№ 52116
гр. София, 23.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:.....
като разгледа докладваното от ..... Гражданско дело № 20221110148028 по
описа за 2022 година
С РЕШЕНИЕ № 20668 от 15.11.2024 г. съдът е отхвърлил предявения иск за признаване на
установено, че ответникът С. А. С., ЕГН ********** дължи на ....., следните суми: 701,68
лв. със законна лихва от 05.05.2022 г. до изплащане на вземането-главница по заявление за
издаване на кредитна карта от 17.12.2003 г. между .... (чийто правоприемник е "....) и сумата
в размер на 189,64 лв.-мораторна лихва за периода 05.05.2019 г.-13.03.2020 г. и 14.07.2020 г.-
04.05.2022 г., като недоказан и неоснователен. ОСЪЖДАЛ е ..... да заплати на С. А. С., ЕГН
********** сумата в размер на 100 лв. - сторени разноски за адвокатска защита в
заповедното производство, както и на адв. С. А. М. с ЛН № .... сумата в размер на 200 лв. -
разноски за предоставена безплатна правна помощ и съдействие в исковото производство.
В срока по чл. 248 ГПК са постъпили молби за изменение на решението от двете страни в
частта на разноските.
Ответникът, с горната иска от съда да измени определянето на 200 лв. разноски за
предоставена безплатна правна помощ и съдействие в исковото производство,тъй като било
по-ниско от минималния размер, определен в Наредба № 1 от 09.07.2024 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, предвид което, моли решението в частта за
разноските бъде изменено и бъде определенасумата от 500 лв. в полза на адвокат С. А. М..
Становищте на ищеца , е че молбата е неоснователна, доколкто размерът от една страна е
прекомерен, а от друга следва да се вземе предвид тълкуването дадено в практиката на СЕС.
Освен горното, молбата на ищеца от 17.12.2024г. съдържа на свой ред молба заизменение на
решението в частта на разноските, доколкото счита, че присъденото възнаграждение в
размер на 100 лв. - възнагражднеи, като разноски, сторени в заповедното производство ,
следв ада се намали на 50 лв., а присъдените разноски в рамзер на 200 лв. за предосатвена
правна помощ и съдействие в исковото да не се присъждат изобщо, доколкото липсвало
доказателства за това, че са реално сторени.
По молбата на ищеца по реда на чл. 248 ГПК. Същата е допустима и частично основателна.
1
По частно гражданско дело № 23786 по описа на съда за 2022 е издадена ЗАПОВЕД №
......... ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК от , 21.05.2022 г.
, срещу която длъжникът С. А. С., ЕГН **********, е възразил, като към възражението е
представен договор за предосатвена правна помощ и съдействие, в който еотбелязано, че
сумата в размер на 100 лв. е заплатена по същия в брой - възнаграждение за сторената
защита.
Съдът не споделя виждането на ищеца, че сумата в размер на 100 лв. е прекомерна и следва
да се нали с 1/2 - в размер на 50лв., следва да се вземе предвид, че тук не се касае за
предостваена безплатна правна помощ и съдействие, като възнаграждението е далеч под
Минимума на Наредба № 1/2004г. ВАС, който съдът не е приложил, а е съобразил правната и
фактическа сложност на делото, макар и заповедно, адвокатурата заслужава
възнаграждение, което е в достатъчна степен под минимума, като дори не се твърди от
длъжниака заплащане по - голяма сума.
С оглед горното молбата в тази част следва да бъде оставена без уважение.
По искането да се измени решението, като не се присъжда възнаграждение на ответната
страна, поради лиспа на представени доказателства за реално осъществен разход, съдът
счита,м същото за неоснователно, доколкото се претендира възнаграждение по реда на чл.
38, ал. 1 Задв, за предосатвена безплатна правна помощ, за което не се изискват
доказателства за разходване на сумите, тъй като такива не се зпалщат предврително, в
противен случай, не би се наричало "безплатна" правна помощ.
По молбата на ответника по реда на чл. 248 ГПК, същият иска изменение на решението,
като му се присъдят на процесуалния представител на ответника, вместо определеното в
акта възнаграждение в размер на 200 лв.- същото да се определи в нов рамзер от 500лв. в
полза на адвокат С. А. М.. Становището на ищецът е, че не следва да се уважава молбата,
като съдът правилно е ъсобразил при постановяване на крайния съдебен акт ( изразено под
условие на евентуалност, ако съдът не уважи собствената му молба за изменение на
решението).
В крайния съдебен акт, чиетоизменение се иска от страните, съдът се прозинесъл в
мотивите на атакуваното решение, като поддържа същите, но за пълнота на изложението
следва да добави, че при определяне на размера на предоставената правна помощ следва да
се вземе предвид и изложи по - подробно, тълкуването , дадено в Решение на Съда на
Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от
Софийски районен съд, в което е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4,
параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен
характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е
длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна,
адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия
адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в
размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на
целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на
посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният
съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за
2
разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват
реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Решенията на Съда на Европейския съюз по
преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, поради
което настоящият съдебен състав следва да направи преценка дали нормата на чл.38, ал.2 ЗА, която
препраща към Наредба № 1/2004 г. и задължава съда да определи адвокатско възнаграждение в
размер не по-нисък от предвидения в нея, в случаите, когато адвокатът е осъществил безплатно
адвокатска помощ на материално затруднено лице, е съответна на правото на ЕС. Правото на
адвоката да получи възнаграждение за своя труд е изрично прогласено в нормата на чл.36, ал.1 ЗА,
а като израз на социална дейност той може да предостави безплатно адвокатски услуги ( pro bono)
на материално затруднени лица - чл.38, ал.1, т.2 ЗА. Разпоредбата на чл.36, ал.2, изр.2 ЗА изрично
забранява уговарянето на адвокатско възнаграждение в размер по-нисък от посочения в наредба,
издадена на основание по чл.36, ал.2 ЗА, за съответния вид работа. Определянето на адвокатско
възнаграждение от съда при безплатна правна защита (чл.38, ал.2 ЗА) и намаляването му при
прекомерност на уговореното (чл.78, ал.5 ГПК) е ограничено до минималния размер по тази
наредба. Това е Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
приета от Висшия адвокатски съвет. По реда на Закона за правната помощ се осъществява
социално подпомагане с цел да се гарантира равен достъп до правосъдие на лица, чийто
икономически статус не им позволява свободен пазарен достъп до юридически услуги - чл.3 във
връзка с чл.22 и чл.23 ЗПП. Правната помощ по този закон се предоставя от адвокати (чл.2 ЗПП) и
трябва да отговаря същите високи изисквания за ефективност, качество и стандарт, каквито са
предвидени и за предоставената адвокатска защита по договор, сключен по ЗА. Възмездяването на
правната помощ по ЗПП се извършва по наредба съгласно по чл.37 ЗПП. Това е Наредбата за
заплащане на правната помощ, приета от Министерския съвет. Към прилагането на размерите на
възнагражденията по тази наредба препраща и нормата на чл.78, ал.8 ГПК, в случаите, когато
юридически лица или еднолични търговци са защитавани пред съда от юрисконсулт. Разликата в
уредбата в Закона за правната помощ и в Закона за адвокатурата от гледна точка на законовата
делегация за определяне на размерите на възнагражденията е, че наредбата по ЗПП се приема от
държавен орган - Министерски съвет по предложение на Националното бюро за правна помощ,
което е държавен орган на бюджетна издръжка, а наредбата по ЗА - от съсловна организация,
каквато е Висшият адвокатски съвет, чиито членове са само адвокати, избрани от други свои
колеги адвокати, без каквато и да било последваща санкция на държавен орган относно
конкретните размери на определените възнаграждения.
Правната помощ, включително процесуално представителство по граждански дела, се предоставя
на социално слаби лица след акт на съда за преценка на икономическото, семейното или друго
особено положение, а представителството по чл.38, ал.1, т.2 ЗА се осъществява само по силата на
изявление, че лицата са материално затруднени. Заплащането на възнаграждение по ЗПП е
предпоставено от отчет на адвоката, като конкретният му размер се предлага от адвокатския съвет с
оглед вида и количеството на извършваната дейност и се определя от НБПП (чл.38 ЗПП) в
границите на посочени минимален и максимален размери, докато с нормата на чл.38, ал.2 ЗА е
вменено задължение на съда да присъди минималното възнаграждение по наредбата на съсловната
организация, без възможност да го намалява под определения размер. Възнагражденията,
предвидени в наредбата по ЗПП, са значително в по-нисък размер от тези в наредбата по ЗА за един
и същи вид работа. Конкретно: по НЗПП за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 лв. до 360 лв. и може да бъде увеличено с 50% при интерес над 10000
лв., съответно по Наредба № 1/2004 г. – минималното възнаграждение при интерес от 1000 лв. до
10 000 лв. е 400 лв. плюс 10 % върху сумата над 1000 лв. При така посочените особености в
правната уредба на адвокатските услуги се установява, че е налице непропорционалност при
заплащане на оказвана адвокатска помощ на материално затруднени лица, като са създадени два
режима, преследващи идентични цели, но постигащи различни крайни резултати в разрез с
принципите на конкурентност. Несъответствието се изразява в това, че са създадени облекчени
условия за осъществяване на безплатно процесуално представителство за материално затруднени
лица по ЗА (без преценка от съда на икономическото им съС.ие), като въпреки това насрещната
страна е задължена да възмезди правната защита в по-висок размер от този по НЗПП и то такъв,
който е приет от съсловната организация на адвокатите и е обвързващ за съда. В този смисъл
социалната помощ се прехвърля изцяло в тежест на насрещната страна, а адвокатска услуга,
независимо че е била поета за изпълнение с тази цел, престава да се счита за предоставена в
обществен интерес, след като възнаграждението на адвоката се определя в размер, под който той не
би могъл да договаря дори и в общия случай. Несъразмерност има и при възмездяване на
процесуалното представителство, осъществявано от юрисконсулт по чл.78, ал.8 ГПК и това на
адвокат по чл.38, ал.2 ЗА, като и в двете хипотези възнаграждението не е уговорено в договор за
правна защита по конкретно дело, а се определя от съда, който е обвързан от размерите по две
3
различни наредби, независимо че услугата се осъществява винаги от правоспособни юристи.
Действително при определяне на възнаграждение от съда по НЗПП съществува възможност за
преценка на фактическата и правна сложност на делото предвид посочените минимални и
максимални размери, а ограничението до максималния размер по чл.78, ал.8 ГПК отразява
обстоятелство, че юрисконсултът работи по договор с представлявания. Независимо от това
насрещната страна понася в различен размер отговорността за разноските в зависимост от избора
на доверителя – дали да се представлява от юрисконсулт или от адвокат. Решението на Висшия
адвокатски съвет за приемане на наредба за определяне на минимални размери на адвокатските
възнаграждения представлява съгласуване на цените от всички участници на пазара на адвокатски
услуги и преследваните цели, дори и същите да са легитимни за този сектор, не могат да се
постигат чрез възлагане на задължение на съда при безплатно процесуално представителство
възнаграждението да бъде в посочения в наредбата минимален размер. Въведеното с чл.38, ал.2 ЗА
правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер,
който е значително по-висок от приложимите размери в аналогични случаи, без възможност на
съда да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени
икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския
процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в
какъвто смисъл е даденото тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС.
По изложените съображения нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради
което не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения
могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да
са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП,
подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да
са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко
фактическата и правна сложност на делото./ Така О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 50015 от 16.02.2024
година на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, първо
отделение, по т.д. № 1908 по описа за 2022 г./ Настоящият съдебен състав намира, че в полза на
адв. Михайлов следва да се присъди адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна
помощ на ответника като материално затруднено лице по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗА в размер под
минималния по наредбата. За определянето му съдът съобразява, че правната помощ е за изготвяне
на искова молба при материален интерес под 1000 лв. при което първоначално определения от
съда размер на възнаграждението от 200 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв по дело, което не се отличава с
фактическа или правна сложност, следва да се определи в размер на 200 лв., проади което и
решението не следва да се изменя.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски районен съд, 34 - ти състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение молба по реда на чл. 248 ГПК от 26.11.2024г, на ответника с искане
за изменение на РЕШЕНИЕ № 20668 от 15.11.2024 г. в частта на разноските, като
неоснователна.
ОСТАВЯ без уважение молба по реда на чл. 248 ГПК от 17.12.204г. на ищеца с искане за
изменение на РЕШЕНИЕ № 20668 от 15.11.2024 г. в частта на разноските, като
неоснователна.
Определението подлежи на обжалване пред СГС в дву седмичен срок с въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4