О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№128
град Велико Търново, 06.04.2021
г.
Административен съд – Велико Търново, IХ - ти състав, в закрито съдебно
заседание на шести
април две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
като разгледа докладваното от съдия
Калчев адм. дело № 180/2021 г. по
описа на Административен съд – Велико Търново, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е
образувано след като с разпореждане от 23.03.2021 г. на АСВТ по адм. дело №
169/2021 г. е отделена жалбата на И.С.Б., с адрес *** в частта й по отношение
искането за обявяване нищожността на Разрешение за строеж № 245/09.09.1996 г.,
издадено от гл. архитект на Община Велико Търново.
От приложените от
жалбоподателката и от Община Велико Търново материали, както и от съдържащите
се в присъединеното адм. дело № 342/2019 г. по описа на Административен съд –
В. Търново, се установява, че със Заповед № 1502/22.06.1992 г. на кмета на Община
Велико Търново П. Б. С.е обезщетен с апартамент № 15 /53/ намиращ се в гр.
Велико Търново, жк Бузлуджа, ***, ***, със застроена площ 100,23 кв. м., изба №
82 и таван № 61. Със Заповед № 1503/22.06.1992 г. на кмета на Община Велико
Търново М. В. С.е обезщетена с апартамент № 14 /52/ намиращ се в гр. Велико
Търново, жк Бузлуджа, ***, ***, със застроена площ 44,52 кв. м., изба № 81 и
таван № 60.
С молба вх. № 94-П-185/18.07.1996
г. до кмета на Община Велико Търново П.С. и М. С.са поискали да им бъде
преотстъпено право на строеж за преустройство и пристройка на магазин за
пакетирани стоки в жил. блок № 11, жк Бузлуджа, кв. 360, ул. „Д. Рашев“ 11, вх.
В. Със Заповед № 609/12.08.1996 г. на кмета на Община Велико Търново на
основание чл. 37 от Закона за общинската собственост на П. Б. С.и М. В. С.е
отстъпено възмездно право на строеж върху общинска земя за промяна
предназначението на две избени помещения № 80 и 83 и пристройка към тях в
магазин за хранителни стоки от 28 кв. м.
Въз основа на Заповед №
609/12.08.1996 г. между С./строител/ и Община Велико Търново на 13.08.1996 г. е
сключен договор за отстъпване на право на строеж, според който общината
отстъпва на строителя право на строеж за построяване на пристройка и промяна
предназначението на изби 80 и 83 с квадратура от 28 м.
Въз основа на горните
документи и молба вх. № 94-П-116/15.05.1996 г. и представен проект, от главния
архитект на общината е издадено разрешение за строеж № 245/01.09.1996 г., с
който на П.С. и М. С.е разрешено да извършат преустройство и пристройка на
съществуващи изби № 80 и 83 в магазин за промишлени стоки, съгласно съгласуваните
проекти. От приложената обяснителна записка на проектанта е видно, че
преустройството касае съществуващи изби № 81 и 82, които при строителството
били изпълнени като общо помещение със застроена площ от 15,37 кв.м. и проектът
предвижда пристрояване на 12,31 кв. м. от сглобяема метална конструкция.
С постановление за
възлагане на недвижим имот от 03.05.2010 г. частен съдебен изпълнител на
основание чл. 496, ал. 1 от ГПК е възложил на И.С.Б. апартамент № 14/52 на пети
етаж, вх. В от жилищен ***, ул. ***в жк Бузлуджа, гр. Велико Търново, със
застроена площ от 44,45 кв. м., заедно с принадлежащите му изба № 81 и таван №
60.
С молба вх. №
94-ПП-1383/01.10.2010 г. П.С. и М. С.са поискали да бъде поправена явна
фактическа грешка, допусната в Заповед № 609/12.08.1996 г., в договор от 13
август 1996 г., както и в разрешение за строеж № 245/01.09.1996 г., като
номерата на избите бъдат променени на № 81 и 82 съгласно приложените документи.
Със Заповед № РД 22-1328/04.10.2010 г. на кмета на Община Велико Търново на
основание чл. 62, ал. 2 от АПК, подадената молба и извършена проверка в архивна
документация е поправена явна фактическа грешка, допусната в Заповед №
609/12.08.1996 г., като на ред девети вместо „избени помещения № 80 и 83“
следва да се чете „избени помещения № 81 и 82“.
С писмо от 11.11.2010
г. кметът на Община Велико Търново е уведомил частния съдебен изпълнител в
отговор на негово запитване, че в преписката не се намират документи за
завършване на строежа /горепосочения магазин/ и въвеждане на обекта в
експлоатация, както и протокол по чл. 181, ал. 2 от ЗУТ за завършване на обекта
в груб строеж.
С нотариален акт от
28.12.2010 г. на основание чл. 587 от ГПК П. Б. С.и М. В. С.са признати за
собственици на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.515.212.3.18,
с предназначение за търговска дейност и площ 28 кв.м. Чрез наследяване и прехвърлителна
сделка собствеността върху този обект впоследствие е преминала върху Д.П.В..
С решение от 10.05.2019
г. по гр. дело № 2314/2018 г. по описа на Великотърновския районен съд е
признато за установено по отношение на И.С.Б., че Д.П.В.като
собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.515.212.3.18
по КККР на гр. Велико Търново, одобрени със заповед № РД-18-96/19.09.2008г. на
изп. директор на АГКК, последно изменение със заповед КД-14-04-410/21.12.2010г.
на началника на СГКК гр. Велико Търново, с административен адрес на обекта -
гр. Велико Търново, ул. ***, вх. В, ет. 0 и предназначение на обекта: за
търговска дейност, с площ от 28 кв.м., е собственик на реална част от него с площ
от 3,80 кв.м. /представляваща бивша изба № 81/, като е осъдил И.С.Б. да предаде
на Д.П.В.владението върху тази реална част от самостоятелния обект 10447.515.212.3.18
с площ от 3,80 кв.м. /представляваща бивша изба № 81/, на основание чл. 108 ЗС.
Решението е влязло в сила, според
твърденията в жалбата на И.Б..
На 10.06.2019 г. И.Б. е
подала жалба до Административен съд – Велико Търново, с която е поискала да
бъдат прогласени за нищожни Заповед № 609/12.08.1996 г. и Заповед № РД 22-1328/07.10.2010 г. на кмета
на Община Велико Търново. С Определение № 14206/23.10.2019 г. на ВАС по адм.
дело № 10882/2019 г. е оставено в сила определение № 234 от 10.07.2019 г.,
постановено по адм. д. № 342/2019 г. по описа на Административен съд гр. Велико
Търново в частта му, с която жалбата на И. Б., с искане за прогласяване на
нищожността на Заповед № 609/12.08.1996 г. на кмета на Община Велико Търново, е
оставена без разглеждане и производството по делото в тази му част е
прекратено. С решение № 493/18.12.2019 г. по адм. д. № 342/2019 г. по описа на
Административен съд гр. Велико Търново е отхвърлено искането на И.С.Б. за
прогласяване на нищожността на Заповед № РД 22-1328/04.10.2010 г. на кмета на
Община Велико Търново, като същото е оставено в сила с Решение №
6965/09.06.2020 г. по адм. дело № 2457/2020 г. по описа на ВАС.
След запознаване с
постъпилите материали съдът намира, че жалбата е недопустима, поради което
следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото –
прекратено по следните съображения:
Процесното Разрешение
за строеж № 245/09.09.1996 г., издадено от гл. архитект на Община Велико
Търново се оспорва единствено с искане за обявяване на неговата нищожност. Съгласно
Тълкувателно решение № 3/16.04.2013 г. на ВАС по т. д. № 1/2012 г. при
оспорване на административни актове с искане за обявяване на нищожност правният
интерес за оспорващия следва да се преценява към момента на подаване на
жалбата. Правният интерес следва да е личен, пряк и непосредствен, т.е. прогласяването
на нищожността на оспорения акт пряко и непосредствено ще преустанови или
предотврати бъдещо засягане на права или законни интереси на жалбоподателката. Същевременно
следва да се имат предвид и разпоредбите на специалния закон, в сила към датата
на издаване на процесното разрешение за строеж – Закона за териториално и
селищно устройство /ЗТСУ – отм./ и ППЗТСУ /отм./. Процесното разрешение за
строеж е издадено на 09.09.1996 г. при действието на ЗТСУ в редакцията му
от ДВ, бр. 63 от 14.07.1995 г. и ППЗТСУ в редакцията
му от ДВ бр. 2 от 05.01.1996 г. Чл.
295, ал. 1, т. 2 от ППЗТСУ предвижда, че само отказите за издаване на
разрешение за строеж могат да се обжалват от прокурора и от заинтересуваните
собственици. Ето защо следва да се приеме, че издадените към този момент разрешения
за строеж не са подлежали на съдебен контрол /така и Решение № 13380 от
28.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1226/2020 г., II о./. В случая не може да
намери приложение разпоредбата на чл.
230а, ал. 2 от ППЗТСУ, която е приета през 1998 г. и към момента на
постановяване на процесното разрешение за строеж не е била част от действащото
право. Освен това, и понастоящем жалбоподателката не попада сред кръга на
заинтересуваните лица по чл. 230а, ал. 2 от ППЗТСУ, нито сред тези по чл. 149,
ал. 2 от ЗУТ, които могат да обжалват разрешението за строеж, в т.ч. с искане за
обявяване на нищожността му.
Воден от горното и на
основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК,
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането
на И.С.Б., с адрес *** за обявяване на нищожността на Разрешение за строеж №
245/09.09.1996 г., издадено от гл. архитект на Община Велико Търново.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 180/2021
г. по описа на Административен съд - Велико Търново.
Определението може да
се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд, в седмодневен
срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: