№ 17243
гр. София, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20231110117485 по
описа за 2023 година
РЕШЕНИЕ
24.10.2023 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 17485/2023 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу В. Д. Ц., в която се твърди, че
ответникът бил потребител на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр.
......................., аб. № 254057, като била доставена топлинна енергия, по договор за покупко-
продажба на топлинна енергия при общи условия. Поддържа, че е доставил топлинна
енергия на стойност 257,88 лева за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., но ответника не
я бил заплатил, поради което изпаднал в забава и дължал и обезщетение за забава върху
главница за топлинна енергия в размер на 50,86 лева за периода от 15.09.2020 г. до
07.02.2023 г. Излага съображения, че е предоставил и услугата дялово разпределение,
поради което ответника му дължал сумата от 24,20 лева, представляващи припадаща се част
от цената на услугата дялово разпределение за периода м.01.2020 г. до м.04.2021 г., както и
сумата от 5,23 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
1
05.03.2020 г. до 07.02.2023 г. Сочи, че е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
поради което имал правен интерес от предявените искове. Иска да бъде признато по
отношение на ответника, че дължи претендираните суми, както и присъждането на
деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като се поддържа,
че всички задължения са заплатени, поради което нямало дължими суми към ищеца. Твърди,
че задълженията извън процесния период били погасени по давност, поради което не били
дължими. Прави доказателствени искания за приемане на писмени доказателствени
средства. Иска отхвърляне на предявените искове.
Третото лице-помагач на страната на ищеца е представило писмени доказателствени
средства, като е изразило становище за доказаност и основателност на предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415,
ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на
определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през
релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б
ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или
природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му
с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й…
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
2
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
Между страните не се спори, като и от процесуалното поведение на ответника не
може да се направи извод, че последния оспорва собствеността на процесния имот.
Следователно, при липсата на спор – доколкото единствено се оспорва дължимост на
вземания за процесния период, то и съдът следва да приеме, че ответникът е собственик на
процесния имот. Нещо повече, това обстоятелство се потвърждава и от представените и
подписани от ответника 2 бр. главни отчети (л. 64 и л. 65 в кориците на делото), които
касаят процесния период и имот. В тази насока – за пълнота трябва да се изясни, че само по
себе си наличието на подписани и неоспорени главни отчети съставлява извънсъдебно
признание по смисъла на чл. 175 ГПК. А извънсъдебното признание е едно от най-сигурните
доказателствени средства в гражданският процес, което преценено в съвкупност с
останалите доказателствени средства по делото води до изясняване на действителното
фактическо и правно положение между страните – арг. чл. 175 ГПК и чл. 10 ГПК.
Следователно, съдът намира, че безспорно е установено между страните е налице
облигационно отношение по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи
условия.
Правното действие на сключения договор за продажба между ищеца и ответника
попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно
правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се
прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е
търговска продажба, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление
(топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачите са физически лица. По това
гражданско (облигационно) правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни
задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и
да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати уговорената
продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите –
арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг.
чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Договорът за търговска продажба представлява консенсуален, двустранен и
3
комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към
които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет
на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав,
а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на
стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на
правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни
своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.
Тъй като между ищеца и ответника е установено наличието на валидно облигационно
отношение, то съдът намира, че спорът между страните се концентрира върху
обстоятелството дали е доставена топлинна енергия за процесния период, съответно на
каква стойност.
Приети са заключенията на СТЕ и ССчЕ. От заключението на СТЕ се установява, че
за процесния период е ползвана единствено топлинна енергия за сградна инсталация и БГВ.
Експертът е посочил, че за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. не е извършвано дялово
разпределение, поради наличието на 3 бр. демонтирани/затапени радиатори. Уточнено е, че
топлинната енергия за сградната инсталация е съобразно нормативните изисквания, а БГВ е
отчитана на базата на 1 бр. технически изправен водомер за топла вода. Вещото лице е
посочило, че стойността на потребената топлинна енергия за периода м.05.2019 г. до
м.04.2021 г. е в размер на 257,91 лева.
От заключението на ССчЕ се изяснява, че за процесния период няма извършени
плащания, с който да са погасени претендираните вземания. Изяснено е, че размера на
мораторната лихва за периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. е в размер на 2,11 лева. В о. с.
з. от 02.10.2023 г., вещото лице изрично е посочило, че по делото не са ангажирани
доказателства за заплатени суми за процесния период.
Съдът, като извърши преценка на заключенията на СТЕ и ССчЕ, съобразно
правилото на чл. 202 ГПК намира, че следва да ги кредитира, тъй като са изготвени
обективно, компетентно и добросъвестно. Вещите лица са отговорили изчерпателно на
поставените задачи, както на въпросите поставени от страните в откритите съдебни
заседания, като по делото липсват доказателства, че експертите са заинтересовани от изхода
на правния спор или са недобросъвестни.
Извършеното оспорване от страна на ответника по отношение на ССчЕ, съдът
намира, че е неоснователно. Действително възприемането на заключението на вещото лице
от решаващия съд не е обусловено от оспорването му или не от страните по делото, поради
което отсъствието на направено възражение е правно ирелевантно както за неговата
обективност, така и за значението му за крайния правен резултат по делото – в този смисъл
напр. Решение № 144 от 7.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 806/2009 г., II т. о., ТК; Решение
№ 393 от 1.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4703/2008 г., II г. о., ГК. В случая обаче, съдът
счита, че вещото лице е отговорило на поставените задачи изчерпателно, като е анализирало
установените обстоятелства от експертна гледна точка и е отговорило на задачите, като
отговорите са в унисон с останалите събрани по делото доказателства. Тоест, не можа да се
направи извод, че заключението е непълно или неясно, а още по-малко, че е необосновано,
което би било основание за възникване на основателно съмнение за неговата правилност
(арг. чл. 201 ГПК). Само при наличието на обстоятелства от категорията на посочените,
съдът може да мотивира реално защо не би следвало да се кредитира заключението на
експерта – в случая по ССчЕ.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая дължимата сумата трябва да бъде
определена съобразно СТЕ, доколкото, като е необходимо да се изясни, че при
граматическото, систематично и телеологическо тълкуване на чл. 155 ЗЕ от значение при
претенцията за заплащане на топлинна енергия, релевантен е единствено размерът на реално
4
потребената топлинна енергия. Обстоятелството, че законодателят е предвидил няколко
различни способа за отчитане на топлинната енергия (един от който е и по реална месечна
консумация), не придават някакво значение на прогнозните сметки, доколкото самия закон
предвижда винаги поне една изравнителна сметка, която има за цел да ликвидира
отношенията между страните в облигационното отношение, като отчете реално потребеното
количество топлинна енергия. Въпреки това, съдът следва да отчете и факта на извършеното
плащане, което следва да се вземе предвид.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая дължимата сумата трябва да бъде
определена съобразно СТЕ, доколкото, като е необходимо да се изясни, че при
граматическото, систематично и телеологическо тълкуване на чл. 155 ЗЕ от значение при
претенцията за заплащане на топлинна енергия, релевантен е единствено размерът на реално
потребената топлинна енергия. Обстоятелството, че законодателят е предвидил няколко
различни способа за отчитане на топлинната енергия (един от който е и по реална месечна
консумация), не придават някакво значение на прогнозните сметки, доколкото самия закон
предвижда винаги поне една изравнителна сметка, която има за цел да ликвидира
отношенията между страните в облигационното отношение, като отчете реално потребеното
количество топлинна енергия.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, в това число и с
оглед кредитираната СТЕ, съдът намира, че са установени пълно и главно всички
материални предпоставки на предявения иск, като същият следва да бъде уважен в пълния
предявен размер от 257,88 лева – с оглед спазване на основния принцип на българският
граждански процес – за диспозитивното начало (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК).
Въпреки това, ответниците са направили своевременно надлежно възражение за
погасителна давност, което следва да бъде разгледано.
Настоящото производство е образувано при условията на чл. 422 ГПК, поради което с
оглед уредената фикция в посочената норма, настоящият иск се счита предявен от
15.02.2023 г. – датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
При това положение с оглед приложение на нормите на чл. 115, б. „ж“ ЗЗД и чл. 116, б. „б“
ЗЗД от този момента давността се счита спряна и прекъсната. С оглед направеното
възражение за давност в случая следва да се приложи правилото за изтекла погасителна
давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения на
ОСГТК на ВКС, дадени в Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. , „понятието
„периодично плащане” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви”…”Вземанията на
топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на
доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага
тригодишна давност”. Следователно при съобразяване на момента на подаване на исковата
молба и кратката тригодишна погасителна давност, следва, че всички вземания преди
15.02.2020 г. са погасени по давност. Необходимо е обаче в процесния случай, да се
съобразят различните редакции на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците (Oбн. - ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г., изм. –
ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г.) , според която разпоредба за срока от 13 март
2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат: давностните срокове, с
изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. А
5
съгласно § 13 от ПЗР на ЗЗдр. (ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), сроковете,
спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни
от обнародването на този закон в "Държавен вестник". Тоест, за периода 13.03.2020 г. до
20.05.2020 г. не е текла давност, или казано с други думи при изчисление на сроковете по
реда на чл. 72 ЗЗД, всички вземания преди 22.01.2020 г. са погасени по давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 114 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. В раздел „Заплащане на ТЕ” от ОУ, чл. 33, ал. 1 (одобрени с
Решение на ДКЕВР от 2016 г., приложими за процесния период, като същите са представени
по делото), клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия
по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 ОУ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Тоест, вземанията за периода м.05.2019 г. до м.11.2019 г. (включително) за сумата от 27,97
лева са погасени по давност. Тоест, претенцията следва да бъде уважена за периода
м.12.2019 г. до м.04.2021 г. за сумата от 229,91 лева, като за разликата до пълния предявен
размер искът следва да бъде отхвърлен.
В раздел „Заплащане на ТЕ” от ОУ, чл. 33, ал. 1 (одобрени с Решение на ДКЕВР от
2016 г., приложими за процесния период, като същите са представени по делото), клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2
ОУ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В случая по делото
липсват доказателства, че ответника е изпълнил надлежно и своевременно задълженията си,
като с оглед клаузата от общите условия и предвид нормата на чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД
(въвеждаща принципа dies interpellat pro homine), следва да се направи извод, че ответниците
са изпаднали в забава, поради което дължат и обезщетение за забава в размер на законната
лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Претенцията за мораторна лихва върху главницата за цената на
топлинната енергия е акцесорна, поради което и обусловена от изхода на правния спор по
главния иск, като с оглед правилото на чл. 119 ЗЗД, съответната част от същата се явява
погасена по давност. При това положение при извършено аритметическо пресмятане и
съобразно правилото на чл. 162 ГПК, съдът намира, че искът за мораторната лихва е
основателен за сумата от 45,34 лева, като за разликата до пълния предявен размер от 50,86
лева, искът следва да бъде отхвърлен.
По отношение претенцията за цената на услугата дялово разпределение, съдът
намира, че в случая ангажираните по делото доказателства не водят до наличието на пълно и
главно доказване, че услугата действително е извършена. От една страна – от приложените
от третото лице-помагач писмени доказателствени средства (л. 62-65 в кориците на делото)
се индицира извод, че услугата е извършвана, каквито са твърденията на ищеца и третото
лице-помагач. От друга страна обаче от кредитираното заключение на СТЕ се установява
извод в противна насока, че услугата не е извършвана, както е отбелязал и експерта и е
обяснил мотивирано причините за това. При това положение, предвид неблагоприятните
последици на доказателствената тежест, съдът намира, че следва да приеме недоказания
пълно и главно факт за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1
ГПК, поради което искът следва да бъде отхвърлен изцяло.
Тъй като претенцията за мораторна лихва върху главницата за дяловото
разпределение е акцесорна, то същата се явява обусловена от изхода на спора по
претенцията за главницата върху която е формирана. След като обуславящият иск е
неоснователен, то такъв се явява и обусловения. Нещо повече, искът за мораторна лихва
върху главницата за цената на услугата дялово разпределение е неоснователен, тъй като в
новелата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия е посочено, че редът и начинът на плащане на
услугата „дялово разпределение“ се определя от Продавача, съгласувано с търговците
6
извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите.
При граматическото, систематическото и телеологическото тълкува на клаузата на общите
условия, съобразно правилото на чл. 20 ЗЗД, съдът достига до извод, че следва да са налице
уреден ред и начин за заплащане на услугата, което очевидно касае и въпросът с изпадането
в забава, при неточно изпълнение в темпорален аспект. При това положение, след като
ищецът не е доказал пълно и главно, че такъв ред и начин са предвидени, респ. че именно
при спазването му се дължи обезщетение за забава върху главницата за услугата дялово
разпределение, настоящият съдебен състав намира, че претенцията е неоснователната, тъй
като е недоказана – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
Неоснователни са съображенията на ответника, че не дължал суми, тъй като от
справки се установявало, че нямал подобни задължения, освен това било налице плащане.
Представената по делото справка (л. 45 в кориците на делото) няма счетоводен характер, а
касае кореспонденция между страните, която се опровергава от останалите доказателства по
делото. В същата насока приложените по делото 3 бр. фискални бонове от 19.04.2023 г. (л.
46 в кориците на делото) не установяват наличието на плащане на суми за процесния
период, като по същите изрично е посочено, че са заплатени фактури от 31.03.2023,
30.11.2017 г. и 31.10.2017 г. (извън процесния период), което обстоятелство се потвърждава
както от заключението на ССчЕ, така и от отговорите на вещото лице в о. с. з. от 02.10.2023
г. Следователно по делото не е установено пълно и главно, че е налице плащане, поради
което и с оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен
да приеме недоказания факт за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154,
ал. 1 ГПК.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират деловодни
разноски разполагат и двете страните.
Ищецът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че
действително е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК,
във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, съобразно уважената част от исковете,
следва да му се присъди сумата от 691,85 лева, представляващи деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за заповедното и първоинстанционното производство.
Ответникът е поискал присъждането на деловодни разноски, като с оглед
отхвърлената част от исковете и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника принципно се
дължат деловодни разноски. В случая последният не е доказал, че действително е извършил
такива, а поисканите деловодни разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв.,
съдът намира, че не са дължими, тъй като в договора за правна защита и съдействие не е
посочена в коя от хипотезите посочени в закона е предоставена безплатната правна помощ,
което е от значение за дължимостта и определянето на адвокатско възнаграждение при
оказването на безплатна правна помощ.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. Д. Ц., ЕГН: **********, с
адрес: гр. ....................., че дължи на „ТС“ ЕАД, ЕИК: ......................., със седалище и адрес на
управление: гр. .........................., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1
ГПК, във вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
сумата от 229,91 лева, представляващи цена на доставена топлинна енергия за периода от
7
м.12.2019 г. до м.04.2021 г. по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи
условия за имот, находящ се в гр. ......................., аб. № 254057, ведно със законната лихва от
15.02.2023 г. (датата на подаването на заявлението за издаването на заповед за изпълнение)
до окончателното плащане, както и сумата от 45,34 лева, представляващи мораторна лихва
върху главницата за цената на топлинната енергия за периода от 15.09.2020 г. до 07.02.2023
г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за цената на топлинната енергия за сумата над
229,91 лева до пълния предявен размер от 257,88 лева и за периода м.05.2019 г. до
м.11.2019 г., както и иска за мораторна лихва върху главницата за топлинната енергия за
сумата над 45,34 лева до пълния предявен размер от 50,86 лева, както и иска за цената на
услугата дялово разпределение за сумата от 24,20 лева за периода м.01.2020 г. до м.04.2021
г., както иска за мораторна лихва върху главницата за дяловото разпределение за сумата от
5,23 лева и за периода от 05.03.2020 г. до 07.02.2023 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 21.02.2023 г. по ч. гр. д. № 8107/2023 г. по описа на СРС, II Г.
О., 156-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП В. Д. Ц., ЕГН: ********** да заплати на „ТС“ ЕАД, ЕИК:
......................., сумата от 691,85 лева, представляващи деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за заповедното и първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач „ТС“ ЕООД на
страната на ищеца „ТС“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред Софийският градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8