Р
Е Ш Е
Н И Е
№
11.12.2019 г. гр.
Балчик
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Районен
съд – Балчик граждански състав
на единадесети ноември през две
хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цонко Иванов
секретар Радостина Стоилова
прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Иванов
гр.
дело № 731
по описа за 2018
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по искова молба
от „АГРО ОЙЛ ТРЕЙДИНГ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, ж.к. Владислав Варненчик, бл. 401, вх. 3, ет. 7, ап. 52,
представлявано от Д.Б.Х. - управител, чрез адв. Н.Б.,***, срещу „КОСКО” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Цар
Освободител“ № 67, вх. Б, ет. 3, представлявано от К.Х.К. и Х.К.К., с ЕГН **********,***, с правно основание чл.135 ЗЗД.
Ищецът твърди, че е кредитор на
„КОСКО” ООД с изискуеми вземания от 58155.14 лв. Вземанията му за главници са
по сключен между дружествата неформален договор за продажба и доставка на
горива, за което са издадени фактури с падежи от 10.06.2013 г. до 25.07.2013 г.
За вземанията на ищеца са издадени изпълнителни листи по ч.гр.д. №316/2018 г. и
№ 317/2018 г. и двете на РС-Варна. Първият ответник не е подал възражения по
производствата по ч.гр.д по реда на чл.414 ГПК. На 12.08.2013 г. първия
ответник се е разпоредил с 1/2 ид. част от собствен
на дружеството имот, като е прехвърлил собствеността на втория ответник Х.К.. Твърди,
че към датата на сделката представляващ и едноличен собственик на „КОСКО” е бил
К.Х.К.- баща на ответницата Х.К.. Чрез разпореждане с имуществото си „КОСКО” ООД е намалило платежоспособността си
с цел да увреди и осуети удовлетворяването на ищеца. Вземанията на ищеца не са
изплатени и към настоящия момент. Длъжникът и лицето с което е договарял са
знаели за увреждането и са свързани лица по смисъла на §1, т.1 от ДР на ТЗ.
Знанието на втория ответник се презумира, предвид
разпоредбата на чл.135, ал.2 ЗЗД. Моли да бъдат призовани с ответниците на съд
и съдът като се убеди в основателността на претенцията да постанови решение, с
което да обяви за недействителен спрямо ищеца възмездна сделка сключена между
ответниците за покупко-продажба на 1/2 ид. част от ПИ с идент.
02508.515.22, представляващ нива находяща се в гр. Балчик, общ. Балчик, местност
„А.а.“, цялата с площ 29999 кв. м на основание
чл.135, ал.1 ЗЗД. Моли присъждане на разноските.
Ответниците „КОСКО” ООД, с
ЕИК040012042, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Цар
Освободител” № 67, вх. Б, ет. 3, представлявано от К.Х.К. и Х.К.К., ЕГН **********,***, чрез адв. Г.А.,***, офис 5, сочат,
че искът е допустим, но е неоснователен. Молят
да бъде отхвърлен изцяло. Молят да им се присъдят направените деловодни
разноски. Оспорват твърденията в исковата молба досежно това, че „АГРО ОЙЛ
ТРЕЙДИНГ” ЕООД, ЕИК *********, е кредитор на „КОСКО” ООД, ЕИК *********, с
ликвидни и изискуеми вземания в общ размер от 58155.14 лева, които са
възникнали през периода май-юли 2013 г., с първи падеж 10.06.2013 г., издадени
на основание договори за продажба и доставка на горива на обща стойност от 43590.05
лв., за което са издадени фактури с падежи от 10.06.2013 г. до 25.07.2013 г.
Оспорват твърдението, че тези вземания са били ликвидни и изскуеми
към датата на извършване на сделката. Всички тези вземания са погасени с
плащане, за което представят доказателства. Във фактическите твърдения на ищеца
съществува противоречие и следва извод, че или твърдението е невярно или
сочената забава се отнася за други евентуални задължения. Твърдят, че
ответницата Х.К. има ликвидни и изискуеми вземания към „Коско”
ООД, които са възникнали на основание договори за заем, по силата на които
първата е предоставила на дружеството парични средства, необходими му за
осъществяваната от него дейност по силата на договори, които представя към
отговора. Към датата на покупко-продажбата вземанията са били в размер на 86337
лв. Поземленият имот е купен от нея на пазарната му цена. Вземането за
продажната цена на продавача е прихванато с вземането на купувача по договор за
заем до неговия размер от 12000 лева, както е посочено и в самия договор за
покупко-продажба от 12.08.2013 г. Ищеца няма вземане към първия ответник
„КОСКО” ООД. Такова вземане не е посочено в ГФО, а и такъв не е обявен в
ТРРЮЛНЦ, макар дружеството да е регистрирано през 2012 г. и следователно е било
длъжно да обяви ГФО. Твърдят, че между ищеца и първия ответник са съществували
трайни търговски отношения, които са продължили до 2016 г. Няма логична причина
тези отношения да съществуват и ищецът да продължава да доставя горива, ако не
му е платено. Извършени са плащания на всички доставки, извършени от ищеца и на
основание чл. 76 ЗЗД с тях са погасени неговите най-стари и най-обременителни
задължения. Такива са задълженията, възникнали през посочените периоди на 2013 г.
