Решение по адм. дело №14/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно -процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.91, ал.2 от АПК, във вр. с чл.53а, т.3 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), вр. чл.70, ал.4 от НАРЕДБА № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /по-долу Наредбата/.

Делото е образувано по жалба подадена от Община Ловеч, със седалище гр. Ловеч, [улица], представлявана от Кмета на общината С. В. П., чрез адв. С. от Адвокатска колегия - Ловеч, против Заповед № 18-13435-19.12.2024 г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – Плевен, с която отменена издадена заповед № 18-13162-05.12.2024 г. за изменение на КККР на с.Вълчитрън, обл. Плевен, и е отказано започнатото административно производство по изменение със заявление вх. № 01-6361172-19.11.2024 г. на Община Ловеч, подадено до СГКК- Плевен. В жалбата се твърди, че съгласно отменената заповед са нанедени сгради с проектни идентификатори № 912601.127.403.1 и 12601.127.403.2 в поземлен [имот номер] по КККР на с. Вълчитрън. Твърди се, че за да се издаде заповедта след запознаване с материалите по преписката административният орган е констатирал, че сградите с горепосочените идентификатори не представляват сгради, подлежащи на нанасяне в КККР съгласно чл.38, ал.4 и §1, т.1 от НАРЕДБА № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри и §1, т.1б от ЗКИР. Твърди, че заповедта е незаконосъобразна, постановена при съществено нарушение на административно процесуалните правила и необоснована.Твърди се, че заснетите обекти с проектни идентификатори № 12601.127.403.1 и 12601.127.403.2 по КККР на с. Вълчитрън по своята същност са отразени като сграда за водоснабдяване и/или канализация и сграда за енергопроизводство.Твърди се, че за тях Община Ловеч разполага с документация, от която се установява, че те са били проектирани, изградени и въведени в експлоатация при спазване на СПН, действали към момента на изграждането им. Твърди се, че видно от идеен проект ведно с обяснителна записка към него и ПСД, протокол от 03.01.1962 г. на комисия, назначена със заповед № 26 от 02.01.1962 г. на зам. Председателя на Окр.НС- Ловеч и протокол за приемане на готовият за експлоатация обект "Водохващане"- с. Дренов, така изграденият обект повече от 40 години с. Дренов се е водоснабдявало с част от необходимото количество вода, като след 2002 г. обектът е престанал да функционира поради затруднения в поддръжката му.Твърди се, че в кадастралната карта на с. Вълчитрън съществува непълнота, като не са отразени посочените сгради, представляващи част от обект- „Водохващане" на с. Дренов. В КК на с.Вълчитрън не е отразен и водопроводът със съществуващите в момента съоръжения, като не е посочена и сервитутната му ивица, въпреки че той реално съществува на място. Счита, че административният орган превратно и изопачено е приложил цитираните от него правни норми в мотивите на обжалваната заповед. Твърди, че двете сгради, обект на заснемането, са с различна функционалност и в различно състояние, което не е отчетено от административния орган. Липсва описание на сградите, за да може да се прецени, че те действително не отговарят на изискванията на чл.38, ал.4 и §1, т.1 от НАРЕДБА № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри и на §1, т.1б от ЗКИР.Твърди, че е налице непълнота в КК на с. Вълчитрън, която следва да бъде отстранена, тъй като са налице нормативните изисквания за това.В заключение прави искане съда да отмени оспорения акт.Претендира направените съдебно-деловодни разноски.

Ответникът, в дадения срок не е подал писмен отговор.

Заинтересованата страна П. В. е представил становище чрез адв. П., в което оспорва жалбата. Твърди, че оспорената заповед е законосъобразна, доколкото посочените обекти с проектни идентификатори № 912601.127.403.1 и 12601.127.403.2 не представляват сгради. Моли да се отхвърли жалбата.

В о.с.з., жалбоподателят ОБЩИНА ЛОВЕЧ, представлявана от К. С. П. – редовно уведомен от предходно съдебно заседание, се представлява от адвокат С., която изразява становище да се уважи жалбата ведно с всички законови последици, като се присъдят и направените съдебно-деловодни разноски по списък, който представя. Счита, че има два същностни факта, които би следвало да определят изхода на този спор. Първият е, че при констатиране наличието на спор за материално право Началникът на СГКК - Плевен е бил длъжен да спре въпросното производство, а не да се произнася с окончателни административни актове, тъй като на практика актът, който се е произнесъл, който се обжалва, е произнесен при неизяснена от фактическа и правна страна обстановка, при неяснота на правата на страните и на практика очевидно с тази заповед той е решил да ощети Община Ловеч неотразявайки публична собственост, която тя притежава и за която е имало грешка и непълнота в кадастралната карта. На второ място, в хода на това производство са установени престъпни обстоятелства, които би следвало да бъдат съобразени към настоящия момент, тъй като те са причина за промяна на съществуващата фактическа обстановка изразяваща се в това, че някой след подаване на жалбата е отишъл и е съборил сгради, които са част от един обект публична общинска собственост и представлява водохващане, което обслужва нуждите на Кметство село Дренов. Счита, че дори само тези два факта са достатъчни да се приеме, че заповедта е незаконосъобразен административен акт, постановен при съществени процесуални нарушения и необоснован, поради което следва да бъде отменен. Спор за материално право безспорно е установен, констатира0н и доказан в този процес защото ответната страна представя договор от 2009 г., с който е закупила от Община Пордим земя очевидно при наличие на грешна кадастрална карта, която не може да бъде източник на права на собственост на Община Пордим и Община Пордим очевидно не е собственик поне на част от този имот, тъй като за него има издадени строителни книжа, акт № 16, с който той навремето е бил въведен в експлоатация, имало е ограда на тази санитарна охранителна зона, бил е използван този водопровод и водоизточникът, който в последствие е установено, че се ползва от заинтересованата страна за захранване на язовир, който се намира в близост. Свидетелските показания, депозирани от свидетели на заинтересованата страна са неверни, необективни. Въпросният трафопост е функционирал дори след 2001 г., когато е бил поправян от ВиК – Ловеч във връзка с посегателства, които е имало върху него. Установено е безспорно и с приложения снимков материал, че сградите към момента на издаване на оспорената заповед – 19.12.2024 г., са съществували на място. Съществувала е ограда, съществувал е и продължава да съществува водоизточникът така, че очевидно издадената заповед е един необоснован административен акт, който моли да се отмени ведно с всички законови последици и да се присъдят разноските по делото. Подробни съображения изразява в представената по делото писмена защита.

В съдебното заседание, ответникът в настоящето производство - НАЧАЛНИК НА СЛУЖБА ПО ГЕОДЕЗИЯ, КАРТОГРАФИЯ И КАДАСТЪР - ПЛЕВЕН – редовно уведомен по реда на чл. 138, ал. 2 от АПК, не се явява, не се представлява и не ангажира становище по делото.

Заинтересованата страна ОБЩИНА ПОРДИМ – редовно уведомена по реда на чл. 138, ал. 2 от АПК, не се явява представител и не ангажира становище по делото.

Заинтересованата страна П. П. В. – редовно уведомен от предходно съдебно заседание, се явява лично и се представлява от адвокат Р., който изразява становище, че жалбата е неоснователна, а издадената заповед, която е предмет на настоящото оспорване е правилна и законосъобразна.Изразява становище, че спор за собственост може да бъде установен не само при висящ спор в граждански съд, но и при твърдения на страните, доколкото жалбоподателят твърди в началото имплицитно, а после и експлицитно, че това било друг вид собственост освен тази, която е обективирана в акта за общинска собственост, на чиято основа всъщност е проведен търг, като преди това е издадена заповед и В. е сключил договор с Община Пордим, с който е придобил правото на собственост върху процесната земя. Твърди, че при наличие на спор за собственост единственият възможен изход е да се откаже поправка в кадастралната карта, а в настоящето производство административният съд няма компетентност да разглежда гражданскоправен спор чия е собствеността, нито има компетентност да преценява съдържанието на облигационни договори. Твърди, че липсват доказателства, че подобен обект, независимо чия собственост, е съществувал към момента на издаване на процесната заповед, което се установява и от заключението в експертизата, и от разпита на свидетелите.Твърди, че тези части от постройки не представляват сгради, тъй като липсва или покрив или на другата сграда липсват стени - една или повече, което съобразявайки изричните дефиниции в ЗУТ става ясно, че не представляват сгради, съответно и липсва основание така, както правилно е констатирал и административният орган, те да бъдат отразявани в кадастралната карта, което е още едно самостоятелно съображение, че издадената заповед е правилна и законосъобразна. Твърди, че жалбоподателят опитва недопустимо да събира доказателства и да излага доводи за установяване на материално право в настоящото производство, което е недопустимо. Претендира сторените по делото разноски.Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя. В представена в срок писмена защита излага подробни съображения и сочи съдебна практика, съгласно които при оспорване на титул за собственост следва да е налице успешно проведена защита по общия исков ред съгласно чл.64, ал.2 от ЗОС, каквато в случая не е налице.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя Община Ловеч на 20.12.2024 г., видно от документа от ССЕВ на л.95, а жалбата е подадена чрез пощенски оператор на 03.01.2025 г., видно от документа на л.53. в срока по чл.149, ал.1 от АПК, във вр. чл.54, ал.6 ЗКИР. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт в законоустановения срок за обжалване пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане.

