№ 966
гр. Бургас, 04.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ЮЛИАНА В. БОНЕВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20242120203808 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл.72, ал.4 от Закона за Министерство на вътрешните работи
(ЗМВР) и е образувано по жалба на К. Д. Т., ЕГН: **********, чрез пълномощник – адв. Д.
В. – ***, против заповед за задържане на лице № 431 зз-377/06.09.2024 г., издадена от С. А.
Р.- полицай при Първо РУ-Бургас.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваната заповед за задържане.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от
пълномощник – адв. В. – ***, който поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата – С. Р., редовно уведомен, се явява лично, като посочва, че
няма какво да каже.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните,
приема, че жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от
АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Същата е изготвена в
предвидената форма и е придружена от необходимите приложения. Разгледана по същество
е ОСНОВАТЕЛНА.
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от
АПК.
Видно от приложените официални справки и длъжностна характеристика -
оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл. 53 от ЗМВР в границите на
предоставената му съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР компетентност.
Спазена е предвидената от закона форма, така както предвижда нормата на чл. 74, ал.
1 от ЗМВР - издадена е писмена заповед за задържане, връчена на адресата й. Заповедта
съдържа задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР,
а именно: вписани са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта,
1
както и данните индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна
регистрация, датата и часът на задържането. Разяснени са правата на задържаното лице по
чл. 63, ал. 3 и 4 и чл. 64 от ЗМВР и му е предоставено копие от заповедта.
Заповедта е издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като е посочено, че има
данни за извършено престъпление по чл. 131 от НК, за това, че в гр. Бургас, е нанесъл
телесна повреда на лицето Х.И. Д..
Нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР овластява полицейските органи да задържат
лица в случаи, определени от закон, а именно за които има данни, че са извършили
престъпление, като процедурата е регламентирана в следващите правни норми от закона. По
правна си същност задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 73 ЗМВР
представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 ЗАНН –
административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера
на адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да
извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие.
Предпоставка за прилагането е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи
обосновано предположение, че задържаното лице е извършило противоправно деяние.
Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността
задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително
разследване. Поради това, възможността на органите на МВР да приложат принудителната
административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е дейност, свързана с разкриването
на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. За прилагането на мярката е
необходимо данните, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е
извършител на престъплението или да е съпричастен към него, да са установени преди
извършване на задържането. Задържането, като принудителна административна мярка, се
предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. За
прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил
необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на
лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни,
обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на
престъплението, което дава право на административния орган, при условията на оперативна
самостоятелност да наложи мярката дори без да се поставя условие за точна квалификация
на деянието, а още по-малко е задължително престъплението да е безспорно и окончателно
установено. Въпросът дали задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали то е
извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в
рамките на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл. 72 от
ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват жалбоподателя със
соченото нарушение не са задължителни, като задържането се извършва не поради
несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване.
По мнение на съда тези обстоятелства в случая не са налице. С определението си за
насрочване съдът е изискал от административния орган, в съответствие с разпределената
доказателствена тежест, да представи всички доказателства, които са послужили за издаване
на заповедта. В изпълнение на това указание в съда са депозирани писмени доказателства.
Сред тях са и докладни записки на л. 21 и л. 22, в които са описани обстоятелствата по
случая.
На 05.09.2024 г. жалбоподателят се разбрал с Х. Д. на следващия ден да се пристъпи
към санитарна сеч с цел отстраняване на излишни израстъци и ограничаване популацията на
насекомите в дворно място в ***********
На 06.09.2024 в 09:30 ч. на място пристигнали жалбоподателят, св. М.Р.Р., който
водил още три лица, за да помогнат. На място били синът на жалбоподателя и съседът Х. Д..
В рамките на няколко часа всички работили нормално. На последното дърво, Д.
2
изведнъж започнал да се държи агресивно и да гони лицата от двора.
Д. извадил метален сгъваем нож, разгънал го и казал на К. Т. да излиза и да се маха.
Между двамата започнало боричкаме, като Т. се опитал да избута Д. от себе си, като
последният успял да го удари няколко пъти силно в областта на гърдите. В един момент се
намесил синът на Т., който разделил двамата.
След около 10 минути дошли трима служители на Пето РУ-Бургас, а малко след това
и полицаи от Първо РУ-Бургас, сред които бил ответникът Р.. Служителите провели
разговори с всички лица, като присъстващите на място работници заявили, че Д. е нападнал
Т. (отговор на ответника на л. 55).
Било преценено и Д., и жалбоподателят Т. да бъдат задържани. По отношение на Т.
била издадена процесната заповед, като впоследствие бил освободен в 17:50 часа.
Така изложената фактология се установява от приложените по делото писмени
доказателства, показанията на св. Р. и отговорите на ответника на поставените от адв. В.
въпроси. Доказателствената съвкупност е изцяло еднопосочна.
По мнение на настоящия състав, фактите, които се установяват в преписката не
подкрепят извода на административния орган, че задържаният е евентуален извършител или
съпричастен към престъплението, описано в заповедта. Още към момента на пристигането
на ответника Р. други лица, различни от двамата участници в спречкването, са заявили, че
жалбоподателят Т. е бил нападнат от Д.. Също така е имало данни че Д. е извадил нож, като
самият Д. е потвърдил, че е извадил нож. При това положение съдът намира, че преценката
за извършване на престъпление от страна на Т. е напълно необоснована. Както бе посочено
по-горе, действително не се изисква при задържането на едно лице фактите по случая да са
доказани по несъмнен начин. Все пак обаче, следва ограничаването на свободното
придвижване на лицата да почива на някакви обективни данни. В случая единствено
сведенията на Х. Д. съдържат твърдения, че той първи е бил нападнат. Още на място обаче,
тези сведения са били изцяло оборени от изложеното от другите присъстващи на място лица.
С оглед на това, съдът намира, че са липсвали каквито и да е данни, които да обосноват
евентуално предположение, че Т. е извършил престъпление. Обратният извод би означавал
всеки път под претекст за по-пълно изясняване на фактите, да бъдат задържани и
пострадалите от престъпления против личността, които по някакъв начин са се защитавали,
което не е законовата логика.
Съгласно чл. 142, ал.1 от АПК - съответствието на административния акт с
материалния закон се преценява към момента на издаването му. Това съответствие е
неразривно свързано с установяването на фактическите основания за издаване на акта. Към
момента на издаване на оспорената заповед за задържане, по мнение на настоящия състав,
не са били налице достатъчно данни, че Т. е евентуален извършител на престъпление,
каквото е твърдението в мотивите за издаване на оспорената заповед.
С оглед горното настоящият състав намира, че в конкретния случай издадената
заповед за задържане е незаконосъобразна, поради което и същата следва да бъде отменена.
Съгласно 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени оспорвания акт, държавните такси,
разноските по делото и възнаграждението за един адвокат, ако жалбоподателят е имал такъв,
се възстановяват от бюджета на органа, издал акта. По делото е била заплатена държавна
такса в размер на 10 лв., а също така е налице договор за правна защита, в който е посочено,
че е уговорено и заплатено възнаграждение в размер на
**********************************
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице № 431зз-377/06.09.2024 г., издадена от С. А.
Р.- полицай при Първо РУ-Бургас, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е
постановено задържането за срок от 24 часа на К. Д. Т., ЕГН: **********.
ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплати на К. Д. Т., ЕГН: **********, сумата от
*************** (***********) лева, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4