№ 10185
гр. София, 31.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20221110114861 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, представляван от А.С.А.- изпълнителен директор, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, чрез юрк. П.Н., против В.
И. Б., ЕГН **********, с адрес в ..., като наследник на М. Д. Б..
Ищецът твърди, че ответникът, в качеството му на собственик на топлоснабден имот,
находящ се на адрес ..., са потребители на топлинна енергия за битови нужди. Посочва, че за
процесния период били в сила Общите условия от 2016 г., според които клиентите били
задължени да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок от датата на публикуване
на прогнозните фактури на интернет страницата на ищцовото дружество, като лихва се
начислявала, в случай че потребителят изпадне в забава, а именно след изтичане на 45-
дневен срок от публикуване на изравнителните фактури. Заявява, че процесният имот се
намирал в сграда в режим на етажна собственост, в която разпределението на топлинна
енергия било извършвано от „ПМУ Инженеринг“ ООД съобразно сключения между това
дружество и сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че към момента на подаване
на исковата молба не е постъпило плащане от страна на ответника.
Като излага тези обстоятелства процесуалният представител на „Топлофикация
София“ ЕАД обосновава правния интерес от предявяването на обективно кумулативно
съединени осъдителни искове против ответника за осъждането му да заплати следните суми:
главница в размер на 794,52 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.11.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
23.03.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 15.09.2019 г. до 01.03.2022 г. в
размер на 157,50 лв., главница от 01.02.2019 г. до 30.04.2020 г. в размер на 17,08 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение, ведно със законна лихва
от 23.03.2022 г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва върху таксата за дялово
разпределение от 31.03.2019 г. до 01.03.2022 г. в размер на 3,96 лв.
С исковата молба ищецът ангажира писмени доказателства и моли за допускането и
назначаването на съдебно – техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцовото дружество поддържа
1
предявените искове и направените доказателствени искания. Моли допълнително за
събирането на писмени доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК особеният представител на ответника депозира отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Сочи, че
ответникът няма качеството „потребител“ на топлинна енергия, тъй като не е собственик
или вещен ползвател на порцесния топлоснаден имот. Прави възражение за изтекла
погасителна давност.
С отговора не се правят доказателствени искания.
В съдебно заседание особеният представител на ответника поддържа възраженията,
направени в отговора на искова молба.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Законова дефиниция на
понятието потребител на топлинна енергия е дадена с разпоредбата на параграф 1, т. 42 от
ДР на ЗЕ, съобразно която в редакцията й към процесния период, потребител на топлинна
енергия за битови нужди, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена
такава във връзка с чл. 155 ЗЕ, е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
От представените по делото писмени доказателства не се установява ответникът В. Б.
или неговият наследодател М. Д. Тодорова (Б.) да са притежавали правото на собственост
върху имот с административен адрес в .... Двукратно са изисквани доказателства от
Столична община относно придобиването на имот с посочения адрес от физически лица, но
в отговорите е посочено, че не са налице данни нито за продажба на имота по реда на НДИ,
нито за прехвърлянето му като обезщетение за отчужден имот.
Ищецът не е представя и други доказателства, които да установяват, че ответникът или
наследодателят му са собстветници на жилищен обект с административен адрес в ....
Липсват също така доказателства, че В. Б. или М. Тодорова (Б.) са сключили договор с
топлопреносното предприятие за доставка на топлинна енергия.
Предвид гореизложеното съдът намира за основателни ответниковите възражения, че
ищцовото дружество не доказа ответникът да е бил потребител на топлинна енергия в
прооцесния период в топлоснаден имот, находящ се на адрес в ....
Предвид изложеното предявените искове са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени като недоказани.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на
разноски, но такива не са направени.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, седалище
2
и адрес на управление в гр. София, район „Красно село”, ул. „Ястребец” № 23 Б,
представлявано от А.С.А. и И.И.Е. против В. И. Б., ЕГН **********, с адрес в ..., искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на
ответника да заплати на ищцовото дружество следните суми за топлоснабден имот, находящ
се в на административен адрес в ..., а именно: главница в размер на 794,52 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.11.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 23.03.2022 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва от 15.09.2019 г. до 01.03.2022 г. в размер на 157,50 лв., главница
от 01.02.2019 г. до 30.04.2020 г. в размер на 17,08 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение, ведно със законна лихва от 23.03.2022 г. до изплащане на
вземането, и мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение от 31.03.2019 г. до
01.03.2022 г. в размер на 3,96 лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски
районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3