Решение по адм. дело №168/2022 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 29 март 2022 г. (в сила от 29 март 2022 г.)
Съдия: Павлина Христова Господинова
Дело: 20227260700168
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 28 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е №205

29.03.2022г. грасково

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Административен съд Хасково                             в публичното заседание                                                                

на двадесет и пети март                               две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

СЪДИЯ : ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА                                                        

 

Секретар Светла Иванова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията

адм.д.№168 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.84, ал.2 във вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците.

Образувано е по жалба от Н.И.И., гражданка на И., ЛНЧ **********, с посочен по делото съдебен адрес:*** към ДАБ при МС, срещу Решение №УПХ-4/18.02.2022г. на Интервюиращ орган в РПЦ-Харманли при Държавната агенция за бежанците при МС. Твърди се, че решението, с което се отказва предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, е незаконосъобразно поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби. Обжалваният административен акт бил постановен в нарушение на чл.8 и чл.9 от ЗУБ, като органът игнорирал причините, поради които жалбоподателят напуснал страната си по произход. Подробно изложил своята история, но решаващият орган  неправилно приел, че спрямо нея му не били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Същевременно решението не съдържало нито един аргумент дали молбата за закрила била явно неоснователна или не. Интервюиращият орган изложил аргументация, която не съответствала на изложената от жалбоподателката фактическа обстановка и не било анализирано това, което твърдяла, органът се позовал на изходящи от него справки-анализи. Органът не кредитирал изложеното от жалбоподателката, а ако било установено противоречие или неясноти, то същите следвало да се изяснят при допълнителни интервюта. Аргументацията на административния орган не съответствала на изложените опасения за преследване в страната по произход, а липсата на мотиви в тази насока представлявало съществено процесуално нарушение. Нямало посочени фактически основания за правните изводи, не било ясно защо изложеното при интервюто било извън обхвата на ЗУБ. Не била посочила икономически съображения за напускането на страната, а причината била липсата на сигурност и заплахите, които поличавала. Жалбоподателката била в опасност и животът ѝ бил застрашен, можела да бъде убита или пострадала, ако била останала в И.. При връщането в И. върху нея щяло да има посегателства и реален бил риска за живота и личната сигурност на жалбоподателката. Неправилно била приложена и тълкувана нормата на чл.9 от ЗУБ. Касаело се не за насилие, насочено срещу личността, а за заплаха поради ситуация на безогледно насилие. Молителят на субсидиарната закрила – хуманитарен статут, не било необходимо да доказва, че е индивидуално застрашен в страната по произход по причини или фактори, произтичащи от личните му обстоятелства. Поради неправилно приложение на закона административният орган стигнал до погрешен извод и  постановил оспорения акт в нарушение на материалните норми. Иска да бъде отменено обжалваното решение и преписката да бъде върната на административния орган с указания да бъде разгледана в производство по общия ред.

Ответникът Интервюиращ орган при ДАБ РПЦ Харманли, иска жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Окръжна прокуратура Хасково счита жалбата за неоснователна. 

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед №5392 ПАМ-90/11.01.2022г. на Началник Сектор Незаконна миграция при Отдел Миграция СДВР спрямо чужденката Н.И. е предприето краткосрочно настаняване в обособено за тази цел звено за срок от 30 дни. С Решение рег.№УПХ-20318/01.02.22г. е настанена в РПЦ Харманли Н.И.И..

С молба №УПХ-20318/01.02.2022г. по описа на ДАБ при МС жалбоподателката, гражданин на И., е поискала закрила в Република България. Видно от писмо до Директора на СД М ДАНС при задържането си лицето се е представило като Н И., родена на ***г. от Сирия. Приложена е и подписана от жалбоподателката декларация за съгласие и информационен лист за обработване на лични данни от 01.02.2022г., както и покана за провеждане на интервю на 17.02.2022г., регистрационен лист и приложение към регистрационен лист, съставена е дактилоскопна карта, издадена е регистрационна карта на чужденец от 02.02.2022г. На жалбоподателя е връчена информация за задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила и настанени в центрове на ДАБ.

На 17.02.2022г. с кандидата било проведено интервю, за което е съставен представения по делото протокол - жалбоподателката заявила, че няма документи за самоличност, брат ѝ Ю. бил роднина в държава-член на ЕС, Германия, без статут. Напуснала И. на 27.12.2021г. нелегално с Р.Н.Х., с когото се оженили в Турция, преди да дойдат в България. В Турция били 10 дни в Истанбул и влезли в България през зелена граница нелегално с помощ от трафикант. Стигнали София и там били задържани. Напуснала И. по лични и семейни причини, защото там била омъжена, но си имала семейни проблеми. Харесвала друго момче, което било женено. По правилата на тяхната общност това не било правилно. След като семействата им разбрали, то започнали неприятностите – искали да прекратят връзката си, заплашвали да ги убият, затова решили да напуснат И. и да потърсят спокойно място в Европа. В Турция двамата се оженили религиозно. Не била арестувана или осъждана в държавата си и нямала проблеми с властите заради етническа принадлежност или изповядваната религия, не членувала в политическа партия или въоръжена групировка, било оказвано насилие в И. от мъжа ѝ. Напуснала държавата си, защото той я биел и не искала да се върне там.

С Решение №УПХ-4/18.02.2022г. на Интервюиращ орган в РПЦ Харманли на основание чл.70, ал.1 във вр. чл.13, ал.1, т.1 - 2 от ЗУБ е отхвърлена молбата от Н.И.И. за предоставяне на международна закрила, като същото е съобщено на жалбоподателя на 22.02.2022г. и тя била запозната със съдържанието му на език, разбираем за него.

Жалбата срещу решението е подадена чрез органа на 28.02.2022г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя, а жалбата е подадена в определения от закона 7-дневен срок, поради което е допустима като подадена в срока по чл.84, ал.2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна, отправена е до местно компетентния административен съд, и е срещу годен за съдебен контрол административен акт. Не са налице основания по чл.159 от АПК.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган, лице на длъжност младши експерт в Регистрационно приемателен център – Харманли, определен със Заповед №РД05-764/09.12.2020г. на Председателя на ДАБ на основание чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ за интервюиращ орган, обстоятелство, което е не е спорно по делото, както и се установява от представената в преписката заповед – л.20 от делото.

Процесният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като се мотивира с посочване, както на конкретни факти, на които се издава, така и има съответна правна обосновка. Съдът не установява при постановяването на решението да има допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и особено такива, които да водят до нарушение на правото на защита на жалбоподателя. Процесният акт е надлежно съобщен на адресата си на език, който той владее, като всички процесуални действия в особеното производство са извършвани в присъствие на преводач от езика, владян от търсещия закрила чужденец.

Оспореното решение е издадено в ускорена процедура в производството по реда на Глава VI, Раздел II. Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ производството се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. В случая чужденецът е регистриран на 01.02.2022г., а оспореният акт е издаден на 18.02.2022г. при спазване на срока по чл.70, ал.1 от ЗУБ за произнасяне в ускорена процедура съобразно работни дни. В хода на производството пред решаващия орган при РПЦ при ДАБ с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.

В случая административният орган е изискал писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, но по делото няма приложено последващо становище. Липсата на подобно становище не обосновава незаконосъобразност на оспореното решение, доколкото то е постановено по реда на чл.70, ал.1 от ЗУБ - в ускорена процедура в производството по общия ред, а в този случай съгласно разпоредбата на чл.58, ал.9, изр.2 от ЗУБ такова становище не се изисква.

Поради това съдът счита, че не са налице основанията по чл.146, т.1-3 от АПК.

Оспореното решение съдът намира и за съответно на материалния закон.

Причините, които българският законодател установява, като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, се сочат в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и основателността на опасенията, следва да се преценяват с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут конкретни данни, като се отчете произхода на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да се получи от държавата по произход.

В настоящия случай, видно от протокола от проведеното интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, жалбоподателката заявява, че причина за напускане на И. са семейни проблеми и конкретно, че съпругът ѝ я биел и имала връзка с друг мъж, когото обичала. Според съда така изнесените по време на интервюто от чужденеца факти правилно се интерпретират от органа, като такива, които не установяват обстоятелството, че спрямо търсещият закрила на основание на неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група има осъществено преследване, нито че е налице риск от бъдещо такова, поради което и същият основателно да се страхува от това. Нито един от изнесените факти от бежанската история не сочи данни за опасност или реално проявено насилие спрямо търсещият закрила поради причините, които се релевират в закона. Дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване, не са установени, а и от изложеното не може да бъде направен обоснован извод, че за бъдещо време ще бъде подложената на такива. Още повече, че самата жалбоподателка е избрала да напусне страната си, а не е била принудена да го стори. Статутът на лицето следва да се определя не просто от субективните възприятия, но и последното следва да е породено от обективна ситуация, каквато не е била установена от административния орган. Нито пред административния орган, нито в съдебното производство, има твърдения или доказателства, че спрямо Н.И.И. е имало преследване или пък съществува риск от преследване. Така съдът намира, че установените с интервюто факти са правилно интерпретирани, като е обсъдено и доброволното напускането на държавата по произход. При обсъдената от интервюиращият орган представена бежанска история, то може да се направи защитен извод за липса на осъществено преследване по смисъла на чл.8, ал.1 от ЗУБ. Следва да се има предвид и установеното незаконно влизане на територията на Република България без чужденецът да е иска закрила веднага, а това е сторено едва след задържането от полицията. В настоящото производство не се установява причините за напускане да попадат в обсега на изброените в определението за понятието бежанец, нито може да бъде направен извод, че чужденецът се нуждае от закрила. Липсата на каквито и да е конкретни данни за проявено преследване спрямо търсещия закрила или опасността от бъдещо такова са решаващи при крайния извод в обжалваното решение. В този смисъл правилен се явява изводът, който прави ответникът, че оспорващият напуска страната си по произход, мотивиран единствено от съображения, които не са релевантните за настоящото производство, нито сочи, че изпитва основателни опасения от преследване по някоя или някои от причините, посочени в чл.8, ал.1 от ЗУБ. Съдът счита, че след извършената преценка на фактите от бежанската история, обосновано се приема, че причините за напускане на страната по произход не са правно значими по смисъла на ЗУБ. Реално в историята си чужденецът не навежда някакви твърдения за конкретни репресии, предприети спрямо него или близки членове на семейството му, които да се дължат на някоя от причините, посочени в разпоредбата на чл.8, ал.1 от ЗУБ, което и обуславя извода, че решението на ответника да отхвърли молбата като неоснователна е изцяло правилно.

Съдът намира за правилна и обоснована преценката на Интервюиращия орган за неоснователност на молбата и за предоставяне на хуманитарен статут на основанията посочени в чл.9, ал.1, т.1-2 от ЗУБ. Съгласно чл.9, ал.1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3.тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. В разглеждания случай от бежанската история става ясно, че чужденката нито е арестувана, нито е осъждана в държавата си по произход, нито сочи проблеми с властите, полиция и армия или други организации.

Третото обстоятелство, което обосновава извод за предоставяне на хуманитарен статут е това по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ – наличие на тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Съдът приема, че това не е налично по отношение на жалбоподателя. Посочената разпоредба е в синхрон с чл.15, б.”в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004г. (отм. с Директива 95/2011/ЕО) относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци и като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело № C- 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл.15, б.”в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета, Съдът на Общността (приложимо и по отношение на действащата вече Директива 95/2011) постановява, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В настоящия случай, за да отхвърли молбата за този вид закрила, решаващият орган се позовава изцяло на факти, които се съдържат в представените справки от ДАБ. На основание чл.21, т.8 от Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, дирекцията събира, поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети сигурни държави, включваща обща географска, политическа, икономическа и културна информация, информация за правната уредба и за спазването на правата на човека. Така представените справки относно И. са изготвени от компетентен орган, в кръга на правомощията му, представляват официален писмен документ и обвързват съда да приеме за доказани фактите, удостоверени с тях, ако същите не се оборват чрез други надлежни доказателства.

По делото липсват данни ситуацията в И. да сочи на наличие на „вътрешен въоръжен конфликт“ по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, който да е до степен на безогледност и за повсеместност, т.е. да обхваща цялата територия на държавата, както и живота и здравето на всеки цивилен, намиращ се на тази територия. Не се доказва наличие на такъв вътрешен или международен конфликт на цялата или на част от територията на И., който да се обхваща от разширенията, дадени в решението от 17.02.2009г. на Съда на Европейските общности (СЕО) по тълкуването на чл.15, б.„в” от Директива 2004/83 ЕО (отм.). При решаване на искането административният орган правилно е отчел, че няма  информация за безогледно насилие, както и не са установени сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си по произход – И., той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха. При липса на други противопоставими доказателства, които да оборват фактическите изводи на ответника, съдът не може да обоснове извод за основателност на молбата за предоставяне на статут на гражданина на И. по реда на чл.9 от ЗУБ.

Не се установява да са налице и основания, посочени в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ, за да се приеме извод за предоставяне на такъв статут.

Административният орган изпълнява задължението си за задълбочено и всестранно установяване на релевантните за неговата решаваща роля факти, а именно: извършва проверка доколко субективните опасения на жалбоподателя от преследване или реална опасност от тежко посегателство са обективни, обсъжда актуалната обстановка в страната по произход - И., като данните от справките на ДАБ съвпадат с отразеното в решението на интервюиращия орган. Изводът, че по отношение на жалбоподателя не са налице причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл.9 от ЗУБ, са правилни и законосъобразни.

Като краен извод съдът счита, че оспореното решение не страда от порок, налагащ отмяната му по смисъла на чл.146 от АПК и затова следва да се потвърди. Подадената против решението жалба се явява неоснователна.

Мотивиран така, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на Н.И.И., гражданка на И., ЛНЧ **********, с посочен по делото съдебен адрес:*** към ДАБ при МС, срещу Решение №УПХ-4/18.02.2022г. на Интервюиращ орган в РПЦ-Харманли при Държавната агенция за бежанците при МС.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

Съдия: