№ 226
гр. Ихтиман, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ
при участието на секретаря Цветелина Хр. Велева
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Административно
наказателно дело № 20241840200540 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. С. Б., ЕГН ********** против Наказателно
постановление № BG02012024/1000/Р8-7/04.06.2024 г., издадено от и.д.
директор на Национално тол управление към АПИ, с което на основание чл.
179, ал. 3а ЗДвП за нарушение на същата разпоредба, на жалбоподателя е
наложено наказание глоба в размер на 1 800 лв.
В жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление, като
незаконосъобразно и издадено в нарушение на материалния закон и
процесуалните правила при подробно изложени съображения.
В съдебно заседание процесуалния представител на наказания поддържа
жалбата и излага допълнителни съображения.
АНО чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и пледира за
потвърждаване на наказателното постановление.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
основателна.
От фактическа страна:
„*“ ЕООД е собственик на ППС влекач с рег. № *, с обща допустима
техническа маса над 12 тона, марка „Волво“, модел „ФХ 440 6Х2 Р“.
Жалбоподателят работи в дружеството на длъжност шофьор. „*“ ЕООД е
сключил договор с предплатен баланс с „Интелигентни трафик системи“ АД
за плащане тол такси за пътувания въз основа на реално декларирани тол
1
данни.
На 14.12.2023 г. в 08:11 часа, е установено нарушение с пътно превозно
средство влекач марка „влекач с рег. № *, с обща допустима техническа маса
над 12 тона, марка „Волво“, модел „ФХ 440 6Х2 Р“, в общ. Костенец, по път
А-1 (автомагистрала „Тракия“), км. 54+150 с посока на движение намаляващ
километър, като не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията
на пътното средство, което било заснето с устройство с ИД № 20032 (АПИ),
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси,
управлявано от въззивника.
С акт за установяване на административно нарушение №
BG02012024/1000/P8-7 от 02.01.2024 г., съставен от свид. В. В. – старши
инспектор в териториална дирекция на Агенция „Митници“ в ТД „Митница-
Бургас“ и в присъствието на свид. С. Д. – свидетел при установяване на
нарушението, било констатирано, че на 02.01.2024 г. около 15:34 часа при
извършена проверка при излизане от територията на Р. България на ГКПП
„Капитан Андреево“, ППС влекач с рег. Волво“, модел „ФХ 440 6Х2 Р“,
попадащо в категорията на ППС, за което се дължи такса съгласно чл. 10, ал.
1, т. 2 във вр. с чл. 10б, ал. 4 ЗП, която не е била заплатена при преминаването
на ППС на 14.12.2023 г. в 08:11 часа АМ „Тракия“ (А-1) в района на общ.
Костенец, километър 54+150, засечено с контролно устройство с ИД № 20032
(АПИ), представляващо елемент от електронната система за събиране на
пътни такси.
В акта е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 179, ал. 3а ЗДвП,
като след съставянето му препис от същия е връчен на нарушителя.
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно
постановление № BG02012024/1000/Р8-7/04.06.2024 г., издадено от и.д.
директор на Национално тол управление към АПИ, с което на основание чл.
179, ал. 3а ЗДвП, при цялостното възпроизвеждане на фактическите
констатации от акта, на жалбоподателя е наложено административно
наказание глоба в размер на 1 800 лева.
По доказателствата:
Възприетата фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от
събраните в хода на производството писмени доказателства договор с
предплатен баланс, трудов договор, свидетелство за собственост на МПС,
заповеди на АПИ и Агенция "Митници", Заповед № РД-ЧР-СП-
364/20.05.2024 г. издадена от председателя на УС на АПИ, извлечение за
регистрирани нарушения, 2 броя снимки, Писмо с вх. № 5955/08.10.2024 г. и
приложения технически лог, извлечение от пътна карта, Писмо с вх. №
6331/22.10.2024 г. от служител при Национално тол упавление на АПИ,
представляващо по естеството си справка и приложените към него 2 броя
графични изображения за заплатен маршрут и място на установяване на
нарушението.
Доказателствените източници са непротиворечиви, взаимно допълващи
се, поради което не следва да бъдат по-подробно анализирани.
Вмененото нарушение се установява по безспорен начин от
приложеното графично изображение, генерирано от контролно устройство с
ИД № 20032 (АПИ), представляващо елемент от електронната система за
2
събиране на пътни такси, доклад и разписки за заплатена маршрутна карта.
Последните водят до несъмнен извод, че за управляваното от жалбоподателя
ППС е заплатена такса въз основа на реално получени декларирани тол данни
, но тя не е включвала участъка АМ „Тракия“ (А-1) в района на общ. Костенец,
километър 54+150.
Не е спорно по делото, че именно жалбоподателят е лицето, което е
управлявало процесното пътно превозно средство. Този извод може да бъде
направен косвено от липсата на възражение при съставяне на процесния акт,
както и че именно той е били лицето, което е управлявало влекача към
момента на установяване на нарушение при излизане от територията на
Република България. Липсват данни или твърдения друго лице да е имало
достъп от товарния автомобил.
Показанията на свидетелите В. В. и С. Д. в останалата част не спомагат
за разкриване на обективната истина, тъй като същите нямат никакъв спомен
за конкретния случай.
При съвкупната преценка и интерпретация на инкорпорирания по
делото доказателствен материал настоящият съдебен състав намира, че
деянието и неговото авторство са доказани по категоричен и несъмнен начин,
противно на бланкетно изложеното в жалбата и доколкото доказателственият
материал не разкрива никакви противоречия, съдът не дължи по-подробен
анализ.
От правна страна:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7
от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.
На следващо място, противно на изложеното в жалбата, съдът,
констатира че са спазени императивните процесуални правила при издаването
на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно
разпоредбите на чл. 40, чл. 42, чл. 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице
е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното
последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от
закона конкретика административните органи са очертали времето, мястото,
механизма на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които същото е
намерило проявление в обективната действителност.
По делото безспорно се установява, че на 14.12.2023 г. в 08:11 часа АМ
„Тракия“ (А-1) в района на общ. Костенец, по път А-1 (автомагистрала
3
„Тракия“), км. 54+150, с контролно устройство с ИД № 20032 (АПИ) е
установено, че жалбоподателят С. С. Б. е управлявал ППС влекач с рег. № *, с
обща допустима техническа маса над 12 тона, марка „Волво“, модел „ФХ 440
6Х2 Р“.
Превозното средство е с обща технически допустима максимална маса
над 3,5 тона (в случая надвишава 12 тона), не попада в изключенията по чл.
10, ал. 9 ЗП, поради което се на основание чл. 10, ал. 1, т. 2 вр. чл. 10б, ал. 3 ЗП
се дължи заплащането на такса за изминато разстояние за съответния сегмент.
От Писмо с вх. № 5955/08.10.2024 г. и приложения технически лог от
ИТС се установява, че бордовото устройство в ППС е било технически
изправно, не е имало прекъсване на спътниковото устройство и не работело
поради субективни действия на водача – неправилна употреба или изтощена
батерия.
Може да се направи извод, че въззивникът е действал непредпазливо във
форма на вината небрежност. Наказаният не е предвиждал, че предприема
движение по в района на общ. Костенец, километър 54+150, без да е заплатена
дължимата пътна такса за участъка, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, но е бил длъжен съгласно чл. 10б, ал. 3 ЗП и е могъл да предвиди, че
тол такса за участъка от пътя не е заплатена, като се запознае с
автоматизираното устройство и установи, че то не е включено.
Съгласно чл. 7, ал. 2 ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само
в изрично предвидените случаи. За процесното деяние изключение не е
предвидено.
Изложеното сочи, че поведението на жалбоподателя покрива формално
признаците от обективна и субективна страна на състав на административно
нарушение, установен в чл. 179, ал. 3а ЗДвП. Цитираната разпоредба
предвижда наказание глоба в абсолютно определен размер от 1800 лв. за
водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал.
3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за
участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е
започнал да ползва.
Не се споделят доводите, че субект на наказателна отговорност за този
вид нарушение не може да бъде физическо лице, което е водач на автомобила,
а единствено неговият собственик, тъй като изразеното разбиране се
опровергава от разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.
Основателни да доводите обаче, че процесното наказание нарушава
принципа на пропорционалност.
В практиката на СЕС е изяснено, че наказанието глоба в абсолютен
размер (в случая 1800 лв.) без възможност да се вземат предвид конкретните
обстоятелства за всеки отделен случай, противоречи на принципа на
пропорционалност.
4
С Решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/23 г. („Екострой“ ЕООД срещу
Агенция „Пътна инфраструктура“) Съдът на Европейския съюз е постановил,
че член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни
автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с
Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември
2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за
съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на
глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на
правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за
ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им,
включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване
от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на
„компенсаторна такса“ с фиксиран размер.
В мотивите е изложено, че (42) принципът на пропорционалност е част
от общите принципи на правото на Съюза, които трябва да бъдат зачитани от
националното законодателство, което попада в приложното поле или въвежда
това право, включително при липсата на хармонизация на правото на Съюза в
областта на приложимите санкции (решение от 4 май 2023 г., Agenția
Națională de Integritate, C 40/21, EU:C:2023:367, т. 49 и цитираната съдебна
практика).
(43) Така санкционните мерки, предвидени в съответното национално
законодателство, не трябва да надхвърлят границите на подходящото и
необходимото за постигането на легитимно преследваните от това
законодателство цели, като се има предвид, че когато има избор между
няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко
ограничителната и че причинените неудобства не трябва да са несъразмерни
по отношение на преследваните цели (решение от 22 март 2017 г., Euro-Team
и Spirál-Gép, C 497/15 и C 498/15, EU:C:2017:229, т. 40 и цитираната съдебна
практика). По-специално строгостта на наложената санкция трябва да бъде в
съответствие с тежестта на нарушението, което има за цел да санкционира
(решение от 4 май 2023 г., Agenția Națională de Integritate, C 40/21,
EU:C:2023:367, т. 51 и цитираната съдебна практика).
(46) Освен това принципът на пропорционалност е задължителен за
държавите членки, що се отнася не само до определянето на състава на
нарушението и до определянето на правилата относно тежестта на глобите, но
и до преценката на елементите, които могат да бъдат отчитани при
определянето на размера на глобата (решение от 22 март 2017 г., Euro-Team и
Spirál-Gép, C 497/15 и C 498/15, EU:C:2017:229, т. 43 и цитираната съдебна
практика).
(47) Следователно посоченият принцип изисква не само наложеното
наказание да съответства на тежестта на нарушението, но и при определянето
на наказанието и на размера на глобата или имуществената санкция да се
отчитат конкретните обстоятелства по случая (решение от 4 октомври 2018 г.,
Link Logistik N&N, C 384/17, EU:C:2018:810, т. 45).
(48) В случая член 179, алинеи 3—3б от ЗДвП предвижда в случай на
нарушение на различни материални разпоредби от този закон глоби и
имуществени санкции с фиксиран размер, възлизащ съответно на 300 лв.,
5
1800 лв. или 2500 лв.
(49) Освен това, както отбелязва запитващата юрисдикция, ЗДвП не дава
право на сезирания съд да изменя налаганите глоби или имуществени
санкции, и по-конкретно да намалява фиксирания размер в зависимост от
характера или тежестта на извършеното нарушение. По-специално
разглежданата в главното производство система от наказания не позволява да
се вземе предвид степента на умисъл или непредпазливост на извършеното
нарушение, и както следва от член 189з от ЗДвП, изключва по-конкретно
прилагането на смекчаващите обстоятелства, които по принцип са предвидени
в ЗАНН.
(51) Следва освен това да се припомни, че съгласно изискванията на
Директива 1999/62, съдържащи се по-специално в членове 7—7к,
разглежданата в главното производство система на ТОЛ такса е изградена по
такъв начин, че участието на ползвателите в поддръжката на
инфраструктурата да е пропорционално на използването й и да отчита
категорията на емисиите, към която спада използваното превозно средство.
Липсата на възможност за адаптиране на глобите или на имуществените
санкции в зависимост от тежестта на извършеното нарушение обаче може да е
в разрез с този принцип на участие.
(52) Така, освен ако запитващата юрисдикция не установи друго при
своята проверка, разглежданата в главното производство система от наказания
не предвижда никаква възможност за индивидуално определяне на
наказанието от националните съдилища.
(53) При тези условия налагането на глоба или на имуществена санкция
с фиксиран размер за всяко нарушение на някои предвидени в закона
задължения, без да се предвижда различен размер на тази глоба или
имуществена санкция в зависимост от тежестта на нарушението, както
предвижда разглежданата в главното производство система от наказания,
изглежда непропорционално с оглед на целите, посочени в правната уредба на
Съюза (вж. в този смисъл решение от 22 март 2017 г., Euro-Team и Spirál-Gép,
C 497/15 и C 498/15, EU:C:2017:229, т. 49 и цитираната съдебна практика).
Цитираното Решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/23 г. („Екострой“
ЕООД срещу Агенция „Пътна инфраструктура“) е продължение на константа
практика на СЕС по приложението на член 9а от Директива 1999/62/ЕО. Така
например по съединени дела C-497/15 и C-498/15) е даден отговор, че: 1) Член
9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в
този член изискване за пропорционалност не допуска система от наказания
като разглежданата в главното производство, която предвижда налагането на
фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за
предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура,
независимо от характера и тежестта им и 2) Член 9а от Директива 1999/62,
изменена с Директива 2011/76, трябва да се тълкува в смисъл, че
предвиденото в този член изискване за пропорционалност допуска система от
наказания като разглежданата в главното производство, която въвежда
обективна отговорност. За сметка на това посоченият член трябва да се
тълкува в смисъл, че не допуска предвиденото в тази система равнище на
санкцията.
6
В конкретния случай, доколкото предвидената санкция чл. 179, ал. 3а
ЗДвП е фиксирана и не предвижда възможност за преценка на конкретните
факти и тежестта – размерът на наказанието е еднакъв без да се диференцира
наказанието спрямо размера на дължимата пътна такса или да се съобразява
налице ли е липса на плащане или има такова, но то е за различен маршрут и
това е станало поради грешка, дали деянието е умишлено или по
непредпазливост и прочие. Изложеното сочи, че така определеният абсолютен
размер на наказание и лишаване на съда от възможност да го диференцира
съобразно изискванията на всеки конкретен случай наказание противоречи на
чл. 9а от Директива 1999/62 поради нарушение на изискването за
пропорционалност.
Ето защо следва да приложи пряко чл. 9а от Директива 1999/62, като се
остави без приложение противоречащата му национална уредба, което от своя
страна налага отмяна на електронния фиш.
В допълнение към горното настоящият състав намира за необходимо да
отбележи, че доколкото по дело С-61/23 г. („Екострой“ ЕООД срещу Агенция
„Пътна инфраструктура“) на СЕС е разгледано приложимото национално
право, включително чл. 189з ЗДвП и чл. 28 ЗАНН, то следва да се приеме, че
изведеното от съдебната практика неприлагане на чл. 189з от ЗДвП, с което да
се обезпечи ненарушаването на принципа на пропорционалност (вж. Решение
№ 197/24.02.2023 г. по к.н.а.д. № 1114/2022 г. на АССО, Решение № 6696 от
15.11.2021 г. на АдмС - София по адм. д. № 5555/2021 г., Решение № 5802 от
23.10.2020 г. на АдмС - София по адм. д. № 7852/2020 г., Решение № 6981 от
25.11.2021 г. на АдмС - София по адм. д. № 9472/2021 г.) не представлява
ефективно средство за постигане на тази цел. Това е така, защото посредством
института маловажен случай съдът няма право да изменя налаганите глоби
или имуществени санкции съобразно тежестта на нарушението, а единствено
да не налага наказание на нарушителя. Чрез последното не се постигат целите,
заложени в член 9а от Директива 1999/62, който предвижда освен
пропорционалност на санкцията, че държавите членки установяват съответен
контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на
националните разпоредби. Ето защо настоящият състав приема, че до
приемане на законодателно изменение, единствената възможност е за пряко
приложение на чл. 9а от Директива 1999/62, която в тази част има директен
ефект досежно частноправните субекти, тъй като не е надлежно транспониран
и отмяна на всички актове, с които е наложено непропорционално тежко
наказание.
По разноските:
Предвид изхода на делото на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН вр. чл. 144
АПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК АНО следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателя сумата от 576 лв. разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Възражението по чл. 63д, ал. 1 ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 5
7
ГПК на процесуалния представител на АНО е неоснователно, тъй като
заплатеното възнаграждение е съответно на фактическата и правна сложност
на делото. Макар конкретното производство да не разкрива твърде висока
фактическа и правна сложност, заплатеното не е непропорционално на
същите, доколкото относимата правна уредба поставя различни
процесуалноправни и материалноправни въпроси, част от които по
приложението на правото на ЕС.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 вр. чл. 58д,
ал. 1, т. 1 ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № BG02012024/1000/Р8-
7/04.06.2024 г., издадено от и.д. директор на Национално тол управление към
АПИ, на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 вр. чл. 58д, ал. 1, т. 1 ЗАНН.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ ДА
ЗАПЛАТИ на С. С. Б., ЕГН **********, с адрес: с. *, обл. София-град, ул.
„Цар Борис III“ № 29, сумата от 576 лв. – разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК
пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
8