Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 3199 29.07.2019
година град
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XI граждански състав, в публично съдебно
заседание на петнадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря Малина Петрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2243
по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „Теленор България” ЕАД,
ЕИК ********* против И.М.Н., ЕГН **********, с която са предявени установителни
искове с правна квалификация по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с
чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, чл.342, ал.1 ТЗ.
В исковата молба се
твърди, че между страните възникнали облигационни правоотношения, по които
имало неплатени суми, както следва:
1. по договор за мобилни
услуги от 16.03.2016 г. за номер …. – 51,80
лева – главница за абонаментни такси и ползвани услуги за периода
05.06.2016 г. – 04.09.2016 г.;
2. по договор за мобилни
услуги от 16.03.2016 г. за номер … – 67,75
лева - главница за абонаментни такси за периода 05.06.2016 г. – 04.09.2016
г.;
3. по договор за лизинг
от 16.03.2016 г. на устройство „Alcatel onetouch pop star classy” – общо 151,80 лева – лизингови вноски за
периода 05.06.2016 г. – 04.11.2016 г. /в т.ч. с настъпил падеж и предсрочно
изискуеми, съгл. чл. 12 ОУ/
4. по договор за мобилни
услуги от 08.04.2016 г. за номер … – 31,09
лева - главница за абонаментни такси и ползвани услуги за периода
05.06.2016 г. – 04.09.2016 г.;
5. по договор за мобилни
услуги от 07.06.2016 г. за номер ….. –154,45
лева - главница за абонаментни такси и ползвани услуги за периода
05.06.2016 г. – 04.09.2016 г.;
6. по договор за лизинг
от 07.06.2016 г. на устройство „Microsoft Lumia 650 White” – общо 220,57 лева – лизингови вноски за
периода 05.06.2016 г. – 04.11.2016 г. /в т.ч. с настъпил падеж и предсрочно
изискуеми, съгл. чл. 12 ОУ/.
За тези вземания били
издадени фактури, но въпреки настъпване на падежа за плащане, такова не
постъпило.
Поради липса на
погасяване ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №
8881/10.10.2018 г. по ч.гр.д. № 15300/2018 г. на ПРС, IV гр.с., връчена по реда
на чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, при което възникнал правен интерес от
предявяване на настоящите искове. Моли се за уважаването им. Претендират се
разноските в настоящото и заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал писмен
отговор. Същият е бил редовно призован за
първото съдебно заседание, като в изпратената призовка, ведно с Определението
по чл.140 ГПК № 5035/08.05.2019 г., изрично е вписано, че при
неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е
направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната
страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване
на делото, както и присъждане на разноски.
В проведеното съдебно заседание на 15.07.2019 г. ответникът не се е явил,
не е изпратил представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Същевременно ищецът, чрез
пълномощника си, изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, да бъде
постановено неприсъствено решение срещу него.
Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на
исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не се явява и не изпраща
представител в първото по делото заседание, редовно призован и не е направил
искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От писмените доказателства
може да се направи извод за вероятна основателност на исковите претенции.
Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК, не следва неприсъственото решение да се мотивира
по същество. Ето защо следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с
което предявените установителни искове да бъдат уважени изцяло.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане,
разноски се дължат на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е
искане, представени са списък по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени такива в
размер на 25 лева – ДТ и 360 лева – платено адв. възнаграждение, съгл. ДПЗС.
Дължат се и разноските в заповедното производство /т.12
на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК/, които възлизат на 25 лева – ДТ и 360 лева
– платено адв. възнаграждение, съгл. ДПЗС.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че И.М.Н., ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „Теленор България” ЕАД, ЕИК
*********, следните суми: по договор за мобилни услуги от 16.03.2016 г. за номер ….. – 51,80 лева – главница за абонаментни
такси и ползвани услуги за периода 05.06.2016 г. – 04.09.2016 г.; по договор за
мобилни услуги от 16.03.2016 г. за номер ….. – 67,75 лева - главница за абонаментни такси за периода 05.06.2016 г.
– 04.09.2016 г.; по договор за лизинг от 16.03.2016 г. на устройство „Alcatel
onetouch pop star classy” – общо 151,80
лева – лизингови вноски за периода 05.06.2016 г. – 04.11.2016 г.; по
договор за мобилни услуги от 08.04.2016 г. за номер … – 31,09 лева - главница за абонаментни такси и ползвани услуги за
периода 05.06.2016 г. – 04.09.2016 г.; по договор за мобилни услуги от
07.06.2016 г. за номер .. – 154,45 лева
- главница за абонаментни такси и ползвани услуги за периода 05.06.2016 г. –
04.09.2016 г.; по договор за лизинг от 07.06.2016 г. на устройство „Microsoft
Lumia 650 White” – общо 220,57 лева
– лизингови вноски за периода 05.06.2016 г. – 04.11.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда - 28.09.2018 г. до окончателното погасяване, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 8881/10.10.2018 г. по ч.гр.д. №
15300/2018 г. на ПРС, IV гр.с.
ОСЪЖДА И.М.Н., ЕГН **********, с адрес: *** да плати на
„Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, сграда 6, следните суми: общо 385 лева /триста осемдесет и пет лева/
- разноски по заповедното производство по ч.гр.д. № 15300/2018 г. на ПРС, IV гр.с. и
общо 385
лева /триста осемдесет и пет лева/ -
разноски за настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по
реда на чл. 240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП