№ 16878
гр. София, 17.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20231110112212 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
„Топлофикация София“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД срещу Д. И. П. за сумата 489,29 лева - цена на доставена топлинна енергия за период
от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. до имот на адрес: гр. София, ж.к. „Х***, аб.№ 250758, ведно със
законната лихва от 28.07.2022г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение) до окончателното плащане, за сумата 113,03 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху последната главница за период от 15.09.2019г. до 13.07.2022г., за сумата от
18,92 лева - цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.06.2019г. до
30.04.2020г., ведно със законната лихва от 28.07.2022г. (дата на подаване на заявление за издаване
на заповед за изпълнение) до окончателното плащане и за сумата 4,65 лева – обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху последната главница за период от 31.07.2019 г. до 13.07.2022 г.,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 40854/2022г. на
СРС, 64 –ти състав.
Ищецът твърди, че ответницата е клиент на доставена топлинна енергия за посочения имот
и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществявала при публично известни Общи условия. Разпределението на топлинна
енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал процесният имот, ставало по системата
на дялово разпределение, извършвано за процесния период от „Директ“ ЕООД. Консумираната
топлинна енергия се заплащала на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за
сградата, и изравнителни сметки след отчитане показанията на измервателните уреди. Било налице
неизпълнение на задължения съгласно предвидените в ОУ срокове за плащане на цена за доставена
топлинна енергия и задължения за извършено дялово разпределение.
Ответницата е подала отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК. Оспорва, че не е
клиент на ТЕ относно процесния имот, поради което за процесния период не било налице
облигационно правоотношение между страните. Прави възражение за изтекла погасителна давност
на част от предявените вземания. Оспорва легитимацията на ищеца спрямо вземането за услуга за
дялово разпределение. Не оспорва качеството и количеството на ТЕ, доставена в имота за
процесния период.
1
Третото лице – помагач, привлечено от ищеца - „Директ“ ЕООД, не е взело становище по
предявените искове.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и
доказателствата по делото, намира следното:
По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху посочената главница :
В тежест на ищеца е да докаже, че ответницата е собственик или носител на вещно право на
ползване върху процесния имот или на друго основание е сключила договор за доставка на ТЕ с
ищеца, че през процесния период ищецът е доставял топлинна енергия в процесния имот и
стойността на доставената ТЕ.
По арг. на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ качеството на клиент на топлинна енергия за
битови нужди има собственикът или носителят на вещно право на ползване върху имота, както и
всяко друго лице, което със съгласие на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване,
е сключило договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие – в този смисъл Тълкувателно
решение № 2/2017г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС.
От събраните по делото доказателства – списък на собственици на апартаменти в сградата по
местонахождение на процесния апартамент, в който ответницата се е подписала като собственик на
процесния имот и от подадена от ищцата декларация по чл.14 ЗМДТ като собственик на процесния
имот, с които действия ответницата извънсъдебно е признала, че е собственик на процесния имот и
което признание не се опровергава от останалите доказателства, съдът приема, че ответницата е
собственик на процесния имот. Няма пречка в случая титулярството на правото на собственост да
бъде установено и с косвени доказателства, след като обсъдени в съвкупност, същите водят до
безспорния извод, че именно ответницата е собственик на процесния имот. От качеството на
ответницата на собственик на имота следва и качеството й на клиент на топлинна енергия за
битови нужди - арг. чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ. При това страните са обвързани от
облигационно правоотношение с източник договор за продажба на топлинна енергия, която се
извършва при публично известни Общи условия на топлопреносното предприятие за продажба на
топлинна енергия за битови нужди - чл.150, ал.1 ЗЕ, като през процесния период са действали
Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
Безспорно е между страните, че през процесния период в процесния имот е доставена
топлинна енергия от ищеца на претендираната стойност.
Плащане на задълженията не се твърдят и не се установяват.
През процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45 – дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят – чл.33, ал.1 ОУ, като след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлопреносното предприятие издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки - (чл.32, ал.3 ОУ), които задължения клиентът е длъжен
да заплати в срок от 45 дни от периода, за който се отнасят (чл.33, ал.2 ОУ). Само ако последните
задължения не са платени в определения срок – 45 дни от срока, за който се отнасят, тогава
клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл.33, ал.4 ОУ.
От горното следва, че топлопреносното предприятие не начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация за периода, в
който са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
Предвид обстоятелството, че общата фактура за всеки отчетен период през процесния
период е издадена на 31 – ви юли за съответната година след приключване на отоплителния сезон,
то за процесния период клиентът на ТЕ е изпаднал в забава за плащане на задълженията за цена за
топлиннна енергия. Определен от съда на основание чл.162 ГПК, размерът на обезщетението за
забава в размер на законната лихва през процесния период върху главницата възлиза на сумата от
2
113,03 лева.
По възражението за погасителна давност:
Задълженията за заплащане за цената на потребена топлоенергия са периодични плащания
по смисъла на чл.111, б. “в” ЗЗД, поради което по отношение на тях е приложим тригодишният
давностен срок (в този смисъл Тълкувателно решение № 3/2011г. по тълк.д.№ 3/2011г., ОСГТК на
ВКС). Давността започва да тече от настъпване на изискуемостта на вземането – чл.114, ал.1 ЗЗД, а
ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало – чл.114, ал.2 ЗЗД. За процесния период са действали Общи
условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, и съгласно уговорения срок за
плащане на задълженията, следва, че изискуемостта на вземането за цена за топлинна енергия
възниква след изтичане на 45 дни, считано от края на месеца, за който се отнася плащането, от
който момент започва да тече и погасителната давност – арг. чл.114, ал.1 ЗЗД.
Следва да се отбележи, че издаването на фактура по чл.32, ал.3 ОУ за целия отчетен период,
в която се отразява окончателният размер на дължимите през отчетния период суми въз основа на
прилаганата система на плащане - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ, няма отношение към началния момент на
погасителната давност, защото е уговорено цената за доставка на ТЕ да се дължи месечно - чл.32
ОУ, а не за отчетен период.
Делото е заведено с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение (чл.422,
ал.1 ГПК) на 28.07.2022г., поради което погасени по давност са вземанията за периода м.05.2018г. –
м.05.2019г., вкл. Непогасеното по давност вземане за периода м.06.2019г. – м.04.2020г. възлиза на
сумата от 250,42 лева, определено от съда на основание чл.162 ГПК след приспадане на
задължението от 238,87 лева по фактура № **********/31.07.2019г. – л.28 от делото.
На основание чл.119 ЗЗД следва да се приеме за погасено по давност и акцесорното вземане
върху погасената по давност главница, поради което непогасеният размер на акцесорното вземане
възлиза на сумата от 57,85 лева, определено от съда на основание чл.162 ГПК.
От горното следва, че искът за главницата следва да се уважи до сумата от 250,42 лева за
периода м.06.2019г. – м.04.2020г. вкл., ведно със законната лихва от подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение, когато искът се счита предявен (чл.422, ал.1 ГПК) до
окончателното плащане и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер и за остатъка от
периода. Искът за акцесорното вземане следва да се уважи до сумата от 57,85 лева и да се отхвърли
за разликата до пълния предявен размер.
По исковете за цена за услугата дялово разпределение и за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху нея:
Съгласно клаузата на чл.36 ОУ цената за услугата дялово разпределение се формира от
цената за обслужване на партидата на купувача, включваща изготвяне на изравнителна сметка,
както и от цената за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на
купувача. По възражението, че ищецът не е летигитимиран да получи цената за извършената
услуга дялово разпределение следва да се посочи, че съгласно чл.22, ал.2 ОУ клиентът на топлинна
енергия за битови нужди е задължен спрямо ищеца за цената за услугата дялово разпределение. В
случая дяловото разпределение е извършено от лице по чл.139а ЗЕ – „Директ“ ЕООД.
Дяловото разпределение е система, по която се извършва разпределението на топлинна
енергия в сгради в режим на етажна собственост – чл.139, ал.1 ЗЕ. Дяловото разпределение се
извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно
или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ – чл.139, ал.2 ЗЕ. Право
на етажните собственици е да изберат регистрирано лице по чл.139, ал.1 ЗЕ (чл.139б, ал.1 ЗЕ), с
което впоследствие топлопреносното предприятие сключва договор за извършване на дялово
разпределение – чл.139в, ал.1 ЗЕ. В последния договор се уговаря топлопреносното предприятие да
плати на лицето, извършващо дяловото разпределение, цената за дяловото разпределение на ТЕ в
сградата – чл.139в, ал.2, т.4 ЗЕ.
От горното следва, че топлопреносното предприятие или доставчикът на ТЕ, които
извършват продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, възлагат извършването
на дяловото разпределение, без което не може да се определи цената на ТЕ за имоти в сгради в
3
режим на етажна собственост, на лице, регистрирано по чл.139а, ал.1 ЗЕ, избрано от етажните
собственици. За извършване на тази дейност топлопреносното предприятие дължи цената за
услугата дялово разпределение на лицето, извършващо услугата, като от своя страна въз основа на
договора за доставка на ТЕ за битови нужди топлопреносното предприятие събира тази цена от
клиентите на ТЕ за битови нужди – етажни собственици. Ето защо не се касае за предявяване на
чужди права пред съд, а за търсене на изпълнение на задължение, следващо от договорните
отношения между страните.
Уговорено е, че редът и начина за заплащане на услугата дялово разпределение се определя
от продавача и се обявява по подходящ начина на купувача - чл.36, ал.2 ОУ, действали към
процесния период. По делото от страна на ищеца, който носи тежестта да докаже претенцията си,
не са ангажирани доказателства относно цената на посочените компоненти, които формират цената
на услугата дялово разпределение. При това на основание чл.162 ГПК съдът счита, че цената за
услугата дялово разпределение за процесния период възлиза на претендираната сума.
По делото не се доказа уговорен срок за плащане на цената за дялово разпределение,
доколкото клаузата на чл.36, ал.2 ОУ препраща към правила, определени от ищеца, които не бяха
представени по делото. Няма данни (нито твърдения) клиентът на ТЕ да е били канен да плати
сумата за дялово разпределение преди завеждане на делото - арг.чл.84, ал.2 ЗЗД. Поради това не се
доказа клиентът на ТЕ да е изпаднал в забава за плащането на цената за дялово разпределение
преди завеждане на делото.
Предвид горното искът за главното вземане следва да се уважи до пълния предявен размер,
ведно със законната лихва от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, когато
искът се счита предявен (чл.422, ал.1 ГПК) до окончателното плащане и да се отхвърли за
разликата до пълния предявен размер и за остатъка от периода.
По разноските:
Ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от исковете, като от пълния
размер на разноските за настоящото производство от 125 лева (д. такса и юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда в минимален размер от 100 лева съгласно чл.78, ал.8 ГПК, вр.
чл.25, ал.1 НЗПП поради невисоката правна и фактическа сложност на делото) на ищеца се следват
разноски в размер на 65,34 лева, а за заповедното производство съразмерно се следват разноски в
размер на 39,21 лева.
Ответницата има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете, като
претендира и доказва разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, от
които съразмерно следва сумата от 143,17 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че Д. И. П., ЕГН
**********, съдебен адрес : гр. София, ул. „Петър Парчевич“ № 14, партер – адв. Джаджарова,
дължи на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД,
сумата от 250,42 лева - цена на доставена топлинна енергия за периода м.06.2019г. – м.04.2020г,
вкл. до имот на адрес: гр. София, ж.к. „Х***, аб.№ 250758, ведно със законната лихва от
28.07.2022г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното
плащане, сумата от 57,85 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
последната главница за период от 15.09.2019г. до 13.07.2022г., сумата от 18,92 лева - цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.06.2019г. до 30.04.2020г., ведно със
законната лихва от 28.07.2022г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение) до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за цена за доставена топлинна
енергия за разликата до пълния предявен размер от 489,29 лева и за периода м.05.2018г. –
м.05.2019г., вкл., иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цена за доставена
4
топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 113,03 лева и изцяло иска за сумата
4,65 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цена за услуга дялово
разпределение за период на забавата от 31.07.2019г. до 13.07.2022г.
ОСЪЖДА Д. И. П., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, ул. „Петър Парчевич“ №
14, партер – адв. Джаджарова, да плати на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, на основание чл.78, ал.1 ГПК
сумата от 65,34 лева – разноски за настоящото производство и сумата от 39,21 лева - разноски за
заповедното производство.
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, да плати на Д. И. П., ЕГН **********, съдебен адрес
: гр. София, ул. „Петър Парчевич“ № 14, партер – адв. Джаджарова, на основание чл.78, ал.3 ГПК
сумата 143,17 лева – разноски за настоящото производство.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат внесени по следната банкова сметка :
IBAN : BG48SOMB 9130 1011 2533 02, BIC : SOMBBGSF, „Общинска банка” АД, ФЦ „Красно
село”.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца -
„Директ“ ЕООД, *********, с адрес гр.София, ул. „Проф. Г. Павлов“ № 3.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5