№ 4973
гр. София, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20211110151013 по описа за 2021 година
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.240 ЗЗД, чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1
ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.266, ал.1 ЗЗД, вр.чл.258 ЗЗД.
Производството е образувано по постъпила искова молба от [фирма] срещу М.
С. Л. за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 21483/2021 г. по описа
на СРС.
В исковата молба ищецът твърди, че сключил с ответника договор за заем №
70000000018787MSum/20.08.2019 г., по силата на който предоставил на ответника в
брой сумата от 1500,00 лева, за което договорът служел за разписка. Поддържа, че с
договора ответникът се задължил да върне заемната сума в размер на 1500,00 лева,
ведно с договорена възнаградителна лихва в размер на 325,00 лева, начислена за
периода от 20.09.2019 г. до 20.07.2020 г., на равни месечни погасителни вноски в
размер на 165,90 лева всяка, съгласно погасителен план към договора. Поддържа се
още, че на 28.08.2019 г. между страните бил сключен и договор за имуществено
проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг, съгласно който
ответникът се задължил да заплати на ищеца сумата от 1046,00 лева според
погасителен план, на равни месечни вноски в размер на по 95,10 лева. Съгласно чл.4,
ал.6 от този договор, между страните било уговорено, че в случай че изпълнителят
сключи с възложителя отделно облигационно правоотношение, а именно договор за
заем, изпълнителят може да означи размера на задълженията на възложителя по този
договор, като ги прибави към общата дължимо по договор за заем сума, включително в
1
дължимите отделни вноски, което имало за цел единствено да улесни погасяването на
задълженията по двата договора. Ищецът поддържа, че съгласно погасителния план по
двата гореописани договора, ответникът започнал изпълнение на своето задължение,
като общия размер на платените месечни вноски възлиза на 1827,00 лева. Твърди, че
след 18.09.2020 г. плащанията били преустановени, а общия размер на задължението
по двата договора, което останало незаплатено е в размер на 1044,00 лева. Сочи, че
последната се формирала, като сбор от сумите, както следва: сумата от 610,57 лева,
представляваща главница по договор за заем № 70000000018787MSum/20.08.2019 г.;
сумата от 53,13 лева, представляваща договорена възнаградителна лихва върху
главницата по договора за заем, за периода от 20.09.2019 г. до 20.07.2020 г. и сумата от
380,30 лева, парично задължение по договор за имуществено проучване и изготвяне на
удостоверение за кредитен рейтинг. Ищецът твърди, че ответникът многократно бил
уведомяван за задължението си, като е търсена и възможност за доброволно уреждане
на финансовите взаимоотношения помежду им, но без успех. Сочи, че с оглед
предходното дружеството подало за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК за сумата от общо 2871,00 лева,
като била издадена заповед и изпълнителен лист въз основа на запис на заповед. Тъй
като заповедта била оспорена от длъжника – настоящ ответник, на дружеството са
дадени указания за предявяване на иск, което е сторено в настоящото производство.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено вземането на
ищцовото дружество против ответника в общ размер на 1044,00 лева, която включва:
сумата от 610,57 лева, представляваща остатък от задължение за главница по договор
за заем № 70000000018787MSum/20.08.2019 г.; сумата от 53,13 лева, представляваща
остатък от договорена възнаградителна лихва върху главницата по договора за заем, за
периода от 20.09.2019 г. до 20.07.2020 г. и сумата от 380,30 лева, представляваща
остатък от задължение по договор за имуществено проучване и изготвяне на
удостоверение за кредитен рейтинг, ведно със законната лихва, считана от датата на
подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда до окончателното изплащане.
Претендират се и направените в хода на заповедното и исковото производство
разноски.
В първото по делото открито съдебно заседание съдът е изменил
проектодоклада, като поради неизпълнение указанията за представяне на пълномощно
за надлежно учредена представителна власт на лицето подала писмен отговор, е приел,
че в срока по чл.131 ГПК ответникът не е подал писмен отговор и не е изразил
становище.
С оглед предходното, процесуалния представител на ищцовото дружество е
направил искане за постановяване на неприсъствено решение, което съдът намира за
основателно.
За да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника по делото,
2
следва да са налице предвидените в закона предпоставки.
На първо място, съгласно изискването на чл.238, ал.1 ГПК, ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба. На следващо място, не е изпратил
представител в първото заседание по делото, както и не е направил искане за
разглеждането му в отсъствие на процесуален представител.
Освен предходното, налице е и изискването на чл.239, ал.1, т.1 ГПК - на
ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и
от неявяването му в съдебно заседание /разпореждане № 40301 от 16.12.2021 г. с тези
указания е редовно връчено лично на ответника/.
Съдът намира, че е налице и условието по чл.239, ал.1, т.2 ГПК – предявените
искове са вероятно основателни, предвид представените към исковата молба
доказателства – договор за заем от 20.08.2019 г. и погасителен план към него, договор
за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг, Общи
условия към договорите за продукта Айзаем, Стандартен европейски формуляр да
предоставяне на информация за потребителски кредити.
На основание чл.239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по
същество.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени направените разноски по делото. По делото е приложен списък на
разноските по чл.80 ГПК, от който се установява, че ищецът претендира разноски за
държавна такса в настоящото производство в размер на 58,00 лева и сумата от 360,00
лева – адвокатско възнаграждение. Видно от данните по делото е, че тези разноски
действително са направени, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от общо 418,00 лева.
С оглед задължитените указания в ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело №
4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията,
дадени в т.12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Издадената по
ч.гр.д.№ 21483/2021 г. заповед включва разноски за държавна такса в размер на 57,42
лева и 600,00 лева адвокатско възнаграждение, които суми също следва да бъдат
възложени в тежест на ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.422, ал.1
ГПК, вр. чл.240 ЗЗД, чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.266,
3
ал.1 ЗЗД, вр.чл.258 ЗЗД предявени от [фирма], със седалище и адрес на управление:
[адрес] срещу М. С. Л., ЕГН **********, че ответникът дължи на ищеца сумата от
общо 1044,00 лева, формирана от сумата от 610,57 лева, представляваща остатък от
задължение за главница по договор за заем № 70000000018787MSum/20.08.2019 г.;
сумата от 53,13 лева, представляваща остатък от договорена възнаградителна лихва
върху главницата по договора за заем, за периода от 20.09.2019 г. до 20.07.2020 г. и
сумата от 380,30 лева, представляваща остатък от задължение по договор за
имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда –
15.04.2021 г. до окончателното изплащане.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК, издадена на 29.04.2021 г. по ч.гр.д.№ 21483/2021 г. по описа
на СРС В ЧАСТТА за сумата над 1044,00 лева до размера от 2871,00 лева.
ОСЪЖДА М. С. Л., ЕГН ********** да заплати на [фирма], със седалище и
адрес на управление: [адрес] сумата от общо 418,00 лева, представляваща направени
разноски в исковото производство и сумата от общо 657,42 лева, представляваща
направени разноски в производството по ч.гр.д.№ 21483/2021 г.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.239, ал.4 ГПК.
В частта, в която издадената заповед е частично обезсилена, решението има
характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба през Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4