М О Т И В И към Присъда
№ 117/2019 г. по НОХД № 865/2019 г. на СлРС, изготвени на 23.07.19г.
РП-Сливен е внесла обвинителен акт против
подсъдимия В.Й.М. за престъпление по чл. 195 ал.1 т. 3 от НК.
Производството се
движи по реда на Глава 27 от НПК. Съдът след като изслуша становището на
защитника на подсъдимия и след като
установи, че неговите самопризнания се подкрепят от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, премина към процедурата по чл. 371, т.2
от НПК.
В с.з. представителят на РП – Сливен поддържа
обвинението така, както е предявено. Пледира за налагане на наказание на
подсъдимия „Лишаване от свобода” за срок шест месеца, което да бъде
отложено за изпитателен срок от три години.
В с.з. подсъдимия,
редовно призован се явява лично и с процесуален представител. Признава се за
виновен и дава съгласието си делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК,
в хипотезата на чл. 371,т.2 от НПК, а именно признава изцяло фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират
доказателства за тези факти. Защитникът му не оспорва фактическата обстановка
по обвинителния акт и правната квалификация, и също изразява съгласието си
делото да се гледа по реда на глава 27 НПК.
От събраните по делото доказателства съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
Св. С. притежавал
дворно място в гр.Сливен, на ул. „…." №…., където строял къща. Къщата в
момента била на фаза „груб строеж", като нямала прозорци. Дворното място
било оградено с метална ограда и дървена дворна врата, заключена с катинар. В
двора св. С. държал и автомобила си „Опел Астра". Св.С. посещавал строежа
веднъж седмично, тъй като по принцип работел в с.Р., общ.Н.
На 20.01.2019г. Св.С.
бил на строежа, след което заминал за с.Р на работа.
В един от дните
между 20.01.2019 г. и 27.01.2019 г. (точната дата не може да бъде установена)
подс. М. ***, за да търси пари в заем, но не успял да намери. Прибирайки се
минал покрай строежа на Св.С.. Спрял се и решил да влезе да открадне нещо,
което да продаде. Веднага пристъпил към изпълнение на намерението си да извърши
намислената кражба. Наклонил мрежестата ограда и влязъл в двора, а след това и
в грубия строеж. От там взел снопове с дървен иглолистен материал (греди, дъски
и летви с дължина около 3
метра), с общо количество 2 куб.метра, градинска
пръскачка, двуметрова двураменна дървена стълба, 2 бр. нивелири, единият
„Сола" - 80 см,
а другият „Еуро мастер" - 60
см, 2 бр. еластични въжета с куки по 1,5 метра. След това с
камък подс. М. счупил едно от стъклата на паркирания в двора автомобил на Св.С.
и от автомобила взел крик, аптечка, триъгълник и АРК „Дива". Откраднатите
вещи отнесъл в дома си. Дървеният материал изгорил, а след разкриване на
кражбата, с протокол за доброволно предаване предал на органите на полицията
част от откраднатите вещи: - АРК „Дива", двата броя нивелири и дървената
стълба. Предадените вещи са върнати на собственика срещу разписка.
От заключението на
изготвената по делото оценителна
експертиза е видно, че стойността на инкриминираните вещи, предмет на
престъплението възлиза на 341,90 лева.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на направените от подсъдимия самопризнания и
събраните в хода на досъдебното производство
гласни и писмени доказателства взети в тяхната съвкупност и поотделно,
тъй като те са безпротиворечиви и се намират в отношение на пълно покриване и
допълване. Съдът кредитира показанията на разпитаните в хода на досъдебното
производство свидетели Х.С.П. и С.С.С., приобщени по съответния процесуален
ред.
Съдът кредитира и
обясненията на подсъдимия дадени от него в хода на досъдебното производство,
като на основание чл. 372, ал. 4 от НПК ги приобщава към доказателствата по
делото, тъй като подсъдимият признава вината си и изразява съгласие да не се
събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Съдът по реда на
чл. 283 от НПК присъедини към доказателствата по делото и всички писмени
материали, приложени към дознанието и заключението на ВЛ по назначената в хода
на досъдебното производство експертиза.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа
страна, съдът изведе следните правни изводи:
С деянието си
подсъдимия М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 195 ал.1, т.3 от НК, тъй като на неустановена дата в
периода между 20.01.2019г. и 27.01. 2019 г. в гр.Сливен, след като разрушил
преграда здраво направена за защита на имот, извършил кражба на чужди движими
вещи - (АРК „Дива“, оборудване за лек автомобил - крик, аптечка и триъгълник,
дървен материал иглолистен 2 куб.м., пръскачка градинска, дървена стълба, 2 бр.
нивелири, 2 бр. въжета еластични по 1,5 м с куки), всичко на обща стойност 341,90
лв., собственост на С.С.С. ***.
Безспорно е
установен механизма на деянието и авторството на същото. Установено е, че
подсъдимият след като разрушил преграда здраво направена за защита на имот,
извършил кражба на чужди движими вещи. Установена е стойността на отнетото
имущество , а именно имущество на обща
стойност 341,90 лв. както и неговата собственост.
Деянието е
извършено от подсъдимия с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал обществено
опасния му характер, предвиждал е неговите обществено опасни последици и е
искал настъпването им.
Причини, мотиви и
условия за извършване на престъплението, съдът намира в ниската правна култура
на подсъдимия и утвърдените му престъпни навици, както и в стремежа му за
облагодетелствуване по незаконен начин и лошо социално и материално положение.
При определяне вида
и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия, съдът се
съобрази с всички индивидуализиращи вината обстоятелства.
Като смекчаващи
вината обстоятелства, съдът отчете неговите самопризнания, както и чистото му
съдебно минало.
Съдът отчете
наличие на отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства , а именно не възстановяване
на по- голямата част от причинените щети.
Ръководен от тези
изводи и като взе предвид целите на индивидуалната и генерална превенция, съдът
сметна, че на подс. М. следва да се наложи наказание при условията на чл. 58А
ал.4 вр. чл. 55 ал.1 т.1 от НК, а именно наказание „Лишаване от свобода” за
срок от шест месеца, изпълнението на което на основание чл. 66 ал.1 от НК
отложи за
изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
По правилата на
процеса съдът осъди подсъдимия М. да заплати направените по делото разноски в
размер на 67,20 лв. в полза
на бюджета на държавата по сметка на ОД-МВР-Сливен.
Съдът прие така
наложеното наказание за максимално справедливо и отговарящо в максимална
степен, както на обществената опасност на деянието и извършителя, така и на
целите и задачите на наказанието.
Ръководен от
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: