№ 6958
гр. София, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20241100504247 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от М. Н. И. срещу решение №
73 от 03.01.2024г., постановено по гр. д. № 70525/2022г. на СРС, 45 с-в.
С обжалваното реение са отхвърлени предявените от М. Н. И., ЕГН
********** срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 от ГПК, за
признаване на установено в отношенията между страните, че М. Н. И. не
дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, сумата в размер на 2557,68 лв.,
представляваща сума за доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода от м.06.2004 г. до м. 04.2009 г., ведно със законната лихва, считано от
02.12.2009 г., до окончателното плащане, сумата в размер на 681,94 лв. –
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
01.08.2004 г. до 02.11.2009 г., въз основа на които е издаден изпълнителен лист
на основание Заповед за парично задължение по ч. гр. дело № 14240/2009 г.,
по описа на 87 състав на СРС, за събирането на която е образувано
изпълнително дело № 20167860401714 по описа на ЧСИ М.М., рег.№ 786 на
КЧСИ, с район на действие СГС, поради настъпила погасителна давност.
1
В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение.
Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение
на материалния и процесуалния закон.
Моли решението да бъде отменено и исковете да бъдат уважени изцяло
като основателни и доказани. Претендира направените разноски пред двете
съдебни инстанции.
В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на
въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на
въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено, като
му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално
допустима, а разгледана по същество - неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е
постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При
произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора
факти и на приложимите материално правни норми, както и до проверка
правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на
императивни материално правни норми.
Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният
съд намира наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.
439, ал. 1 от ГПК за установяване недължимост на вземане, за което е издаден
изпълнителен лист, поради новонастъпили факти. За да бъде уважен
предявеният иск трябва да е установен следният фактически състав: 1. да
съществува изпълнително основание и да е издаден изпълнителен титул
срещу ищеца; 2. да е образувано изпълнително дело от кредитора срещу
длъжника; 3.да са настъпили факти след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, които
2
обосновават несъществуване на правото на принудително изпълнение на
вземането – в конкретния случай да е изтекла претендираната от страната
погасителна давност. В тежест на ответника е да установи спиране, съответно
прекъсване на погасителната давност относно вземането.
Ищецът е предявил отрицателен установителен иск, с който отрича
вземането на ответното дружество, като погасено по давност с изтичане на
предвидения в закона срок.
Приложима по отношение на установените с влязла в сила заповед
вземания е петгодишната давност, по аргумент от разпоредбите на чл. 117, ал.
2 ЗЗД и чл. 404, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно чл. 404, ал.1, т. 1 подлежат на
принудително изпълнение, както съдебните решения, така и заповедите за
изпълнение, които имат характер на съдебни изпълнителни основания по
смисъла на новия ГПК от 2008 г. На изпълнение по този ред подлежат
установените по основание и размер безспорни вземания, каквито са, както
вземанията, установени с влязло в сила решение, така и вземанията,
установени с влязла в сила заповед за изпълнение на съдилищата. Така, както
длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязло в сила
решение, поради факт, настъпил до съдебното дирене в производството, по
което решението е постановено, така длъжникът не може да оспорва и
вземането, установено с влязлата в сила заповед за изпълнение поради факт,
настъпил до изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Тълкуването на чл.
117, ал. 2 ЗЗД налага извод, че правилото следва да се прилага, както по
отношение на вземания, установени с влязло в сила решение, така и по
отношение на вземания, установени с влязла в сила заповед за изпълнение /в
този смисъл Решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на Върховен
касационен съд, 4-то гр. отделение/.
Няма спор между страните, че длъжникът в заповедното производство
не е възразил по предвидения за това процесуален ред срещу заповедта по чл.
410 ГПК и тя е влязла в сила. След стабилизирането на заповедта за
изпълнение ирелевантно за правния спор е обстоятелството въз основа на
какъв акт или основание е издадена същата. Когато е налице влязла в сила
заповед за изпълнение, същата стабилизира вземането, поради което от
влизането й в сила започва да тече нова давност, която винаги е петгодишна
по аналогия от разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в
настоящия случай. В този смисъл и Решение № 37/24.02.2021г. по гр.д. №
3
1747/2020 г. на ВКС.
Видно от представения препис от изпълнителното дело, на 23.12.2016г.
„Топлофикация София“ ЕАД е подало молба за образуване на изпълнително
дело, като взискателят на основание чл. 18 ЗЧСИ е възложил на ЧСИ
определяне начина на изпълнение.
На 11.02.2017г. ЧСИ е наложил възбрана върху получаваното от
жалбоподателя трудово възнаграждение. Видно от отговора на работодателя,
наложеният запор е бил втори по ред и е посочено, че ще се превеждат суми
едва след погасяване на задълженията по първия и при спазване на чл. 446
ГПК. Няма данни да са постъпили суми във връзка с наложения запор.
Съгласно т. 1 ТР № 2/2013, ВКС, ОСГТК налагането на запор или възбрана в
изпълнително производство съставлява насочване на изпълнението върху
отделен имуществен обект на длъжника. То прекъсва давността, тъй като с
него започва да се осъществява принудата в изпълнителния процес –
длъжникът започва да търпи ограничение в правната си сфера.
На 26.09.2018г. взискателят е подал молба за насрочване на опис на
движимите вещи на длъжника.
Молба с идентично съдържание е подадена и на 25.07.2019г.
На 30.01.2020г. е наложен запор върху банковите сметки на ищцата в
различни банки.
С молба от 11.04.2023г. ответникът е поискал извършване на справки и
налагане на запори в зависимост от това. Направено е и искане за насрочване
на опис на движимите вещи на длъжника.
На 18.04.2023г. ЧСИ е наложил запор върху банковите сметка на
жалбоподателката.
Ето защо, прекратяване на изпълнителното дело е настъпило по силата
на закона на 30.01.2022г. /доколкото след налагане на запора на 30.01.2020г. до
молбата от 11.04.2023г. са изминали повече от 2 години, в които не са
извършвани никакви действия/, с изтичане на 2 години от последното
изпълнително действие, съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. С оглед на
изложеното, съдът приема, че същото е перемирано на 30.01.2022г.
Постановлението на съдебния изпълнител има само декларативно, но не и
конститутивно действие, поради което е без значение дали е постановено
4
такова, тъй като перемпцията настъпва по силата на закона.
Настъпилата перемпция по това дело обаче не води автоматично до
извод, че погасителната давност също е изтекла.
Между всяко от описаните по – горе действия не са изтекли повече от 5
години и всяко от тях е в състояние да прекъсне давността. Това е така по
следните съображения.
В т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г., ОСГТК на ВКС,
е прието, че при настъпила перемпция, нова погасителна давност за вземането
започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие, като без значение е дали съдебния
изпълнител е образувал ново изпълнително дело. Ето защо и настоящият
състав приема, че давността е прекъсната и на 23.12.2016г. с молбата за
образуване на изпълнително дело, поради това, че с нея взискателят на
основание чл. 18 ЗЧСИ е възложил на ЧСИ определяне начина на изпълнение.
В решение № 37/24.02.2021 по дело №1747/2020 на ВКС, ГК, IV г.о.,
съдът приема, че когато кредиторът направи искане за предприемане на
изпълнително действие, същото прекъсва давностния срок. Давността се счита
прекъсната от датата на молбата за извършването му. Предприемането на
изпълнителни действия след изтичане срока на перемпцията също прекъсва
давностния срок, като в този случай въз основа на молбата съдебния
изпълнител следва да образува ново изпълнително дело, по което да извърши
поисканото изпълнително действие.
При преценката дали е изтекъл давностният срок, следва да се вземе
предвид дали са налице обстоятелства, които да прекъснат течението на срока.
В Тълкувателно решение № 2/2013г. от 26.06.2015г. по тълкувателно дело №
2 по описа за 2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е било
поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал.1 ЗЧСИ):
насочването на изпълнението чрез налагането на запор или възбрана,
присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис или оценка на вещ, назначаването на пазач и
др. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
5
изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи и книжа, назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязло в сила разпределение.
Преценката дали е прекъсната давността е конкретна във всеки конкретен
случай с оглед активността на кредитора по делото и предприетите по
отношение на длъжника изпълнителни действия.
В мотивите на цитираното Тълкувателното решение е обсъдено
значението и на молбата на взискателя, с която се иска извършване на
конкретно действие в рамките на изпълнителния способ: „Искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение”. Тоест, за да е в състояние да прекъсне давността,
искането за извършване на определено изпълнително действие, следва да бъде
уважено от съдебния изпълнител и действието да е предприето. Необходимо е
двете действия да са налице кумулативно, за да породят придадения им
прекъсващ ефект.
Същинско действие за принудително изпълнение може да предприеме
само съдебният изпълнител и то прекъсва давността, но давността е свързана
с поведението на кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица.
Затова, ако искането от кредитора е направено своевременно, но
изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди
изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от волята на
кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било
нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на
изпълнителното производство. В този смисъл Решение № 37/24.02.2021г. по
гр. д. № 1747/2020 г. на ВКС. Давността не се прекъсва веднъж с искането и
още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно – с
предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако
след поискването давността е изтекла.
Без значение е дали взискателят е поискал извършването на конкретно
изпълнително действия или същото е предприето по инициатива на съдебния
6
изпълнител. Независимо по чия инициатива е предприето изпълнителното
действие, то е в състояние да прекъсне давността. Ирелевантно за настоящия
спор е и кое лице от „Топлофикация София“ ЕАД е подписало молбите.
Същественото е, че те са входирани при ЧСИ и в тях се съдържат искания,
годни да прекъснат течението на давностния срок. Без значение относно
въпроса за давността е и дали са заплатени такси от взискателя за извършване
на съответните изпълнителни действия, след като се установява, че такива са
извършени от ЧСИ. В тази връзка СРС е изложил подробни мотиви, които
настоящият състав споделя и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
Поради това, че между никое от изпълнителните действия не са изтекли
повече от 5 години, се налага извод, че вземането не е погасено по давност.
Предявените искове по чл. 439 ГПК са неоснователни и недоказани и
правилно са отхвърлени от СРС.
При тези съображения, поради съвпадане изводите на двете съдебни
инстанции по съществото на спора, постановеното от СРС решение следва да
бъде потвърдено.
По разноските за въззивната инстанция:
На въззиваемия на основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 3 ГПК следва да
се бъдат присъдени сторените във въззивното производство разноски в размер
на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 73 от 03.01.2024г., постановено по
гр. д. № 70525/2022г. по описа на СРС, 45 с-в.
ОСЪЖДА М. Н. И., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец № 23Б, на основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 3 ГПК
разноски за въззивната инстанция в размер на 100 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
7
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8