От представените по делото писмени доказателства се установява следното:

Видно от представеното по делото заявление е, че Община Ловеч е подала в Службата по геодезия, картография и кадастър гр. Плевен заявление вх. № 01-6361172-19.11.2024 г. /л.79/, с което заявление е заявила искане за нанасяне на настъпили промени в кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ за поземлен имот е [идентификатор] по кадастралната карта на с. Вълчитрън, общ. Пордим, с което искане се претендира нанасяне на сгради с проектни идентификатори 12601.127.403.1 и 12601.127.403.2. Към заявлението е приложен проект за изменение /л.л.100-105/, както и АПОС №57036 /л.97/, в който е посочено, че община Ловеч притежава ПИ с [идентификатор] в местност „Глава Катерица“ по КККР на с.Дренов, общ. Ловеч, обл.Ловеч. Посочено е в същия АПОС, че КККР са одобрени със заповед № РД-18-51/24.09.2015 г. на изп.директор на АГКК. Като забележка е посочено, че в поземления имот е разположен дренаж „Катерица“ ведно с черпателен и напорен водоем. АПОС е вписан на 19.06.2024 г. Приложена е и строителна документация относно сградите /л.л.106-115/.

На основание чл.26, ал.1 от Административно процесуалния кодекс са изпратени уведомления с изх. № 24-35390-21.11.2024 г. /л.87/ на заинтересованите лица ОБЩИНА ПОРДИМ и П. П. В. за започване на процедурата, като на основание чл.34, ал.1 и ал.3 от АПК и е указано, че в седмодневен срок от получаване на уведомлението се предоставя възможност да се запознаят с документите по заявлението н да направят писмени искания п възражения и в случай на несъгласие с исканото изменение да се представят документи, доказващи претенции за права. Същите са получени, видно от обратната разписка на л.87, гръб и документа от ССЕВ на л.88, но в посочения срок не са направени възражения.

Издадена е заповед № 18-13162-05.12.2024 г. /л.76/, с която е одобрено нанасянето на сгради с проектни идентификатори 12601.127.403.1 и 12601.127.403.2 в поземлен [имот номер] в КК на с.Вълчитрън. За същите сгради е посочено, че са съответно с площ 6 кв.м, сграда за електропроизводство и с площ 70 кв.м, сграда за водоснабдяване и/или канализация, без данни за собственост.

На основание чл. 61, ал. 1 от Административно процесуалния кодекс, са изпратени уведомления с изх. № 24-37532-05.12.2024 г. на заявителя ОБЩИНА ЛОВЕЧ и на заинтересованите лица ОБЩИНА ПОРДИМ и П. П. В. за издадената заповед /л.л.90-92/.

От П. В. е подадена чрез органа жалба с вх. № 24-240-17.12.2024 г. срещу тази заповед /л.65, гръб/. Посочено е в жалбата, че е собственик на поземлен [имот номер] по КК на с.Вълчитрън, като не е съгласен да бъдат нанесени посочените в заповедта сгради. Представя извлечение от регистъра на земеделските земи, гори и земи в ГФ /л.л.66, гръб-67/, съгласно което е собственик на поземлен [имот номер]. Сочи, че е собственик на имота от 15 години, сгради не съществуват, има една руина без покрив и стени, за което изпраща снимков материал /л.л.70-74/.

Административния орган е издал процесната Заповед № 18-13435-19.12.2024 г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър – Плевен /л.75/, с която отменена издадена заповед № 18-13162-05.12.2024 г. за изменение на КККР на с.Вълчитрън, обл. Плевен, и е отказано започнатото административно производство по изменение със заявление вх. № 01-6361172-19.11.2024 г. на Община Ловеч, подадено до СГКК-Плевен. Изложени са мотиви, че при запознаване с материалите по преписката, е констатирана, че сградите с проектни идентификатори 12601.127.403.1 и 12601.127.403.2 нямат покрив, поради което не представляват сгради, подлежащи на нанасяне в КККР, съгласно чл. 38, ал. 4 и § 1, т. 1 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването п поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри и § 1, т. 1б от ЗКИР.Тази заповед е предмет на настоящето дело.

От представената по делото Заповед №ЧР-32-11 от 02.04.2018 г. /л.77/, е видно че подписалата процесната заповед инж. И. е преназначена за началник на СГКК Плевен. Със Заповед № РД-18-237/10.04.2019 г. /л.78/, са одобрени КККР на неурбанизираната територия в землището на с.Вълчитрън, общ Пордим, обл. Плевен.

По делото е представен идеен проект, обяснителна записка и ПСД, протокол за приемане на обект „Водохващане“ с. Дренов /л.л.5-44/.

От представения по делотоДоговор за покупко-продажба на поземлен имот, частна общинска собственост №72/17.12.2009 г. /л.175/, е видно че община Пордим е продала на П. П. В. общински поземлен [имот номер], находящ се в землището на с.Вълчитрън, общ Пордим. Представени са АЧОС на ПИ /л.л.334,гръб - 335/, решения на ОбС Пордим за възлагане на кмета на общината да открие процедура за продажба на този имот, както и за приемане на експертна продажна оценка /л.336/, Заповед на кмета на общината, с която заинтересованата страна Пл.В. за спечелил търга /л.337/, квитанция, че е заплатил продажната цена /л.335, гръб/, доклад за пазарна оценка /л.338-343/, данъчна оценка /л.343, гръб/, скица /л.344/, заповед за провеждане на търга /л.344,гръб - 345/ по отношение на този имот. От извлечение от регистъра на земеделските земи, гори и земи в ГФ /л.л.66,гръб - 67, също и л.177/, е видно, че [ПИ] е получен чрез обединяване на имоти № 000296, 0003000 и 000900, всички собственост на П. П. В..

От представения по делото списък на активите – публична общинска собственост на територията на община Ловеч, предадени от ВиК Ловеч /л.л.192-193/, е видно че под т.2193 е посочен дренаж „Катерица“ с.Дренов, местност „Катерица“.

По делото са представени уведомления, протоколи и справки /л.л.302-306/, в които се описват откраднати материали от ПС Дренов – стара, писмо от ЕРМ Запад /л.371/, съгласно които трафопост ТП-3 за отклонението за с.Катерица не съществува, протоколи от изпитване на вода от с.Дренов, дренаж „Катерица“ от 2007 г. /л.234 и сл./,разрешително за водовземане № 11510168/18.02.2008 г. на ВиК Ловеч /л.л.258-261/, с което се разрешава водовземане от [имот номер], м. “Глава Катерица“ в землището на с.Дренов, общ.Ловеч, обл.Ловеч. Срок на разрешителното - до 18.02.2013 г. По делото са представени сигнали до Прокуратурата във връзка със събарянето на процесните сгради/части от сгради, както и прокурорски постановления по образуваното досъдебно производство.

По делото са разпитани две групи свидетели. От показанията на разпитания по делото свидетел Й. П. е видно че заедно с други лица на 09.11.2024 г. и на 05.01.2025 г. са почиствали вододайната зона, като намиращия се там трафопост е бил с покрив, помпената станция е била с разрушен покрив и стени. Свидетелят твърди, че след няколко дни е видял, че всичко е разрушено. Свидетелят твърди, че е отрасъл в с. Дренов и е жител на с.Дренов. Твърди, че преди години е имало действак водопровод от дондаж, който се намира в тази вододайна зона, от където се е захранвало с вода с. Дренов.Според свидетелят от около 2000г. захранването с вода на с. Дренов е ставало от втори водоизточник, който по-рано е ползван като резервен, а този водоизточник е бил занемарен.Свидетелят твърди, че почистването на водадайната зона е станало на два пъти – на 09.11 2024г. и на 05.01.2025г. Свидетелят твърди, че на 05.01. на мастото е бил и заинтересованата страна Пл.В. и синът му и те са им обяснили, че част от водайната зона навлиза в техен имот, но не са препятствали на групата да си върши работата. Според свидетеля на 05.01 е почистен трафопоста, сградата на който е била цялостна, с покрив от бетонна плоча, останалата сграда, която е била помпена станция е била с разрушен покрив и стени, имало е бетонни колони и трегери. Свидетеля твърди, че границите на вододайната зона са личели по остатъци от стари циментови диреци, с които е била оградена.Свидетелят твърди, че на 05.01 е направил снимки от телефона си, а след няколко дни кметицата му се е обадила и му е казала, че сградата- трафопостът и остатъците от помпената станция са съборени до основи.Твърди, че след това отново е отишъл на мястото и е видял, че там няма нищо, всичко е съборено.Свидетелят твърди, че не знае чия е собствеността на имота, но той от малък знае, че това нещо е било оградено с циментови диреци с бодлива тел и оттам е идвала водата на с. Дренов. Твърди, че в момента има голям проблем с водата на с. Дренов, и тъй като след 2000 г. са започнали кражби на трансформатори от помпените станции, а този обект е отдалечен от Катерица, Вълчитрън и Дренов, ВиК Ловеч и Община Ловеч са го оставили да се разруши.Твърди, че в онези години във втория водоизточник е имало достатъчно вода и на никой не му е правило впечатление, че основния водоизточник не работи. След засушаването през последните години кметицата и жителите на с.Дренов са започнали да търсят алтернативи и тогава са се сетили за стария водопровод, от който е идвала вода, годна за пиене.Свидетелят твърди, че според него дебитът на този сондаж е такъв, че няма да има проблем да захранва и с. Дренов и водоемът собственост на заинтересованата страна, а според него водопроводът съществува и тръбите не са вадени.Според свидетелят обектът е бил поддържан до 2000 година

От показанията на св.Х. С. – служител на ВиК Ловеч, който е отговарял за водоснабдяването на всички населени места в Община Ловеч е видно, че тоъй винаги е считал, че това съоръжение- помпена станция е на Община Ловеч.Твърди, че обекта не се ползва от се ползва от 2000 г., тъй като са започнали набези-кражби на трансформатори и поддържането на обекта е изисквало много средства.Твърди, че докато е била поддържана помпената станция се е състояла от дренажни съоръжения, събирателна шахта, черпателен водоем, сграда на самата помпена станция с машина вътре с две помпи, трансформатор- който в момента го няма.Свидетелят твърди че през лятото на миналата година е правил оглед, сградата на трансформатора си е била там, а помпената станция е била почти разрушена.Според свидетеля черпателния водоем, който е много важен за такава помпена станция си съществува и в момента, в това съоръжени есе събира вода и тя отива по тръба, която е счупена най –вероятно за да отива водата в язовира, който е до самото съоръжение.Според свидетеля, независимо че са преустановили водоподаването от този водоизточник след 2000 г, те са продължилри да правят протоколи, да взимат проби от водата .Твърди, че това съоръжение е работило от 60-те години на миналия век, водоизточникът стои, стои и водопроводната тръба към селото, въпреки че в момента не е годна за използване.Свидетелят твърди, че частта от помпената станция, в която е дренажа е в землището на с.Дренов.

От показанията на св. С. Н.- кмет на с.Дренов е видно, че във връзка със създалата се ситуация с продължителен воден режим в селото е започнали да се търсят алтернативи. Свидетелката твърди, че тази помпена станция се намира на 3 км от селото в посока с. Вълчитрън.Твърди, че парцелът се намира в землището на с. Дренов, но дали цялото съоръжение попада в тяхното землище не знае. Свидетелката твърди, че когато са предприели мерки за установяване състоянието на помпената станция се е обадила на заинтересованата страна Пл.В., който е бил на място, но не е предявил никакви претенции, нито е заявил, че това място се намира в негов имот. Твърди, че след като са ангажирали геодезист да изготви проект, след време се е установило че по действащия план сградите попадали в друг имот- на Пл.В..Твърди, че са направили проучване, като са намерили документи, официалният проект който е правен през 1960г., сондирането, относно помпена станция от 75кв.м., трафопост, водоемът , който е в близост до тях според свидетелката е собственост на Община Ловеч, тъй като през 2016г. асоцияцията по ВиК е предала собствеността на общината.Твърди, че когато са направили проект за заснемане на съоръжението Пл.В. е представил документ за собственост и скица, от която са разбрали, че са обединени 3 имота в един, и че това се е водило м.Барище и винаги част от водата е изтичала надолу, откъдето на каскаден принцип е отивала в Катеришкия язовир. Според свидетелката разстоянието между помпената станция и язовирът е около 200 метра. Според свидетелката, през м. ноември когато са отишли с геодезиста и са започнила почистването на трафопоста е имало ограда и подпорна стена, която е ограничавала достъпа до обекта, подпорната стена се намира към тази страна, която е към язовира, а другата стена е към селото в южната част на трафопоста и т. нар. помпена станция, от източната страна е имало ограда от стоманени диреци и тел, макар и прекъсната. Според свидетелката този обект е функционирал до 2000г. и когато се е експлоатирал се е знаело, че това е вододайна зона, имало е ограда поддържала се е от водомайсторите под нареждане на ВиК до 2016г-, когато съоръженията са предадени на Община Ловеч.Свидетелката твърди, че след почистването на трафопоста на 05. 01., на 20.01 е получила обаждане от местен жител, който и е казал трафопоста го няма и когато е отишла е видяла разхвърляни тухри, рязани дървета, затрупани трегери и абсолютно всичко било съборено, за което са подали сигнал на тел. 112. Според свидетелката парцелът е в землището на с. Дренов и е собсдтвеност на Община Ловеч .Твърди, че от документа за собственост, който е донесъл Пл. В. не се установява дали в неговия имот има сгради.

От показанията на св. И. В.- роден в с. Вълчитрън и кмет на селото за периода 1999-2993г се установява, че в началото на 2000 г. в качеството си на кмет на с.Вълчитрън е поставил надписи „Опасност“ до трафопоста, защото тогава предвид бурята и падналия сняг са преценили, че сградата е опасна, трафопоста е нямал врата и част от стените са били разрушени. Помпената станция още тогава е била тотално разрушена. От показанията на св. се установява че знае че от тази помпена станция се снабдява с вода с.Дренов, но според него тя е спряла да функционира преди 2000г.

От показанията на св. П. й., който е работил като ел.монтьор в район Левски,се установява че този трафопост, когато е работил е имало отклонение от гръбнакът който е ел.провод „Каменец“. Това отклонение е ивало два трафопоста от с. Катерица- трафопост № 2 и трафопост № 3, които са били помпени станции.Твърди, че от 1992 г. трафопостът е бил с прекъснато електроподаване и не е функционирал. Единственият начин да е работила помпената станция до 1996 г. е на агрегат.

Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, от които се установява, че към датата на издаване на оспорената заповед в имота е имало сграда- трафопост и останки от сграда помпена станция, като след 05.01.2025г. сградите са разрушени.

По делото е назначена СТЕ, от заключението на която се установява, че при извършения от ВЛ огред е установено, че сградите „Трафопост“ и „Помпена станция“ са съборени до ниво основи, частично засипани със отпадъчни строителни материали. Изготвена и приложена е геодезическа снимка, съдържаща съществуващи обекти и инфраструктура, посочени по-горе. Ограда, или част от нея, отделяща процесните сгради /вече съборени/, няма. Процесните сгради са съборени до ниво основи, засипани с отпадъчни строителни материали, което обстоятелство е пречка да се даде оценка за коректността на изготвената скица-проект за отразяването им. ВЛ е посочило в заключението, че са заснети и идобразени съществуващите шахти, а именно-водосборна шахта намираща се в близост до основите на съборените сгради, [ПИ], землище с.Вълчитрън-частна собственост и две шахти от дренажа на съоръжението за водохващане, изградени в [ПИ], землище с. Дренов, общ.Ловеч - публична общинска собственост.Видно от заключението е, че геодезичесдката снимка отразява и намиращия се в близост до водосборната шахта воден басейн- язовир, остоящ на 25 м. от шахтата, около съборените сгради и водосборна шахта няма съществуваща ограда. Заснетата ограда между [ПИ] и 2366.29.33, представляваща бодлива тел на дървени колове съвпада с имотната граница между двата имота. В [ПИ] е заснета ограда, материализирана с телена мрежа на бетонни колове, представляваща част от ограда, ограждаща санитарно-охранителната зона. Съдът кредитира заключението на ВЛ, като вярно обективно и компетентно

С определение от 07.04.2025 г. /л.270, / съдът е открил на основание чл.193 ГПК производство по оспорване истинността на представения по делото договор за покупко-продажба на поземлен имот частна общинска собственост №72 от 17.12.2009 г. Във връзка с оспорването, са представени доказателства относно проведената процедура по продажбата на посочения ПИ. Видно от същите, е била проведена процедурата по чл.35 от ЗОС. ОбС Пордим е взел решение да се продаде посочения имот, одобрил е и оценката, проведен е търг, като заинтересоната страна Пл.В. е обявен за спечелил търга.Въз основа на проведения търг е сключен договор за покупко продажба, като е заплатена и цената, достигната при търга. Този договор не касае ПИ, който е предмет на АПОС на община Ловеч. Видно от представения АПОС на община Ловеч, същият касае съвсем различен ПИ, разположен в землището на с.Дренов /съвсем различно населено място/, за което КККР съгласно АПОС са одобрени с различна заповед на изп.директор на АГКК от тази, с която е одобрена КККР на неурбанизираната територия на с.Вълчитрън. Имотът на В. е надлежно посочен и в справката на ОСЗ Пордим като такъв, от който заедно с още два имота на В. е образуван нов ПИ. Жалбоподателят оспорва правото на собственост на праводателя на В., и оттам – и неговото право на собственост върху ПИ. Спорът за материално право не може да бъде решен в настоящето административно производство. Оспорването на правото на собственост може да стане само по общия исков ред, а не чрез оспорване на договор за продажба по реда на чл.193 от ГПК.

С оглед на съответствието на договора с приложените по делото доказателства – решения на ОбС Пордим и заповеди на кмета на общината, справка от ОСЗ Пордим, съдът приема, че оспорването е недоказано и представения по делото договор за покупко- продажба не следва да бъде изключван от доказателствата по делото.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, съгласно чл.54, ал.4, изр. 1 от ЗКИР, доколкото съгласно тази разпоредба измененията в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти при отстраняване на непълнота или грешка се одобряват със заповед на началника на службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота. Заповедта следва да се издаде от началника на службата по геодезия, картография и кадастър, както е в случая. По делото са представени доказателства за назначаването на лицето, подписало заповедта, на тази длъжност. Оспорения административен акт е издаден в писмена, но съдът приема че предвидената от закона писмена форма не е спазена с оглед липсата на мотиви.

По отношение на мотивите, спазването на съществените административно производствени правила и материалния закон съдът съобразява следното:

Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗКИР определя кадастъра като съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, както и за правото на собственост и другите вещни права върху недвижимите имоти и техните носители. Обекти на кадастъра съгласно чл. 23 ЗКИР са поземлените имоти, сградите и съоръженията и самостоятелни обекти в сгради или технически съоръжения. Съгласно чл.23, т.3 от ЗКИР, недвижим имот - обект на кадастъра е: 2. сграда, включително изградена в груб строеж, както и съоръжение на техническата инфраструктура, в което има самостоятелен обект;

Данните за тези обекти се документират в кадастралната карта и кадастрални регистри съобразно съществуващото положение, като се отчитат материализирани на място граници и се заснемат съществуващи сгради и технически съоръжения, както и самостоятелни обекти в тях, съобразно техните очертания (арг. чл. 29 ЗКИР, чл. 38 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри). Кадастралните карти и регистри се поддържат в актуално състояние като се изменят при наличие на някое от основанията, посочени в чл. 51, ал. 1 ЗКИР.

С процесната заповед, след подадена жалба от заинтересована страна, е отменена издадена заповед № 18- 13162-05.12.2024 г. за изменение на КККР на с.Вълчитрън, обл. Плевен, и е отказано започнатото административно производство по изменение със заявление вх. № 01-6361172-19.11.2024 г. на Община Ловеч, подадено до СГКК-Плевен. От оспорената заповед става ясно, че е отказано да се извърши посоченото в заявлението нанасяне в КККР на сгради с проектни идентификатори № 912601.127.403.1 и 12601.127.403.2 в поземлен [имот номер] по КККР на с. Вълчитрън, което е било извършено с оттеглената /по смисъла на чл.91, ал.1 от АПК / предходна заповед.

По отношение на мотивите, в процесната заповед е посочено, че сградите са без покрив. От представените по делото доказателства се установява, че към датата на издаване на заповедта – 19.12.2024г., този извод на жалбоподателят е недоказан. Към преписката са приложени снимки – л.л.70-74, като същите не са заверени, няма доказателства за кои сгради се отнасят, нямат дата и не става ясно от кой и в кой имот са направени.Освен това видно от тези снимки, те касаят една от сградите, а по отношение на другата- трафопоста не са представени доказателства, че същата сграда не съществува или е разрушена. От показанията на разпитаните по делото свидетели – П., С. и Н. се установява, че към 05.01.2025г./ след издаване на оспорената заповед сградата трафопост е съществувала и е имала стоманобетонен покрив, а сградата на помпената станция е била полуразрушена, със съществуващи трегери.Това се установява и от представени по делото снимки с отбелязана на тях дата- 05.01.2025г., 02.01.2025г. Доколкото е оспорено наличието на сградите още към момента на произнасянето на органа, е следвало да се назначи експертиза, която да установи тяхното наличие и състояние, или да се извърши оглед. Като не е събрал такива доказателства, органът е допуснал и съществено процесуално нарушение. Поради изложеното съдът намира, че не може да извърши преценка по съответствието на заповедта с материалния закон към момента на издаването  съгласно чл.142, ал.1 от АПК.

Съдът не може да мотивира процесната заповед вместо органа. Не може да изложи фактически и правни основания, които началникът на СГКК не е изложил, въпреки че са събрани доказателства по отношение на факти, които не са посочени в оспорената заповед. Административният орган е този, който надлежно следва да събере доказателства, да установи въз основа на тях фактите и да направи съответните правни изводи. Съдът следва да провери законосъобразността на издадения административен акт така както е мотивиран от административния орган, а не тепърва да го мотивира, когато това не е било направено.

Когато органът оттегли издаден от него административен акт съгласно чл.91, ал.1 от АПК, същият следва да изложи подробни съображения за оттеглянето. Въпреки че от него не се изисква да изложи съображения аналогично на чл.168, ал.1 от АПК, която разпоредба се отнася до съдебния контрол, излагането на подробни съображения за незаконосъобразността на оттегления акт би била полезна както за органа, така и за заявителя и съда, който ще проверява законосъобразността на оттеглящия акт, както в настоящия случай.

Разрушаването на сградите/частите от сградите по време на настоящето съдебно производство не се отразява на законосъобразността на оспорения акт, но следва да бъде взето предвид при постановяване на последващи актове. Дали са налице престъпни обстоятелства въпрос, който не следва да бъде обсъждан от административния съд – разрушените сгради, независимо дали са разрушени по престъпен начин, или са погинали поради естествени процеси, могат да бъдат построени отново по реда на ЗУТ и след това да бъдат отразени в КККР.

С оглед допуснатите съществени процесуални нарушения и липса на мотиви, съдът не може да се произнесе по съответствието на оспорената заповед с материалния закон.

По тези причини процесната заповед следва да се отмени, като делото се върне като преписка на органа за постановяване на нова заповед. При новото произнасяне органът следва да съобрази всички доказателства и да даде отговор на наведените твърдения от страните, за да постанови изричен акт по оспорването на заповед № 18-13162-05.12.2024 г. за изменение на КККР на с.Вълчитрън, обл. Плевен. При това произнасяне следва да съобрази и следното:

Видно от представения от община Ловеч АПОС, същата притежава ПИ в землището на с.Дренов, общ. Ловеч, обл. Ловеч. На същата е предоставен от ВиК Ловеч дренаж „Катерица“ в същото населено място – с.Дренов. Следва да се изложат мотиви относно правото  да иска изменение на КККР за нанасяне на сгради в ПИ, находящ се в землището на с.Вълчитрън, общ.Пордим, обл. Плевен, за който по преписката и делото липсва титул за собственост, нито са налице доказателства за предоставянето на актив от ВиК Ловеч на община Ловеч на територията на това населено място.

Следва да се изложат мотиви и относно наличието на спор за материално право, и до какви правни изводи води този факт.

Следва да се изложат мотиви и относно пълното разрушаване на процесните сгради/части от сгради, и дали това се отразява на законосъобразността на заповед № 18-13162-05.12.2024 г.

Следва да се изложат и мотиви за ситуирането на сграда с [идентификатор] изцяло в [имот номер] съгласно заповед № 18-13162-05.12.2024 г., макар че според скицата към проекта /л.69 от делото/ същата попада частично и в имот с последни цифри на идентификатора 333. В тази връзка следва да се съобрази и скицата към заключението на ВЛ /л.285/, съгласно която основите на сградите попадат изцяло в [имот номер].

Съгласно чл.174 АПК, съдът следва да определи срок за новото произнасяне. Доколкото всички допустими и относими доказателства са събрани, органът следва да се произнесе в 14-дневен срок от получаване на преписката, след влизане в сила на настоящето съдебно решение.

С оглед благоприятния за жалбоподателя изход на настоящето дело, следва да му се присъдят поисканите разноски. Същите са в размер на 1250 лева за адвокатско възнаграждение, като същото действително е уговорено и заплатено /договор за правна защита и съдействие на л.4/, 50 лева за държавна такса /л.123/, 920 лева за депозит за вещо лице, който е внесен /л.162 – 500 лева, л.350 – 420 лева/. Общо разноски в размер на 2220 лева. Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар е неоснователно. Съгласно чл.8, ал.2, т.1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.), възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, за дела по Закона за кадастъра и имотния регистър е 1250 лв., както е по настоящето дело. На заинтересованата страна П. В. не може да се присъдят разноски, доколкото същият излага съображения за законосъобразност на отменената с настоящето съдебно решение заповед.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, чл.173, ал.2 и чл.174 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ по жалба на община Ловеч Заповед № 18-13435-19.12.2024 г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър – Плевен.

ВРЪЩА делото като преписка на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър – Плевен за постановяване на нова заповед в 14-дневен срок от получаване на преписката след влизане в сила на настоящето съдебно решение, при съобразяване с изложените по-горе съображения по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Служба по геодезия, картография и кадастър – Плевен да заплати на Община Ловеч, със седалище гр. Ловеч, [улица], сумата 2220 лв. /словом: две хиляди двеста и двадесет/ лева за разноски по делото.

Решението може да се оспорва с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-срок от съобщаването на страните.