№ 345
гр. Пазарджик, 17.03.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря Ива Чавдарова
Сложи за разглеждане докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
Наказателно дело частен характер № 20235220201317 по описа за 2023
година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Частният тъжител К. С. Л., редовно уведомен от предходното съдебно
заседание чрез адв.Я.- явява се лично и с повереника си адв.Н. Я., редовно
упълномощена.
Подсъдимият Г. С. К., редовно уведомен от предходното съдебно
заседание- явява се лично и със защитника си адв.П. П., редовно
упълномощен.
Свидетелят В. П., редовно призована- не се явява.
Свидетелят Б. Х. П., редовно призован- явява се лично.
Вещото лице Д. И. Д., редовно призован- явява се лично.
АДВ. Я.: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
ТЪЖИТЕЛЯТ: Да се гледа делото.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се гледа делото.
Съдът намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
1
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Сне се самоличността на свидетеля П., както следва:
Б. Х. П.- роден на ***г. в с.Мало Конаре, обл.Пловдив, живущ в
гр.Пловдив, ***, българин, български гражданин, женен, с висше
образование, работещ като лекар- съдебен медик в МБАЛ- Пазарджик АД,
ЕГН: **********, без родство със страните.
Свидетелят предупреден за отговорността по чл.290 от НК.
Пристъпи се към разпит на свидетеля Б. П.:
На свидетеля се предяви СМУ №87/28.05.2022г., издадено на К. С. Л.,
СМУ №94/30.05.2022г., издадено на А. И.а Л., СМУ №88/27.05.2022г.,
издадено на Л. Г. К. и СМУ №93/27.05.2022г., издадено на Г. С. К., както и
график- реален и разположения на „МБАЛ Пазарджик“ АД, находящ се на
л.181 от материалите по СП.
СВ. П.: На 27.05.2022г.- петък, който е работен ден, аз съм бил на
работастандартно до 13:30ч., след което и на разположение докъм 17:00ч. На
30.05.2022г.- понеделник, пак съм бил на работа стандартно до 13:30ч., след
което и на разположение докъм 17:00ч. В тези случаи сутрин пристигам на
работа около 08:10-08:15ч. и докъм 17ч съм там. На 28.05.2022г.- събота, съм
бил на разположение, т.е. бил съм дежурен.
За днешното съдебно заседание специално направих справка и разбрах,
че пациентът К. Л. е постъпил за лечение в МБАЛ Пазарджик АД на 26-ти май
2022г.- четвъртък и е изписан на 28-ми май- събота. Нашата практика в
случаите, когато пациент дойде за освидетелстване и същевременно постъпва
за лечение в болницата е следната- първо преглеждаме пациента и описваме
неговите травматични увреждания, защото нямаме представа, след като
постъпи в лечебното заведение, кога ще бъде изписан и дали неговите
травматични увреждания няма да се заличат в резултат на времето и
лечението. След изписването от лечебното заведение, лицето идва отново при
нас заедно с епикризата, която издават лекуващите лекари в болницата, и
тогава дооформяме СМУ, като отразяваме в него диагнозите, които са
посочени в епикризата. Тъкмо в тези случаи се получава така, че пациентът е
2
прегледан от мен в деня, когато постъпва за лечение в болницата, а реално
СМУ му се издава в деня, когато го изписват. Целта е да отразим максимално
точна информация в издаденото СМУ, като включим и диагнозата, поставена
от колегите.
Така е станало и с пациента К. Л.. На 28-ти май 2022г.- събота, когато аз
съм бил дежурен на разположение, пациентът е бил изписан, дошъл е при мен
заедно с епикризата, тогава съм издал и въпросното СМУ, като съм включил в
него и диагнозата, поставена от лекуващия лекар. Именно по тези причини
датата на издаването на това СМУ е 28-ми май, но прегледът на Л. е бил
извършен реално на 26-ти май, когато той е дошъл първо при нас, прегледали
сме го, след което е постъпил в лечебното заведение, а СМУ е издадено час
след като е изписан, като в него е посочено и отразеното в епикризата. Това е
механизмът, по който издаване на СМУ при извършено лечение на
освидетелствано лице в нашата болница.
Както вече казах, аз съм прегледал пациента Л. на 26-ти май. Отразените
находки в издаденото поради посочените причини на 28.05.2022г. СМУ са
установени както от прегледа, така от съдържанието на епикризата, която ми е
била представена от пациента.
Най-вероятно от прегледа съм установил разклащане на левия първи
горен резец, тъй като колегите това обикновено не го отразяват в епикризите.
Първа и втора степен е лека подвижност в предно-задна посока на зъба.
Посочил съм едновременно първа и втора степен, защото не мога да бъда
категоричен дали е първа, или втора степен.
Когато съм извършил прегледа, не мога да кажа дали съм забелязал
дали пациентът е имал протези. По принцип би трябвало да е описано, но
може и да не е, при положение, че пациентът съобщава, че има проблем със
зъба, а не с друга част от устната кухина. Ние снемаме зъбен статус само
когато има избит зъб, липсващ зъб, за да се прецени дали той има антагонисти
в противоположната челюст. Трябва да има антагонист, за да може липсата на
зъба да оформи медико-биологичния критерий избиване на зъби, с които се
затруднява дъвченето. В случая се касае за разклащане на зъб и затова не съм
снемал зъбен статус.
СЪДЪТ: Пациентът обвърза ли тогава болките в зъбите и описаното от
Вас разклащане на ляв първи горен резец със случилото се събитие, отразено в
3
предварителните сведения?
СВ. П.: Да, в случая ги обвързва. По принцип при предварителните
сведения пациентите твърдят, че ги боли на различни места и ние го
упоменаваме в текста на СМУ, но понеже болката е нещо индивидуално, ние
няма как да го констатираме с обективни методи. Много е възможно
пациентът да хиперболизира и да каже, че го боли някъде, където всъщност не
го боли. Пациентът Л. има и разклатен зъб, което означава, че болката в зъбите
е на базата на разклатения зъб, т.е. областта е била травмирана.
СЪДЪТ: Въз основа на епикризата ли само правите заключение, че
пациентът има мозъчно сътресение, причинило временно разстройство на
здравето, неопасно за живота?
СВ. П.: Да, разбира се, това заключение не се дължи само на
анамнестични данни от пациента, на на отразената в епикризата диагноза.
Явно в случая клиницистът е преценил, че пациентът има мозъчно сътресение
и ние трябва да се съгласим с диагнозата, с която той е приет и лекуван.
СЪДЪТ: Относно СМУ, издадено на Г. К., защо в заключителната му
част липсва конкретизация касателно установените по палеца на дясната ръка
находки, а общо е отразено, че се касае за "кръвонасядания, охлузвания и
травматични отоци по лицето и крайниците"?
СВ. П.: Това е така, защото когато изготвяме СМУ, не описваме всичко в
детайли, в т.ч. и механизма на получаване на всяка една травма. В случая
механизмът на причиняване на това травматично увреждане на палеца на
дясната ръка е описан най-общо- "твърд тъп предмет", а такъв могат да бъдат
и човешки зъби, кучешки зъби и т.н.. Това, което е описано в СМУ като
обективна находка, която съм констатирал при прегледа, отговаря да бъде
получена от захапване- още повече, че в текста долу на заключението накрая
пише „както съобщава пострадалият в предварителните сведения“.
АДВ. Я.: За дата 27.05.2022г. е указано в легендата, че сте бил на
разположение Р3 от 13:30ч. до 07:30ч. Предполагам, че това означава от 13:30
ч. на 27.05.2022г. до 07:30 ч. на 28.05.2022г., така ли да го допуснем, че е?
СВ. П.: Нормалното работно време в делничен ден при нас по график е
от 07:30 ч. до 13:30 ч., тъй като ние сме на 6-часов работен ден.
Разположението е от 13:30 ч. до 07:30 ч. на другия ден е разположение, когато
4
идвам специално, за да отида на оглед или се направи освидетелстване на
живо лице. На 25-ти, 26-ти и 27-ми май 2022г. аз съм бил на работа до 13:30 ч.,
след което съм продължил на разположение до 17:30 ч.
АДВ. П.: Как стои въпросът тогава за ден 28-ми май, събота, когато сте
на разположение?
СВ. П.: В ден събота е много различно и всичко зависи от нашата
натовареност с писмена работа. В това време, вкл. техническият сътрудник
Калинка Мильова Стоичкова, почти всяка събота и неделя идва, макар в по-
късен час, за да довършваме нещата, които не сме смогнали да свършим през
работната седмица. В случая не мога категорично да кажа, но за да се издаде
СМУ на Л. на тази дата, то по друг повод отново във връзка с работата ми аз
съм бил извикан и съм присъствал в отделението. Затова неговото СМУ е
оформено с дата 28.05.2022г. Аз няма да дойда за издаване на едно СМУ,
категорично. Вероятно, тъй като съм бил на разположение, съм дошъл в
отделението по друг служебен повод, за да съм издал въпросното СМУ на
тази дата, която е почивен ден. Рано сутринта в почивни дни не идваме, а
идваме в по-късен час.
Тъжителят Л. не ми е бил познат към момента на прегледа. Най-вероятно
като сме описвали личните му данни, той е възможно да е съобщил като
месторабота, че е лекар, но преди това аз не съм бил запознат с това
обстоятелство.
Сне се самоличността на вещото лице, както следва:
Д. И. Д.- на 59 години, от гр.Пловдив, българин, български гражданин, с
висше образование- специалност „Хирургия“, „Правно регулиране на
здравеопазването“, „Обществено здраве и здравен мениджмънт“, работещ в
УМБАЛ „Св.Г.“ гр.Пловдив, неосъждан, без родство със страните.
Вещото лице предупредено за отговорността по чл.291 от НК.
ПРИСТЪПИ СЕ към изслушване на изготвената СМЕ.
ПРОЧЕТЕ СЕ заключението на вещото лице д-р Д..
В.Л. Д.: Поддържам заключението.
5
СЪДЪТ: Когато изготвяхте СМЕ, запознахте ли се с всички материали
по делото, в т.ч. свидетелските показания?
В.Л. Д-Р Д.: Ако в електронното дело са били качени протоколи от
съдебните заседания, то това означава, че съм ги чел. Взел съм предвид
свидетелските показания и съм имал предвид установеното в медицинските
удостоверения.
СЪДЪТ: Посоченото от вас като отговор по първия, поставен ви
въпрос-„мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма“, означава ли,
че ЧТ Л. е имал загуба на съзнание, което обаче не е причинило разстройство
на здравето, временно опасно за живота?
В.Л. Д-Р Д.: Искам да кажа, че тук се касае за лека степен на загуба на
съзнание, ако мога така да се изразя, защото клиничната пътека, посочена в
епикризата е "Мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма". Има си
даже понятие в медицината- комоцио синекомоционе, което ще рече мозъчно
сътресение, без загуба на съзнание. Аз затова в случая съм написал, че става
дума за степенно разстройство- зашеметяване, объркване. Това са случаи,
когато ако някой Ви удари, може за момент да не разберете какво точно се е
случило, но това не означава, че сте изпаднали в безсъзнание. Обикновено, за
да приемем клинически загуба на съзнание, трябва да има обективни факти от
други лица, а не от пострадалия. Той може да каже, както често се случва, че
не помни какво е станало. Ако той е в такова състояние със загуба на съзнание,
неадекватност, неконтактност и това го каже дежурен екип на Бърза помощ,
приемащ лекар, лекар в отделение или някой независим, тогава вече, плюс на
база изследвания, можем да заключим, че се касае за състояние на мозъчно
сътресение, представляващо разстройство на здравето, временно опасно за
живота. В случая обаче пациентът има временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Искам да кажа, че СМЕ е изготвена преди всичко по
медицински данни, точността на които няма как да коментирам, тъй като аз не
съм преглеждал пациента при приема в лечебното заведение.
СЪДЪТ: Вие съобразил ли сте при формулиране отговора на първи
въпрос какво са казали за състоянието на ЧТ след инцидента присъствалите на
място свидетели?
В.Л. Д-Р Д.: Аз съм съобразил и свидетелските показания при даването
на заключението. Аз не приемем да е средна степен на мозъчно сътресение,
6
защото именно съм съобразил свидетелските показания за неговото състояние
след инцидента. Аз затова не приемам, че има разстройство на здравето,
временно опасно за живота.
СЪДЪТ: По втори въпрос- по отношение на разклащането на левия
първи горен резец, как установихте, че то е "било получено в резултат
действието на твърди тъпи предмети по механизма на удар или притискане с
или върху такъв"?
В.Л. Д-Р Д.: Принципно това е механизмът, за да се получи такава
травма. Този удар не е в тежка степен, защото в противен случай би настъпило
избиване на зъба, а в случая, нямаме такова Пак повтарям, че говорим за СМЕ
по писмени данни. Приемаме, че зъбът е бил разклатен в резултат на това
действие. Имаме данни за нанесени травматични увреди с областта на
главата, което предполага, че е възможно да се получи това нещо.
СЪДЪТ: Никъде в отговора на първи въпрос не сте посочили конкретно
какво визирате под формулировката "кръвонасядане, охлузване и травматични
отоци по главата", какво точно визирате?
В.Л. Д-Р Д.: По описанията в СМУ имаме описани обективни находки в
теменно-тилна област и лява челна област на главата. На схемата в СМЕ
едната точка отразява лява челна област, а другата- тилно-теменна област.
Челната област е тази пред челото, а теменно-тилната е тази отгоре. Затова
съм маркирал, че в тези две зони са констатирани травматични увреждания.
Това увреждане в челната област не може да бъде получено от удар с тояга,
нанесен отзад. Там задължително трябва двете лица да са лице в лице едно
спрямо друго.
СЪДЪТ: И двете ли увреждания в областта на главата могат да са
причинени от удар с тояга? И останалите ли, отразени на схемата травматични
увреждания, е възможно да са били причинени от удар с тояга?
В.Л. Д-Р Д.: С тоягата, като твърд тъп предмет- може. Друг е въпросът,
че по принцип, когато площта, върху която се нанася удар с тояга, е по-голяма,
тогава може да се получат т.нар. специфични травматични увреди, при които
надлъжният размер многократно надвишава напречния размер на този на
твърд тъп предмет. Тогава се получават обикновено кръвонасядания, които
имат по средата светла ивица. Това се получава най-често, когато ударите се
нанесат по бедра, подбедрица, гръб, кръст, тъй като те са с по-голяма площ и
7
тогава остава белег. В случая, нямаме такова нещо, защото е малка
повърхността на главата и няма как да се прояви този специфичен характерен
белег при удар с дълъг предмет.
Имаме и кръвонасядане на стъпалото долу, като тук на схемата съм го
дал леко извито. Това травматично увреждане може да е в резултат на удар, но
не задължително да е нанесен точно в стъпалото, а може и по-горе по крака.
Така, следствие на мигриране на кръвоизлива, кръвонасядането може да се
прояви по гърба на стъпалото отдолу. Това е, както при неправилно стъпване
си изкълчите глезена, ще посинее след няколко дни и стъпалото долу. Това е
заради силата на земното притегляне и кръвоизливът, който се получава е
меките тъкани, който се смъква надолу. Затова в случая, най-вероятно е ударът
с тояга да е бил нанесен по-нагоре- в областта на глезена на крака. Именно
поради това в отговора си приемам, че по-скоро това кръвонасядане на
стъпалото е следствие на травма по-високостояща, а не директна такава- в
самия свод на стъпалото. Пак казвам, че се касае за кръвонасядане, охлузване
и оток на стъпалото, както е записано в СМУ.
По схемата към СМЕ съм описал и находки по дясна длан, палец и
показалец, които са силно оточни и мораво-синкави кръвонаседнати по цялата
им повърхност. Това също може да е получено от удар с тояга. Може да бъде
получено и при случайно попадение на удар при вдигане на ръката за
предпазване от удари, насочени към главата.
СЪДЪТ: Пак ще се върна и ще Ви попитам дали може разклащането на
първи горен резец да се дължи на удар с тояга по лицето и нямаше ли в този
случай да има обективни находки за това?
В.Л. Д-Р Д.: Да, трябваше да има някакви други белези върху меките
тъкани, които са отгоре над зъба. Тук в СМУ нямаме описано какво е
състоянието на меките тъкани пред зъба. Тук е много важно при такива
ситуации, и в моята практика аз винаги изисквам, когато се издават такива
СМУ, да има и преглед от стоматолог преди това, защото в края на краищата
може и при един много по-лек удар, който да не остави травми по меките
тъкани, да се получи разклащане, ако този зъб практически има някакъв
проблем и е болен зъб- с парадонтоза и т.н. Затова тук е мястото на
стоматолог,а който да каже този зъб в какво състояние е бил, защото един
нормален зъб трудно с лек удар би се разклатил. Ако е бъркано с ръка в устата
8
на пострадалия, практически може да се разклати този зъб, но при бъркането
трябва да има натиск, няма как иначе.
СЪДЪТ: Във връзка с четвърти въпрос и във връзка с всичко, което
казахте до този момент, възможно ли е всички травматични увреждания на ЧТ
да са причинени не само с тояга, но и с ръце, например?
В.Л. Д-Р Д.: Да, говорим за твърд тъп предмет, каквато е и тоягата,
какъвто е и юмрукът, каквото е и падането на пострадалия на земята и
удрянето му върху такава повърхност.
СЪДЪТ: Казвате по отношение травматичните увреждания на подс.К.,
че "раните от ухапване се изразяват в нарушаване целостта на кожата под
формата на охлузване и/или разкъсно-контузни рани". Какво имате предвид,
като казвате „и/или разкъсно-контузни рани"- има ли действително такива или
е възможно както да има, така и да няма?
В.Л. Д-Р Д.: В СМУ няма описани такива рани, пише само
кръвонасядания, но няма посочване нито на охлузване, нито на рана.
Обикновено едно ухапване е съпроводено с кръвонасядане, но трябва да има и
някаква рана, напр. отпечатък на зъб, защото все пак действащият агент,
какъвто е зъбът в случая се явява твърд тъп предмет с ограничена повърхност.
Поради това трябва да има най-малкото чертичка, т.е. линейна рана около
половин или един сантиметър. Ако хапането е с различни движения, може да
бъде и с неправилна форма, но винаги ще има някакво нарушаване, било на
епитела на повърхностния слой под формата на охлузване или рана, ако е по-
дълбоко захапването. Тук нямаме нито едното, нито другото, което да е
описано в СМУ.
СЪДЪТ: Във връзка с констатираното от д-р П.- „палецът на дясна ръка
е оточен и синкаво кръвонаседнат по цялата си повърхност“, може ли преди
това да е имало разкъсно-контузна рана?
В.Л. Д-Р Д.: За два дни няма как да има. Дори да приемем по-леката
форма- само с охлузване, обикновено след 12-24 часа се образува коричка,
която е над нивото на кожата. Това говори за давност повече от 24 часа. До 24
часа коричката е на нивото на кожата, ако примерно дойде веднага след това
може да е с дъно. Тук в случая говорим за два дни, така че няма описани
такива неща и базирайки се на записаното в СМУ, нямаме такъв тип
нараняване, а и не е изминало кой знае колко време.
9
СЪДЪТ: Възможно ли е пръст да бъде "захапан", както се сочи в СМУ, и
да няма разкъсно-контузна рана?
В.Л. Д-Р Д.: Ако е захапан пръст, според мен, няма как да няма
разкъсно-контузна рана.
СЪДЪТ: От това, което сте написал в отговора на въпрос 10, излиза, че
единствено и само травматичното увреждане на пръста е датиращо от
инкриминираната дата.
В.Л. Д-Р Д.: Също и тези, които са горе в лицевата част и са със синьо-
виолетов цвят, и те са с давност от инцидента. Това травматично увреждане на
подсъдимия, което е вдясно в теменната област, странично, не смятам, че
датира от инкриминираната дата, защото е описано със зеленикав характер,
което говори за по-голяма давност. Затова не смятам, че това, което е в дясната
слепоочна област, датира от инцидента.
АДВ. Я.: Установените травматични увреждания на левия глезен на ЧТ
не биха ли могли да бъдат получени и така изразени, ако той е бил бос по
джапанки, т.е. ударът да е бил нанесен на петата или в глезена, да не е
мигриращо, ако той е бил бос по джапанки и не е имало обувка, която да
омекоти удара?
В.Л. Д-Р Д.: Ако джапанката е от този вид между пръстите и се размести
джапанката и не е защитено мястото, може да попадне и в стъпалото.
АДВ. Я.: Казахте, че може да бъде получена тази травма на пострадалия
в палец и показалец, ако той се отбранява. В същото време се твърди от един
от свидетелите, че в тази ръка той е държал пистолет, като показалецът е на
спусъка, а палецът придържа самата дръжка на пистолета и другите пръсти-
среден, безимен и малкия също държат пистолета в неговата ръкохватка. Ако
е имало нанесен директен удар във вътрешната част на дланта, не трябва ли да
има увреждане и на останалите пръсти, т.е. да бъдат наранени и да има белези
от нараняване върху среден, безимен и малък пръст?
В.Л. Д-Р Д.: Възможно е при тази ситуация странично ударът да
попадне в основната на палец и показалец, който след това да получи
кръвонасядането в тези два пръста. По принцип физиологичното положение
на крайника е обърната ръка нагоре. Когато говорим за ръката, има горна и
долна повърхност на ръката, има близка и далечна. За основа на пръстите
10
приемаме от анатомична гледна точка границата между дланната кост и
метакарпалната. Ударът е бил най-вероятно откъм горната страна на пръста. В
повечето случаи се приема за длан и гръб на ръката.
АДВ. Я.: Би ли могло да се получи същото нараняване, ако ударът е
страничен, за да избие фронтално спрямо дланта пистолета? Би ли се
получило пак това нараняване?
В.Л. Д-Р Д.: При тангенциално действие на твърд тъп предмет имаме
обикновено и охлузване, т.е. най-вероятно е да е отгоре, защото имаме
приплъзване- тангенциално действие на твърд тъп предмет и зависи от ъгъла
на тангенциалното действие имаме по-сериозно охлузване.
АДВ. П.: Свидетелят д-р П. днес съобщи, че установеното от него
състояние не е такова към 28.05.2022г., а към 26.05.2022г. От тук се променят
давностите според това какъв е цветът на кръвонасядания и т.н. При тази нова
информация променя ли се заключението Ви в някоя от неговите части
касателно състоянието на частния тъжител К. Л.?
В.Л. Д-Р Д.: Автоматически може това, което е посочено в СМУ като
зеленикаво кръвонасядане, да е станало жълто вече, например. Говоря от
позицията на времето, защото тук става въпрос за период от 26-ти до 28-ми,
което са 2 дни разлика. По отношение кръвонасяданията 2 дни означава, че от
синьо-виолетово може да станат сини, на 5-6-ти ден вече стават жълто-зелени,
така че тези 2 дни не са кой знае колко от значение за заключението.
АДВ. П.: Имайте предвид, че самата травма е от още един ден по-рано-
от 25-ти май, т.е. стават 3 дни. Ако Ви е необходимо време да отговорите
допълнително, кажете дали имате такава нужда.
В.Л. Д-Р Д.: Действително трябва да се направят преизчисления, защото
имаме вече три дни вече разлика. В интерес на истината аз съм гледал
находките към датата, посочена в СМУ, както е написано. При тази ситуация
не е проблем да се преизчисли допълнително.
СЪДЪТ: За посочените в СМЕ- мозъчно сътресение, без открита
вътречерепна травма и разклащане на ляв преден зъб променя ли се конкретно
вашето заключение и ще имате ли необходимост и по отношение на тях да
преосмислите изводите си предвид наличието на 3 дни разлика от
инкриминираната дата до тази на изготвяне на СМУ, което сте ползвал при
11
формиране на заключението си?
В.Л. Д-Р ДИМИТЕОВ: В крайна сметка ние имаме клинична диагноза
от епикриза за мозъчно сътресение, която няма как да я пренебрегнем. Имаме
поставена диагноза от клиницисти, още повече неврохирургия и тя трябва да
се вземе предвид.
АДВ. П.: За разклатения зъб можете ли да кажете, според написаното в
СМУ, откога той е разклатен? Може ли да е бил разклатен отпреди инцидента,
при липсата на дентален анализ?
В.Л. Д-Р Д.: Тогава, когато се касае за прясно разклащане в рамките на
до 3 дни, обикновено имаме някаква форма на кръвонасядане в областта на
венеца, както е при другите меко-тъканни травми. Ако е на 25-ти разклатен, то
на 26-ти ще се види такова кръвонасядане в меките тъкани. Трябва да има
травма на меките тъкани. При разклащането първа и втора степен би трябвало
да има такова кръвонасядане. При една такава ситуация обаче винаги е хубаво
да имаме мнение на тесен специалист, който да се произнесе по отношение на
зъбния статус на лицето преди да се даде заключение.
АДВ. П.: Ако приемем, че разклащането датира от датата на инцидента,
при липса на всякакви други кръвонасядания и отоци в областта на устата, а
само разклащане, възможно ли е с оглед твърдението в тъжбата, че когато се е
освестил пострадалият, е виждал как има част от ръката на нападателя в устата
си и казва да го пусне, та може ли това разклащане да е в резултат на дърпане
на зъб в опит да излезе ръката от устата?
В.Л. Д-Р Д.: То тогава трябва да има захапване, за да има усилие при
изваждането на ръката, защото в противен случай, ако устата е отворена, то
няма да има съпротивление. Ако има захапване, при това положение може да
се получи разклащане на зъба. Ако има упражнено физическо усилие, ще има
и кръвонасядания. По венеца ще има кръвонасядане, може да има и кръв, но
най-вероятно при освидетелстването кръвта вече няма да я има. Около самия
зъб венецът може да бъде и леко оточен при такива пресни травми.
АДВ. П.: Вие обяснихте, че челната и теменно-тилна са различни
области. В изр.2 на раздел "Глава" в СМУ на К. Л. е описано, че по средината
част на теменно-тилната област на главата, лявата челна област на главата, в
окосмената част има оток и синкаво кръвонасядане. При положение, че това са
две отделни области, то къде се намира отокът и синкавото кръвонасядане- по
12
челото или теменната част?
В.Л. Д-Р Д.: Така, както е записано, аз приемам, че и на двете места- в
теменно-тилна и лява челна област има оток и синкаво кръвонасядане, т.е. и в
двете области има оток и синкаво кръвонасядане.
АДВ. П.: Вие приемате, че има две кръвонасядания с два отока и са две
охлузвания, така ли?
В.Л. Д-Р Д.: Не, едно е, защото в СМУ пише, че е в средна част и е с
размери 4х4 см. Касае се за едно кръвонасядане, обхващащо две анатомични
области, а именно среднинна теменно-тилна и лява челна област към
окосмената част, като посоченият размер 4х4 см. е общият.
АДВ. П.: При това положение възможно ли в тези две области да се
получи нараняване, което касае и двете части и да е с размери 4х4 см.?
Възможно ли е да са получени от един удар?
В.Л. Д-Р Д.: Възможно е да се получи такова нараняване, но не е
възможно да е от един удар. Възможно е да е от два удара и след това се
получава сливане на двете кръвонасядания. Просто д-р П. го описва в СМУ
като една обща площ.
АДВ. П.: Може ли това нараняване да е само в една от двете области, т.е.
в лява челна да има такова нараняван или в теменно-тилна да има такова
нараняване? Говоря да не е между двете области. Описанието може пак да е
такова, ако е само в една от двете области, т.е. да няма втора наранена област?
В.Л. Д-Р Д.: Размерът, който се посочва в СМУ е 4х4 см е голям размер
за челна област. Най-вероятно този размер 4х4 см. обхваща и двете области-
теменно тилна и челна. Практиката изисква при такъв тип описание да се
измерва с линия, предполагам, че така е било направено.
АДВ. П.: По отношение травмата в стъпалото и глезена на тъжителя
искам да попитам в някои от тези хипотези- с джапанка, обувка или т.н.,
възможно ли да е възникне такова нараняване не в резултат на удар, а в
резултат на някаква друга причина- напр. навяхване, спъване на криво или
спъване при препятствие на земята?
В.Л. Д-Р Д.: Възможно е. Това пак е по механизъм на твърд предмет. За
съжаление травматичните увреждания, които са описани, са прекалено общи и
неспецифични и затова трудно може да се даде конкретика каква е причината
13
дъ тях, затова е възможно да се приеме, че може и така да са получени.
АДВ. П.: По отношение на травмата на първи и втори пръст на ръката
искам да попитам при държане на пистолет как се предполага да е
разположена дланта, т.е. двата края на ръката да са в страни ли и въпросът е,
за да възникнат така наранявания, в коя позиция е възможно да е бил
пистолетът?
В.Л. Д-Р Д.: При насочена длан нагоре не е възможно да се получат тези
наранявания. Най-възможно е ръката да е била разположена странично на
пистолета- да са във вертикално положение дланта и пистолетът.
АДВ. П.: Ако се абстрахирате от това, че е имало пистолет в ръката, в
този вариант къде е най-вероятно да има нараняване?
В.Л. Д-Р Д.: При тази хипотеза е по-вероятно да е на ръката отгоре. Най-
малко вероятно е да е отдолу.
АДВ. П.: Какво имате предвид, като казвате, че пистолетът трябва да е
насочен настрани спрямо тоягата?
В.Л. Д-Р Д.: Имам предвид това положение, за което казах- странично да
е.
АДВ. П.: По отношение нараняването на пръста на подсъдимия
въпросът ми е, ако се абстрахираме от точния анатомичен орган, който е бил
хапан, възможно ли е при други ситуации да има такъв натиск от зъби, което
да не води до нарушаване целостта на кожата, но да предизвиква
кръвонасядане и подвъпрос- ако има такова ухапване, за което казвате, че
трябва да има следи от зъбите, в хипотеза, в която не се нарушила целостта,
колко време ще стоят тези точни резки, вдлъбнатини, които са упражнени като
натиск, ако няма разкъсно-контузна рана?
В.Л. Д-Р Д.: Теоретично е възможно в друга ситуация, но трябва да бъде
много дозирано ухапването. По принцип не се касае за статичен човек и
вероятността е в този случай да се получат само белези от ухапване-
вдлъбнатини, които трябва до 24 часа да изчезнат и да остане леко
кръвонасядане, но в случая не говорим за такова нещо. Ситуацията е съвсем
различна.
АДВ. Я.: При това ухапване може ли да има такъв оток, който да остане
за няколко дни, при дозирано леко ухапване в статично положение на двамата
14
участници?
В.Л. Д-Р Д.: При това положение може.
АДВ. П.: При хипотеза, в която зъбът е разклатен от преди това и не е
устойчив, това може ли да доведе до такова, макар и несъзнателно дозирано
ухапване с по-малка сила, за да имаме само кръвонасядане без разкъсно-
контузна рана?
В.Л. Д-Р Д.: Тук пак има условност и зависи колко е бил разклатен зъбът.
Ако той е бил добре разклатен, при една такава ситуация може да настъпи
избиване и да падне целият зъб. В случая, тук това нещо го няма. Касае се за
първа и втора степен разклащане, леко напред и назад, поради това не смятам,
че ситуацията, в която са били двамата, може да бъде до такава степен
уточнена като поведение на единия или на другия, за да се получи такъв тип
травма. Изискват се прекалено специфични условия и много условности,
които липсват в такъв момент.
СЪДЪТ: Аз искам да Ви върна и да попитам един такъв общ въпрос- как
се установява, че пациентът е имал мозъчно сътресение, без открита
вътречерепна травма?
В.Л. Д-Р Д.: Диагнозата на мозъчното сътресение на първо място се
съобразява с вида на инцидента, който е настъпил, т.е. дали имаме травма в
областта на главата. На второ място, са извършва обективното изследване
дали има травматични промени по главата, които да потвърждават, че
наистина е имало травматичен момент. На следващо място от снетата
анамнеза,т.е. това което ще съобщи пациентът- дали има загуба, или не на
съзнание. В повечето случаи с целенасочено зададени от снемащия анамнеза
лекар въпроси може да се разбере кога един пациент агравира и кога- не.
Оттук-натам, ако има такива белези, следва да се търси общомозъчно
симптоматика. Обикновено при мозъчното сътресение имаме общомозъчна
симптоматика- главоболие, световъртеж, повръщане, гадене. Тук говорим за
общомозъчни симптоми. За съжаление клиницистите поставяме диагноза за
нуждите на медицината и не винаги се съобразяваме от гледна точка на
правото и какво следва от това. Затова трябва да има наличие на травма в
главата и анамнестични данни, които да бъдат подкрепени и с обективни
данни от свидетели, близки или медицински екип, за да се наблюдава загубата
на съзнание. Най-напред в такива ситуации от съдебномедицинска гледна
15
точка ние търсим наличие на комоционната помощ, за да има изпадане в
състояние на кома и тогава да приемем, че се касае за мозъчно сътресение,
което води до временно разстройство на здравето, опасно за живота. По
отношение на рентгеновите снимки, скенер те не винаги показват. Може да се
види един лек преходен мозъчен оток на скенер, но не е задължително. Все
пак мозъчното сътресение е по-скоро функционално разстройство на мозъка, а
не органично и се проявява общомозъчна симптоматика, а не с органична и
неврологическа.
СЪДЪТ: Конкретно, наличните по делото свидетелски показания за
състоянието на частния тъжител по време и след инцидента съответстват ли
на поставената диагноза от лекарите клиницисти в епикризата, а именно-
мозъчното сътресение, без открита вътречерепна травма?
В.Л. Д-Р Д.: Да, затова приемаме, че се касае за лека степен на мозъчно
сътресение.
СЪДЪТ: На всеки пациент ли, който е с рана на главата, оплаква се от
замаяност, твърди, че му е станало много лошо в резултат на удара, като дори
не си спомня нищо, в случай, че бъде хоспитализиран, но при изследване не се
установят органични промени, се поставя диагноза с код по МКБ S06.00-
мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма?
В.Л. Д-Р Д.: Ако буквално приема въпроса Ви за рана на главата, има и
друга клинична пътека, когато при по-сериозни случаи се наложи хирургична
обработка и когато има шев на раната. Когато обаче говорим за чисто
консервативно лечение, то винаги е това диагнозата- с код по МКБ S06.00-
мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма.
АДВ. П.: Това, което е записано в СМУ на К. Л. като оплаквания в
анамнезата и в обективното състояние, може да обоснове извод за мозъчно
сътресение, ако травмата е от предходен прегледа ден?
В.Л. Д-Р Д.: В анамнезата се записва това, което разказват пациентите.
Тук е много важно снемащият анамнезата лекар целенасочено да зададе
правилно въпросите. Винаги лекарят трябва внимателно и критично да
подхожда, когато се снема анамнеза на такъв тип пострадали. Обективното
състояние е към момента на прегледа. В случая пише, че е адекватен и
контактен.
16
СЪДЪТ: Съобщеното от пациента при снемане на анамнезата- гадене,
повръщане, съответства ли на реалното му здравословно състояние, което се
вижда при прегледа?
В.Л. Д-Р Д.: Това не отхвърля категорично, че може да има загуба. Не
можем да го твърдим със сигурност. Затова казваме, че тук е мястото на
близки около него, от които да се снемат данни за състоянието му. Има оценка
по задължителната скала по Глазгоу, която е с 15 точки. При мозъчно
сътресение можем да имаме най-често около 13-14, а може и 15 точки, но ако
паднем под 10 точки по тази скала, говорим за тежка степен. От клинична
гледна точка обаче всяко мозъчно сътресение е разстройство на здравето.
АДВ. П.: За да се приеме, че е налице обективно това състояние не само
от анамнезата, трябва ли да продължава някой от симптомите гадене,
световъртеж, главоболие?
В.Л. Д-Р Д.: По принцип да. Световъртежът, главоболието и гаденето
могат да продължат. Може да има и главоболие само, индивидуално е. Все пак
нещо го е накарало да отиде на преглед в болницата. Така, както е описано
обаче, не се наблюдава някой от тези симптоми като обективно състояние. Не
е и задължително да го има. Поне един от симптомите може и да го има.
АДВ. П.: Ако предния ден е имал гадене, повръщане, ще има ли
медицински данни за това на следващия ден, че предишния ден е повръщал и
предишния ден е имал световъртеж? Обективно може ли на следващия ден да
се установи това?
В.Л. Д-Р Д.: Може единствено и само при едно по-продължително
обилно повръщане и при направата на изследване да има хипохлоримия, но
говорим теоретично само.
АДВ. П.: Вие казвате, че при тези медицински данни не може
категорично да се отхвърли, че е имало мозъчно сътресение предишния ден, а
може ли обратното- категорично да се каже, че е имало предишния ден
мозъчно сътресение?
В.Л. Д-Р Д.: Диагнозата фигурира, има издадена епикриза за това и аз се
базирам на нея. Не съм го преглеждал, не съм снемал анамнеза и обективно
състояние и затова изхождам от СМУ и епикризата.
17
Страните /поотделно/: Нямаме повече въпроси към вещото лице. Да се
приеме заключението.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА заключението на вещото лице и определя възнаграждение на
същото в общ размер на 720,90 лв., от които 640,90 лв. за изготвяне на
заключението, съобразно представената справка-декларация и 80 лв. за
явяване в днешното съдебно заседание, доколкото на вещото лице бяха
зададени голям брой допълнителни въпроси, платимо от бюджета на съда.
АДВ. Я.: Нямам искания.
АДВ. П.: Аз правя искане да допуснете допълнителна СМЕ, която да
отговори на следния въпрос: Предвид установените в днешното съдебно
заседание нови обстоятелства, а именно, че прегледът на частния тъжител е
бил извършен от д-р П. на 26.05.2022г., а не, както е записано в СМУ- на
28.05.2022г., то променят ли се отговорите на поставените въпроси в приетата
току-що СМЕ, изготвена от д-р Д., касателно частния тъжител К. Л.- от въпрос
1 до 9 и да конкретизира в тази връзка наличните различния по всеки един от
въпросите, ако има такива.
Другото ми искане е свързано с противоречието между установените по
делото факти и в медицинските мнения на свидетеля съдебен лекар- д-р П. и
вещото лице д-р Д. по въпроса дали може това нараняване оток и
кръвонасядане по палеца на подсъдимия да е получено в резултат на ухапване,
или не. Моля, в тази връзка да се допусне повторна СМЕ касателно
установеното травматично увреждане на подсъдимия, изразяващо се в
нараняване по палец на дясна ръка. Това искане го правя във връзка с това,
което установихме от показания на д-р П. и описаното в СМУ № 93/2022г.,
наличие на ухапване и даденото уточнение в днешното съдебно заседание от
вещото лице д-р Д. на поставения въпрос в т.12, а именно, че при всички
случаи не се касае за разкъсно-контузна рана от ухапване, което създава
противоречие и оттам необходимост от изготвяне на една повторна експертиза
за уточняване на този въпрос. Правя искане експертизата да бъде изготвена от
18
друго независимо вещо лице.
АДВ. Я.: Не възразявам.
СЪДЪТ намира доказателствените искания на адв.П. за допускане на
допълнителна СМЕ и повторна СМЕ за основателни, доколкото изготвянето
на такива ще допринесе за изясняване на въпроси, свързани с обективната
истина по делото и оттам за неговото правилно решаване.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА изготвянето на допълнителна СМЕ, като вещото лице д-р Д.,
след като се запознае отново с материалите по делото и след като съобрази
обстоятелството, че прегледът на частния тъжител К. Л. е бил извършен от д-р
П. на 26.05.2022г., а не, както е записано в СМУ- на 28.05.2022г, следва да
отговори отново на въпросите, касаещи тъжителя К. Л. /от 1- 9 по приетата
СМЕ/. При наличие на различия от приетото днес заключение, то същите
следва да бъдат надлежно отразени и обосновани, като бъдат конкретизирани
за всеки един от поставените въпроси, а именно:
1.Какъв е видът и характерът на причинените на К. С. Л. травматични
увреждания, получени в резултат на деянието, описано в тъжбата? Установява
ли се загуба на съзнание?
2.Какъв е механизмът на възникване на уврежданията, в т.ч. какъв
конкретно е бил механизмът на настъпване на увреждането по лявото ходило
и долната му повърхност, вкл. глезенът?
3.Какъв е видът на удрящата повърхност на предмета, с който са
причинени уврежданията? Възможно ли е ударът да е причинен с тояга и да е
попаднал върху ръката на К. Л.? Ако това е възможно, то по какъв начин
следва да е бил нанесен ударът с тоягата- в коя част на ръката, за да възникне
описаното в СМУ нараняване?
4.Каква е силата и посоката на действие на предмета, с който са
причинени уврежданията и възможно ли е последните да са причинени от
един и същ или няколко различни предмета?
5.Какъв е броят на ударите и тяхната последователност, които са
причинили травматичните увреждания?
19
6.В каква поза или положение се е намирал пострадалият Л. в момента
на причиняване на увреждания?
7.Какъв е механизмът на настъпване на констатираното в СМУ №
93/2022г., издадено на К. Л., нараняване по дясната му ръка, а именно:
„Дясната длан, палеца и показалеца са силно оточни и мораво-синкаво
кръвонаседнати по цялата им повърхност?
8.Възможно ли е нараняването да е настъпило в резултат на удар с тояга,
попаднал върху ръката на К. Л., в частност- възможно ли е това, ако с тази си
ръка Л. е държал пистолет?
9.Ако е възможно, как следва да е попаднал ударът с тояга спрямо
ръката на последния, за да възникне нараняването?
НАЗНАЧАВА за изготвяне на допълнителна СМЕ като вещо лице по
делото д-р Д. И. Д..
УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви и депозира заключението
си в съда не по-късно от 7 дни преди датата на следващото съдебно заседание.
ДОПУСКА изготвянето на повторна СМЕ, при изготвянето на която
вещото лице съдебен медик, след като се запознае с всички материали по
делото, в т.ч. свидетелски показания и СМЕ, да отговори конкретно на
следния въпрос:
1.Възможно ли е констатираното в СМУ №93/27.05.2022г., издадено на
подсъдимия Г. С. К., "нараняване по палец на дясна ръка" да е настъпило в
резултат на ухапване? В случай, че това е така, то какъв би бил видът на
причиненото травматично увреждане- охлузване, кръвонасядане или
разкъсно- контузна рана?
НАЗНАЧАВА за изготвяне на допуснатата повторна СМЕ като вещо
лице по делото д-р Т. СТ. С.- съдебен лекар от МБАЛ „Проф.д-р Стоян
Киркович“- гр.Стара Загора.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви и депозира заключението
си в съда не по-късно от 7 дни преди датата на следващото съдебно заседание.
20
СЪДЪТ, по свой собствен почин, предвид обстоятелството, че
клиничните данни от проведения преглед на тъжителя К. Л., обективирани във
Фиш за спешна медицинска помощ, находящ се в на л.42 от материалите по
ДП №1/2023г. по описа на РУ- Септември, са изключително нечетливи и с
оглед разкриване на обективната истина по делото, намира, че следва допусне
в качеството на свидетел по делото извършилия прегледа лекар от ФСМП-
Септември- д-р Б. Ф..
Отделно от това, с оглед установените по делото факти се налага
провеждането на допълнителен разпит на свидетеля С. Николова П.,
доколкото същата е единственият свидетел очевидец, който няма родствена
връзка с някоя от страните по делото, което прави нейните показания от
съществено значение за разкриване на обективната истина.
За следващото съдебно заседание ще следва да се призове отново и
неявилият се свидетел- В. П..
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетел по делото д-р Б. Ф.,
който за следващото съдебно заседание да се призове по месторабота във
ФСМП- Септември.
ДОПУСКА допълнителен разпит на свидетеля С. Николова П..
За изготвяне на допуснатите експертизи и разпит на свидетели съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 13.05.2025г. от 13:00 часа, за която
дата и час частният тъжител, повереникът, подсъдимият и защитникът-
уведомени. Да се призоват вещите лица, като се уведомяват за допуснатите
експертизи. Да се призоват свидетелите д-р Ф., С. П. и В. П..
Протоколът написан в с.з., което приключи в 15:27 ч.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
21