№ 412
гр. В., 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Емил Кр. Ангелов
при участието на секретаря Стефка Б. Радева
като разгледа докладваното от Емил Кр. Ангелов Гражданско дело №
20211420104391 по описа за 2021 година
Делото е образувано по предявен на 09.12.2021 г. от ”МЪНИ ПЛЮС
МЕНИДЖМЪНТ”ЕАД,ЕИК *******,със седалище и адрес на управление
гр.С. ул.”Р.П.К.” №4 етаж 6,представлявано от Р.З.С. и В.Х.И. - изп.
директори,като правоприемник на ”МЪНИ ПЛЮС
МЕНИДЖМЪНТ”ЕООД,ЕИК *******,със седалище и адрес на управление
гр.С. ул.”Р.П.К.”№4 етаж 6,представлявано от Р.З.С. и В.Х.И. - управители,
чрез адв.М.Й. от АК С. гр.С. бул.”Б.”*******,против ЕМ. К. АТ. с ЕГН
********** от гр.С. кв.”С.” ул.”Д.”*******/с постоянен и настоящ адрес гр.В.
ул.”Г.А.”№13/ иск с правно основание чл.422 ал.1 във връзка с чл.чл.415 ал.1
и 124 от ГПК.
Ищецът твърди,че на 28.09.2020 г. между страните бил сключен договор
за потребителски кредит №******* и на ответника бил предоставен кредит в
размер на 20 000 лв., по посочена от ответника банкова сметка.Ответникът
следвало да върне 43 188.30 лв./20 000 лв. главница и 23 188.30 лв. договорна
възнаградителна лихва/,при лихвен процент 30 и ГПР 34.50.
Срокът,за който бил предоставен кредитът,бил 72 м. /падеж на
последната месечна погасителна вноска 20.09.2026 г./.При просрочие на
вноска била уговорена лихва в размер на законната върху цялата просрочена
1
сума за целия период на просрочието.Ответникът не бил заплатил нито една
от вноските.
За задълженията на ответника,ищецът бил подал заявление по чл.410 от
ГПК.По образуваното ч.гр. дело №2560/2021 г. на ВРС била издадена заповед
за изпълнение, която не била връчена на ответника поради неоткриването
му.Което обуславяло правния интерес на ищецът да сезира Съда.
Иска се да бъде признато за установено,че ответникът дължи на ищеца
сумите по заповедта за изпълнение : 1 012.86 лв. главница,дължима по
договор за потребителски кредит №******* за периода от 20.10.2020 г. до
20.06.2021 г.;4 269.60 лв. договорна възнаградителна лихва,дължима за
периода от 20.10.2020 г. до 20.06.2021 г.;180.84 лв. лихва за забава за периода
от 21.10.2020 г. до 21.06.2021 г.;законна лихва върху главницата,считано от
01.07.2021 г. до окончателното изплащане на главницата.
Иска се и присъждане на разноските в производствата.
След проверка на исковата молба,Съдът е намерил същата за редовна и
съдържаща допустим иск.В срока по чл.131 от ГПК,от назначения на
основание чл.47 от ГПК особен представител на ответника адв.Л.В. от АК В.
е постъпил отговор,с който се оспорва иска,като неоснователен.
Намира,че договора съдържа неравноправни клаузи
/разпоредбите,касаещи договорната лихва/,поради което се дължи връщане
само на чистата стойност на кредита. Ответникът бил подписал
стандартизиран формуляр,т.е. клаузите в договора не били индивидуално
уговорени,поради което били нищожни,като неравноправни.Липсвала и
методика на формиране на ГПР.Уговореният лихвен процент надвишавал
повече от три пъти законната лихва,не било ясно и дали бил изчислен
съгласно изискванията на ЗПК.
Съдебният състав,предвид наведените доводи и събраните
допустими,относими и необходими доказателства, приема за безспорно
установено от фактическа страна следното:
На 01.07.2021 г. ищецът е депозирал във ВРС заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника за : 1 012.86 лв.
главница,дължима по договор за потребителски кредит №******* за периода
от 20.10.2020 г. до 20.06.2021 г.;4 269.60 лв. договорна възнаградителна
2
лихва,дължима за периода от 20.10.2020 г. до 20.06.2021 г.;180.84 лв. лихва за
забава за периода от 21.10.2020 г. до 21.06.2021 г.;законна лихва върху
главницата,считано от 01.07.2021 г. до окончателното изплащане на
главницата;разноските по делото - 109.27 лв. държавна такса и 360 лв. с ДДС
адвокатско възнаграждение.
На 02.07.2021 г. е била издадена заповед за изпълнение №468 за
сумите.Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника по реда на чл.47
ал.5 от ГПК. Ищецът е бил уведомен за възможността да предяви иск за
установяване дължимостта на сумата на 09.11.2021 г..
Горното е видно от приложеното ч.гр. дело №2560/2021 г. по описа на
ВРС.
На 28.09.2020 г. между страните е бил сключен договор за
потребителски кредит №*******.С договора на ответника е бил отпуснат
кредит в размер на 20 000 лв., който е следвало да бъде погасен със 72 бр.
месечни вноски,една от 469.02 лв. и останалите от по 601.68 лв. /общо
43 188.30 лв./,с първа падежна дата 20.10.2020 г. /годишен процент на
разходите 34.50,лихвен процент 30/.
Съгласно чл.19.2 от договора,при просрочие на вноска се дължи
законната лихва за периода на просрочието.
Горното е видно от представения договор.
По делото е била допусната и изслушана съдебно-счетоводна
експертиза.Вещото лице е установило,че кредитът е бил усвоен и не е бил
обслужван.За периода от 20.10.2020 г. до 20.06.2021 г. ответникът не е
погасил 1 012.86 лв. главница и 4 269.60 лв. договорна възнаградителна
лихва/първите девет вноски/.
Вещото лице е изчислило мораторната лихва до 25.06.2021 г. на 179 лв..
При тези фактически констатации се налагат следните правни изводи:
Предявеният установителен иск е допустим/като предявен в срок от
валидно представляван правен субект с правен интерес/.Разгледан по
същество,искът е частично основателен.
Касателно иска за главницата : ищецът е следвало да докаже,че между
страните е възникнало облигационно отношение/договор за заем/,по силата на
което за ответникът е възникнало задължение за връщане на заетата сума в
3
претендирания размер.
Наличието на валидно сключен договор за заем и предоставянето на
заемната сума се установява от събраните писмени доказателства и от
заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-
счетоводна експертиза.
Не се установява ответникът да е върнал заетата сума /било е в негова
доказателствена тежест/.
Затова и Съдът приема,че ответникът дължи на ищеца 1 012.86 лв.
главница/част от първите девет вноски по договора/.
По доводите на особения представител на ответника за неоснователност
на иска/недоказаност на задълженията на ответника и нищожност на договора
поради наличие на неравноправни клаузи/ : преводът на сумата от 20 000 лв. е
установен от вещото лице и не се констатират пороци на процесния договор
за кредит,касаещи неспазване на изискванията на чл.чл.10 и 11 от
ЗПК,водещи до неговата недействителност.
Вкл. Съдът приема,че ГПР е уговорен в рамките на законоустановения
максимален праг/чл.19 ал.4 от ЗПК/, както и че уговорките относно главница
и възнаградителна лихва са ясни и разбираеми.
Касателно иска за възнаградителната лихва : от съдържанието на
договора е видно,че между страните е била уговорена такава.Уговарянето е
допустимо от закона.
Съдът приема,че ответникът дължи на ищеца възнаградителна лихва в
претендирания размер от 4 269.60 лв./видно от погасителния план,първите
девет вноски,които се претендират,включват именно 4 269.60 лв. лихва/.
Касателно иска за лихвата за забава : Съдът приема,че се дължи и
такава лихва,доколкото падежът на първите девет вноски е бил изтекъл.На
основание заключението на вещото лице и при приложение на чл.162 от
ГПК/доколкото вещото лице пресмята до 25.06.2021 г.,а претенцията е до
21.06.2021 г./,Съдът приема меродавен размер сумата от 178 лв..
По горните съображения,Съдът приема,че ответникът дължи на ищеца
част от сумите по заповедта за изпълнение : 1 012.86 лв. главница;4 269.60 лв.
договорна възнаградителна лихва;178 лв. лихва за забава;законна лихва върху
главницата.В този смисъл предявеният иск по чл.422 ал.1 от ГПК следва да
4
бъде уважен частично,респ. отхвърлен частично/за останалите суми по
заповедта за изпълнение-лихва за забава над 178 лв. до 180.84 лв./.
При този изход на делото,ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца и разноските по делата, съразмерно уважената част от иска : в
заповедното производство/сторени разноски 109.27 лв. държавна такса и 360
лв. адв. възнаграждение/ - 469.03 лв.,в настоящето производство/161.51 лв.
държавна такса,360 лв. адв. възнаграждение,603.17 лв. възнаграждение
особен представител и 250 лв. възнаграждение вещо лице/ - 1 373.97 лв..
Водим от горното,Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЕМ. К. АТ. с ЕГН
********** от гр.С. кв.”С.” ул.”Д.”*******/с постоянен и настоящ адрес гр.В.
ул.”Г.А.”№13/,че дължи на ”МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ”ЕАД,ЕИК
*******,със седалище и адрес на управление гр.С. ул.”Р.П.К.” №4 етаж
6,представлявано от Р.З.С. и В.Х.И. - изп. директори,част от сумите по
издадената по ч.гр. дело №2560/2021 г. на ВРС заповед за изпълнение
№468/02.07.2021 г.,а именно : 1 012.86 лв. главница,дължима по договор за
потребителски кредит №******* за периода от 20.10.2020 г. до 20.06.2021 г.;4
269.60 лв. договорна възнаградителна лихва,дължима за периода от
20.10.2020 г. до 20.06.2021 г.;178 лв. лихва за забава за периода от 21.10.2020
г. до 21.06.2021 г.;законна лихва върху главницата,считано от 01.07.2021 г. до
окончателното изплащане на главницата.
ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск в останалата му част до
пълния му размер/за лихва за забава над 178 лв./, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА ЕМ. К. АТ. с ЕГН ********** от гр.С. кв.”С.”
ул.”Д.”*******/с постоянен и настоящ адрес гр.В. ул.”Г.А.”№13/ да заплати
на ”МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ”ЕАД, ЕИК *******,със седалище и
5
адрес на управление гр.С. ул.”Р.П.К.”№4 етаж 6,представлявано от Р.З.С. и
В.Х.И. - изп. директори,469.03 лв. деловодни разноски по ч.гр. дело
№2560/2021 г. на ВРС,както и 1 373.97 лв. деловодни разноски по настоящето
дело.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачанския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
6