни да произвеждат изстрели. Представените 3 броя патрони, описани от експерта подробно в заключението му, са годни да произвеждат изстрели, но са боеприпаси за газови и сигнални оръжия. Един патрон пък е технически неизправен и не е годен да произведе изстрел.

Видно от заключението на СППЕ /т.2, л.44-50 ДП/ при подсъдимия не се установява зависимост от наркотични вещества. Същият не представлява опасност за себе си и за близките си, няма личностно разстройство, не се налага провеждане на задължително лечение, в състояние е да дава обяснения и правилно да възпроизвежда възприетите обстоятелства, като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.

Видно от назначената в съдебно заседание тройна комплексна експертиза, при еднократна употреба на канабис с нисък процент активно вещество ТНС същият може да се установи в слюнката на човек, тестван с DrugCheck 3000 за период до 4 часа от приема, а ако канабиса е с висок процент активно вещество ТНС и употребата е по няколко пъти на ден, то тогава времето нараства до 5 часа. Също така експертите са установили, че в представения им за изследване полеви тест DrugCheck 3000, използван за тестването на подсъдимия, има наличие на веществото  MDMA methylenehomolog, което може да бъде причислено към групата на синтетичните наркотици, но това вещество все още не е включено в списъка на забранените за употреба вещества, тъй като представлява сравнително нов техен аналог.

Съдът кредитира заключенията на експертите, тъй като те са изготвени с необходимите задълбочени познания и опит от лица, притежаващи нужната квалификация, експертизите им се основават на опита и уменията на експертите, същите не бяха оспорени от страните и намират опора и в останалия събран по делото доказателствен материал.

Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели. Показанията на свидетелите са депозирани добросъвестно, в тях не се наблюдава никакъв стремеж към изопачаване на възприетите факти от обективната действителност, в показанията на свидетелите не се наблюдават противоречия. Показанията на свидетелите се допълват взаимно и са в своята логическа връзка помежду си, намират опора в писмените доказателства по делото, свидетелите не са заинтересовани по никакъв начин от изхода на делото, а напротив, дори св.Ю. в показанията си охарактеризира подсъдимия само в положителна светлина.

От своя страна показанията на посочената група свидетели, както и събраните по делото писмени доказателства и веществени такива подкрепят обясненията на подсъдимия в частта им, в която той прави признание на вината си относно държането на високорисково наркотично вещество – марихуана. Ето защо в тази им част неговите обяснения, както и в частта им относно личната характеристика на дееца, като подкрепящи се от останалите доказателства, следва да бъдат кредитирани от съдебния състав.

При така установената по един несъмнен начин фактическа обстановка, съдът намира, че от обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил съставомерните признаци на следните престъпления:

- на 19.05.2018 г., в гр. Пловдив, на *** към 19,10 ч. управлявал моторно превозно средство – лек автомобил Хонда Сивик с ДК № ***, собственост на Н.А.Т. от *** П., след употреба на наркотични вещества – марихуана, установена чрез полеви тест DrugCheck 3000 с партиден номер  ARLC-0321, REF (каталожен номер) 8325554- прест.по чл.343б, ал.3, алт.1 от НК;

- на 19.05.2018 г., в гр. Пловдив, на ***, в себе си, докато управлявал лек автомобил Хонда Сивик с ДК № ***, собственост на Н.А.Т. от *** П., без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество – марихуана, с нето тегло 1, 573 грама, със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол /ТКХ/ – 6.7 тегловни %, на стойност 9,44 лв., като стойността е определена съгласно Постановление № 23/29.01.1998 г. на Министерския съвет на Република България за определяне на  цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, като горепосочената марихуана е включена като високорисково наркотично вещество в Приложение №1 към чл.3, ал.2 от Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите – растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата от тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина и в Приложение №1 към чл.3, т.1 на Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични – от Списък І – растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата от тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина – прест. по чл.354а, ал.3, алт.2, т.1, пр.1 от НК.

 От субективна страна престъпленията са били извършени от подсъдимия при пряк умисъл-деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянията, предвиждал е техните общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. Подсъдимият ясно е съзнавал, че е употребил наркотично вещество-марихуана, както и че държи в себе си и в автомобила на майка си от същото това наркотично вещество. Като правоспособен водач също така е бил наясно, че не следва да управлява МПС след употребата на наркотични вещества. Вместо това подсъдимият разчитал, че първо е пушил малко и несистемно марихуана и второ, че са минали няколко часа от момента, в който е пушил марихуаната, поради което и едва ли би отчело наличието на наркотик в тялото му при една евентуална проверка. Ясно е съзнавал също така, че самото държане на марихуаната е престъпление, тъй като това вещество не се продава свободно на пазара, неговата продажба е забранена от закона, съзнавал е и въздействието, което наркотичните вещества оказват върху психиката, поведението и реакциите му като водач на МПС.

Защитната теза на подсъдимия е, че не е осъществил престъпление по транспорта, тъй като дори и да е пушил марихуана, не е имал умисъл да върши такова престъпление, а отделно от това и по време на проверката от полицейските служители са били допуснати съществени нарушения по време на извършването на полевия тест, тъй като на тестовата касета, в нарушение на издадените Методически указания относно реда за установяване употребата на наркотични вещества от директора на ГД „Национална полиция“ от 09.05.2016г. не е бил изписан с маркер ЕГН на подсъдимия. Също така се претендира, че марихуаната е попаднала върху тестовата касета от ръцете на подсъдимия, с които той преди това е пипал предадените с протокол за доброволно предаване наркотични вещества-марихуана. По отношение на второто му обвинение подсъдимият не оспорва извършването му, но претендира за наличието на маловажен случай на престъплението по смисъла на чл.93, т.9 НК.

Съдът не споделя тази защитна версия, като я намира за опровергана от доказателствата по делото а оттам и невъзможно да бъде споделена, както и не намира основания за прилагане на разпоредбата на чл.93, т.9 НК по отношение на престъплението по чл.354а, ал.3, т.1 НК.

По въпроса с допуснато нарушение на Методически указания относно реда за установяване употребата на наркотични вещества от директора на ГД „Национална полиция“ от 09.05.2016 г. и по конкретно на т.6 от същите предвид неизписването върху тестовата касета DrugCheck 3000 с партиден номер  ARLC-0321, REF (каталожен номер) 8325554 на ЕГН-то на подсъдимия Т.. Действително, такова изискване има съгласно цитираните вече указания, но тук е необходимо да се подчертаят няколко неща. На първо място, тези указания не могат да имат никаква правна стойност за съда, най-малко поради обстоятелството, че същите са били издадени по повод на отменената Наредба № 30/ 2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС, която наредба е била отменена 29.09.2017 г., т.е. преди извършване на престъпленията, в които е обвинен подсъдимия Т.. На следващо място, методически указания от страна на ГД „Национална полиция“ по прилагането на актуалната Наредба № 1/ 2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и /или наркотични вещества или техни аналози не съществуват, а и самата наредба не изисква издаването на такива. В конкретния казус действително на тестовата касета не е отбелязан ЕГН на подсъдимия, но видно и от показанията на разпитаните свидетели Д., Ю. и Ф., всички те преминали специализирано обучение за работа с DrugCheck 3000, не са им давани такива указания. Видно от събраните по делото доказателства, включително и разпитите на свидетелите, полицейските служители са спазили стриктно изискванията по Наредба № 1/2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и /или наркотични вещества или техни аналози. Съгласно чл.3 ал.1 от същата употребата на наркотични вещества се установява с тест, а в случаите, в които лицето откаже такава проверка или не приеме показанията на теста-с химико-токсикологично лабораторно изследване. Полицаите са спазили тези изисквания, като коректно са попълнили протокола по чл.5 ал.2 от наредбата, издали са талон за изследване по чл.6 наредбата, като в същия талон подсъдимият изрично и доброволно е написал, че приема показанията на теста и се е подписал. Независимо от това, в изпълнение на чл.7, ал.2 от наредбата, подсъдимият е бил отведен от полицейските служители до болнично заведение за вземане на биологични проби за лабораторно изследване, но пред дежурния лекар свидетелят Й. подсъдимият е отказал даването на кръв, което е оформено от свидетеля по предвидения в наредбата начин и отново подсъдимият е положил подписа си под своя отказ, а отказът му е бил документиран и чрез подписи на присъствалите свидетели. Самата тестова касета след нейната употреба е била поставена от св.Д. в опаковката, след това в плик, прикрепена е била към папка, в която са били поставени АУАН, копие от лична карта на подсъдимия,справка за нарушител, справка БДС, съдебна и криминалистична регистрация. Но дори и да се приеме, че на тестовата касета е следвало да се изпише ЕГН на подсъдимия, това не води до опорочаване на направения му полеви тест, тъй като, видно и от писмото на фирма „Дрегер сейфти България“ ЕООД, а също и от ръководството за работа с полевия тест, отчитането за употребата или не на наркотични вещества и/или техни аналози се извършва в рамките на до 10 минути от началото на теста. След изтичането на този времеви интервал е възможна появата или изчезването на червените линии, които показват резултата от изследването. С други думи, след изтичането на тези 10 мин. от стартирането на теста, всяка последваща интерпретация на резултатите от него би била неправилна и неточна, поради което и се обезсмисля строгото индивидуализиране на всеки един тест както чрез поставянето на индивидуален инвентарен номер на всяко изделие, така и чрез написването на ЕГН на тестваното лице. Затова и всъщност е поставено изискването по действащата Наредба № 1/2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози след отчитане на положителен резултат лицето да отрази собственоръчно дали приема или не показанията на теста и да се подпише, което в конкретния случай е сторено, а след това задължително лицето се отвежда в лечебно заведение за вземане на биологични проби именно за да се избегне всяко съмнение дали тестваното лице е употребило или не наркотично вещество или негов аналог. Това, че подсъдимият първо е приел показанията на теста, а след това в лечебното заведение пред св. Й. е отказал да даде биологичен материал за изследване, го е поставило в положение да намери приложение разпоредбата на чл.6, ал.9 от Наредбата, съгласно който при отказ на лицето да бъде изследвано за употреба на наркотични вещества или техни аналози, то тогава употребата им се установява от показанията на теста, какъвто е и настоящия случай.

Относно липсата на умисъл за престъпление по транспорта, то видно от назначената в съдебно заседание комплексна експертиза, при еднократна употреба на канабис с нисък процент активно вещество ТНС същият може да се установи в слюнката на човек, тестван с DrugCheck 3000 за период до 4 часа от приема, а ако канабиса е с висок процент активно вещество ТНС и употребата е по няколко пъти на ден, то тогава времето нараства до 5 часа. Иначе казано, подсъдимият е пушил марихуана максимум до 5 часа преди да се качи на автомобила на майка си и да го управлява, в какъвто смисъл са и показанията на свидетелите Д., Ю. и Ф., като пред св.Д. е заявил, че е пушил преди няколко часа, а св.Ю. и Ф. свидетелстват, че от колата на подсъдимия се е носела специфична, остра миризма на марихуана. Признаците от състава на престъплението по чл.343б, ал.3 НК са очертани в закона, а именно: за да възникне наказателна отговорност, следва деецът да е управлявал превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Наказателният закон не поставя изискване водачът да е бил повлиян от тези вещества, респективно, не се интересува дали и доколко това се е случило. Известно е, че нормите на НК следва да бъдат тълкувани стриктно, за да се спази принципът за законоустановеност на престъплението. Когато бъде установено, че водачът е употребил наркотични вещества, без значение дали и по какъв начин това се е отразило на неговото поведение и дали е повлияло на способността му да управлява превозното средство, той следва да носи наказателна отговорност по чл. 343б, ал. 3 НК, тъй като са изпълнени признаците от състава на посоченото престъпление. В същия смисъл е решение на ВКС, Трето НО, № 116 от 8.08.2016 г., по н. д. № 34/16, където е застъпено становището, че от обективна страна съставът по чл. 343б, ал. 3 НК изисква единствено управление на превозно средство след употреба на наркотични вещества, като не се изисква да е достигната определена концентрация на тези вещества в организма на водача, респективно, да е възникнала неспособност за управление на превозното средство. В нормата на чл. 343б, ал. 1 НК е очертана забрана за водачите да управляват превозно средство с определена концентрация на алкохол в кръвта си /над 1,2 на хиляда, за да е съставомерно деянието по НК/. Употребата на алкохол поначало е разрешена, но, що се отнася до управление на превозно средство след употреба на алкохол, законът е поставил изискване алкохолната концентрация в кръвта на водача да не надхвърля 0,5 на хиляда. Различно е положението, когато лицето е употребило наркотични вещества или техни аналози, което поначало е забранено от закона. В този смисъл, след като съществува законова забрана за употреба на наркотични вещества, на още по-силно основание е забранено да се управлява МПС след употреба на такива вещества. И в двата случая, законът не се интересува какво е било тяхното количество и вид и по какъв начин приемът на такива вещества се е отразил на съзнанието, респективно, на поведението на лицето, което ги е употребило. В същото време, макар и количеството на употребените наркотични вещества и степента, в която те са повлияли на способността на водача да управлява МПС, да не са елемент от състава на престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК, тези обстоятелства не са без правно значение, тъй като биха били релевантни за степента на обществена опасност на конкретното деяние, откъдето и имат отношение при преценката как да бъде индивидуализирано наказанието. Следователно, когато водачът е бил повлиян в значителна степен от приема на наркотични вещества, това обстоятелство би било отегчаващо неговата отговорност и би било ценено в такава насока, но настоящия случай не е такъв.

Незащитима е и тезата, че установената с полевия тест марихуана е попаднала върху тампона на самия тест от ръцете на подсъдимия, с които той преди това е предал с протокол на полицаите намереното в него наркотично вещество. Внимателния прочит на действащата Наредба № 1/ 2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и /или наркотични вещества или техни аналози показва, че теста DrugCheck 3000 реагира само на орална течност /слюнка/ и няма как да бъде „замърсен“ от ръцете на подсъдимия - §1 т.4 от същата. Ето защо и тази теза на подсъдимия не може да бъде споделена.

Последната претенция на подсъдимия касае приложението на чл.93, т.9 НК по отношение на деянието по чл.354а, ал.3, т.1 НК. В принципен план е необходимо да се посочи следното: Едно деяние представлява маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 НК, когато степента на неговата обществена опасност е по-ниска в сравнение с обикновените случаи на престъпление от същия вид, поради липсата или пък поради незначителността на вредните последици или пък поради наличието на други смекчаващи обстоятелства. Преценката винаги е конкретна, на база на доказателствата по конкретния правен казус, касаещи начина на извършване на престъплението, данните за личността на дееца, стойността на вредните последици и въобще всички обстоятелства, имащи значение за степента на обществена опасност и морална укоримост на извършеното престъпление. Пренесено на плоскостта на конкретния казус, не може да се говори за по-ниска степен на обществена опасност на деянието на подсъдимия в сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид. Касае се до държане без надлежно разрешително на високорискови вещества-марихуана, при това съчетано с извършването на още едно престъпление под въздействието и след употребата на наркотични вещества. Видно и от назначената комплексна експертиза, в представения им за изследване полеви тест DrugCheck 3000, използван за тестването на подсъдимия, има наличие на веществото  MDMA methylenehomolog, което може да бъде причислено към групата на синтетичните наркотици, но това вещество все още не е включено в списъка на забранените за употреба вещества, тъй като представлява сравнително нов техен аналог. Следователно подсъдимият се разкрива като личност, която употребява наркотични вещества и която върши престъпления със сравнително завишена степен на обществена опасност, едното от които се явява и тежко по смисъла на закона. Не се касае до изначална липса на вредни последици при осъществяването на престъплението, нито пък те са незначителни. По-долу ще бъдат изброени смекчаващите отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимия, но те не са в такава степен, че да обосноват приложението на чл.93, т.9 НК по отношение на което и да е от двете извършени от него престъпления. Престъпленията са извършени от подсъдимия при грубо погазване на военната дисциплина и устава на въоръжените сили, като с тях се демонстрира пренебрежително отношение към установения в страната правов ред.

При така посочената правна квалификация, като се съобрази с целите на наказанието по чл.36 НК, както и като взе предвид обстоятелствата по чл.54 НК, съдът намери, че наказанията на подсъдимия за всяко едно от извършените от него престъпления следва да се определи при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства. Като такива съдът приема чистото съдебно минало на подсъдимия, ниската степен на обществена опасност на дееца- за него няма събрани негативни характеристични данни, проявил се е като дисциплиниран и изпълнителен военнослужещ, макар че според последната си атестация не е подходящ за повишаване във военно звание, полага общественополезен труд, сравнително младата му възраст. От друга страна следва да се отчете, че се касае до две осъществени от него престъпления, едното от които се явява тежко по смисъла на чл.93, т.7 НК /касателно обвинението по чл.354а, ал.3, т.1 НК/. Подсъдимият е личност, която, видно от назначената в съдебно заседание тройна комплексна експертиза, е податлива на приема на вещества, явяващи се аналог на синтетични наркотици. С други думи подсъдимият се разкрива като една личност, на която не може да се има доверие, явно забелязано и от неговите началници предвид направената му атестация, личност склонна към употребата на наркотици, а извършеното от него престъпление по транспорта често става причина за причиняването на далеч по-сериозни съставомерни последици и най-често именно употребата на алкохол  и/или наркотични вещества провокира извършването на други престъпления по транспорта. Касае се до едно престъпление с висока степен на обществена опасност, независимо от размера на предвидената за него наказателна отговорност, дори и след последното изменение на нормата на чл.343б НК в нейната санкционна част. Това е едно престъпление, което, за съжаление, е често срещано в съвременната действителност. Реална е опасността да се застраши в това състояние сигурността на останалите участници в движението. Това, че в конкретната ситуация не са настъпили и други съставомерни последици е само и единствено въпрос на случайността, а не на трезвата преценка на подсъдимия. Същите аргументи биха могли да бъдат казани и по отношение на второто извършено от подсъдимия престъпление, свързано с държането на високорискови наркотични вещества без надлежно разрешително. Това е едно „модерно“ престъпление, обхващащо все по-голяма група от населението, особено сред по-младите хора. Престъплението се извършва непрекъснато в обществото, като едва ли не се приема за нормално употребата поне на марихуана като начин на разпускане от натрупаните ежедневна умора и стрес. Касае се до престъпление с висока степен на обществена опасност, независимо от размера на предвиденото за него наказание, понеже засяга устоите на държавата, тъй като подкопава възможността за израстване на едно здраво поколение. Липсва у подсъдимия каквато и да било следа от разкаяние за стореното. Същият и към настоящия момент продължава да не осъзнава последиците на извършените от него престъпления. Отделно от казаното с поведението си подсъдимият е допуснал и тежко нарушение на военната дисциплина. В случая, предвид изложеното, най-справедливото наказание за подсъдимия би било за престъплението по чл.343б, ал.3, алт.1 НК да бъде  лишаване от свобода в размер на една година и глоба в размер на 1000 лв. По отношение на второто престъпление, осъществено от него, а именно това по чл.354а ал.3  алт.2 т.1 пр.1 НК, настоящият съдебен състав намери, че най-справедливо ще бъде на подсъдимия да се наложи наказание в размер на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 3000 лв. Определянето на размера на глобите за двете извършени от подсъдимия престъпления се съобрази и с размера на доходите, които същият получава в момента, а именно около 1200 лв. месечно, като няма никакви финансови задължения извън собствената си месечна издръжка, няма деца или съпруга, не полага грижи за другиго, няма кредити или дадени обезпечения.

Тъй като подсъдимият е извършил две престъпления, преди да има влязла в сила присъда за което и да било от тях, то ще следва, на основание чл. 23, ал.1 НК на подсъдимия да се наложи едно общо най-тежко наказание в размер на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 3 000 лв.

Не следва да се прилага по отношение на подсъдимия разпоредбата на чл.24 НК и да се увеличава така определеното му общо най-тежко наказание предвид обстоятелството, че наказанията на подсъдимия се определят при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Определеното му общо най-тежко наказание от една година лишаване от свобода и глобата в размер на 3000 лв. са достатъчни да изиграят своята превъзпитателна роля по отношение на него и не е необходимо прилагането и на допълнителна наказателна репресия спрямо Т..

По този начин в най-пълна степен биха се постигнали целите на наказанието и особено що се касае до възпитателното и предупредителното въздействие върху другите членове на обществото. Както е посочено в решение № 526 от 15.01.96 г. по нд № 427/95 г. на ВС на РБ – І н.о., целите на наказанието са две – индивидуалната и генералната превенция. При това в посоченото решение е отразено, че основната цел на наказанието е общата превенция, а личността на дееца е един втори, допълнителен фактор, имащ значение при избора на наказанието. Това в никакъв случай обаче не следва да се отразява при преценката от съда при определяне на конкретно наказание за конкретно извършеното престъпление от подсъдимия. /В този см. и Решение 528/93 г. по нд № 377/93 г. на ВС на РБ – І н.о./ Именно тази конкретна преценка мотивира настоящия съдебен състав да приеме, освен посочения вече размер на наказанието лишаване от свобода, че в случая по отношение на подсъдимия са налице условията по чл. 66 НК.

Тъй като до момента подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, а наложеното му общо най-тежко наказание лишаване от свобода не надвишава три години, то съдът намира, че за постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия не се налага същият да търпи ефективно това си наказание, а ще следва, на основание чл. 66 НК да се отложи изпълнението на същото за срок от четири години, считано от влизането на присъдата в сила. Макар и с отлагане изпълнението на наказанието, съдът счита, че с условното осъждане подсъдимият ще има възможност да преосмисли своето поведение до момента и ще си даде ясна равносметка на стореното, за да може за в бъдеще да се поправи към спазване на законността в страната. Предвид неприлагането на разпоредбата на чл.24 НК по отношение на подсъдимия, а и с оглед множеството извършени от него престъпления, съдът счете, че минималния срок на изпитателното време при условното осъждане не би бил достатъчен за постигане целите на наказанието.

Подсъдимият е бил задържан в поделенията на МВР за срок от 24 часа със съответната заповед № 432/19.05.18 г., считано от 22.00 ч. на 19.05.2018 г., поради което, на основание чл.59, ал.1 НК от наказанието лишаване от свобода ще следва да се приспадне това време, до 22.00 ч. на 20.05.2018 г.

На основание чл. 343г, вр.чл. 37, ал. 1, т. 7 НК подсъдимият следва да бъде лишен от правото да управлява МПС за срок от четири години, считано от влизането на присъдата в сила. В случая, изложеното относно обществената опасност на деянието и дееца мотивираха настоящия съдебен състав да определи този размер на наказанието лишаване от правоуправление.

На основание чл. 59, ал. 4 НК от това му наказание следва да се приспадне времето, през което свидетелството му за правоуправление е било отнето и по административен ред подсъдимият е бил лишен възможността да упражнява това си право, а именно считано от 19.05.2018 г. до влизане на присъдата в сила.

Граждански иск няма предявен.

Приложеното по делото веществено доказателство – тест DrugCheck 3000 с партиден номер ARLC-0321, REF /каталожен номер/ 8325554 следва да се унищожи като вещ без стойност след влизане на присъдата в сила.

Подсъдимият Т. следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Военен съд – Пловдив сумата от 1402,04 лева (хиляда четиристотин и два лв. 0,04 лв.) разноски по водене на делото, а по сметка на Военно-окръжна прокуратура – Пловдив сумата от 629,43 лева (шестстотин двадесет и девет лева и четиридесет и три стотинки) разноски по водене на делото.

Причини за извършване на престъплението – ниска правна култура, незачитане на правилата за движение, чувство за безнаказаност.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

15.05.2019 г.                                   Военен съдия: