№ 70
гр. Шумен, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Йордан В. Димов
при участието на секретаря Таня Й. Кавърджикова
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско
дело № 20223600500037 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №181 от 10.12.2021г., по гр.д.№1383/2021г., Районен съд - гр.Нови Пазар
е прекратил гражданския брак между ЮК. ХЮС. ЮН. и Ф. Т. ЮН., като дълбоко и
непоправимо разстроен по вина на мъжа, възстановил е предбрачното фамилно име на
жената - В.. С решението са присъдени и дължимите държавни такси по разгледаните
претенции и разноски.
Недоволен от така постановеното решение останал мъжът, поради което и атакува
решението в частта с която е определено че вина за дълбокото и непоправимо разстройство
на брака има той, и моли да бъде отменено първоинстанционното решение в тази му част, и
постановено друго, с което да се признае че вина за дълбокото и непоправимо разстройство
на брака има жената, а в условията на евентуалност моли да бъде признато че вина имат и
двамата съпрузи.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата,
в който излага че решението е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в
обжалваните му части, поради което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата,
1
становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намери жалбата за частично основателна.
Районен съд - гр.Нови Пазар е бил сезиран с искови претенции с правно основание
чл.49, ал.1 от СК от съпругата ЮК. ХЮС. ЮН. срещу съпруга и Ф. Т. ЮН., за прекратяване
на брака им поради дълбоко и непоправимо разстройство, като ищцата не е претендирала от
съда да се произнесе изрично по въпроса за вината за разстройството на брака. С подадения
от ответника отговор е направено искане за произнасяне относно вината за разстройството
на брака, като ответника твърди и моли да се признае че вина за разстройството на брака
има жената.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
се установи следното от фактическа страна /досежно атакуваната част от решението/:
Страните са съпрузи, сключили са граждански брак с Акт за граждански брак №.... г., на
кметство с.Р..... От показанията на разпитаните свидетели и неоспорените твърдения на
страните, се установява, че страните живеели разделени от няколко месеца, с предхождащи
фактически раздели между тях. Основна причина за раздялата между страните били
неразбирателството по между им, предизвикани от поведението на ответника, който
проявявал, без повод, болезнена ревност, като по този начин упражнявал спрямо ищцата
психически тормоз. Недоказани са останали твърденията на ответната страна за каквото и да
било противобрачно поведение от страна на жената, годно да обуслови вина за дълбоко и
непоправимо разстройство на брака.
Горната фактическа обстановка налага следните правни изводи: С оглед
разпоредбата на чл.322, ал.2 от ГПК всички брачни искове се съединяват помежду си и с тях
задължително се предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права,
личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката
между съпрузите и фамилното име, като разпоредбата се прилага и за ответника по
отношение на исковете, които е могъл да предяви с оглед на чл.322, ал.3 от ГПК. По делото
е установено ненормално протичане на брачните отношения, което не може да бъде
преодоляно. Бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, съществува само
формално и като такъв следва да бъде прекратен. Относно вината за разстройството на
брака от показанията на разпитаните свидетели се очертава противобрачно поведение
изключително от страна на мъжа, поради което съдът счита, че следва да се признае за
установено, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпругът Ф. Т.
ЮН..
Ето защо съдът намира, че решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено.
На въззиваемата страна ЮК. ХЮС. ЮН. следва да се присъдят деловодни разноски
във въззивното производство в размер на 600 лева.
РЕШИ:
2
ПОТВЪРЖДАВА Решение №181 от 10.12.2021г., по гр.д.№1383/2021г. по описа на
Районен съд - гр.Нови Пазар, В ЧАСТТА , с която е признато за установено, че вина за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпругът - Ф. Т. ЮН. с ЕГН
**********.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Ф. Т. ЮН. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ЮК. ХЮС. ЮН. с ЕГН
**********, деловодни разноски за въззивното производство в размер на 600 лева.
На основание чл.280, ал.3, т.2 от ГПК, решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3