МОТИВИ
към ПРИСЪДА № 260038 от 13.04.2021 г.
по НОХД № 1340/2020 г. по описа на РС-Кърджали
Повдигнато е обвинение срещу П.Я. *** за престъпление
по чл.195, ал.1, т.1, т.3 и т.4 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, извършено
на 07.05.2020 г. срещу 08.05.2020 г., в землището на с.Брош, общ.Кърджали.
Повдигнато е обвинение срещу М.Е.Р. *** за
престъпление по чл.195, ал.1, т.1, т.3 и т.4 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2
вр. ал.1 от НК, извършено на 07.05.2020 г. срещу 08.05.2020 г., в
землището на с.Брош, общ.Кърджали.
Делото се разглежда по реда на глава 27, в хипотезата
на чл.371, т.1 от НПК, като страните дават съгласие да не се провежда разпит на
свидетелите и вещите лица, а при постановяване на присъдата непосредствено да
се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертните заключения от
досъдебното производство.
Представителят на Районна прокуратура-Кърджали поддържа
обвинението срещу подсъдимите. Счита процесното деяние за безспорно установено
от събраните по делото доказателства. Тези доказателства били достатъчни и
уличавали дватамата подсъдими като извършители на кражбата. Намира показанията
на свидетелката Р.Я. за недостоверни и моли да не бъдат кредитирани. Не
следвало да се приема и обяснението на подсъдимите, че са оглеждали
инкриминираното място, за да видят дали било толкова страшно, както изглеждало
на видяни от тях клипове, тъй като това било детинско и невъзможно. От
показанията на служителите на мобилния оператор ставало ясно, че преди случая
имало опити за влизане, подготвени били акумулатори за кражба, без още да са
изнесени. На 29.04.2020 г. прозорецът бил закован от служители с дървени врати.
На 04.05.2020 г. било установено, че закованите врати са напъвани да бъдат
изкъртени, при което паднал и климатикът. В ранните часове на 08.05.2020 г.
имало два сигнала от обекта в охранителната фирма и сутринта се установило, че
е извършена кражба. Подсъдимите очевидно били в обекта около средата на месец
април, но не по причина да видят колко е страшно, а подготвяли акумулатори за
изнасяне. В нощта на 07.05.2020 г. срещу 08.05.2020 г. са се намирали там,
когато извършили и самата кражба. Изнесен бил само един акумулатор от големите,
заради сериозната му тежест. Противоречие имало в обясненията на двамата
подсъдими и установените дактилоскопни следи на мястото на кражбата. Тези следи
изцяло опровергавали защитната версия на подсъдимите. Прокурорът моли двамата
да бъдат признати за виновни, като за извършеното престъпление им се наложи
наказание „лишаване от свобода“ към минималния размер. Подсъдимите били още
млади, с добри характеристични данни и чисто съдебно минало. На основание чл.66
от НК определеното наказание следвало да се отложи със съответния изпитателен
срок. Прокурорът педлага също на основание чл.53, ал.1, б.”а” от НК да се
присъди равностойнността на автомобила, послужил за извършване на
престъплението, тъй като бил отчужден.
Подсъдимият П.Я.Я. в съдебно заседание не се признава
за виновен по повдигнатото обвинение и дава обяснения, в които отрича да има
отношение към процесната кражба. Моли съда за оправдателна присъда.
Защитникът на подсъдимия Я. твърди, че нямало нито
едно доказателство, установяващо извършването на инкриминираното престъпление и
моли за оправдателна присъда. Изведената от прокурора фактическа обстановка
била нереална, недоказана и немотивирана. Нямало никакви доказателства, че на
07.05.2020 г. срещу 08.05.2020 г. Я. и Р. са ходили до въпросната хижа. Освен
това, технически било невъзможно да бъде изнесе акумулатор по начина, по който
е описано в обвинителния акт. Без доказана съставомерност от обективна и
субективна страна, нямало как подсъдимите да бъдат виновни. Обвинителният акт
бил на принципа на предположението, а присъдата не можела да почива на
предположения. Възприятията на Г. Г.били твърде неубедителни и се опровергавали
от показанията на майката на П.Я., че именно тя на инкриминираната дата и време
била в с.Брош с автомобила марка „Ауди“, модел „Кю 7“. П.Я. и М.Р. действително ходили на вилата в с.Брош,
но на 08.03.2020 г., когато разгледали там и си тръгнали. Видели апаратурата,
но не били взимали нищо и оттогава останали тези пръстови отпечатъци. Нямало
причина подсъдимите да носят наказателна отговорност. Не било основателно и
искането за прилагане на чл.53 от НК, тъй като нямало доказателства, че
изнесеният акумулатор бил натоварен на автомобила и превозен в посока
гр.Кърджали.
Подсъдимият М.Е.Р. в съдебно заседание не се признава
за виновен по повдигнатото обвинение и дава обяснения, в които отрича да е
извършил процесната кражба. Моли да бъде оправдан.
Защитникът на подсъдимия Р. сочи, че изводите на
прокуратурата за авторството на деянието не се подкрепят от събраните по делото
доказателства. Не ставало ясно дали намерените на местопроизшествието
дактилоскопни следи били иззети по предвидения от закона ред. Снемането на
отпечатък в случая било извършено в нарушение на НПК и Инструкция № 1 от
22.03.2004 г. Липсвало заснемане на мястото, откъдето са взети пръстовите
отпечатъци. Никой по делото не установявал кога тези пръстови отпечатъци са
оставени върху инкриминираните вещи. Всеки можело да ги остави на мястото. По
делото нямало очевидци и свидетели, които да са видели, че подсъдимите са там,
че автомобилът бил спрян там. Нямало никаква физическа възможност този тежък
акумулатор да бъде изнесен. Твърдението на прокурора, че подсъдимите са
извършили кражбата не можело да бъде възприето като сериозно обвинение, тъй като
не било подкрепено с доказателства. Защитата моли подсъдимият М.Р. да бъде
оправдан.
Съдът като взе предвид всички доказателства събрани по
делото, прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият П.Я.Я. е роден на *** ***, български
гражданин, неженен, със средно образование, не работи, студент, неосъждан, с
ЕГН **********. Ползва се с добри характеристични данни по местоживеене.
Подсъдимият М.Е.Р. е роден на *** ***, български
гражданин, неженен, със средно образование, не работи, студент, неосъждан, с
ЕГН **********. Ползва се с добри характеристични данни по местоживеене.*** ЕАД притежавал базова станция
„Бентонит“, разположена в постройка на друг търговец в землището на с.Брош,
общ.Кърджали (известна като хижа „1300 години
България“). Станцията представлявала апаратура, монтирана в една от стаите на
последния (четвърти) етаж
в постройката. Достъпът до стаята бил ограничен с метална врата, която се
заключвала. Поради счупване на прозореца, на негово място били монтирани
плоскости от подръчни материали. Освен това, помещението било оборудвано със
сигнално-охранителна техника (COT).
Сигнално-охранителната дейност се осъществявала от охранителната фирма „Р.И.С.999“
гр.Хасково.
На
29.04.2020 г. св.Т.Ф. и св.М.М. – служители на „А1 България“ ЕАД, отговарящи за
поддръжката, посетили станцията в с.Брош, за да укрепят помещението с апаратурата,
поради установени опити на външни лица да влизат вътре. Нямало никакви липси в
оборудването, но имало извадени от шкафовете акумулаторни батерии, според
свидетелите – подготвени за изнасяне. Св.Ф.прибрал батериите по местата им в
шкафовете. Тъй като помещението било с тераса, до която имало достъп и от
съседно помещение, свидетелите заковали от вътрешната страна с гвоздеи към
касата вратата на съседното помещение, а след това подпрели от вътрешната
страна вратата с подръчни материали, за да препречат отварянето й. След това,
от вътрешната страна на служебното помещение двамата свидетели заковали с
плоскостите на две врати отвора на прозореца, като за целта срязали едната плоскост.
На 04.05.2020 г. до
станцията ходили служители, които да огледат щетите от опитите за влизане и да предложат
ремонтни дейности по обезопасяване. При това те установили отново опит за
влизане: откъм терасата били напъвани плоскостите, с които бил затворен
прозорецът. Служителите се обадили на св.М. и го уведомили за това, но тогава нямало
липси.
По
неустановено време през нощта на 07.05.2020 г. срещу 08.05.2020 г. подсъдимият
П.Я. отишъл в землището на с.Брош с личния си лек автомобил марка „Ауди“, модел
„Кю 7“, с peг.№ К 7666 ВК. С него в
автомобила пътувал и подсъдимият М.Р.. Двамата стигнали до вилната зона на с.Брош,
до бившата хижа „1300 години България“. Влезли в хижата и се качили
до четвъртия етаж. Разбрали, че зад металната врата имало апаратура на мобилния
оператор. През съседната стая излезли на терасата пред помещението на ,,А1“,
откъдето с ръце успели да свалят от рамката на прозореца закованите плоскости
от врати. И двамата подсъдими влезли в помещението, отворили шкафовете и
издърпали няколко малки акумулаторни батерии (черни), като поставили едната от
тях на перваза на прозореца. В стаята имало и общо четири големи акумулаторни
батерии (зелени), закрепени една за друга с планки и болтове. Подсъдимите
развинтили болтовете на планките на два от големите акумулатори, но когато се
опитали да ги повдигнат, разбрали, че са доста тежки. При това двамата хванали
само една от големите акумулаторни батерии за дръжките и я изнесли –
през прозореца, през терасата, през съседната стая и по стълбището надолу. После
подсъдимите Я. и Р. натоварили отнетия акумулатор на автомобила и тръгнали.
През
нощта на 07.05.2020 г. срещу 08.05.2020 г. св.Г. Г.– служител на охранителната
фирма, бил на смяна. Около 02.02 часа на
08.05.2020 г. той получил сигнал от дежурната част за включване на алармата на COT в обекта на „А1
България“ ЕАД в с.Брош. Със служебен автомобил свидетелят отишъл до обекта в 02.11 часа. Качил се
до четвъртия етаж, видял, че по заключената метална врата на стаята с
апаратурата нямало следи от интервенция и докладвал на дежурната част. След това
продължил работата си. В 02.56 часа св.Г.получил
втори сигнал от дежурната част за включване на алармата на COT в обекта на „А1
България“ ЕАД в с.Брош. След около 10 минути стигнал
до мястото, отново се качил до стаята на „А1“. Металната врата отново била
здрава, като свидетелят не видял хора или автомобили около сградата. Поради
получаването на два сигнала от COT в рамките на
един час, около 03.30 часа св.Г.решил
да спре на „обръщалото“ в с.Брош – площадка на
завоя към вилната зона. Около 20 минути по-късно
откъм вилната зона дошъл с висока скорост лек автомобил марка „Ауди“,
модел „Кю 7“, с peг. № К 7666. Свидетелят не успял да види последните две букви
от регистрационния номер на автомобила, но същият се отправил в посока към
гр.Кърджали.
На
следващата сутрин св.Г.обяснил на колегата си от следващата смяна св.С.Л. за
случилото се през нощта. Двамата отишли да проверят отново обекта на „А1“, за
да разберат защо били получени двата сигнала през нощта. При това св.Л. забелязал,
че вратата на съседната стая е на земята и изкъртена. Знаел, че тази стая имала
обща тераса със съседната стая. Тъй като ходел на обекта по сигнали и знаел, че
по-рано тази врата била закована за касата, влязъл в стаята, а след него влязъл
и св.Г.. През отворената врата двамата излезли на терасата, пред стаята с
апаратурата на „А1“. Там видели, че плоскостите на прозореца липсвали, в стаята
на земята имало три големи зелени и два малки черни акумулатора, а един малък
черен акумулатор бил поставен на перваза на прозореца, като приготвен
за изнасяне. Незабавно уведомили ръководителя си, а той от своя страна уведомил
служители на „А1“. Установено било, че липсвал един от зелените акумулатори.
На
08.05.2020 г., за времето от 12.20 часа до 15.00 часа, бил извършен оглед на
местопроизшествие в постройката в землището на с.Брош, общ.Кърджали. При огледа
било установено, че двете дървени врати, с които бил затворен прозорецът към
помещението на „А1“, са оставени облегнати на парапета на терасата. По време на
следственото действие били иззети дактилоскопни следи, от които значение по
делото имали следните следи: № 1 (№ 1-б и 1-в) и № 2 (№ 2-б) – от срязаната
врата, подпряна на парапета на терасата; № 4 – от дясната част
на рамката на прозореца; № 6 (№ 6-а и 6-б) – от дръжката на
зелена акумулаторна батерия, поставена по-близо до прозореца; № 7 (№ 7-б) – от черен
акумулатор, находящ се на втория рафт в шкафа и леко издърпан навън.
От
заключението на назначената при разследването дактилоскопна експертиза (Протокол №
155/06.08.2020 г.) се
установява, че дактилоскопни следи № 1-б и № 1-в са оставени
в комбинация отляво надясно – от безименен пръст
и малък пръст на дясна ръка на подсъдимия П.Я.; дактилоскопна следа № 2-б е оставена от
среден пръст на лява ръка на подсъдимия П.Я.; дактилоскопна следа № 4 е оставена от
малък пръст на лява ръка на подсъдимия П.Я.; дактилоскопни следи № 6-а и № 6-б са оставени в
комбинация отляво надясно – от среден пръст
и безименен пръст на дясна ръка на подсъдимия М.Р.; дактилоскопна следа № 7-б е оставена от
среден пръст на лява ръка на подсъдимия М.Р..
Видно
от заключението по изготвената на досъдебното приозводство съдебно-оценителната
експертиза, стойността на 1 бр.
акумулаторна батерия марка „Монбат“, модел „12MVR200“ 190 Ah, с отчетено
овехтяване, към инкриминираната дата възлиза на 260 лева. От
експертизата се установява още, че акамулаторът е предназначен за употреба в
телекомуникациите, има тегло 59 кг. и размери: дължина/ширина/височина –
555/125/320 мм.
Към
инкриминирания период лек автомобил марка „Ауди“, модел „Кю 7“, с peг. № К 7666 ВК бил собственост на подсъдимия П.Я..
В хода на наказателното производство той продал превозното средство – с договор
за покупко-продажба от 30.11.2020 г.
От
заключението по назначената в съдебното приозводство съдебно-оценителната
експертиза се установява, че пазарната стойност на лек автомобил марка „Ауди“,
модел „Кю 7“, с peг. № К 7666 ВК към датата 08.05.2020 г. възлиза
на 14 262 лева.
Така възприетата фактическа обстановка се установява след
анализ на обясненията на подсъдимите П.Я. и М.Р., дадени в хода на съдебното
следствие, които съдът кредитира частично; показанията на свидетелите Т.Ф., М.М., С.Л., Г. Г.и Я.З., включени в доказателствата по делото,
чрез прочитане на протоколите за разпит от досъдебното производство по реда на
чл.373, ал.1 вр. чл.283 от НПК, на които съдът дава вяра изцяло; експертното
заключение на вещото лице В.Д. по назначената в съдебното производство съдебно-оценителна
експертиза; експертното заключение на вещото лице В.Д.
по назначената на досъдебното производство съдебно-оценителна
експертиза, включено в доказателствата по делото, чрез
прочитането му по реда на чл.373, ал.1 вр. чл.283 от НПК; експертното
заключение на вещото лице Я.Й. по назначената на досъдебното производство съдебно- дактилоскопна експертиза (Протокол №
155/06.08.2020 г.),
включено в доказателствата по делото, чрез прочитането му по реда на чл.373,
ал.1 вр. чл.283 от НПК; Протокол от 08.05.2020 г. за оглед на местопроизшествие,
ведно с фотоалбум; Протокол от 07.07.2020 г. за вземане на образци за
сравнително изследване-2 бр.; Справка за собственост на МПС с peг. № К 7666 ВК от 14.09.2020 г.; Справка за собственост на МПС с peг. № К 7666 ВК от 20.01.2021 г.; Договор за покупко-продажба
на МПС от 30.11.2020 г.; Характеристични
справки на подсъдимите; Справки за съдимост на подсъдимите; Декларации за
семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимите, както и другите приети в хода на досъдебното
и съдебното производство по делото писмени доказателства.
Съдът кредитира напълно показанията на свидетелите Т.Ф., М.М., С.Л., Г. Г.и Я.З. като обективни, логични, последователни,
кореспондиращи помежду си и с останалите доказателства по делото. Свидетелите Т.Ф. и М.М. са служители
на „А1 България“ ЕАД и установяват къде
се намирало и какво представлявало помещението, от което е извършена въпросната
кражба, какво оборудване на мобилния оператор имало там и как се осъществявал
достъпът до самото помещение. Те обясняват, че на 29.04.2020 г. посетили станцията в с.Брош, за да укрепят
помещението с апаратурата (включваща и
акумулаторни батерии), поради установени опити на неизвестни
лица да влизат вътре. Тогава нямало липси, но свидетелите затворили прозореца
на помещението, като заковали на него плоскости от две врати. На 04.05.2020 г.
св.М. бил уведомен от друг служител, който посетил станцията в с.Брош, че също
имало опит за влизане в помещението с апаратурата, но неуспешен, нямало липси. Св.М.
установява още, че на 08.05.2020 г. получил обаждане от охранителната фирма, че
в базовата станция в с.Брош имало разбиване и влизане в стаята с апаратурата.
Тогава той отишъл на място и видял, че вратите, които използвали, за да
затворят прозореца били на терасата. Една от тъмните на цвят акумулаторни
батерии била на рамката на прозореца, а една акумулаторна батерия, зелена на
цвят, марка „Монбат 12MVR200“, липсвала. За случилото се
свидетелят докладвал на прекия си началник и подал сигнал на тел.112. Напълно се кредитират показанията на Г. Г., който работел в охранителната фирма „Р.И.С.999“ и свидетелства
за посещенията си на инкриминираната дата на мястото на произшествието и в
района около него, както и за извършените тогава действия по служба. Св.Г.заявява,
че в 02.02 часа на
08.05.2020 г. получил сигнал за включване на аларма от проценсния обект в
с.Брош. Той тръгнал веднага със служебния автомобил и бил там в 02.11 часа. Качил се
до четвъртия етаж, където се намирало помещението с апаратурата на мобилния
оператор „А1“. Видял, че по металната врата на стаята нямало следи от интервенция,
докладвал на дежурната част и си тръгнал. В 02.56 часа св.Г.отново
получил сигнал за аларма от същия обект. Тръгнал натам и след около 10 минути
бил на мястото. Металната врата на стаята с апаратурата на „А1“ пак била здрава
и той докладвал за това. Свидетелят огледал около сградата, но не видял хора
или автомобили. Тъй като се получили два сигнала от COT за обекта, св.Г.решил
да спре на „обръщалото“ в с.Брош и да изчака известно време там за някакво
движение на автомобили или хора. Около 03.30 часа той паркирал там служебния
автомобил така, че да не се вижда. Около 20 минути по-късно
св.Г.възприел идващ откъм вилната зона лек автомобил марка „Ауди“,
модел „Кю 7“, с peг. № К 7666, който продължил към гр.Кърджали. Свидетелят не успял да види само последните две
букви от регистрационния номер на автомобила. Показанията на св.Г.кореспондират
и с тези на св.С.Л., който е негов колега от охранителната фирма. Двамата
установяват, че на 08.05.2020 г. заедно посетили обекта на
„А1“ в с.Брош, във връзка с получените двата сигнала през нощта. Тогава
металната врата на помещението с апаратурата също била затворена и здрава, но вратата
на съседната стая била на земята, изкъртена. Св.Л. знаел, че съседната
стая имала обща тераса с помещението, в което била апаратурата на мобилния
оператор и обяснил това на св.Г.. Свидетелите Г.и Л. излезли на терасата и
видели, че на парапета имало подпрени две врати, прозорецът на помещението с
техниката липсвал, на перваза на прозореца имало акумулатор с тъмен цвят, както
и още акумулатори пръснати вътре на земята. За установеното на място
свидетелите твърдят, че съобщили на своя ръководител, уведомени били и
служители на „А1“. Кредитират се и показанията на св.Я.З., който представлява
ощетеното юридическо лице „А1 България“ ЕАД и посочва, че именно това дружество
било собственик на отнетата акумулаторна батерия. Съдът
не дава вяра на показанията на св.Р.Я. – майка на
подсъдимия П.Я., в които заявява, че на 07.05.2020 г. синът й се прибрал около
22.00 часа, вечерял и си легнал. Свидетелката твърди, че на посочената дата тя пътувала
до вилната зона на с.Брош с колата на П.Я. – модел „Ауди Кю 7“. Тогава имала
семейни проблеми и решила да отиде до къщата на сестра си в с.Брош, за която
имала ключ. Св.Я. тръгнала натам на 07.05.2020 г. срещу 08.05.2020 г., към
01.30 часа, изпила едно кафе в къщата и около 04.30 часа се прибрала. По това
време синът й П.Я. си бил вкъщи. Причина
за недоверието към показанията на св.Р.Я. е
фактът, че тя е пряко заинтересована от изхода на настоящото дело, защото е майка
и като такава най-близка на подсъдимия Я.. Затова е нормално да пъддържа
позиция изцяло в негова полза и да цели оневиняването му. Не следва да бъдат
коментирани показанията на св.К.Г., тъй като тя не е възприела факти касаещи
инкриминираната дата и място, съответно и не дава относими към делото сведения.
Настоящият състав не дава вяра на обяснията на подсъдимите Я. и Р. в частите
им, в които отричат да имат отношение към процесната кражба и да са извършили
противозаконното отнемане на инкриминираната вещ. Те твърдят, че действително
посетили въпросната сграда в с.Брош, но това се случило в средата на м. април
2020 г. Отишли там от интерес, след като гледали във „Фейсбук“ клипове на хора,
които се снимали и изглеждало като страшен филм. Те разгледали всички стаи в
сградата, които били разбити. Подсъдимите влезли в стая и на последния етаж,
през изкъртен прозорец, като вътре имало множество акумулатори – в шкафове и по
земята. Те обаче само разгледали и си тръгнали, без да взимат нищо. Тези
обяснения на подсъдимите са абсолютно несъстоятелни и житейски нелогични, и се
възприемат от съда единствено като защитна теза, която не може да бъде
обоснована от доказателствения материал по делото. По
отношение на приложения Протокол за оглед на местопроизшествие от 08.05.2020 г.
и фотоалбум към него, съдът счита, че е съставен в съответствие с
изискванията на НПК, при което следва да се приеме, че съответното
процесуално-следствено действие е законосъобразно извършено, а отразените в
него обстоятелства са обективни и достоверни. Видно от съдържанието на
протокола, по време на огледа са иззети годни следи от отпечатъци, послужили
впоследствие за изготвяне на дактилоскопна експертиза. Настоящата инстанция възприе като
компетентна и обоснована изготвената по делото дактилоскопна
експертиза (Протокол № 155/06.08.2020 г.), която идентифицира иззетите при огледа на
местопроизшествие дактилоскопни следи и
установява кои от тях са оставени именно от подсъдимите Я. и Р.. В протокола за
оглед на местопроизшествие е отбелязано от къде точно са иззети дактилоскопните
следи (от срязаната
врата, подпряна на парапета на терасата; от дясната част на рамката на прозореца; от дръжката на
зелена акумулаторна батерия, поставена по-близо до прозореца; от черен
акумулатор, находящ се на втория рафт в шкафа и леко издърпан навън). Наличието на
пръстови отпечатъци на подсъдимите точно на местата, описани в протокола за
оглед, обективното присъствие на автомобила на подсъдимия Я. в района на
местопрестъплението именно в нощта на кражбата, съотнесено към другите
доказателства по делото, установява съпричастността на Я. и Р. към процесното
деяние. Мястото на което са оставени дактилоскопните следи сочи, че не може да
са попаднали там случайно, още по-малко при една обиколка и разглеждане на
сградата от подсъдимите, както те твърдят. Противно на защитата, съдът намира
за абсолютно възможно, и физически и технически, двамата подсъдими да изнесат акумулатора по начина, описан в обвинителния
акт. За двама млади и здрави мъже това не би представлявало особено затруднение
и не би било невъзможно. Приемат се като обосновани и
правилни и извършените две съдебно-оценителни експертизи, първата от които дава
заключение за характеристиката и стойността на отнетата вещ, а втората – за стойността
на използвания автомобил
марка „Ауди“, модел „Кю 7“, с peг. № К 7666 ВК. Ето защо съдът намира, че събраните по делото преки и косвени доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, водят до извод, че именно двамата подсъдими са осъществили в съучастие като
съизвършители изпълнителното деяние на процесното престъпление – отнемането на
вещта, чрез прекъсване на чуждата фактическа власт и установяване на своя
фактическа власт, с намерение за противозаконно присвояване.
При така приетото за установено от фактическа страна
съдът направи следните правни изводи:
Подсъдимият П.Я.Я. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния
състав на чл.195, ал.1, т.1, т.3 и т.4 вр. чл.194, ал.1 вр.
чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, тъй като на 07.05.2020 г. срещу
08.05.2020 г., в землището на с.Брош, общ.Кърджали, в съучастие като извършител
с М.Е.Р. ***, във време на обществено бедствие – при обявено с решение на Народното събрание
извънредно положение от 13.03.2020 г.,
удължено до 13.05.2020 г. с Решение № 224/02.04.2020
г. на Министерския съвет, чрез използване на моторно превозно средство – личния си лек автомобил марка „Ауди“, модел „Кю 7“, с peг. № К 7666 ВК, чрез повреждане на прегради, здраво направени за
защита на имот – изкъртване на плоскости на
прозорец, е отнел чужда движима вещ – 1 бр.
акумулаторна батерия марка „Монбат“, модел „12MVR200“ 190 Ah, на
стойност
260 лева, собственост на „А1 България“
ЕАД, с ЕИК *********, без съгласието на
материалноотговорното лице Я.Ц.З. от гр.София, с намерение противозаконно да я
присвои. От обективна страна, подсъдимият Я. е осъществил изпълнителното деяние
на престъплението кражба, изразяващо се в прекъсване на досегашната фактическа
власт върху инкриминираната вещ и установяване на своя фактическа власт върху нея, без съгласието на владелеца материалноотговорното лице Я.Ц.З.. Престъплението е
съставомерно по чл.195,
ал.1, т.1 от НК, тъй като е извършено във
време на обществено бедствие – деянието е извършено
при извънредно положение, въведено от 13 март
2020 г., поради разрастващата се пандемия от вируса COVID-19, с Решение на 44-то Народно събрание (обн. ДВ, бр.22/13.03.2020 г.), удължено до 13 май 2020 г. с Решение на НС (обн. ДВ,
бр.33/07.04.2020 г.). Подсъдимите са се възползвали именно от тази особена
обстановка, при която вниманието на хората е било насочено преди всичко към
опазване на зравето им, а не имуществото.
Престъплението се явява квалифицирано по чл.195, ал.1, т.3 от НК, защото при извършване на деянието и за достигане до
инкриминираната вещ са били повредени прегради, здраво направени за защита на
имот – изкъртени са плоскости на прозорец. Налице е и квалифициращото обстоятелство по чл.195, ал.1, т.4 от НК – за осъществяване
на кражбата е използвано моторно превозно средство. Така при извършване на
престъплението, подсъдимите са си послужили с лек автомобил марка „Ауди“, модел
„Кю 7“, с peг. № К 7666 ВК, собственост към инкриминираната дата на подсъдимия
Я.. С този автомобил те не само са се придвижили до сградата,
от която са извършили кражбата, но след това са се отдалечили от там с отнетата
обемна вещ. Предвид размерите и теглото на откраднатия акумулатор,
осъществяването на деянието и установяването на трайна фактическа власт от
подсъдимите върху вещта, би било невъзможно или значително затруднено. Престъплението
е осъществено при пряк умисъл, П.Я. е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е общественоопасните
последици и е искал тяхното настъпване. Подсъдимият е съзнавал, че отнема противозаконно чужда движима вещ, без
съгласието на владелеца. Налице е и специалният субективен признак – намерението
на дееца противозаконно да присвои отнетата вещ. Наред с това Я. е
съзнавал, че осъществява престъплението в съучастие с М.Е.Р., който също е
действал като извършител, защото е взел участие в изпълнителното деяние на
кражбата.
Подсъдимият М.Е.Р. е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна
престъпния състав на чл.195, ал.1, т.1, т.3 и т.4 вр. чл.194, ал.1 вр.
чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, тъй като на
07.05.2020 г.
срещу 08.05.2020 г., в землището на с.Брош, общ.Кърджали, в съучастие като
извършител с П.Я. ***, във време на обществено бедствие – при обявено с
решение на Народното събрание извънредно положение от 13.03.2020 г., удължено
до 13.05.2020 г. с Решение № 224/02.04.2020 г. на
Министерския съвет, чрез използване на моторно превозно средство – лек автомобил
марка „Ауди“, модел „Кю 7“, с peг. № К 7666 ВК, собственост
на П.Я.Я., чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот – изкъртване на
плоскости на прозорец, е отнел чужда движима вещ – 1 бр.
акумулаторна батерия марка „Монбат“, модел „12MVR200“ 190 Ah, на стойност 260 лева,
собственост на „А1 България“ ЕАД, с ЕИК *********, без съгласието
на материалноотговорното лице Я.Ц.З. от гр.София, с намерение противозаконно да
я присвои. От обективна страна,
подсъдимият Р. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението кражба,
изразяващо се в прекъсване на досегашната фактическа власт върху инкриминираната
вещ и установяване на своя фактическа власт върху
нея, без
съгласието на владелеца материалноотговорното
лице Я.Ц.З..
Престъплението е съставомерно по чл.195, ал.1, т.1 от НК, тъй като е извършено във време на обществено бедствие – деянието е извършено при извънредно положение,
въведено от 13 март 2020 г., поради
разрастващата се пандемия от вируса COVID-19,
с Решение на 44-то Народно събрание (обн. ДВ, бр.22/13.03.2020 г.), удължено до 13 май 2020 г. с Решение на НС (обн. ДВ,
бр.33/07.04.2020 г.). Подсъдимите са се възползвали именно от тази особена
обстановка, при която вниманието на хората е било насочено преди всичко към
опазване на зравето им, а не имуществото.
Престъплението се явява квалифицирано по чл.195, ал.1, т.3 от НК, защото при извършване на деянието и за достигане до
инкриминираната вещ са били повредени прегради, здраво направени за защита на
имот – изкъртени са плоскости на прозорец. Налице е и квалифициращото обстоятелство по чл.195, ал.1, т.4 от НК – за осъществяване
на кражбата е използвано моторно превозно средство. Така при извършване на
престъплението, подсъдимите са си послужили с лек автомобил марка „Ауди“, модел
„Кю 7“, с peг. № К 7666 ВК, собственост към инкриминираната дата на
подсъдимия Я.. С този автомобил те не само са се придвижили до
сградата, от която са извършили кражбата, но след това са се отдалечили от там
с отнетата обемна вещ. Предвид размерите и теглото на откраднатия акумулатор,
осъществяването на деянието и установяването на трайна фактическа власт от
подсъдимите върху вещта, би било невъзможно или значително затруднено. Престъплението
е осъществено при пряк умисъл, М.Р. е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е общественоопасните
последици и е искал тяхното настъпване. Подсъдимият е съзнавал, че отнема противозаконно чужда движима вещ, без
съгласието на владелеца. Налице е и специалният субективен признак –
намерението на дееца противозаконно да присвои отнетата вещ. Наред с
това Р. е съзнавал, че осъществява престъплението в съучастие с П.Я.Я., който също
е действал като извършител, защото е взел участие в изпълнителното деяние на
кражбата.
По наказанието:
При определяне на наказанието, което следва да се
наложи на подсъдимия П.Я.
за извършеното престъпление по чл.195, ал.1, т.1, т.3 и т.4 вр. чл.194, ал.1
вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК съдът се ръководи от разпоредбата на чл.36 от НК
относно целите на наказанието, съобрази и предвиденото от закона наказание за
престъплението. Освен посочените разпоредби, настоящата инстанция взе предвид:
степента на обществена опасност на деянието – типична за престъплението;
степента на обществена опасност на дееца – ниска, предвид необремененото му
съдебно минало; подбудите за извършване на деянието – незачитане правото на
чужда собственост; смекчаващите отговорността обстоятелства – чистото съдебно
минало на подсъдимия, младата му възраст, добрите характеристични данни по
местоживеене, както и невисоката стойност на отнетата вещ; липсата на отегчаващи
отговорността обстоятелства. Предвид изложеното съдът прие, че в
случая са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при които
и най-лекото наказание предвидено в закона се явява несъразмерно тежко и
приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от
НК. Затова
на подсъдимия бе наложено наказание под най-ниския предел, а именно „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца. Налице са
формалните изисквания на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, тъй като П.Я. не е
осъждан на „лишаване от свобода” за престъпление от общ характер, а срокът на
наложеното му наказание е под три години. Същевременно, за постигане целите на
наказанието и по-специално за поправянето на подсъдимия, не е наложително той
да изтърпи реално наложеното наказание и да бъде изолиран от обществото. Поради
това изпълнението на наказанието „лишаване от свобода” бе отложено за срок от 3
години.
При определяне на наказанието, което следва да се
наложи на подсъдимия М.Р.
за извършеното престъпление по чл.195, ал.1, т.1, т.3 и т.4 вр. чл.194, ал.1
вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК съдът се ръководи от разпоредбата на чл.36 от НК
относно целите на наказанието, съобрази и предвиденото от закона наказание за
престъплението. Освен посочените разпоредби, настоящата инстанция взе предвид:
степента на обществена опасност на деянието – типична за престъплението;
степента на обществена опасност на дееца – ниска, предвид необремененото му
съдебно минало; подбудите за извършване на деянието – незачитане правото на
чужда собственост; смекчаващите отговорността обстоятелства – чистото съдебно
минало на подсъдимия, младата му възраст, добрите характеристични данни по
местоживеене, както и невисоката стойност на отнетата вещ; липсата на отегчаващи
отговорността обстоятелства. Предвид изложеното съдът прие, че
в случая са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при
които и най-лекото наказание предвидено в закона се явява несъразмерно тежко и
приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от
НК. Затова
на подсъдимия бе наложено наказание под най-ниския предел, а именно „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца. Налице са
формалните изисквания на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, тъй като М.Р. не е
осъждан на „лишаване от свобода” за престъпление от общ характер, а срокът на
наложеното му наказание е под три години. Същевременно, за постигане целите на
наказанието и по-специално за поправянето на подсъдимия, не е наложително той
да изтърпи реално наложеното наказание и да бъде изолиран от обществото. Поради
това изпълнението на наказанието „лишаване от свобода” бе отложено за срок от 3
години.
Разпоредбата на чл.53, ал.1, б.”а” от НК повелява, че
независимо от наказателната отговорност отнемат се в полза на държавата:
вещите, които принадлежат на виновния и са били предназначени или са послужили
за извършване на умишлено престъпление; когато вещите липсват или са отчуждени,
присъжда се тяхната равностойност. Затова и на основание чл.53,
ал.1, б.”а” от НК настоящата
инстанция постанови подсъдимият П.Я. да
заплати в полза на държавата, по сметка на РС-Кърджали, сумата в размер на 14
262 лева, представляваща равностойността на отчуждения
лек автомобил марка „Ауди“, модел „Кю 7“, с peг. № К 7666 ВК. Същият подлежи на отнемане, тъй като е послужил за
извършване на процесното умишлено престъпление, но е бил отчужден от
собственика П.Я. в хода на наказателното производство.
На основание чл.112, ал.1
от НПК бе постановено веществените доказателства – 1 бр. клещи с червени дръжки
и 1 бр. гаечен ключ, да бъдат отнети в
полза на държавата, ако не бъдат потърсени в едногодишен срок от завършване на
наказателното производство. За тези вещи не е приложима разпоредбата на чл.53
от НК, а по делото не бе установено на кого принадлежат.
Съдът постанови още веществените
доказателства – 7 бр. дактилоскопни следи, да бъдат унищожени.
Предвид изхода на делото, съдът
на основание чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимите да заплатят направените разноски. Подсъдимият П.Я.
следва да заплати: по сметка на РС-Кърджали сумата в размер на 78.50 лева, представляваща
направени разноски в съдебното производство; по сметка на ОД МВР-Кърджали
сумата в размер на 400.50 лева, представляваща направени разноски на
досъдебното производство. Подсъдимият М.Р. следва да заплати: по сметка на
РС-Кърджали сумата в размер на 78.50 лева, представляваща направени разноски в
съдебното производство; по сметка на ОД МВР-Кърджали сумата в размер на 400.50
лева, представляваща направени разноски на досъдебното производство.
По изложените съображения от фактическо и правно
естество, съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: