№ 5519
гр. София, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20211110153861 по описа за 2021 година
Производството е първоинстанционно, по реда на ГПК от 2007г.
Ищецът . е предявил установителни искове против В. СП. Т., при твърдения, че е
общински наемател на топлоснабден имот, находящ се на адрес- : ., аб.№ ., като е ползвал
доставена от дружеството топлинна енергия на стойност 2804,21 лв., представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2017 г. до 31.3.2020 г. , не е
заплатил същата в 45- дневен срок от изготвяне на двете общи фактури, поради което и
дължи мораторна лихва в размер на 341,99 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 9.4.2021 г, а по
силата на чл.36 ОУ, дължи и сумата от 30,1 лв., представляваща цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 1.3.2018 г. до 31.3.202 г. ведно със законна лихва от
22.4.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 5,3 лв. за периода от
1.5.2018 г. до 9.4.2021 г. и. В исковата молба се твърди, че ищецът издава текущи фактури за
клиентския номер, по прогнозни сметки, както и че след изтичане на отоплителния сезон,
ФДР е изготвяла дялово разпределение, въз основа на което са издавани общи фактури,
незаплатени от ответника, поради което и считано от изтичане на 45- дневен срок от
издаването на фактурата, и ответникът е в забава в плащането на вземането за целия
отоплителен сезон. Предявява установителни искове за сочените суми, интересът си от
които извлича от издадена в негова полза заповед по чл.410 ГПК, връчена на длъжника по
реда на чл.47,ал.5 ГПК.
Ответникът , чрез особен представител, оспорва иска, с довод, че вземането е в
погасителна погасителна давност. Оспорва се твърдението за възникнало облигационно
правоотношение, доколкото е наемател на имота, а титуляр следва да се собственикът. Сочи
се, че е налице непоръчана доставка, следва да се приложи ЗЗП, като счита, че ищецът не
доказва реален размер на ползвана енергия.
1
Съгласно разпоредбата на чл.149,ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се
осъществява при сключване на писмени договори при общи условия. Съгласно §1,чл.42 от
ЗЕ / отм., считано от 17.07.2012г., но в сила към началото на исковия период/, потребител
на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Продажбата на топлинна енергия, по цитираните разпоредби, се извършва на основата на
писмени договори при общи условия, но ако изричен писмен договор не е сключен,
доколкото съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, по силата
на законова разпоредба императивно е установено кое лице е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като от значение е единствено притежанието на
вещно право върху имота – право на собственост или вещно право на ползване.
Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за продажба на топлинна енергия до
процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно
право на ползване, при съобразяване на задължителното за съда тълкуване на закона, дадено
с ТР № 2/17.05.2018г. на ВКС по т.д.№ 2/2017г. на ОСГК, че страна в правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е и лице, което не е собственик или титуляр
на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, стига да е подал заявление до
ищеца за откриване на партида или да е сключил с ищеца писмен договор за продажба на ТЕ
за битови нужди. Ответникът е клиент на ищеца, именно въз основа постановките в
посоченото Тълкувателно решение, като лице, което през 2017г. е подал до ищеца заявление
за откриване на партида за имота. С оглед изложените в тълкувателното решение мотиви на
Върховния съд, следва да се приеме, че по силата на заявлението си за откриване на партида
за този имот, ответникът, въпреки че не се доказа /нито се твърди/ да е собственик или
титуляр на вещно право върху имота, е встъпил в правоотношението, възникнало с
наследодателя му – Спас Спасов, настанен с настанителна заповед в общинското жилище.
Възражението на защитата на ответника, че в имота са настанени и други лица, касаят
евентуална претенция на В.Т. по отношение на живущите в жилището, тъй като той е страна
по правоотношението с ищеца, продължило до м.4.2020г., когато договорът за настаняване е
прекратен, видно от представените от ищеца доказателства.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди ( чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите
на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, отпреди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за
продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия
2
потребителите на топлинна енергия за битови нужди. Обстоятелството, че ответникът няма
отоплителни тела, нито водомери в имота, не означава, че не следва да заплаща топлинна
енергия, отдадена от сградна инсталация, тъй като в етажната собственост се ползва ТЕ, а
няма доказателства, че същата е поискала преустановяване на топлоснабдяването.
Поради изложеното, исковете за главница са основателни, като размерът на
претенцията на ищеца се установява от неоспорената от страните и приета от СРС съдебно
– техническа експертиза. За трите отоплителни сезона не е осигурен достъп за отчет, и за
начислени суми за енергия, отдадена от сградна инсталация и за битово горещо
водоснабдяване, на база брой ползватели.
По исковете за обезщетение за забава. Падежът на задължението за главница за ТЕ е
определен в ОУ.
Относно общата фактура от 2017г., приложими са общите условия, одобрени от
КЕВР на 27.6.2016г.
Разпоредбата на чл.33 ОУ, приложими след 2016г., предвижда следното:
Ал.1 Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по
чл.32,ал.1 и 2 в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Ал.2.Клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32,ал.2 и
ал.3 за потребеното количество за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
Ал.4 Продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл.32,ал.2 и 3, ако не са заплатени в срока по ал.2.
Разпоредбата на чл.32 ОУ предвижда:
Ал.1.Месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 НТ, се формира въз основа
на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.
Ал.2.Месечната дължима сума за доставената ТЕ на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се формира въз основа на
определеното за него реално количество ТЕ и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача.
Ал.3. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителна сметка от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия
за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.
Видно от цитираните разпоредби, задължението за ТЕ се съдържа в ежемесечно
издаваната от ищеца фактура, като изискуемостта й –правото на ищеца да иска вземането да
му бъде заплатено - настъпва с изтичане на 45- дневен срок след изтичане на периода, за
който фактурата се отнася. Няма пречка датата на изискуемостта да е предвидена в
3
договора, както е в настоящия случай, тъй като ОУ са приложими към правоотношението,
доколкото ответната страна не твърди и доказва приложението на специални такива.
Поради изложеното, съдът намира, че ОУ в посочената част въвеждат падеж на
задължението, като същият настъпва след издаване на фактура и изтичане на 45 дни от
датата на издаването й.
С оглед изложеното, искът за заплащане на обезщетение за забава върху общите
фактури е основателен, а възражението за нищожност на общите условия - неоснователно.
Неоснователно е и възражението от името на ответната страна за недължимост на
обезщетение за забава, защото фактурите са издадени на името на Даша Иванова. Както се
посочи по – горе, по силата на ОУ, падежът на вземането не е обвързан с издаването на
общата фактура, а с изтичане на периода, за който същата се отнася.
По възражението за давност.
От представените към исковата молба извлечения от счетоводната система на
ищеца, заедно със съобщенията към общи издадени фактури е видно, че текущото
фактуриране на задълженията за абонатния номер е по прогнозна консумация.
Следователно, когато се изготви дяловото разпределение, се изготвя изравнителната сметка
и ако прогнозно определената цена надвишава определената по изравнителна сметка,
разликата се приспада с кредитно известие, а при обратния случай – сумата се добавя към
фактурата, изготвена въз основа дяловото разпределение. Съдът намира, че по отношение
давността за вземанията приложимо правилото на чл. 114, ал. 2 ЗЗД. Страните по
правоотношението, при действията на ОУ от 2016г., са определили срок за изпълнение на
задължението – 45 дни от издаването на общата фактура, поради което и длъжникът изпада
в забава с изтичането на този срок
. Действащата през процесния период нормативна уредба - чл. 155, ал. 1 ЗЕ /изм., ДВ,
бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./, предвижда, че потребителите на
топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по
един от следните начини: 1/ на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2/ на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна
вноска и 3/ по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната
консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество
топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалата през процесния
период Наредба за топлоснабдяването.Анализът на цитираната нормативна уредба води до
извод, че в случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за
заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния
резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Видно от
цитираните правила на ОУ от 2016г., изравнението не влияе на дължимостта на месечните
вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от
страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по
прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество
топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените
4
прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. При всички случаи, обаче, това "изравнително" вземане е самостоятелно и
различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или
прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Т.е., задължението за
заплащане на изравнителната сметка не влияе на дължимостта на месечните вноски.
Изравнителният резултат води до възникване на ново вземане в полза на топлопреносното
предприятие, когато начислените прогнозни месечни вноски са в по-малък размер от
стойността на действително доставеното количество топлинна енергия - в този случай
според чл. 33, ал. 2 от Общите условия клиентите са длъжни да заплатят фактурите, от
изтичане на 45-дневен срок от датата на издаване на фактурата, за фактурите, издадени след
7.2016г., откогато се прилагат новите ОУ. Обстоятелството, че ищецът е издал кредитни
известия за текущите задължения и една обща фактура за реално дължимата стойност, е
неотносимо към теченето на давностния срок, защото противното разбиране би означавало
давността да тече от извършване на извънпроцесуално действие от кредитора, като
същевременно давността е санкция за неговото бездействие. Следва да се посочи, че
настоящият състав, при постановяване на решението си, съобразява постановените по
същия въпрос от въззивна инстанция съдебни решения по този въпрос, с които е отговорено
на въпроса – решение № 2028-12.3.2020г. по в.гр.д.№ 13819-2019г. на Втори Б състав,
решение № 1779-5.3.2020г. по в-гр.д.№ 6296-2019г. на Четвърти Д състав, решение № 1773-
4.3.2020г. по гр.д.№ 5588-2019г. на Четвърти Д състав, Решение № 4724 от 26.06.2019 г. по
в. гр. д. № 15597 / 2018 г. на Възз. III-б. Състав и други, като въз основа на трайната
практика на СГС, изменя собствената си практика по спорния въпрос.
Поради изложеното, погасителната давност за вземанията за топлинна енергия
започва да тече за всяка отделна фактура, от изтичането на 45 – дневен срок от датата на
издаването й, защото от този срок, кредиторът – ищец може да иска изпълнение на
задължението по нея. Относимо към делото, към датата на предявяване на иска в съда /
съгласно правилото на чл.422 ГПК, считано от подаване на заявлението в съда –22.4.2021г.
в погасителна давност са всички вземания с настъпил към 22.4.2018г. падеж. Вземането по
обща фактура от 7.2018г. включва прогнозни фактури за месеци от 5.2017г. до 4.2018г. на
стойност 1077,87 лева, които са сторнирани и е издадена една обща фактура на стойност
1046,94 лева, включваща сума за „връщане“ от изравнение Следователно, за този
отоплителен сезон – м.5.2017г.- м.4.2018г., в давност е вземането по всички прогнозни
фактури, издадени от ищеца за период 5.2017г.-3.2018г. на обща стойност 992,72 лева
главница, а извън погасителна давност е вземането за 54,22 лева, което остава дължимо по
тази обща фактура. Видно от самата обща фактура, в нея се съдържа изявление на ищеца, че
платени са сумата 692,81 лева, остава дължима 354,13 лева, като по извлечение от
счетоводните книги на ищеца, по тази фактура, вписана като дължима е сумата от 346,70
лева, която се претендира в рамките на исковата сума. Ето защо, претенцията следва да се
уважи за сумата от 54,22 лева, въз основа диспозитивното начало.
5
На основание чл.119 ЗЗД, в погасителна давност е и начислената лихва върху
главницата от 74,49 лева, като дължима остава сумата 13,81лева обезщетение за забава от
15.9.2018г. до 9.4.2021г. върху главницата 54,22 лева.
Видно от обща фактура от 7.2019г. , същата включва вземането на ищеца по
прогнозни фактури от 5.2018г-. до 4.2019г. , поради което и в нея не са включени вземания в
погасителна давност. Видно от общата фактура от 7.2020г., в нея се съдържат вземанията на
ищеца от 5.2019г. до 4.2020г, включително, като в нея също не са включени вземания в
погасителна давност.
Относно претенцията за заплащане на дялово разпределение.
Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение,
извършвана от избран от клиента търговец, а съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за
дялово разпределение на продавача – в случая, на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.36
ОУ, цената за услугата включва цена на обсужване на партида, цена на отчитане на уред, а
съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът на заплащане на услугата се определя
от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата, и се обявява по подходящ
начин на клиентите.
По делото е представен договор, по силата на който на ищеца е възложено събиране
на главницата за услугата дялово разпределение, поради което и искът е основателен. Видно
от извлечението от счетоводната система, представено към исковата молба, вземането на
ищеца е за главници по фактури от м.3.2018г. Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена
за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиента търговец, а съгласно
чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за дялово разпределение на продавача – в случая, на ищеца.
Следователно, ищецът доказва основанието да получи таксата за изготвяне на дялово
разпределение, чието събиране му е възложено от ФДР..
Съгласно разпоредбата на чл.36 ОУ, цената за услугата включва цена на обслужване
на партида, цена на отчитане на уред, а съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът
на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата, и се обявява по подходящ начин на клиентите. Предвиденото в ОУ налага извод,
че таксата за извършване на услугата дялово разпределение е такса, дължима на третото
лице – помагач, която такса, по силата на договор между него и ищецът, и по силата на ОУ
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, се събира от продавача. Следователно,
доколкото задължението за заплащането на таксата е различно от задължението по договора
за продажба на топлинна енергия – доколкото фирмата за дялово разпределение е
прехвърлила на ищеца правото да събира таксата за дялово разпределение. Ежегодната цена
за отчетен период, за отчет на уредите, е платима в деня на извършване на годишното
отчитане на показанията. Следователно, доколкото ищецът не твърди и не доказва да му е
прехвърлено вземането с определени привилегии – например, различна от предвидената в
договора изискуемост, то и таксата за дялово разпределение е изискуема в деня на отчета, а
при липса на данни за датата на извършването му – от деня на издаване на фактурата.
Доколкото плащането на вземането за отчет е разсрочено на вноски, с идентичен размер, с
6
едно и също основание, произтичащи от един и същ юридически факт – договор, то и
давността за вземането по тях е тригодишна. По –горе се прие, че същата тече от датата на
издаване на фактурата, която съставлява покана до ответника да заплати сумата. Или към
22.4.2021г когато е предявен искът, в погасителна давност е само вземането за дялово
разпределение по фактурата от 31.3.2018г., за – сумата от 1,14лева, и на основание чл.119
ЗЗД – за сумата 0,32 лева лихва.
По разноските.
Ищецът доказва разноски за заповедното производство в общ размер 113,63 лева, от
които 63,63лева държавна такса и 50 лева възнаграждение за юрисконсулт и за исковото
производство - сумата 1085,54 лева , от които -198,54 лева държавна такса, 100 лева
юрисконсултско възнаграждение, 387 лева за особен представител и 400 лева депозит за
експертно заключение.
Ответникът, съразмерно с основателната част на исковете, дължи на ищеца сумата от
100,47 лева за заповедното производство и от 959,83 лева за исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че В. СП. Т., ЕГН **********, с адрес ., чрез особен
представител адвокат Р.Г., САК, дължи на ., ЕИК ., представляван от ., с адрес ., сумата от
2511,73 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабдения имот, находящ се на адрес: ., аб.№ . , за периода от м.4.2018 г. до 31.3.2020
г., ведно със законна лихва от 22.4.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 267,50 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 9.4.2021 г., сумата от 28,96 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.4.2018 г.
до 31.3.202 г., ведно със законна лихва от 22.4.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва в размер на 4,98 лв. за периода от 1.5.2018 г. до 9.4.2021 г. за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по гр.д.№ 23190/2021г., като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск против него за горницата, до пълните предявени размери на
претенцията, както следва: за горницата над уважения размер от 2511,73 лева до пълния
предявен размер на главницата 2804,21 лева за топлинна енергия за период 1.5.2017г.-
31.3.2018г., мораторна лихва за горницата над уважения размер от 267,50 лева, до пълния
предявен размер от 341,99 лева, за дялово разпределение над уважената сума от 28,96 лева
до пълния предявен размер на претенцията от 30,10 лева и за фактура от 3.2018г. и
обезщетение за забава върху нея над уважения размер 4,98лева до пълния предявен размер
от 5,30лева.
ОСЪЖДА В. СП. Т., ЕГН **********, с адрес ., чрез особен представител адвокат
Р.Г., САК, да заплати на ., ЕИК ., представляван от ., с адрес ., сторените разноски: сумата
100,47 лева по гр.д.№23190/2021г. и сумата 959,83 лева по гр.д.№53861/2021г.
7
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца
„Техем Сървисиз“ ЕООД. .
Решението може да се обжалва от страните в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред СГС.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8