№ 11331
гр. С., 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20241110153397 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „Т...“ ЕАД, ЕИК: ....,
представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на
управление: гр. С..... спрямо Р. Р. Т., с ЕГН:6**********, с постоянен адрес:
гр.С., п.к.1113, община И... и срещу К. И. А., с ЕГН: **********, с постоянен
адрес: гр. С., п.к.1000, община О... в качеството им на собственици на
апартамент с адрес в гр. С.... с аб. № 4419 при ищеца за това, че дължат на
„Т...“, в условията на разделна отговорност следните суми: сумата от 5858.51
лв. - главница за периода от 5.2021г. до 04.2023г., 806.39 лв. - лихва за периода
15.09.2022г. до 16.05.2024г., за дялово разпределение от 61.84 лв. - главница за
периода от 5.2021г. до 04.2023г. и 13.75 лв. - лихва за периода 16.07.2021г. до
16.05.2024г., ведно със законната лихва върху двете главници от датата на
подаване на заявлението – 31.05.2024г. до окончателното изплащане на
вземането, при следните квоти и за следните суми:
от Р. се претендира сумата от 2929,26 лв. - главница за периода от
5.2021г. до 04.2023г., 403,19 лв. - лихва за периода 15.09.2022г. до 16.05.2024г.,
за дялово разпределение - 30,92 лв. - главница за периода от 5.2021г. до
04.2023г., 6,88 лв. - лихва за периода 16.07.2021г. до 16.05.2024г. ведно със
законната лихва 31.05.2024г. до окончателното плащане и от К. И. А., с ЕГН:
********** отново 2929,25 лв. - главница за периода от 5.2021г. до 04.2023г.,
403,19 лв. - лихва за периода 15.09.2022г. до 16,05.2024г., за дялово
разпределение - 30,92 лв. за главница за периода от 5.2021г. до 04.2023г. и 6,87
лв. - лихва за периода 16.07.2021г. до 16.05.2024г., ведно със законната лихва
върху двете главници от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед по чл.410 от ГПК
от 17.06.2024г. по ч.гр.дело № 32714 /2024 г. по описа на СРС.
Поддържа се, че ответниците са носители на ПС спрямо имот с абонатен
1
№ 4419, находящ се в гр.С., за който е доставяна топлинна енергия през
периода от месец май 2021г. до месец април 2023г., които не са заплатени
изцяло. Излага се още, че сградата - етажна собственост, в която се намира
имотът, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия с фирма „Т....” ЕООД, ЕИК *********, чието
конституиране като трето лице – помагач на ищеца при правен интерес на
основание чл. 219, ал. 1 ГПК се търси. Моли се да бъде постановено решение,
с което да се приеме за установено, че ответниците дължат претендираните
суми. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
В срок за отговор и с определение на съда от 11.12.2024г. са
конституирани като страни в процеса – наследниците на Р. Р. Т., починал на
02.12.2024г. - А. А. Т., ЕГН ********** и синовете му В. Р. Т., ЕГН
********** и Р. Р. Т., ЕГН **********, които са депозирали отговор по чл. 131
от ГПК, с който заявяват, че техният наследодател се е отказал от
наследството на Иванка П.а Жеровник и не са пасивно – материално
легитимирани, като ангажират доказателства. Сочи се, че единствен носител
на права е другият ответник Кристиан. Отделно, оспорват исковете по
основание и размер.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил такъв от ответника Кристиан, с който
исковете се оспорват. Не се оспорва качеството му наследник на Иванка П.а
Жеровник, но се излага, че сумите не са назначени правилно. Оспорва се и
абонатният номер да се отнася за исковия имот.
Третото лице – помагач на ищеца изразява становище за основателност
на предявените искове.
Софийски районен съд като взе предвид разпоредбите на закона,
исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът е сезиран с искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012
г. всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е
определено в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице
– собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в
сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на
топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител
на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
действаща през исковия период, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
2
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение с лица, извън посочените в чл. 153 ЗЕ,
какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно
решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за
битови нужди (чл. 153. ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна
енергия.
С оглед на това собственикът или титуляр на вещно право на ползване на
имот в сграда – етажна собственост, се явява потребител на отдадена от
сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата
топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и
топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо
изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на
Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на
постъпилата в сградата топлинна енергия.
Видно от представените по делото доказателства праводателката на Р. Р.
Т. и К. И. А. – Иванка П.а Жеровник – И.а, е придобила правото на
собственост върху процесния топлоснабден имот въз основа на договор за
продажба срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален
акт № 110, том XIX, дело № 3018/1981 г.
Съгласно удостоверението за наследници на правоприемника по
договора за продажба срещу издръжка и гледане – Иванка Жеровник – И.а,
нейни низходящи са синовете Р. и К., които наследяват по ½ ид.ч. от
наследството на майка си, при каквито квоти наследниците се явяват
задължени и за задълженията по доставка на топлинна енергия до процесния
имот. Р. е направил валиден отказ от наследството на майка си Иванка, видно
от представените по делото доказателства /л. 80 от делото/, поради което
предявените искове спрямо него, респективно спрямо наследниците му,
доколкото същият е починал в хода на производството се явяват
неоснователни на посоченото основание.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
3
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР
/писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на
чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че
ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране
в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия. Дори и да се прекрати топлоподаването към индивидуалните
отоплителни тела в жилището, съгласно изричната норма на чл. 153, ал. 6 от
ЗЕ ответникът остава потребител на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост.
Съобразно становището, възприето в мотивите на ТР №2/2016г. на ОСГК на
ВКС, поради естеството на етажната собственост отказът от топлоснабдяване
на цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр на права
върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли
сградната инсталация за доставка на топлинна енергия. Решението за това се
взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или
титуляри на вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен
собственик, независимо дали е съгласен с него.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
В случая индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е
възложено на третото лице – помагач „Т....“ ЕООД. С оглед на така
действащата нормативна уредба следва да се приеме за установено, че за
ответникът е възникнало задължение по силата на закона и договор при общи
условия да заплаща на ищцовото дружество количеството подадена топлинна
енергия за процесния топлоснабден имот.
Доставката на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната от ищеца цена, се установява от кредитираните заключения на
4
СТЕ и ССчЕ.
От заключението на вещото лице по съдебно - техническата експертиза,
се установява, че дължимите суми за доставена в имота на ответника
топлинна енергия са начислени в съответствие с действащата нормативна
уредба в областта на енергетиката, т. е. спазени са изискванията на
действащите технически правила и норми. Установява се още, че от
отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати технологичните
разходи в абонатната станция. Установява се и обстоятелството, че през
процесния период ФДР е извършвала дялово разпределение на топлинна
енергия в съответствие с действащата нормативна уредба. От заключението на
вещото лице по ССчЕ се установява стойността на доставената топлинна
енергия през исковия период, която възлиза общо на претендираната сума от
ищеца в размер на 2 929,25 лв. за периода м.5.2021г. – м.04.2023г. Установява
се още, че през процесния период измервателният уред е бил в техническо
годно състояние.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответника е
доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на
доставената енергия е измервано коректно. Количеството потребена енергия,
за което се дължи заплащане на цена, се равнява на претендираното от
ищцовото дружество, което обстоятелство се установява и от приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира на основание
чл. 202 ГПК, като пълно и обективно изготвена.
По отношение на иска за установяване дължимост на такса за услугата
дялово разпределение:
По арг. от чл. 139, ал. 2 ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна енергия
се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна
енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139 а ЗЕ. Съгласно чл. 139в ЗЕ, когато топлопреносното
предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда
на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово
разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б (при Общи
условия), в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на
потребителите към топлопреносното предприятие, а след това - от
топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово
разпределение – арг. чл. 139, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Съгласно чл. 22, ал. 2 и чл. 36, ал. 1
и 2 от ОУ, приложими за процесния период, потребителите (клиентите)
заплащат на доставчика както сумите за потребление на ТЕ, така и сумите за
извършване на услугата дялово разпределение от избрания от тях търговец,
като стойността й се формира от: 1 цена за обслужване на партидата на
клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2 цена за отчитане на
един уред за и броя на уредите в имота на клиента и 3 за отчитане на уредите
за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща
допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Редът и начинът
на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата и се обявява по подходящ
5
начин на клиентите. Предвид изложеното, ищецът е активно
материалноправно легитимиран по иска за заплащане на услугата дялово
разпределение. Установява се от приетото заключение по СТЕ, че през
процесния период е извършвано дялово разпределение на топлинна енергия в
съответствие с действащата нормативна уредба.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест в процеса да установи, че
е платил на ищцовото дружество дължимите суми за ползвана топлинна
енергия и такса за извършена услуга дялово разпределение за процесния
период, не е ангажирал доказателства за извършени плащания, поради което
предявените искове се явяват основателни в тяхната цялост.
Относно иска за присъждане на мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия в размер на 403,19 лв. за периода 15.09.2022г. до
16.05.2024г., то потребителят е изпаднал в забава от датата на изтичане на
срока за доброволно плащане или 45 дни след датата на издаване на фактурите
и следва да бъде уважен като това се установява по делото, а и не е спорно.
Неоснователен обаче се явява искът за мораторна лихва в размер на 6,87
лв. за периода 16.07.2021г. до 16.05.2024г. върху стойността на услугата за
дялово разпределение. Липсва предвиден срок за плащане от страна на
потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава
след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, а по делото не са представени
доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция за
сумата от 6,87 лв. се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
Предвид изхода на спора право на разноски имат и двете страни.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът К. А. следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата в размер на 665,71 лв., представляваща разноски
по настоящото и заповедното производство, съобразно уважената част от
исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника К. А. сумата в размер на 0,82 лв., представляваща разноски по
производство съобразно отхвърлената част от исковете и доколкото съдът
намира за основателно възражението на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение предвид фактическата и правна сложност на
делото.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответниците А. А. Т. и В. Р. Т. сумата в размер на 480 лв. за адвокатско
възнаграждение, доколкото съдът намира за основателно възражението за
прекомерност на същото, като съдът взе предвид, че предмета на делото не се
отличава с фактическата и правна сложност на делото, по същото е проведено
едно открито съдебно заседание, като събраните доказателства не са много по
обем.
Мотивиран от горното съдът
6
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Т...“ ЕАД, ЕИК: ....,
представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул. „Я.., че К. И. А., с ЕГН: **********, с постоянен адрес:
гр. С., п.к.1000, община О... дължи на „Т...” ЕАД, следните суми, за които е
издадена заповед по чл.410 от ГПК от 17.06.2024г. по ч.гр.дело № 32714 /2024
г. по описа на СРС, а именно: сумата от 2929,25 лв. - главница за доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода от м.5.2021г. до м.04.2023г., 403,19
лв. - лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2022г. до 16,05.2024г., 30,92 лв. - главница за услугата дялово
разпределение за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г., ведно със законната
лихва върху двете главници от датата на подаване на заявлението – 31.05.2024
г., до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за лихва за забава върху главницата за дялово разпределение в размер на
6,87 лв. - лихва за периода 16.07.2021г. до 16.05.2024г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т...“ ЕАД, ЕИК: ...., представлявано от
изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „Я..,
срещу конституираните наследници на Р. Р. Т., с ЕГН:6**********, починал в
хода на делото - А. А. Т., ЕГН ********** и синовете му В. Р. Т., ЕГН
********** и Р. Р. Т., ЕГН **********, искове за признаване дължимостта на
следните суми, за които е издадена заповед по чл.410 от ГПК от 17.06.2024г.
по ч.гр.дело № 32714 /2024 г. по описа на СРС, а именно: сумата от 2929,25 лв.
- главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от
м.5.2021г. до м.04.2023г., 403,19 лв. - лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода 15.09.2022г. до 16,05.2024г., 30,92 лв. - главница
за услугата дялово разпределение за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г., 6,87
лв. - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
16.07.2021г. до 16.05.2024г., ведно със законната лихва върху двете главници
от датата на подаване на заявлението – 31.05.2024 г., до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА К. И. А., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. С.,
п.к.1000, община О... да заплати на „Т...“ ЕАД, ЕИК: ...., представлявано от
изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление: гр.С....., сумата
в размер на 665,71 лв., представляваща разноски по настоящото и заповедното
производство.
ОСЪЖДА „Т...“ ЕАД, ЕИК: ...., представлявано от изпълнителен
директор, със седалище и адрес на управление: гр.С....., да заплати на К. И. А.,
с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. С., п.к.1000, община О... сумата в
размер на 0,82 лв., представляваща разноски по исковото и заповедното
производство.
ОСЪЖДА „Т...“ ЕАД, ЕИК: ...., представлявано от изпълнителен
директор, със седалище и адрес на управление: гр.С....., да заплати на, сумата
в размер на 480 лв., представляваща разноски по производството.
7
Решението е постановено с участието на лице – помагач на ищеца
дружество „Т....“ ЕООД и може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8