Нормата е императивна. Следователно ищецът няма ликвидни и изискуеми задължения
на сочените от него основания. В заявленията, с които е съдът е сезиран и в
самото заповедно производство ищецът е злоупотребил с процесуалните си права и
е нарушил задълженията си, произтичащи от чл. 3 ГПК. През цялата 2014 и
началото на 2015 г. ищецът е извършвал доставки и в подкрепа на това си
твърдение представя няколко фактури, издадени от ищеца в края на 2014г. Няма
никакво основание да се смята и предполага, че на 12.08.2013 г. ответницата К.,
въпреки роднинската връзка, би могла да знае или предполага, че дружеството на
баща й няма да може да се разплати през следващ период от време. Съгласно
постоянната практика релевантно е знанието към момента на сключване на
увреждащата сделка, защото то е фактът, който я опорочава, а не след това.
Поради това изложените съждения относно знанието за увреждане са изцяло
ирелевантни за настоящия спор. Признават, че първият ответник „КОСКО” ООД се е
разпоредил със собствен на дружеството недвижим имот, продаден на втория
ответник Х.К. срещу 12000 лева, както и че задължението за плащане на цената е
погасено чрез прихващане с вземанията на втория ответник срещу продавача за
86337лв. с основание договор за заем до размера на продажната цена. Твърдят,
обаче, че уговорената между страните цена е пазарна като се отчита и фактът, че
имотът е съсобствен и предмет на продажбата е 1/2 идеална част от него. Не
оспорват факта, че управителят на „КОСКО” ЕООД към датата на сделката -
12.08.2013 г. и едноличен собственик на неговия капитал - К.Х.К.е баща на
втория ответник Х.К.К. Претендират разноски.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните и доказателствата по делото, прие: Предявеният иск е с правно основание
чл. 135, ал. 1 от ЗЗД и е приет с определение № 483/27.09.2018 г. от ОС - Добрич
по т.д. № 225/2018 г., като делото е прекратено и изпратено по подсъдност на РС
- Балчик. Няма спор между страните, че дружествата са били в дългогодишни
търговски отношения. Не се оспорва и факта, че ответното дружество има
задължения към ищеца възникнали в края на 2013 г. и за цялата 2014 г., като се
сочат финансови затруднения. Основната претенция е, че ответното дружество,
чрез разпоредителната сделка уврежда ищеца. По силата на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК съдът е длъжен да прецени всички доказателства по делото и
доводите на страните при формиране на фактическите и правните си изводи по
предмета на делото, което гарантира правото на защита на страните и е
предпоставка за правилността на постановения съдебен акт. Посочените
обстоятелства ответниците са навели за установяване на възраженията им за липса
на знание за увреждащия ищеца характер на атакуваната сделка по смисъла на чл. 135 ЗЗД. В тази връзка предвид възраженията на ответниците и по тяхно
искане е назначена ССчЕ. Вещото лице е установило
липса на детайлизирани записвания в счетоводствата на ищцовото дружество и липса
на аналитична информация за осчетоводяването на всяка една издадена фактура от
ищеца за ответника. Качеството си на кредитор ищеца посочва, че е въз основа на
издадени в негова полза изпълнителни листи в производство по чл.410 ГПК през
2018 г. за вземания по фактури с падежи от 10.06.2013 г. до 25.07.2013 г.
Доказателства, че е образувано изпълнително производство по тези изпълнителни
листи ищеца не представя, а ответниците чрез пълномощника си твърдят, че такова
няма поради липса на вземане по сочените фактури. Вещото лице е извършило
справки и установило, че ответника е закрил задълженията си към ищеца по
процесните фактури за 2013 г., платени по б. път. Осчетоводеното от ответника
плащане е в размер на общо 43690 лв. Поради непредставяне от страна на ищеца аналитична
информация за счетоводните операции по фактурите, кои са платени и кои
неплатени, касаещи страните и съответно спазен ли е принципа за погасяване най-напред
на най-старото задължение и лихвите по него, експертизата не е могла да установи категорично кои са платени
и кои неплатени. По допълнителното заключение към 31.12.2013 г. съгласно
фактури издадени в периода 13.12.-31.12.2013 г., ответното дружество е имало
задължение към ищцовото в общ размер на 95691.46 лв. По фактури от 25.09.2014
г. до 31.10.2014 г. ответното дружество дължи на ищцовото 61978.51 лв.
За да бъде уважен искът, е
необходимо установяване на две обективни и една субективна предпоставка, а
именно: 1/ ищецът е кредитор на ответника–прехвърлител;
2/ увреждаща кредитора сделка; и 3/ знание /съзнаване/ на увреждането от страна
на прехвърлителя; в конкретния случай, понеже сделката е с родственик, което се
признава, не се изисква съзнаване на увреждането и от втория
ответник–приобретател на имуществото. Предпоставките са кумулативно предвидени,
което означава, че липсата и на една от всичките води до отхвърляне на иска. Знанието по смисъла
на чл. 135, ал. 1 ЗЗД подлежи на установяване, което е в тежест на ищеца, с всички
предвидени в закона доказателствени средства. Те освен преки, може да бъдат и
косвени. Правопораждащият правото на Павлов иск фактически
състав на нормата в чл. 135, ал. 1 от ЗЗД включва качеството кредитор с
възникнало вземане към разпоредилия се с имуществото си длъжник или това
качество предхожда разпоредителните действия на длъжника с неговото
имуществото, служещо за удовлетворяване вземането на кредитора, съгласно чл.
133 от ЗЗД. От ищеца не бе установено по категоричен начин качеството му на
кредитор по процесните фактури към датата на подаване на заявленията по чл.410 ГПК пред РС - Варна м.01.02.2018 г., т.е. наличие на действително вземане. Съгласно
посоченото в заключението на вещото лице, към датата на увреждащата сделка,
както и обстоятелството, че дружеството-длъжник е продължило да плаща
задълженията си към ищеца до края на ноември 2013 г. не може да доведе до
категоричен извод, че е имало намерение да увреди кредитора си. Този извод е с
оглед липсата на счетоводни регистри на ищеца, които да установят по безспорен
начин наличие на неплатено задължение от ответното дружество и е достатъчно да се
изключи съглашение между съдоговорителите-ответници. Следователно
иска е неоснователен и следва да се отхвърли.
С оглед горното на
ищеца не се следват разноски, а следва да се уважи искането на ответниците за
присъждане разноски по делото.
Водим от изложеното,
съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „АГРО
ОЙЛ ТРЕЙДИНГ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, бл. 401, вх. 3, ет. 7, ап. 52,
представлявано от Д.Б.Х. - управител, чрез адв. Н.Б.,***, против „КОСКО” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Цар
Освободител“ № 67, вх. Б, ет. 3, представлявано от К.Х.К. и Х.К.К., с ЕГН**********,***, чрез адв. Г.А.,***, офис 5, с правно
основание чл.135, ал.1 ЗЗД, за
обявяване на относителна недействителност на покупко-продажба на 1/2 ид.
част от ПИ с идент. 02508.515.22, представляващ нива
находяща се в гр. Балчик, общ. Балчик, местност „А.а.“,
цялата с площ 29999 кв. м, оформена с нот. акт № 153, т. ІХ,
рег. № 4053, дело № 536 от 12.08.2013 г. на нотариус О.О.с
рег. № 109 и район на действие Районен съд - Балчик, акт № 177, том V, д. 844/13 г., вх. рег. 3241/12.08.2013 г. на СлВп - Балчик.
ОСЪЖДА „АГРО ОЙЛ ТРЕЙДИНГ” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж.к. „Владислав
Варненчик“, бл. 401, вх. 3, ет. 7, ап. 52, представлявано от Д.Б.Х. - управител,
чрез адв. Н.Б.,***, да заплати на „КОСКО” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, бул. „Цар Освободител“ № 67, вх. Б, ет. 3,
представлявано от К.Х.К. и Х.К.К., с ЕГН **********,***,
чрез адв. Г.А.,***, офис 5, сторените по делото разноски в размер на 4263 лв. /четири
хиляди двеста шестдесет и три лева/.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Добрич в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: