№ 89
гр. Велико Търново, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, II СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря ВАНЯ ИВ. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ Административно
наказателно дело № 20234110200067 по описа за 2023 година
Производство по чл. 72, ал. 4 от ЗМВР.
Образувано е по жалба на *** от с. Дъскот, представляван по пълномощие от адв. С.
Д. от ВТАК, против Заповед за задържане за срок от 24 часа № 1739зз-241 от 30.12.2022 г.,
издадена от полицейски орган при ОДМВР - Велико Търново. Претендира се нейната отмяна
с оплаквания за незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание, чрез своя пълномощник, жалбоподателят поддържа жалбата си.
Административният орган, чрез своя процесуален представител, оспорва жалбата и
моли атакуваната заповед за задържане да бъде потвърдена като правилна и
законосъобразна
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено
следното:
Със Заповед № 1739зз-241 от 30.12.2022 г., от 13:25 часа, издадена от мл. полицейски
инспектор *** при РУ гр. Велико Търново, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, поради
наличието на данни за съпричастност към извършено престъпление по чл. 124, ал. 1 от НК, е
задържан за срок от 24 часа жалбоподателят ***. Същият не е привеждан в помещение за
временно задържане.
1
При задържането си жалбоподателят е подписал декларации, в които е отразил, че е
запознат с правата си и желае адвокатска защита по личен избор и за негова сметка в лицето
на адв. С. Д..
Извършен му е личен обиск, при който не са открити вещи даващи основание да се
направи извод за съпричастност към престъпление, видно от приложения протокол от
30.12.2022 г., от 13:25 часа.
Жалбоподателят е освободен на 30.12.2022 г., в 18:30 часа, като са му върнати и
иззетите при обиска вещи.
Във връзка със задържането е изготвена и Докладна записка от която е видно, че
същото е основано на писмо от ОДМВР – Търговище /приложено към преписката/ за
съпричастност на жалбоподателя към извършено престъпление по чл. 124, ал. 1 от НК. При
задържане на лицето били използвани помощни средства – белезници. Физическа сила не
била използвана.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Същите са
безпротиворечиви, съответни едни на други, като не са налице основания за съмнение в
автентичността или достоверността, на който и да е от приложените документи, като същите
поотделно и в своята съвкупността допринасят за изясняване на обстоятелствата по делото.
С оглед на установеното, се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, изхожда от
процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол по
реда на АПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Правото на свобода и сигурност е регламентирано в чл. 5 § 1 от Конвенцията за
защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС, ратифицирана със закон, приет от
Народното събрание на 31 юли 1992 г. - ДВ, бр. 66 от 1992 г.; в сила за Република България
от 7 септември 1992 г.), непосредствено след правото на живот (чл. 2) и следващите забрани
на изтезанията и нечовешко отношение (чл. 3). След прогласяването на основното право, в
първата разпоредба на Конвенцията се изброяват хипотезите, в които ограничаването на
личната свобода е допустимо. Изброяването е изчерпателно и трябва да се тълкува
ограничително. Само този подход съответства на целта на чл. 5 - да гарантира, че никой
няма да бъде произволно лишен от свобода, на основание, което не е визирано в
Конвенцията. Чл. 5 § 1 изисква на първо място задържането да е "законосъобразно", което
включва условието да бъде спазен редът, предписан от националния закон. Така, чрез
изискването за законосъобразност, Конвенцията препраща по същество към националното
право.
По своята правна същност, мярка "задържане за срок от 24 часа" по чл. 72 - чл. 75 от
ЗМВР представлява принудителна административна мярка - административното
разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата.
2
Предпоставка за 24-часовото задържане е наличието на достатъчно данни, от които
може да се направи обосновано предположението, че задържаното лице е извършило
противоправно деяние. Целта на закона е задържането като превантивна мярка да
предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде
проведено предварително разследване. Ето защо, възможността на органите на МВР да
приложат принудителната административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е дейност,
свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова.
Съгласно нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР полицейските органи могат да задържат
лице за което има данни, че е извършило престъпление. Задържането, като принудителна
административна мярка, се предприема от полицейския орган при условията на оперативна
самостоятелност. От данните по делото е видно, че жалбоподателят е съпричастен към
извършване на конкретно престъпление по смисъла на чл. 124, ал. 1 от НК. Следователно,
към момента на издаване на оспорваната заповед са налице достатъчно данни за извършено
престъпление от негова страна, което е основание за прилагането на ПАМ по смисъла на чл.
72 ЗМВР, като не е необходимо тези данни да са пълни или категорично да уличават лицето
в извършването на престъпление. Заповедта е издадена на основание същата приложена
норма на ЗМВР.
В конкретния случай е изпълнено законовото изискване по чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР,
за посочване в заповедта по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР на основанието за прилагането на
принудителната административна мярка "задържане за срок от 24 часа". В заповедта за
задържане са посочени фактическите и правните основания за издаването й. Лицето е
уведомено за основанията (правни и фактически) за задържането му и са разяснени правата
му, с което е гарантиран принципа за защита от произвол, съгласно чл. 5 § 2 от КЗПЧОС.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя относно нарушаване принципа за
съразмерност при упражняването на правомощията на администрацията.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото
изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-
необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от
АПК прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гл. т. на
съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата
цел. Налагането на принудителната административна мярка "задържане за срок от 24 часа" е
оправдано, тъй като в случая са налице конкретни данни, че задържането е извършено с
оглед на обществения интерес, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност,
надделява над правилото за зачитане на личната свобода. Изведените от практиката на
Европейския съд по правата на човека принципи по прилагането на чл. 5, § 1 от КЗПЧОС,
съотнесени към настоящия случай, водят до извод, че за задържането на жалбоподателя са
налице достатъчно данни, обуславящи реална необходимост в името на обществения
интерес, който е предпочетен над правото на зачитане на личната му свобода.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваната заповед
3
съответства на материалния закон и е обоснована, поради което не са налице основания за
нейната отмяна.
При този изход на делото, основателна се явява претенцията на ответника за
присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лева,
определени от съда по реда на чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във
връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, към които препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК,
вр. чл. 144 АПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ подадената от ***, с ЕГН **********, от с. Дъскот, чрез адв. С. Д. от
ВТАК жалба срещу Заповед за задържане рег. № 1739зз-241 от 30.12.2022, издадена от
полицейски орган – мл. полицейски инспектор при РУ гр. Велико Търново.
Осъжда *** да заплати в полза на ОДМВР Велико Търново направените по делото
разноски за процесуално представителство в размер на 100.00 лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщенията,
пред Великотърновския административен съд.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4