Р Е Ш Е Н И Е
№ 35
гр. Нови пазар,
19.05.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Нови пазар в публичното съдебно заседание
на двадесет и пети февруари през две
хиляди и двадесета година, в състав :
Районен съдия: СВЕТЛА РАДЕВА
Секретар:БОЙКА АНГЕЛОВА
като
разгледа докладваното от съдия Радева АНХД №363 по описа на съда за 2019 г., за
да се произнесе взе предвид следното :
Делото е образувано по депозирана жалба на
основание чл.59 от ЗАНН от Т.И.С., в качеството му на управител и представляващ
„***“ – ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „***“ №***,
чрез пълномощника му адвокат М.М.от ШАК против
наказателно постановление №27-0000923 от 11.10.2019 г. на Директора на Дирекция
“***” – гр. Ш..
Жалбоподателят счита, че постановлението е
незаконосъобразно и издадено в нарушение на закона. В същото било отразено,че
на 20.08.2019г.при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство
в обект „***“ООД-консервна фабрика гр.К.,ул.“***“№** ,било установено,че
работодателят „*** „ООД ,при осъществяване на дейността си,не е уредил като
трудови правоотношения,отношенията при предоставяне на работна сила с лицето Е.А.Р.
с ЕГН:**********,***,без работодателя „***“ООД гр.В. да е поискал и получил
предварително разрешение за това от Дирекция “***“ със седалище Ш...С това било
вменено нарушение по чл.303 ал.3 от КТ.
В АУАН липсвало пълно и точно описание на
извършеното нарушение ,на обстоятелствата,при които е
извършено.Обстоятелствената част на акта не ставало ясно защо проверяващите са приели ,че завареното в
обекта лице Е.А.Р. е прието на работа и е полагало труд.Не били посочени
конкретни действия от страна на непълнолетното лице,в какво фактически се
изразявала работата му,за да се направи извод,че същото работи в обекта на тази
длъжност.
Проверяващият се позовал на попълнена от
лицето Е.А.Р. декларация,но данните,посочени в нея не водели на извод за
системност на полагане на труд ,а освен това в нея липсвали някои елементи ,относими към трудовото правоотношение-възнаграждение,отпуски,почивки.Действително
Е. Р. се намирал в обекта на жалбоподателя в деня на проверката, но за да пита
дали може да бъде нает на работа, да му бъде обяснено какви документи следва да
подготви. Също така по време на проверката той не бил на работно място, с
работни дрехи, или в двора на дружеството, а се намирал зад сграда в двора. Подадената
декларация от Реджеб била съставена в нарушение на ЗЛС, тъй като той бил
непълнолетен, а липсвало изразено съгласие на родител. Поради това декларацията
не удостоверявала валидно волеизявление. При установяване на нарушението и в
хода на събирането на доказателствата административният орган не установил
родители или попечители на Е. Р., а липсата на участие и съгласие на такова
водела до съществено процесуално нарушение.
Административно-наказващият орган не бил
обсъдил наличието или липсата на предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното,жалбоподателят моли
съдът да постанови решение,с което отмени изцяло наказателно постановление
№27-0000923/11.10.2019г.на Директора на Дирекция“*** „гр.Ш. като
незаконосъобразно и неправилно.Алтернативно,моли на основание чл.415в от КТ във
вр.с чл.3 ал.2 от ЗАНН да намали размера на
наложеното наказание „имуществена санкция“ от 1500.00лв.на 100.00лв.
В съдебно заседание жалбоподателят не се
явява.Представлява се от пълномощника си адв.М.,който
поддържа изцяло депозираната жалба.
Въззиваемата
страна, чрез представителя си юрисконсулт Д. В.- И. счита, че в случая от
събраните доказателства безспорно се доказва осъществен състав на
административно нарушение. Счита, че наказателното постановление е
законосъобразно и правилно. Поради тези съображения, моли постановлението да бъде потвърдено.
Съдът като прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,прие за
установено от фактическа страна следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок,от надлежно
легитимирано лице,при наличие на правен интерес и се явява процесуално
допустима,а разгледана по същество-неоснователна,поради следните съображения:
С акт за установяване на административно
нарушение №27-0000923 от 13.09.2019 г.,съставен
от Г.П. ***/,в присъствието на свидетелите М.М.М. и С.Р.К.
е констатирано,че при извършена проверка
на 20.08.2019 г. по спазване на трудовото законодателство в обект на „***“ –
ООД – консервна фабрика в гр. К., ул. „***“, №**, дружеството,в качеството си
на работодател, е нарушило разпоредбите на трудовото законодателство с това, че
е допуснал до работа лицето Е.А.Р. с ЕГН:**********,*** години,без да е поискал
и получил разрешение за това от Дирекция
„*** „гр.Ш.
С това била нарушена разпоредбата на чл.303
ал.3 от КТ.
За извършената проверка е съставен
констативен протокол №ПР1927559/20.08.2019г.
АУАН е връчен на визирания в него
нарушител,като в законоустановения срок той е
депозирал срещу него писмени възражения,които не са били уважени от
административно-наказващият орган.
Въз основа на така съставения и връчен акт
за административно нарушение Директорът на Дирекция „***” - гр. Ш. е издала наказателно
постановление №27-0000923/11.10.2019г.,., с което за установеното нарушение, на
жалбоподателя „*** „ООД,представлявано от Т.И.С., на основание чл.416, ал.5 във
вр. с чл.414, ал.1 от Кодекса на труда, е наложена имуществена
санкция в размер на 1 500 лв.
Наказателното постановление е връчено на
посочения нарушител на 4.11.2019г.и в законоустановения
срок той го е обжалвал пред съда.
Съдът констатира, че актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са издадени от съответните длъжностни лица,в рамките на тяхната териториална,материална и функционална компетентност,като същите отговарят на императивните изисквания на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН. Както в АУАН,така и в НП е налице пълно описание на обстоятелствата от значение за състава на нарушението. Ясно е за какво нарушение е ангажирана отговорността на жалбоподателя. Квалификацията на нарушението също е правилно определена. Предвид това съдът смята за неоснователни възраженията на жалбоподателя за допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения.
От
показанията на разпитаните свидетели :С.Р.К., М.М.М.,
Г.П.П., З. С.Ф., Б.С. Н., П.В.Т. и Н.С.Г., както и
писмените доказателства, представени в заверени копия – протокол за извършена проверка
№ПР 1927559, съставен на 13.09.2019 г.; декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ
от 20.08.2019 г. и копия на страници от книга за начален инструктаж по
безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана, съдът намира, че
безспорно по делото са установени следните факти:
На 20.08.2019
г. в обект на дружеството-жалбоподател – консервна фабрика, находяща
се в гр. К., обл. Ш., ул. „***“, №**, била извършена съвместна
проверка от страна на служители на Дирекция „***“ – Ш. - свидетелите С.Р.К., М.М.М. и Г.П.П. и полицейски
служители, сред които свидетелите П.В.Т. и Н.С.Г..
Проверката
била по повод сигнал, че във фабриката работят хора без сключени трудови
договори. Около 10,00 часа проверяващите били на входа на обекта, където се
представили на служителя на портала на дружеството. Те, обаче не били допуснати
в обекта, а им било обяснено да изчакат, за да бъде уведомено ръководството на
фабриката. Около половин час проверяващите чакали пред обекта, след което управителят
на дружеството отворил и заедно, с друг служител на фабриката допуснали
проверяващите вътре. Служителите на ДИТ се разделили на три екипа, като към
всеки от служителите на инспекцията имало и представител на полицията.
Започнали обход на обекта в различни посоки из производствените помещения.Актосъставителят Г.П. тръгнал към помещението, в което се стифира готовата продукция и склад,а свидетелите М. и К.
проверявали други помещения.На св.П. направило впечатление,че по ролковите
пътища има стифирани буркани,които не били подредени
в палети,непълни палети,а до самата машина за стифиране
имало буркани,които чакали за стифиране. ,Това го
навело на извода,че там се извършва трудова дейност.Помолил да му покажат пароцентралата,за да провери служителят там и на отиване
видял,че всички врати в производствените помещения,в които били работниците и
на навеса между южната ограда и самия навес,били затворени от вътрешната страна
с катинари.
Влязъл през
съборената стена ,минал повече от 5 метра и видял хората ,скрити в
пространството между южната ограда и производственото помещение.
Повикал колегите си,както и служителите на РУ-Нови
пазар,които присъствали там.
Поканили намиращите се там хора да попълнят декларации
с имената си,какво работят,с какво работно време,при какво уговорено заплащане.
Те отначало
се възпротивили и не искали да попълват декларации,но впоследствие попълнили
такива и ги предоставили на контролните органи.
При снемане
на самоличността им,инспекторите установили присъствието на непълнолетни
лица,сред които и Е.Р..
В саморъчно
написаната и подписана от него декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, която съставил в
присъствието на инспектор „Детска педагогическа стая“ при РУ – Н. – свидетелят Н.С.Г.,
Е. Р. е посочил,че работи във фабриката от предния ден -19.08.2019г.,както и на
следващия -20.08.2019г. от 7.00часа до 17.30часа,като разтоварвал домати в касети.После
редил бурканите.Уговорката била да му заплащат по 25.00 лева на ден.
Проверяващите
установили също така, че непълнолетният няма сключен трудов договор в писмена
форма за работа в „***“ – ООД.
Доколкото
свидетелите З. С.Ф., Б. Б. Николова
работят в дружеството-жалбоподател и са в състояние на служебна
обвързаност,съдът не цени с нужното доверие показанията им в частта,в която
твърдят,че всички лица,които са били намерени в тясното пространство между южната
и източната стена,зад работни помещения не работели в предприятието,а били
дошли във въпросния ден да си подават документи за назначаване,тъй като тези им
твърдения противоречат както на обективираното в
подписаната от непълнолетния Реджеб декларация,така и от самата масовост на
присъствието им в един и същи ден и час и както се установи,за целта са били
превозвани до там с организиран транспорт/за което сочи св.Ф./.
От анализа на установените факти съдът счита, че се доказа по несъмнен начин,че на 20.08.2019г.непълнолетният Е. Р. е бил допуснат в обект на жалбоподателя „*** „ООД-консервна фабрика,ул.“***“№**,където е извършвал дейност, която по всичките си характеристики е била съответстваща на задълженията на работник в консервна фабрика. Същият е имал договорено работно време, трудово възнаграждение,както и място за изпълнение на трудовите си задължения.Доказва се,че към момента на извършване на проверката той не е имал сключен трудов договор с работодателя.Извършваната от непълнолетното лице работа е била със знанието и съгласието на работодателя,защото той е бил допуснат да престира трудови функции на съответното работно място.Не е било поискано предварително разрешение от съответната Дирекция „***“/в случая гр.Ш./ за допускането му до работа.
Едно от възраженията на жалбоподателя за процесуални нарушения в рамките на административно-наказателното производство е,че декларацията,попълнена от Р., не следва да се отчита като доказателство по делото, защото тя била съставена, без присъствие на негов родител или настойник.. Това възражение съдът намира за неоснователно. Съставената от непълнолетния декларация в случая не представлява извършване на правно действие, от категорията на тези,за които се изисква родителско съгласие, а представлява писмено изявление на непълнолетно лице, което в случая е дадено в присъствието на инспектор „Детска педагогическа стая“ и в случая родителско съгласие не е необходимо.
От анализа на доказателствата по делото не
се установи административното нарушение
да е било отстранено веднага след установяването му по реда,предвиден в КТ
/т..е.да бъде поискано и съответно дадено предварително разрешение от ДИТ гр.Ш.
за допускането на непълнолетния Е. Р. на работа при жалбоподателя/,както и не
се установи от нарушението да са произтекли вредни последици за работника.
С оглед на гореизложеното, съдът счита, че в случая с поведението си,жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение по чл.303 ал.1 от КТ, поради което законосъобразно е ангажираната административно-наказателната му отговорност по реда на чл.414 ал.1 от Кодекса на труда.
При издаване на наказателното постановление,административно-наказващият орган е извършил обоснована преценка на тежестта на нарушението и обстоятелствата при осъществяването му,мотивирал е същото,подвел го е под съответната санкционна норма.Правилно административно-наказващият орган е наложил на жалбоподателя административно наказание в минималния размер,предвиден от закона/имуществена санкция в размер от 1500 до 15 000лв./,за всяко отделно нарушение.
Доколкото не се установиха кумулативно предвидените в чл.415в ал.1 от КТ две предпоставки ,а само едната от тях ,то съдът счита,че в случая извършеното от жалбоподателя административно нарушение,не следва да се квалифицира като маловажно. То очевидно не е маловажно и е с висока степен на обществена опасност.
Предвид гореизложеното съдът счита, че обжалваното наказателно постановление, като законосъобразно и обосновано следва да се потвърди.
Ето защо, на основание чл.63 ал.1 предл.първо от ЗАНН,съдът
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно
постановление №27-0000923 от 11.10.2019 г. ,издадено от С. С.М.-Директор на Дирекция ”***” - гр.Ш. /въз основа на
АУАН №27-0000865/13.09.2019г.,/, с което на „***“ – ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр. В., ул. „***“ №***, представлявано от Т.И.С. с ЕГН:**********,
на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.1 от
Кодекса на труда, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. (хиляда
и петстотин лева) за осъществено административно нарушение по чл.303 ал.3 от Кодекса на труда.
Решението подлежи на
касационно обжалване съгласно пред Ш. административен съд в четиринадесетдневен
срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: