№ 12410
гр. София, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря В.К.В.
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20231110156613 по описа за 2023 година
Предявен е от Н. Н. Х. срещу „Стик-кредит“ АД установителен иск с правно
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че клаузата,
предвидена в чл. 27 от Договор за паричен заем № ****** от 06.02.2023г., предвиждаща
заплащане на неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената сума на ден, е
нищожна, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати сумата от 122,57 лева, представляваща недължимо платени суми по
Договор за паричен заем № ******/06.02.2023г. /след допуснато изменение на иска чрез
увеличение на размера на сумата с протоколно определение от 06.06.2024г./, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба - 13.10.2023г., до
окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че на 06.02.2023г. е сключил договор за потребителски кредит от
разстояние № ******. Страните се били договорили отпуснатият заем да бъде в размер от
950,00 лева, срокът за погасяване на кредита - 24 месеца, като видът на вноската е месечна.
Размерът на годишната лихва е посочен в размер на 36 %, размерът на годишния процент на
разходите е 42.58 %, а размерът на общата сума, която следва да върне била 1488,79 лева.
Поддържа се, че в чл. 17, ал. 1 от договора било уговорено, че страните се съгласяват
договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - отговарящ на условията, посочени в ОУ
доход или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. В чл. 27 страните
били уговорили, че в случай на неизпълнение на задължението си по чл. 17 от договора,
заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоения
кредит, която се заплаща от заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски.
Сочи, че била начислена неустойка в общ размер от 2693,97 лева, тъй като ищецът не бил
представил в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение. Изложени са доводи за
1
нищожност на целия договор на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не била
спазена предвидената от закона форма /шрифт не по-малък от 12/, както и на основание чл.
11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не бил налице съществен елемент от неговото
съдържание, а именно годишният процент на разходите по кредита. Поддържа, че е грешно
посочен размера на ГПР, а действителният такъв е в размер многократно над допустимия
чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Изложени са доводи, че във връзка с възникване на неустойка в почти
двойно по-голям размер от главницата, която ще бъде заплащана на части съгласно
предоставения погасителен план е налице изначална невъзможност потребителят да осигури
в толкова кратък срок поръчител /солидарен длъжник/, отговарящ на всички изисквания,
посочени в договора - нищожност на договора по смисъла на чл. 26, ал. 2 пр. 1 от ЗЗД. Сочи
се, че неустойката накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Поддържа, че е налице заобикаляне
на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1 пр. 2 от ЗЗД. Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от 3ПК
предвижда, че при забава на потребител, кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забава. Излагат се съображения, че вместо по чл. 71
от ЗЗД кредиторът да санкционира с предсрочна изискуемост, той начислява неустойка,
чието плащане разсрочва заедно с периодичните вноски. Прави се извод, че посочването в
договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните,
представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от
ЗЗП и води до недействителност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 вр. чл. 22
от ЗПК. Поддържа, че дори и целият договор да не е нищожен, то нищожна е клаузата, с
която е начислена процесната неустойка, в размер на 0.9%. Сочи, че когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. По изложените в
исковата молба доводи и съображения ищецът обуславя правния си интерес от предявените
искове. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
Със заявление от 09.04.2024г. „Стик-кредит“ АД са посочили, че в действителност
бил сключен договор за потребителски кредит, по силата на който кредиторът бил
предоставил на ищеца заемна сума в размер на 950 лева. Поддържа, че сключването на
договора във формата на електронен документ било съобразено изцяло със ЗЕДЕУУ,
ЗПФУР, ЗПК и с всички други приложими нормативни документи. Сочи, че неустойка не е
начислявана и събирана от дружеството, въпреки това намира клаузата за валидна и
отговаряща на всички изисквания на действащото законодателство. Счита, че договореният
размер, определен като процент съгласно чл. 46, ал. 1 ОУ в размер на 0,9 % изпълнява
предвидените в чл. 92 ЗЗД цели и не предвижда неоснователно разместване на блага.
Изложени са подробни съображения относно неоснователността на предявените искове.
Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от
2
фактическа и правна страна:
По предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването
на процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, както и факта
на плащане на процесната сума на ответника.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже наличието на валидно
правоотношение по договор за заем, размера и изискуемостта на вземанията по него, в това
число и наличието на валидни клаузи, от които произтича процесното вземане, че са
индивидуално уговорени, респ. че е налице основание за получаването на сумата.
Между страните не е спорно, че е бил сключен процесния Договор за потребителски
кредит предоставен от разстояние № ****** от 06.02.2023г. От договора се установява, че
същият е с предмет предоставяне на кредит в размер на 950 лева, при лихвен процент в
размер на 36 %, ГПР- 42,58 %, срок за погасяване – 24 месеца, като общата сума, дължима от
потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит е 1488,79 лева.
В чл. 17, ал. 1 от договора е посочено, че в случай, че страните са договорили
обезпечение, потребителят следва в срок до 3 дни от подписването на договора да осигури
действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за
поръчителство по чл. 138 и следващите ЗЗД с и в полза на кредитора, с което третото лице
се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по
договора, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения,
такси и други или да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо
изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по
договора /включващи главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други/ в
срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от
страна на кредитора за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата
гаранция трябва да бъде най-малко 30 дни след падежа на последната вноска.
Съгласно чл. 17, ал. 2 от договора третото лице-поръчител, както и банковата
гаранция, трябва да отговарят на изискванията, посочени в ОУ и се одобряват от кредитора.
Одобрението се извършва единствено по преценка на кредитора.
В чл. 27, ал. 1 от договора е посочено, че в случай че потребителят не изпълни
задължението си посочено в чл. 17, същият дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9 %
от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено
договореното обезпечение. Страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението по
чл. 17 причинява на кредитора вреди в размера на договорената неустойка, доколкото
оценката на кредитоспособността на потребителя и одобрението на кредита са базирани на
предположението, че последният ще предостави в срок договореното обезпечение. Страните
се съгласяват в случай на настъпване на дължимостта на неустойката потребителят да
заплаща периодично начислената неустойка заедно с всяка погасителна вноска, като
неустойката се дължи само за периода, през който потребителят не е осигурил договореното
обезпечение. В този смисъл ако потребителят осигури обезпечение, макар и след изтичането
3
на срока по чл. 17, неустойка не се дължи от момента на осигуряване на обезпечението. Ако
след предоставяне на обезпечението, неговото действие бъде прекратено, независимо по
какви причини, отново настъпва неизпълнение по чл. 17, като потребителят дължи
неустойка, считано от деня, в който действието на обезпечението е било прекратено.
От чл. 12 от приложимите Общи условия се установява, че преди сключване на
договора за кредит кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя въз основа на
достатъчно информация в това число информация, получена от потребителя, и ако счете за
необходимо извършва справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни,
използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите.
Кредиторът може да извършва проверки в Национален осигурителен институт, държавните
регистри, кредитните учреждения, при телефонните оператори и др. Съгласно чл. 13 и чл. 14
от ОУ при оценка на кредитоспособността кредиторът взима предвид и предложеното от
потребителя обезпечение по кредита, като за да повиши кредитоспособността си и с това да
повиши вероятността кредитът да бъде одобрен потребителят може да предложи едно от
следните обезпечения- физическо лице –поръчител или банкова гаранция. В раздел VIII от
ОУ е посочено, че в договора за кредит се посочва наличието на задължение за предоставяне
на обезпечение от страна на потребителя, което може да бъде поръчителство или банкова
гаранция. Съгласно чл. 20, ал. 1 от ОУ поръчител може да е дееспособно физическо лице,
навършило 21 години, притежаващо българско гражданство, с постоянно местоживеене в
България, с непрекъснати осигурителни права /социално и здравно осигуряване/ през
последните дванадесет месеца преди датата на подаване на заявката за кредит, което полага
труд по трудово/служебно правоотношение по безсрочен договор и не е в период на
предизвестие за прекратяване на трудовото/служебното правоотношение към датата на
подаване на заявката за кредит, както и е получавало редовно възнаграждението си за
последните 12 месеца преди датата на подаване на заявката за кредит. Конкретно физическо
лице може да бъде поръчител само на един потребител. Кредиторът има право в зависимост
от конкретния случай и/или кредитен продукт, едностранно да въвежда и допълнителни
изисквания относно поръчителя. Поръчителят следва да отговаря и на следните
допълнителни изисквания и да представи документи: минимален осигурителен брутен доход
1500 лева; валидно трудово или служебно правоотношение при последен работодател
минимум – 6 месеца; липса на записи в ЦКР относно просрочия, под наблюдение, загуба и
т.н.; да не е поръчител по съществуващ кредит, в която и да е банка или небанкова
институция; да не е настоящ потребител на кредитора; да предостави служебна бележка за
доход от работодателя за 6 месеца назад, считано от датата на предоставянето й пред
кредитора. Одобрението на поръчителя се извършва по преценка на кредитора съгласно чл.
20, ал. 3, изр. 2 от ОУ. Третото лице[1]поръчител в 3-дневен срок от получаване на сумата
по кредита следва да посети някой от офисите на кредитора и да сключи договор за
поръчителство по реда на чл. 138 ЗЗД. В чл. 46, ал. 1 от ОУ е регламентирано, че в случай че
потребителят не изпълни задължението си за предоставяне на договорено обезпечение,
дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита
сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение.
4
В погасителния план към договора е посочено, че общо дължимата сума по кредита
/главница + лихва + неустойка/, когато не е осигурена гаранция/поръчител е 4182,76 лева, от
която неустойката е в размер на 2693,97 лева и същата се начислява и се дължи от заемателя
в случай че в тридневен срок от получаване на сумата по кредита не се предостави
гаранция/поръчител съгласно ОУ и договора за кредит и същата се начислява ежедневно и
пропорционално към всяка вноска по кредита. Уточнено е, че ако бъде предоставена
гаранция/поръчител след срока, упоменат в договора и ОУ, тази сума ще бъде преизчислена
само за дните, в които не е била предоставена гаранция.
Като съобрази съдържанието на цитираните клаузи, съдът намира, в случая че не е
спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като уговорената в процесния договор
неустойка представлява разход по кредита, който следва да бъде включен при
изчисляването на годишния процент на разходите. Съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България /основен лихвен процент плюс 10 пункта/,
което към 06.02.2023г. означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят
57,10 % от заетата сума. Този извод следва от дефиницията на понятието "общ разход по
кредита за потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни
посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариални такси. В разглеждания случай е несъмнено,
че получаването на кредита е обусловено от заплащането на неустойката. Това е така на
първо място, защото изискването за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство
съдържа множество ограничения и конкретно определени параметри, които - предвид
характера, броя и изключително краткия срок за предоставяне, правят задължението за
предоставяне на обезпечение изключително трудно изпълнимо. Тридневният срок за
предоставяне на обезпеченията е прекомерно кратък и това създава значително затруднение
за потребителя-заемател, както за предоставяне на обезпечение чрез поръчител, тъй като
същият следва да отговаря на критерии, чието изпълнение подлежи на удостоверяване пред
заемодателя чрез предоставяне на официални документи, така и относно останалите
предвидени обезпечения като ипотека, особен залог, банкова гаранция или издаване на
ценна книга. Същевременно показателно е и обстоятелството, че компенсаторната неустойка
санкционира неизпълнение на задължение, различно от главното задължение на заемателя
по договора /да върне заетата сума/, и се дължи независимо от това дали заемателят плаща
дължимите погасителни вноски на уговорените падежни дати. Обезпечението на заема няма
5
самостоятелно значение извън неговата функция да гарантира изпълнението на главното
задължение. Обезпечението не е самоцел и вредите, които възникват за заемодателя при
липсата му, са последица от невъзможността на заемодателя да удовлетвори вземането си от
обезпечението, ако заемателят не плаща задълженията си. В случая, обаче, неустойката
изначално не е обвързана с настъпването на каквито и да било вреди за заемодателя и се
дължи независимо от това дали такива биха могли реално да настъпят или не. Не може да
бъде пренебрегнат и фактът, че неизпълнението на задължението за предоставяне на
обезпечение е санкционирано с неустойка, чийто размер /видно от погасителния план/
надхвърля 283 % от размера на заетата сума.
Видно от експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза, при
включване на размера на неустойката в годишния процент на разходите, размерът на
последния би бил 628,7599% вместо обявените в договора 42,58%. Единствено формалното
уреждане на вземането като неустойка прави възможно неговото начисляване, без това да
влече след себе си нищожност на уговорката. От съвкупната преценка на всичко изложено
по-горе следва извода, че с предвиждане на въпросната неустойка не се цели обезпечаване
на договора, а оскъпяване на заема чрез кумулиране на скрито възнаграждение под формата
на неустойка, което обяснява и уредената още при сключването на договора клауза,
предвиждаща неустойката да се прибавя към погасителните вноски. Следователно
процесната неустойка има характера на "общ разход по кредита за потребителя" по смисъла
на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и е следвало да бъде включена в годишния процент на разходите.
Доколкото, съгласно гореизложеното, неустойката представлява сигурно възнаграждение за
заемодателя, което той очаква да получи към датата на сключване на договора за заем, то
посочването на годишен процент на разходите без включване на това възнаграждение цели
въвеждане на потребителя в заблуждение относно разходите му по заема, а именно, че те ще
бъдат в размер на 42,58 % годишно, а не 628,7599%. При това положение посоченият в
договора годишен процент на разходите не позволява на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на сделката, каквото именно е предназначението
на ГПР, а ГПР който изначално не е годен да изпълни своето предназначение, не е правно
валиден. Ето защо в случая е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – непосочване на
годишен процент на разходите, и приложение следва да намери нормата на чл. 22 ЗПК,
поради което процесният договор за кредит е изцяло недействителен. С оглед
недействителността на целия договор, предявеният иск за нищожност конкретно на
установената в чл. 27 от него неустоечна клауза е основателен и следва да бъде уважен.
Съгласно чл. 23 ЗПК, в този случай потребителят връща само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихва или други разходи по него.
От приетото и неоспорено експертно заключение по съдебно-счетоводната
експертиза, което съдът кредитира изцяло, се установява, че ищецът е заплатил в полза на
ответното дружество по договора сумата от 1097 лева, от които 950 лева – в погашение на
главницата, 24,43 лева – в погашение на възнаградителната лихва и 122,57 лева – в
погашение на неустойката. След приспадане на платената главница следва изводът, че
6
ищецът е платил на ответника без основание сумата от общо 147 лева за възнаградителна
лихва и неустойка.
С молбата си от 04.06.2024г. ищецът е поискал увеличение на иска до размера на от
122,57 лева, поради което искът следва да бъде уважен изцяло в предявения размер.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищецът. Същият е сторил
разноски за държавна такса в размер на 50 лева и за депозит за възнаграждение на вещо
лице в размер на 300 лева или общо 350 лева, които следва да му бъдат присъдени. В
производството ищецът е бил представляван безплатно от Еднолично адвокатско дружество
„Д. М.“ като с оглед материалния интерес по делото и извършените процесуални действия, в
полза на адвокатското дружество следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв в размер на 480 лева с ДДС.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от Н. Н. Х., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София,
АДРЕС, срещу „Стик-кредит“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Шумен, пл. „Оборище“ № 13Б, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД нищожността
на разпоредбата на чл. 27 от сключения между страните Договор за паричен заем № ******
от 06.02.2023г., предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 0,9 % от стойността на
усвоената сума на ден при непредоставяне на обезпечение.
ОСЪЖДА „Стик-кредит“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13Б, да заплати на Н. Н. Х., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
София, АДРЕС, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 122,57 лева, представляваща
недължимо платени суми по Договор за паричен заем № ****** от 06.02.2023г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба - 13.10.2023г., до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Стик-кредит“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13Б, да заплати на Н. Н. Х., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
София, АДРЕС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 350 лева, представляваща
сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА „Стик-кредит“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13Б, да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“,
вписано в регистър БУЛСТАТ под № *********, фирмено дело № 24/2021г. по описа на 24
състав на СГС, с адрес на упражняване на дейността: гр. София, бул. „Александър
Стамболийски“ № 125-2, ет. 5, оф. 5.3, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 480 лева,
представляваща възнаграждение с ДДС за безплатно представителство по делото на Н. Н.
Х..
7
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8