Решение по дело №14484/2015 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4310
Дата: 27 май 2016 г.
Съдия: Джулиана Иванова Петкова
Дело: 20151100514484
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 ноември 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ ...............

 

гр.София,  27.05.2016 г.

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-а въззивен състав, в публично заседание на седми март две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

                                                                                              ЧЛЕНОВЕ: ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА
                                     НИКОЛАЙ ЧАКЪРОВ  

 

при секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдия Петкова гражданско дело № 14484 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано е  по въззивна  жалба на П.И.Д. срещу решението на СРС, 34 ти състав от 14.07.2015г. по гр.д. № 34101/2014г., с което е признато по реда на чл. 422 ГПК задължението му към „К.” АД в размер на 532, 54 лева, формирано от главница и лихва по договор за потребителски заем, представляващо част от задължение по запис на заповед от 17.02.2012г. за 920 лева,  отхвърлен е искът за разликата над 532, 54 лева до пълния предявен размер от 920 лева и са присъдени разноски.

Въззивникът обжалва решението в частта, с която искът е уважен, с доводи за неправилност. Твърди, че не са взети предвид възраженията му за разминаване между сумата, дължима до договора за заем и тази по записа на заповед, както относно факта, че ценната книга е издадена  преди сключване на заемния договор. Заявява, че тези разминавания налагат извод, че записът  не обезпечава вземанията по договора за револвиращ кредит от 09.04.2012г., поради което и е лишен от обезпечително-гаранционната си функция. Настоява за основателност на възражението  си за погасителна давност по чл. 147, ал.1 ЗЗД, както и на това, че ценната книга е нищожна, тъй като нейният текст не съдържа израза „запис на заповед”. Иска отмяна на  решението  в обжалваната част и постановяване на ново, с което искът бъде изцяло отхвърлен.

Въззиваемият „К.” АД  оспорва жалбата.

Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, намира решението за валидно, допустимо и правилно в обжалваната част. В отговор на оплакванията в жалбата излага следното:

Исковото производство се е развило след заповедно, по което е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 т.9 ГПК на основание запис на заповед, издадена на 17.02.2012г., с падеж  на предявяване, предявена в деня на издаването, за сумата 1188, 20 лева. Противно на оплакванията в жалбата, ценната книга е редовен от външна страна документ и съдържа израза „запис на заповед” в самия текст, както изисква даденото в ТР 1/2005г.  на ВКС разрешение  - на ред четвърти  е изписано ”срещу представяне на настоящата запис на заповед”.

В предявената в срока по чл. 415, ал.1 ГПК искова молба ищецът е разкрил отношението на покритие, като е заявил, че то е възникнало  от договор за револвиращ заем от 09.04.2012г. за сума от 250 лева главница, вземанията по който са станали предсрочно изискуеми.  По повод  отговора  по чл. 131 ГПК ищецът е депозирал уточнение към исковата молба от 23.03.2015г., от което на ответника е връчен препис на 30.03.2015г., с което е заявил, че отношението на покритие е по друг договор, сключен между страните, пак за заем, но не револвиращ и неговият номер е CN -82466/17.02.2012г. По него на ответника бил отпуснат заем в размер на 550 лева , който, ведно с лихвите, не бил върнат в указания срок.

Събраните по делото доказателства и мотивите на първоинстанционния съд касаят именно така уточненото отношение на покритие, поради което оплакванията в жалбата касателно първоначално въведеното ( по договора от 09.04.2012г.) се явяват неотносими към спора.

Записът на заповед е издаден на датата, на която е подписан договор CN -82466/17.02.2012г., а общите условия, неразделна част от последния, подписани от ответника, предвиждат в т. 40 издаване на запис на заповед в полза на заемодателя при подписване на договора. Общият размер на задължението на заемополучателя за връщане на заетата сума е 888, 30 лева – главница и възнаградителна лихва, а са предвидени за сметка на заемателя и административни разходи. Заетата главница е усвоена, а ответникът е погасил част от задълженията си, като  е останала неплатена главница от 383, 52 лева и договорната лихва от 149, 12 лева ( така неоспореното заключение на в.л. Панчева). Тези вземания, като задължения на ответника по каузалното правоотношение между страните, са обезпечени от процесната запис на заповед. Обстоятелството, че тя е за различна сума по никакъв начин не дискредитира обезпечително- гаранционната й функция.

В заключение, ищецът е доказал пълно, че има вземане срещу ответника за общо 532,64 лева,  сбор от незаплатените вноски по договор № CN -82466/17.02.2012г., за обезпечаване на чието изпълнение е издадена процесната ценна книга, а ответникът не е доказал, че е погасил задълженията си по договора, поради което и искът по чл. 415, ал.1 ГПК вр. с чл. 535 ТЗ е основателен и доказан до общ размер от 532,64 лева.

Неотносимо е възражението на ответника за изтекла давност по чл. 147, ал.1 ЗЗД. Цитираната разпоредба е изцяло неотносима към казуса. Тя касае преклузивния срок, в който кредиторът  следва да предяви иск срещу длъжника, за да остане и поръчителят задължен. В случая ответникът не е поръчител, а длъжник и вземанията му не са обезпечени с поръчителство, поради което цитираната разпоредба е неприложима.

Предвид изложеното, като достига до еднакви крайни изводи с тези на първоинстанционния съд, въззивният следва да потвърди решението му в обжалваната част.

При този изход на спора на въззиваемия се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение. Същите са в минималния размер от 300 лева по НМРАВ.

Така мотивиран, съдът

                                                                       Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решението на СРС, 34 ти състав от 14.07.2015г. по гр.д. № 34101/2014г. в обжалваната част.

ОСЪЖДА П.И.Д. ЕГН **********, съдебен адрес ***  да плати на „К.” АД, ***, на основание чл. 78, ал.3 вр. с ал. 8 ГПК, сумата 300 лева разноски по делото пред въззивния съд.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: