Решение по адм. дело №1430/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.215 от Закона за устройство на територията ЗУТ) и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.219 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на Д. Р. А. с [ЕГН] и адрес [населено място], обл.Бургас, [улица]против заповед № 716/02.07.2025г. на кмета на О. С.. Счита, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, тъй като е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон и прави искане да бъде отменена и да се присъдят направените по делото разноски. В съдебно заседание поддържа жалбата и прави искане да бъде уважена.

Ответникът – Кмет на Община Средец, редовно уведомен, не изразява становище по жалбата.

Административен съд - Бургас намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е основателна.

В Община Средец е постъпила жалба с рег.№33-00-70/30.12.2024 г. (л.17 от делото), съдържаща данни за изградена сграда от допълващо застрояване в имот с пл.№ 660 с неуредени регулационни сметки.

На 11.03.2025 г. е съставен констативен протокол за извършена проверка на сграда от допълващо застрояване, разположена на терен в имот пл.№ 660 с административен адрес [населено място], [улица] (л.12 от делото). При проверката е установено, че сградата е със застроена площ 21 [жк], като се използва за производствени цели - мелене на зърнени култури за храна на животни. Посочено е, че същата граничи по регулация с [УПИ], 2149 в кв.54. Коментирани са документи за собственост на имоти с пл.№ 659 и № 660, а именно [нотариален акт]/1999 г., [нотариален акт]/1987 г. и [нотариален акт]/2025 г. (л.19-21 от делото), по влязъл в сила, но неприложен в срок дворищно - регулационен план за [населено място], при който са образувани [УПИ], 2149 и [УПИ] в кв.54. Отбелязано е, че по регулационния план на [населено място], между двата имота има неуредени регулационни сметки - придаваеми по регулация, като собственикът на имот пл.№ 659 в кв.54 по плана на [населено място], не се е възползвал от правата си по §8, ал.2, т.1,2 и 3 от ПР на ЗУТ, да придобие придаващата се по регулация към [УПИ] площ. В протокола е отбелязана служебна справка за собствеността на поземлените имоти в Служба по вписванията, като са посочените установените документи за собственост и собствениците.

Констативният протокол е изпратен до Д. А. с писмо рег.№ 33-00-70/09.04.2025 г. (л.11 от делото) и е получен на 09.04.2025 г., съгласно приложената разписка (л.16 от делото).

Със заповед № 716/02.07.2025 г. на кмета на Община Средец (л.6 от делото), на основание чл.223, ал.1, т.7 и във връзка с чл.224а,ал.1, и ал.2 от ЗУТ е спряно строителството и ползването на обектите, в това число и за производствени цели, като и всички строително-монтажни работи в [УПИ], 2149 и [УПИ], кв.54, по плана на [населено място] (т.I от заповедта). Наредено е в срок до 25.07.2025 г. извършителят да премахне постройки, без да извършва нови СМР, в това число да вземе мерки за обезопасяване на района, с цел не допускане на аварии и щети на територията на строителната площадка (т.II.1 от заповедта), както и да се освободи частта от имотите, от разположена и инсталирана механизация, от пребиваващи хора в района на извършеното строителство, площадката да се обезопаси от възможност за пожари, токови удари и други общо опасни средства с цел обезопасяване на зоната на строежа, в двете УПИ (т.II.2 от заповедта). Считано от 01.08.2025 г. е забранен достъпа до незаконния строеж „Допълващо застрояване и ярмомелка”, находящ се в [УПИ], 2149 и [УПИ], кв.54, по плана на [населено място] и е разпоредено поставянето на отличителни знаци за ограничаване и недопускане на хора и механизация до строежа (т.II.3 от заповедта).

В мотивите на заповедта е посочена извършена повторна проверка при която на място и по документи се потвърдени установените факти и обстоятелства обективирани в съставения констативен протокол от 11.03.2025 г. Посочено е, че [ПИ] е собственост на Д. А., съгласно [нотариален акт]/1987 г. и [нотариален акт]/2025 г., с площ 837 кв.м, от които 766 [жк], за който е отреден [УПИ], с площ 766 кв.м, в кв.54 по плана на [населено място], който е и извършител на строителството представляващо пристройка и надстройка на съществуващата жилищна сграда, с разрешение за строеж № 41/01.04.1989 г., като към момента на извършване на строителството, са спазени необходимите отстоения от съседните имоти. Отбелязана е за приложима разпоредбата на §16 (1) от ПР на ЗУТ. Посочено е още, че постройките, обект на проверката, са изградени без одобрени проекти и разрешение за строеж. Към момента се ползват за производствени цели - мелене на зърнени култури, храна на животни, шлосерска дейност, помощни складове и тоалетна. Извършеното строителство е едноетажно, представлява „Допълващо застрояване и ярмомелка”, с площ попадаща едновременно в двете съседни УПИ, върху регулационната граница между [УПИ] и [УПИ], кв.54, по плана на [населено място], одобрен със заповед № РД-09-166/24.09.1986 г. Според действащия регулационния план на [населено място], между двата УПИ, все още има неуредени регулационни сметки (площи), като [УПИ] е съсобствен и заинтересовани лица по смисъла на чл.131 от ЗУТ са собствениците на имоти с пл.№ 659, 2149 и № 660, в кв.54 по плана на [населено място]. Обоснован е извод за незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, извършен без необходимите строителни книжа и без съответствие с предвиждането в действащия застроителен план на [населено място].

Заповедта е изпратена до Д. А. с писмо изх.№ 94-00-2378/02.07.2025г. (л.8 от делото), като липсват доказателства за нейното връчване.

Със жалба вх.№ 33-00-40/28.07.2025г. (л.3-5 от делото), заповедта е обжалвана по съдебен ред, като с оглед липсата на доказателства по делото за връчване на заповедта, следва да се приеме, че жалбата е подадена в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Заповед № 716/02.07.2025 г. на кмета на О. С. е издадена от компетентен орган, с оглед разпоредбата на чл.224а, ал.1 от ЗУТ и при спазване на установената писмена форма.

Преди издаване на заповедта е съставен констативен протокол за извършената проверка, който е връчен на жалбоподателя, но фактически не е изпълнена процедурата предвидена в чл.224а, ал.2 от ЗУТ, тъй като в протокола е налице само описание на факти и обстоятелства, които са приети за установени при извършената проверка относно имоти с пл.№ 659 и 660, както и всички сгради находящи се в имот пл.№ 660. В този протокол липсват констатации дали описаните сгради са приети за законно изградени или за незаконни, както и констатации, че в момента на проверката някои от сградите са в процес на строеж. В протокола също така не е посочено, че с него се образува производство за премахване, спиране изпълнението или забрана достъпа и ползването на строежа. В протокола е посочено също, че заинтересуваните лица по чл.131 от ЗУТ могат да направят възражения по него, която норма е изцяло неотносима към настоящото производство, тъй като в нея е уреден кръга от заинтересуваните лица в производството по одобряване на ПУП и техните изменения, а не в производствата касаещи незаконно строителство. Ето защо, следва да се приеме, че в случая не е изпълнена процедурата предвидено в чл.224а, ал.2 от ЗУТ, тъй като липсва съставен констативен акт посредством които да се установят обстоятелствата по чл.224а, ал.1 от ЗУТ, така както изисква закона, което е съществено процесуално нарушение.

В обжалваната заповед е налице недопустимо сместване на няколко производства, което също е съществено процесуално нарушение и води до нейната незаконосъобразност.

Заповедта е издадена на основание чл.224, ал.1 от ЗУТ, като никъде не се коментира, че строежът е в процес на изграждане, а в мотивите се сочи, че е налице установен незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и т.2. В този смисъл единият от диспизитивите на заповедта е „извършителя да премахне постройки“ (без същите да са описани по някакъв начин), но никъде в нея, като правно основание не е посочена относимата норма на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, касаеща премахване на незаконни строежи. Същевременно в заповедта е и забранен достъпа до „незаконния строеж „Допълващо застрояване и яромелка““, като е посочено и че на основание чл.224а, ал.5 от ЗУТ се спира незаконното строителство, като ново строителство може да се разреши „след отстраняване на причините, които са предизвикали забраната и се заплатят наложените глоби и дължими такси“, без обаче да става ясно какви точно са „причините, които са предизвикали забраната“. Също така посоченото наименование „Допълващо застрояване и яромелка“ е подвеждащо, тъй като може да доведе до заблуждението, че се касае за повече от една сграда, без да се отчита вложения от законодателя смисъл на този термин в нормата на чл.41 от ЗУТ. В този смисъл в заповедта е посочено и че жалбата и протеста срещу нея не спира изпълнението, съгласно чл.217, ал.1, т.2 от ЗУТ, която норма касае заповедите по чл.224 и чл.224а от ЗУТ, а премахването на незаконно строежи се извършва със заповеди по чл.225 и чл.225а от ЗУТ, като подадените жалби и протести срещу тези заповеди спират тяхното изпълнение.

В допълнение на изложеното, следва да се има в предвид и че заповедта е издадена в несъответствие с материалноправните изисквания на закона, а именно на приетата за приложима от административния орган норма на чл.224а, ал.1 от ЗУТ.

Съгласно разпоредбата на чл.224а, ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице с мотивирана заповед спира изпълнението и забранява достъпа до строеж или до част от строеж от четвърта до шеста категория с нарушения по смисъла на чл.224, ал.1 от ЗУТ.

За преценка валидността и законосъобразността на тази заповед релевантна е правната [жк], като е необходимо да бъде установено и доказано по делото, че същия е строеж от четвърта до шеста категория, при извършването на който са допуснати нарушения посочени в чл.224, ал.1 от ЗУТ и същият не е завършен.

Съгласно извършеното описание на процесния обект, същия представлява строеж по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ, като съгласно чл.41 и чл.42, ал.2 от ЗУТ, той е обект на допълващо застрояване със стопански функции, като служи за задоволяват личните нужди на жалбоподателя. Същевременно, той не попада сред изключенията предвидени в нормата на чл.147, ал.1 от ЗУТ, за които не се изисква одобряване на инвестиционни проекти, за да бъде издадено разрешение за строеж, поради което е шеста категория, по смисъла на посочените разпоредби.

От събраните в хода на съдебното производство доказателства се установява, че строежът е завършен към момента на издаване на процесната заповед.

В жалбата подадена И. К., която е послужила като причина за извършване на проверка, се твърди, че процесната сграда е изградена, като липсват каквито и да е твърдения, че строителството се извършва в момента.

Видно от съставения на 11.03.2025 г. констативен протокол, в т.4 е описана процесния строеж, като „Съществуваща към момента на проверката сграда от допълващо застрояване, с размери 7/3м., е идентична с част от посочения обект в т.3.3 навес с [идентификатор]“. Същевременно в посочена т.3.3 е цитиран нотариален акт от 1987 г., в който е описан посочения навес и е прието, че за него е относима разпоредбата на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ. В констативния акт липсват каквито и да е констатации, че строежът се изгражда в момента и не е завършен.

Аналогично е и съдържанието на обжалваната заповед, като никъде в нея не се сочи, че процесната постройка на допълващо застрояване е в процес на изграждане, а на всякъде се говори за „извършеното строителство“.

В този смисъл са и свидетелските показания на разпитания в проведеното на 30.09.2025 г. открито съдебно заседание по делото свидетел – М. К. Н., от които се сочи, че сградата е изградена през 1987-1988 г., като след 1988 г. не са правени ремонти и от началото когато е построена сградата до сега няма никаква промяна.

С оглед на изложеното, след като строежът е бил завършен много преди започване на административното производство, то още към този момент не са били налице материалноправните предпоставки на чл.224а, ал.1 от ЗУТ за издаване на заповед, тъй като няма как да бъде спряно изпълнението на строеж, който вече е завършен. Целта на производството по чл.224 и чл.224а от ЗУТ е със съответната заповед още на етап строителство да бъде спряно извършването на строеж, който се извършва с нарушения по смисъла на чл.224, ал.1 от ЗУТ. В случая, след като процесния строеж е завършен, издаването на заповед по този ред спрямо него е безпредметно, тъй като всички СМР-та вече са извършени. По отношение на завършените строежи, в случай, че са налице съответните материалноправни предпоставки, следва да бъде издадена заповед за забрана достъпа и ползването им, но не и заповед с която се спира тяхното изпълнение, което е завършено.

С оглед на изложеното, обжалваната заповед се явява незаконосъобразна и на основание чл.172, ал.2, предл.второ от АПК следва да бъде отменена.

При този изход на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в общ размер на 1 010,00 лева, от които 10,00 лева платена държавна такса (л.41 от делото) и 1 000,00 лева адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие (л.40 от делото).

Мотивиран от горното, Административен съд – Бургас

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ заповед № 716/02.07.2025г. на кмета на О. С..

ОСЪЖДА Община Средец да заплати в полза на Д. Р. А. с [ЕГН] и адрес [населено място], обл.Бургас, [улица], разноски по делото в размер на 1 010,00 лева (хиляда и десет лева).

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.