№ 21143
гр. София, 19.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20241110170533 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по предявени обективно съединени осъдителни искове по чл. 79, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 149 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „********“ ЕАД срещу К. С. Д. за сумите от
856, 29 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на
иска до окончателното плащане, 103, 30 лева за мораторна лихва за забава от 15.09.2022 г. до
29.04.2024 г., както и суми за дялово разпределение, както следва: 20, 67 лева - главница за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване
на иска до окончателното плащане, и 4, 77 лева - лихва за периода от 16.07.2021 г. до
29.04.2024 г.
Ищецът твърди, че бил в облигационно провоотношение с предмет доставката на
топлинна енергия за битови нужди с ответницата в качеството й на титуляр на ½ ид.ч. от
правото на собственост върху топлосннабден имот с адрес гр. София, ж.к. *******, бл. 617,
вх. Г. ет. 8, ап. 90. Твърдяното облигационно правоотношение възникнало въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150
ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия доставил за процесните период и имот топлинна енергия, като
купувачът не му заплатил дължимата се ½ част от цената, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, за което
ответниците, като негови наследници по закон, му дължали процесните вземания.
В срока по чл. 131 ГПК от ответницата е постъпил отговор, в който се излагат
твърдения, че производството срещу нея е трето поред и включвало искови претенции за
суми, за които в предходно образуваните дела е навела възражения за недължимост поради
изтекла погасителна давност и ползването на имота от другия съсобственик. Оспорва
наличието на облигационно правоотношение между страните с конкретни възражения, че
имотът се ползвал само от другия съсобственик, на името на когото ищцовото дружество
1
издавало фактурите.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „********“ ООД не ангажира становище
по спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2
ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
Клиенти на топлинна енергия съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, респ.
битови клиенти по смисъла на т.2а пар. 1 от ДР на ЗЕ, са всички собственици и титуляри на
вещно право върху топлоснабден имот. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат
да бъдат и трети лица, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот по силата на договорно правоотношение със собственика или
носителя на вещно право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия битови нужди за този имот при
публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази
хипотеза третото лице придобива качеството на клиент на топлинна енергия за битови
нужди, респ. битов клиент по смисъла на т.2а пар. 1 от ДР на ЗЕ и дължи цената на
доставената топлинна енергия на топлопреносното предприятие – ТР № 2/2017 г. на ОСГК
на ВКС. В мотивите на това ТР посочено, че, предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди /чл.153, ал.1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената
топлинна енергия. Без значение е дали клиентът фактически е обитавал топлоснабдения
имот. Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна
собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната
инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата
на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия,
без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на
Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа,
за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
Ответницата не оспорва, че е придобила правото на собственост върху ½ идеална
част от жилището, за което са начислени съдебно предявените вземания, по наследство.
Поради това, в качеството на носител на правото на собственост върху топлоснабдения
имот ответницата К. Д. е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
респ. битов клиент по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, и е длъжна да заплаща съответен на
притежаваната от нея ½ идеална част от имота дял от цената за доставената топлинна
енергия.
С оглед императивния характер на разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ въпросите
относно издаването на фактури и тяхното съдържание имат единствено счетоводно значение
и не обуславят друг извод относно страните по облигационната връзка, доколкото
основанието за плащане на потребената топлинна енергия не е фактурата, а извършената
доставка и наличието на качеството собственик/вещен ползвател. Предвид изложеното,
съдът приема за неоснователни доводите на ответницата, че по делото не е доказано
договорното правоотношение между страните
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия
2
в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти. За процесния период дяловото
разпределение в процесната сграда – етажна собственост се е извършвало от ФДР, като това
обстоятелство не е спорно по делото и се установява от приложиените писмени
доказателства.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и
една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна
вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на
действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети
предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват
дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване.
За установяване размер на задължението за заплащане на цена на доставена
топлинна енергия са съобщения към фактури и извлечение от сметка на ищеца за дължима
топлинна енергия за абонатен номер № ********* за исковия период за сумата от 1970 лв.
Приети са и изравнителни сметки, като от тях се установява, че за процесния имот е
начислявана единствено топлинна енергия за щранг-лира, сградна инсталация и топла вода.
Установява се, че изчисленията са на база реален отчет при осигурен от другия съсобственик
достъп на топлинния счетоводител до измервателните уреди.
Ответницата не твърди и не доказва плащане на претендираните задълженията за
процесния период.
Ето защо съдът намира, че стойността за ½ част от цената за доставената топлинна
енергия за периода от м.05.2021 г. до м.04.2024 г. е тази, посочена от ищеца с исковата молба,
а именно 856,29 лв., поради което предявеният иск е изцяло основателен.
По отношение на претенцията за услуга дялово разпределение:
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, като стойността й се формира от: 1 цена за обслужване на партидата на клиента,
3
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2 цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3 за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ,
чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването – стойността на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост се заплаща от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение.
Размерът на дължимата такса дялово разпределение не се оспорва от ответницата,
поради което съдът намира, че и този иск за сумата от общо 20,67 лв. следва да се уважи
изцяло.
Върху двете главницата се дължи законна лихва от датата на подаване на исковата
молба – 27.11.2024 г. до окончателното изплащане.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен дълг и
забава в погасяването му.
Съгласно Общите условия, одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия,
определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните
задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От
цитираните разпоредби се налага изводът, че "********" начислява обезщетение за забава
само за задълженията по общата фактура. Задължението за заплащане на стойността на
потребената топлинна енергия е възникнало като срочно. Следователно, изпадането в забава
не е обусловено от изпращането на покана до длъжника, нито от публикуване на общите
фактури на интернетстраницата на ищцовото дружество.
След проверка с помощта на онлайн калкулатор съдът намира иска за обезщетение
за забава върху вземането за топлинна енергия за основателен за пълния предявен размер от
103,30 лв.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва предвиден срок
4
за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция в размер на 4,77 лв. за
периода 16.07.2021г. – 29.04.2024 г. се явява изцяло неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от иска.
Ищецът доказва, че е направил разноски в размер на 150 лв., в т.ч. юрисконсултско
възнаграждение определено от съда в размер на 100 лв. и 50 лв. за държавна такса. От тях
по съразмерност му се дължат за разноски 149,25 лв.
Ответницата не претендира и не доказва да е сторила разноски, поради което такива
не й се присъждат.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. С. Д. с ЕГН ********** с адрес гр. София, ж.к „************“, ул.
„********“ №56, бл. 6, ап. 71 да заплати на "********" ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в гр. София, ул. "*********" № 23Б, на основание чл. 79, ал. 1, предл.
1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, следните суми: с856,29 лв., главница – представляваща ½
част от цената за доставена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, на адрес ж.к.
„*******“ бл. 617, вх. Г, ет. 8, ап. 90, аб. №********/инст. № ********* за периода
01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 27.11.2024 г. до окончателното погасяване, както и сумата от 103,30
лева – обезщетение за забава върху вземането за топлинна енергия, начислено за периода от
15.09.2022 г. до 29.04.2024 г.и 20,67 лева за цена на извършената услуга по дялово
разпределение за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.11.2024 г. до
окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение, начислена за периода от 16.07.2021г. до 29.04.2024г. в размер на 4,77
лева.
ОСЪЖДА К. С. Д. с ЕГН ********** с адрес гр. София, ж.к „************“, ул.
„********“ №56, бл. 6, ап. 71 да заплати на "********" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. "*********" 23Б, на основание чл. 78, ал. 1
и ал. 8 ГПК, разноски по съразмерност за производството пред СРС в размер на 149,25
лева.
Решението е постановено при участието на „********“ ООД като трето лице-помагач
на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Банкова сметка на „********” ЕАД, по която могат да бъдат внесени дължимите
суми: IBAN **********.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6