Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 78
гр.
Пловдив 28.02.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, трети
състав, в открито заседание на четвърти декември, през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР
КОЛАРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕОРГИ
ЧАМБОВ
ЕМИЛ
МИТЕВ
при участието на съдебния секретар Златка Стойчева, изслуша
докладваното от съдия Георги Чамбов в.търг.дело № 633 по описа за 2019 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивните жалби от Н.Т.М. и от З.К.Н.П.против решение № 453 от 19.07.2019
г., постановено по т.д. № 15 по описа за 2019 г. на Пловдивския окръжен съд, с което съдът е:
-
признал за установено вземането на „Т.г.“ ЕООД, ЕИК …, по отношение
на З.К.Н.П.ЕИК …, и Н.Т.М., в
размер на 30 000 лева, дължима солидарно по силата на Запис на заповед,
издаден от З. к. „Н. п.“ и авалиран от Н.Т.М., на 24.02.2018 год. в гр. П., с падеж на определен ден
– 30.09.2018 год., ведно с обезщетение за забава в размера на законната лихва,
считано от 04.10.2018 г. до окончателното плащане, за което вземане в полза на „Т.г.“ ЕООД, е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 15794/2018 г. по описа на Районен съд - Пловдив, като е
постановено незабавното и изпълнение и е издаден изпълнителен лист;
- осъдил З.
к. „Н. п.“ и Н.Т.М. солидарно да заплатят
на „Т.г.“ ЕООД сумата 1 200 лева, представляващи разноски, направени в хода
на производството по ч.гр.д. № 15794/2018 г. по описа на Районен съд - Пловдив,
за които вече е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и 600
лева, разноски за производството пред Пловдивския окръжен съд.
Жалбоподателите, чрез процесуалния си представител
са изразили становище, че обжалваното решение е неправилно, постановено при
допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила, на материалния
закон и е необосновано, по подробно изложени във въззивната жалба съображения. Жалбоподателите
молят обжалваното решение да се отмени и да се постанови друго, с което
предявените искове да се отхвърлят. Молят да им се присъдят направените
деловодни разноски.
Въззиваемият „Т.г.“ ЕООД, чрез процесуалния си представител изразява
становище, че обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди.
Пловдивският апелативен съд, след преценка на
събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и
възражения на страните, приема за установено следното:
Производството пред Пловдивския окръжен съд е
образувано по предявени от „Т.г.“
ЕООД против З. к. „Н. п.“ и Н.Т.М., субективно пасивно съединени искове с
правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр.с чл. 535, чл.537
и с чл. 485, ал.1 ТЗ за установяване, че ответниците дължат солидарно на ишеца сумата 30 000 лева,
по силата на Запис на заповед, издаден от З. к. „Н. п.“ и
авалиран от Н.Т.М. на 24.02.2018 год., в гр.
П., с падеж – 30.09.2018 год., ведно с обезщетение за забава в размера на
законната лихва, считано от 04.10.2018 г. до окончателното плащане, за което
вземане в полза на „Т.г.“ ЕООД е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр
д. № 15794/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив.
Исковете се основават на следните, безспорно установени по делото
факти:
Със запис на заповед, издаден на 24.02.2018 г., в гр. П., издателят З.
к. „Н. п.“ се е задължил безусловно, неотменимо и без протест да заплати на
поемателя „Т.Г.“ ЕООД сумата 30 000 лв. Записът на заповед съдържа още: място
на предявяване – гр. П., падеж на задължението - 30.09.2018 год. и място на
плащане – гр. П.
Записът на заповед е подписан от управителя на З. к. „Н. п.“ – Н.Т.М. и
е авалиран от същия като физическо лице.
По делото е установено също, че след като обещаната по менителничния
ефект сума не е била платена на падежа от издателя, съответно – от авалиста,
поемателят „Т.Г.“ ЕООД се е снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение на основание документ, по реда на чл. 417 ГПК, по ч. гр. д.
15794/2018 г. на Районен съд – Пловдив. Срещу тази заповед е постъпило
възражение в законово установения срок от длъжниците – издател и авалист по
записа на заповед, което е обусловило интереса на ремитента от предявяване на
установителен иск по реда на чл.422 ГПК за установяване на вземането срещу тях.
Срещу предявения иск, ответниците противопоставят възражението за
недействителност на менителничния ефект, поради твърдяното от тях неспазване на
изискуемата от закона форма – чл. 535
във вр. с чл. 537 и чл.486 ТЗ. В тази насока е изразено становище, че
процесният запис на заповед, в нарушение на изисканията на посочените
разпоредби, предвижда два начина на плащане – на определена дата и на предявяване,
което опорочавало предвидената форма и водело до нищожност на ефекта.
Поддържа се и възражението, че предвид съдържащото се в записа на
заповед отбелязване /в рамкиран текст, в горната част на документа/, че „записът
на заповед е предявен за приемане и плащане на 30.09.2018 г. от приносителя Б.
Б. С. – управител на „Т. г.“; издател - ЗК Н. п.; авалист - Н.Т.М.“, документът
не представлявал запис на заповед, защото не обективирал обещание за безусловно
плащане.
Съдът преценява преди всичко като неоснователно поддържаното възражение
за нищожност на менителничния ефект, основаващо се твърдението, че записът на
заповед не съдържал ясно определен начин на плащане.
Записът на заповед
се подчинява на строго формални изисквания по отношение на формата и
реквизитите му - чл. 535, във вр. с чл.
537 и чл. 455, които следва
по несъмнен начин да установят безусловно поетото задължение да се плати
определена сума; лицето,
в чиято тежест е възникнало менителничното задължение; падежът на задължението; място на
плащането; името на лицето, на
което или на заповедта на което трябва да се плати; дата и място на издаването;
подпис на издателя.
В конкретния случай процесният запис на заповед съдържа описания и
изискуем от закона минимум от реквизити, с които ясно и еднозначно е определен и
падежът на задължението – 30.09.2018 г. Наличието на израза „на предявяване“ в
документа, според настоящия състав, в случая не може да обоснове извод за
наличието на два различни падежа, дори само заради обстоятелство, че
предявяването на записа на заповед,
което по своята правна същност
представлява покана за изпълнение на менителничното задължение, формално е отнесено към място, а не към време
на изпълнение.
Освен това, разпоредбата на чл. 486, ал. 2 ТЗ определя лимитативно
изключенията от предвидените в ал. 1 възможности за определяне на падежа,
обуславящи нищожността на менителничния ефект, които са неотносими към
настоящият случай.
Неоснователно е и възражението, че процесната ценна книга не
обективирала обещание за безусловно плащане и в този смисъл не представлявала запис
на заповед.
Действително, за разлика от менителницата, при която е необходимо
предявяването й на платеца и приемането /акцептирането / й от последния, за да
се задължи той като основен длъжник, правилата на приемането не важат при
записа на заповед, доколкото издателят се задължава пряко с издаването му.
Това обаче са вторични различия, свързани с последиците от съответния
менителничен ефект, които по начало произтичат от наличието на основните
различия, отнасящи се до възникване на задължението и неговия адресат, както и до
страните: нареждане за плащане, издател, поемател и платец – при менителницата;
обещание за плащане, издател и поемател – при записа на заповед.
Съдържащото се в рамкирания текст, в горната част на документа
отбелязване, че процесният запис на заповед е предявен на 30.09.2018 г. от
приносителя-ремитент, на издателя и авалиста, за приемане и плащане, не е
достатъчно, за да промени характера на ефекта, тъй като основното съдържание на
ценната книга отговаря на формалните изисквания на записа на заповед по смисъла
на чл. 535 ТЗ. От формална гледна точка, и с оглед начина на възникване на
поетото задължение /обещание за безусловно плащане/, и с оглед неговия адресат
- издателя, и с оглед броя на минимално необходимите страни – издател и
поемател, и с оглед липсата на отбелязвания, разколебаващи безусловния характер
на обещанието, и предвид наличието на останалите минимално изискуеми реквизити,
процесният документ съдържа всички характеристики на запис на заповед. След като в случая записът
на заповед отговаря на
изискванията по
отношение на формата и реквизитите му - чл. 535 във вр. с чл. 537 и с чл. 485, ал.1 ТЗ, установяващи по
несъмнен начин безусловно поетото от
ответниците солидарно задължение да се плати на ищеца сумата 30 000 лева, на определения в ефекта падеж – 30.09.2018 г.,
който към датата на издаване на заповедта за изпълнение на паричното задължение
е настъпил, предявените установителни искове са основателни.
В същия смисъл е постановено и решението на Пловдивския окръжен съд, което означава, че същото е правилно и
следва да се потвърди.
В
съответствие с изложеното, Пловдивският апелативен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 453 от 19.07.2019
г., постановено по т.д. № 15 по описа за 2019 г. на Пловдивския окръжен съд.
Решението е неокончателно и
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл. 280 и сл.
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: