Решение по дело №926/2023 на Районен съд - Пещера

Номер на акта: 643
Дата: 17 ноември 2023 г.
Съдия: Атанаска Стоянова Павлова-Стоименова
Дело: 20235240100926
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 август 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 643
гр. Пещера, 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Атанаска Ст. П.а-Стоименова
при участието на секретаря Севделина М. Пенчева
като разгледа докладваното от Атанаска Ст. П.а-Стоименова Гражданско
дело № 20235240100926 по описа за 2023 година
Предявени са искове от Х. К. Ч., ЕГН:**********, с с адрес: гр.
Пещера, ***, чрез адвокат П. С. П. – САК, адрес за връчване: на основание чл.
38, ал. 2, т. 1 и т. 2 чрез:единния портал за електронно правосъдие; или ССЕВ
- Система за сигурно електронно връчване до адвокат П. С. П., ЕИК:
*********, срещу Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1324, р-н Люлин, ж.к. Люлин
7, бул./ул. бул."Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от
Галин Тодоров Тодоров и Ангел Василев Маджиров и "Файненшъл
България" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, п.к. 1324, р-н Люлин, ж.к. Люлин 7, бул./ул. бул."Джавахарлал Неру"
№ 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от Петър Благовестов Дамянов, по чл.
26 ЗЗД и чл. 55 ЗЗД.

Твърди ищцата, че на 16.12.2021 г. между нея и ответното дружество
"Изи Асет Мениджмънт" АД е сключен договор за паричен заем № 4344522
от 16.12.2021г., по силата на който е усвоен кредит в размер на 2400 лв. за
срок от 36 месеца. Записаният в договора Годишен процент на разходите
(ГПР) е в размер на 48.42 %, фиксираният годишен лихвен процент е в размер
1
на 40%. Договорената вноска по кредита е в размер на 153.66 лв., а общата
дължима сума от потребителя - 2765.88 лв.
Съгласно чл. 4 от договора заемополучателят следва да обезпечи
задължението си с осигуряване на поне едно от следните обезпечения: две
физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните
изисквания - да представи служебна бележка от работодател за размер на
трудовото възнаграждение, нетния размер на осигурителния му доход да е в
размер над 1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател
или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с "Изи Асет
Мениджмънт" АД, да няма незаплатени осигуровки за последните две години,
да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има
кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не
по-лош от "Редовен"; банкова гаранция с бенефициер - заемодателя, за сумата
по чл. 2, т. 7 от договора, със срок на валидност - тридесет дни след крайния
срок за заплащане на задълженията по договора; или одобрено от заемодателя
дружество - поръчител, което предоставя гаранционни сделки.
Във връзка с посоченото изискване от договора за заем и на датата на
неговото сключване (16.12.2021 г.) на кредитополучателя се предоставя
Договор за предоставяне на гаранция, носещ същия идентификационен
номер, както номерът на договора за заем. Вторият договор се сключва с
"Файненшъл България" ЕООД, като по силата на него кредитополучателят
трябва да заплати на дружеството сумата в размер на 2256.12 лв. (чл. 3, ал. 1
от същия), разсрочена ведно със задълженията по кредита, като разсрочването
и по двата договора е на 18 равни вноски. В погасителния план по договора за
кредит е формирана капитализирана вноска в размер на 279 лв., включваща
възнаграждение за предоставяне на гаранция от 125.34 лв. и вноска по кредит
153.66 лв. В резултат на това, за усвоена главница в размер от 2400 лв. и за
период на ползване от 18 месеца от кредитополучателя се изисква да заплати
5022 лв., от които 2765.88 лв. към кредитора "Изи Асет Мениджмънт" АД и
2256.12 лв. към гаранта "Файненшъл България" ЕООД.
Твърди , че посоченият договор е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК
във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД тъй като противоречи на законоустановените
императивни правила, както и на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Твърди че
договор за паричен заем е недействителен на основание чл. 22 ЗПК поради
2
нарушаване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т, 9 и т. 10 ЗПК във връзка с чл.
19 ЗПК. В договора, кредиторът се е задоволил единствено с посочване като
абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР. Липсва
посочване на останалите компоненти от лихвения процент, записани в чл. 11,
ал. 1, т. 9 от ЗПК. В договора е уговорен лихвен процент в размер на 40 % и
ГПР в размер на 48.42 %. Не става ясно какво представлява разликата между
горните проценти и кои разходи покрива. Отделно от това е предвиденото
възнаграждение за гаранция, което поставя потребителя в положение да не
знае точно в какъв размер е оскъпяването му по кредита, което обуславя и
пороците на договора по чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК. Твърди ищцата и че
посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в
отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска
практика" по смисъла на чл. 68д, ал. 1, и ал.2 т. 1 от ЗЗП, както и по смисъла
на правото на ЕС. В този смисъл е и Решение от 15.03.2012г. по дело С-453/10
на ЕСЕ „търговска практика, състояща се в посочването в договор за кредит
на по-нисък от действителния годишен процент на разходите, трябва да се
окачестви като „заблуждаваща" по смисъла на член 6, параграф 1 от
Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005
година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към
потребители на вътрешния пазар и за изменение на Директива 84/450/ЕИО на
Съвета.
Излага още в исковата си молба и че договорът за паричен заем е
нищожен и на друго основание, а именно тъй като клаузата за заплащане на
договорна лихва накърнява „добрите нрави“. В настоящия случай в договора
е предвидена лихва в размер на 40 % годишно, който размер надхвърля
повече от три пъти законната, което представлява нарушение на добрите
нрави, като критерии за норми на поведение, установени в
обществото.Клаузата на чл. 4 от Договора е нищожна и самостоятелно
основание, а именно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, като заобикаляща изискванията на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Твърди че едноличен собственик на капитала на
"Файненшъл България" ЕООД (дружеството поръчител) е "Изи Асет
Мениджмънт" АД (дружеството кредитор). Клаузата на чл. 4 от процесния
договор за кредит е неравноправна и нарушава изискванията на чл. 143, ал. 2,
т. 5 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и чл. 147, ал. 1 от ЗЗП Сама
по себе си, така уредена, клаузата на чл. 4 от договора противоречи на
3
добрите нрави и добрите търговски практики като илюстрира директно
уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Предвид на
изложеното счита, че процесният договор е недействителен на основание чл.
11, ал. 1, т. 9, и т. 10 ЗПК вр. чл. 22 от ЗПК, чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, както и чл.
146, ал. 1 от ЗЗП. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не е спазено изискването за
съдържането в договора на дори на един от посочените елементи, какъвто е
размерът на годишния процент на разходите съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
целият договор за потребителски кредит е недействителен.
Счита, че сключеният договор за предоставяне на гаранция е нищожен
на основание чл. 26 от ЗЗД и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.твърди че е нищожен на
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, тъй като не са спазени изискванията на чл. 11, чл.
19, ал. 4 от ЗПК във връзка с чл. 22 от ЗПК, както и на основание чл. 68е, чл.
143, ал. 1 и чл. 147 от ЗЗП. Договорът противоречи на добрите нрави съгласно
чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Договорът за предоставяне на гаранция е нищожен и на
основание чл. 26, ал. 1,предл. 1 и предл. 2 ЗЗД, като нарушаващ и заобикалящ
изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Сключването на договор за предоставяне на гаранция срещу
възнаграждение със свързано с кредитодателя лице е способ за заобикаляне
на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Договорът за
предоставяне на гаранция е нищожен и на основание чл. 26, ал.2,предл. 4 от
ЗДД поради липса на основание /кауза/. Предвид, че договорът за
предоставяне на гаранция е каузален и акцесорен договор, с основание
гарантиране на изпълнението на длъжника към кредитора, същият е нищожен
поради липсата на основание /кауза/ по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 4 от
ЗЗД предвид акцесорния му характер. Клаузите на договора за предоставяне
на гаранция нарушават изискванията на чл. 143, ал. 2, т. 19 от Закона за
защита на потребителите (ЗЗП) и чл. 147, ал. 1 от ЗЗП. Съгласно чл. 23
от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. Счита че има правен интерес в
тази връзка да предяви осъдителен иск срещу ответното дружество "Изи
Асет Мениджмънт" АД на основание чл. 23 ЗПК, във връзка с чл. 22 ЗПК, във
връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за сумата от 50 лв., като частичен иск от
4
365.88 лв., представляваща разликата между заплатената по кредита сума и
главницата по кредита. Счита и че съгласно чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД,
който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или
отпаднало основание, е длъжен да го върне. В тази връзка е налице правен
интерес от предявяване на настоящия осъдителен иск срещу ответното
дружество "Файненшъл България" ЕООД на основание чл. 26 от ЗЗД и чл.
146, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за сумата от 50 лв.
като частичен иск от 2256,12 лв., представляващи заплатени суми по
нищожен договор за предоставяне на гаранция.
Формулира петитум : 1. Да бъде прогласена нищожността на
Договор за паричен заем № 4344522 от 16.12.2021 г., сключен с "Изи Асет
Мениджмънт" АД, като противоречащ на императивните изисквания на
Закона за потребителския кредит, Закона за задълженията и договорите и
Закона за защита на потребителите.; 2. Да бъде прогласена нищожността на
Договора за предоставяне на гаранция № 4344522 от 16.12.2021г., сключен с
"Файненшъл България" ЕООД, като противоречащ на императивните
изисквания на Закона за потребителския кредит, Закона за задълженията и
договорите и Закона за защита на потребителите, както и като заобикалящ
изискванията на чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК и нарушаващ добрите нрави.; 3.
Да се осъди на основание чл. 23 ЗПК, във връзка с чл. 22 ЗПК, чл. 26, ал. 1 от
ЗЗД и чл. 146 от ЗЗП във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ответника
"Изи Асет Мениджмънт" АД. ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1324, р-н Люлин, ж.к. Люлин 7, бул./ул.
бул."Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап. 40-46 да заплати на Х. К. Ч., ЕГН:
********** сума в размер на 50 лв. като частичен иск от сумата в размер на
365.88 лв., представляваща недължимо платени суми във връзка с договор за
потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на депозиране на настоящата искова молба до датата на окончателно й
заплащане.; 4. Да се осъди на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД
ответника "Файненшъл България" ЕООД. ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, п.к. 1324, р-н Люлин, ж.к. Люлин 7, бул./ул.
бул."Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап. 40-46 да заплати на Х. К. Ч. ЕГН:
********** сума в размер на 50 лв. като частичен иск от 2256.12 лв.,
представляваща недължимо платени суми във връзка с договор за
предоставяне на гаранция, ведно със законната лихва върху нея, считано от
5
датата на депозиране на настоящата искова молба до датата на окончателно й
заплащане.
Ангажира доказателства и претендира разноски.

В срока за отговор е постъпил такъв от двамата ответници „Изи Асет
Мениджмънт" АД, ЕИК: *********, и "Файненшъл България" ЕООД. ЕИК:
*********.Твърдят че между страните не е спорно обстоятелствата по
сключване на Договор за паричен заем и договор за предоставяне на
гаранция. Излагат отделно съображения по същество за валидността и
действителността на оспорените клаузи респективно в договора за паричен
заем и в договора за предоставяне на гаранция и недължимостта на
претенцията на ищцата.Твърдят че договора за паричен заем и в договора за
предоставяне на гаранция са сключени от разстояние по инициатива на
ищцата. Твърдят, че клаузата за предоставяне на гаранция не е нищожна ,
като се сочи практика в този смисъл, че задължението за гаранция не е разход
по кредита, поради което не следва да се включва в ГПР. Излагат твърдения
че не е нарушена разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т.10 от ЗПК, че не е
недействителна поради заобикаляне на закона, включително поради
надхвърлянето на нейните функции, присъщи на всяка неустойка, както и
поради накърняване на добрите нрави.
Молят исковете да бъдат отхвърлени и правят доказателствени искания.
Претендира разноски.
Релевират възражение за прекомерност на претендираното
адвокатското възнаграждение от насрещната страна.

В съдебно заседание е допуснато изменение на осъдителните искове
чрез тяхното увеличаване , а именно - ответника "Изи Асет Мениджмънт"
АД, ЕИК: *********, да бъде осъден на основание чл. 55 ал. 1 от ЗЗД да
заплати на Х. К. Ч., сума в размер на 365.88 лв., представляваща недължимо
платени суми във връзка с договор за паричен заем , ведно със законната
лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба
до датата на окончателно й заплащане. ;да бъде осъден на основание чл. 55,
ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ответника "Файненшъл България" ЕООД. ЕИК:
*********, да заплати на Х. К. Ч. сума в размер 2256,12 лв., представляваща
недължимо платени суми във връзка с договор за предоставяне на гаранция,
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на
настоящата искова молба до датата на окончателно й заплащане.
Съдът е сезиран с искова молба с четири обективно съединени иска –
два установителни иска с правно основание по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр.с чл. 22
ЗПК и два осъдителни иска по чл. 55 ал. 1 пр. 1 ЗЗД.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
6
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа следното:
С проекта си за доклад е обявил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че между ищеца Х. К. Ч. и ответниците „Изи Асет Мениджмънт"
АД, ЕИК: *********, и "Файненшъл България" ЕООД има сключен Договор
за паричен заем № 4344522/16.12.2021 и договор за предоставяне на
гаранция № 4344522/16.12.2021, както и че на ищцата е предоставена и
усвоена заемната сума в размер на 2 400 лева . Сключването на посочените
договори се установява и от приетите като писмени доказателства по делото
Договор за паричен заем №4344522/16.12.2021 г. и Договор за предоставяне
на гаранция № 4344522/16.12.2021 г.
От представения Договор за паричен заем № 4344522/16.12.2021 се
установява, че между страните е сключен договор за паричен заем, по силата
на който ответникът „Изи Асет Мениджмънт" АД е предоставил на ищеца
сумата от 2400,00 лв. срещу насрещното задължение на ищеца - заемател, да
върне сумата на 18 погасителни двуседмични вноски - всяка в размер на
153,66 лв. , годишен лихвен процент (ГЛП) от 45,00 % и ГПР от 48,42 %.
Общата дължима сума по кредита е 2765,88 лв. Крайният срок за погасяване
на заема е 26.08.2022 г.
В чл. 4 от Договора за паричен заем е уговорено задължение в срок до
три дни, считано от датата на сключване на договора, заемателят да
предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1) две физически
лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания - да
представи служебна бележка от работодател за размер на трудовото
възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над
1000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или
поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет
Мениджмънт" АД, да няма незаплатени осигуровки за последните две години,
да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има
кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не
по-лош от „Редовен"; 2) банкова гаранция с бенефициер - заемодателя, за
сумата по чл. 2, т. 7 от договора, със срок на валидност - 30 дни след крайния
срок за заплащане на задълженията по договора; 3) одобрено от заемодателя
дружество - гарант, което предоставя гаранционни сделки.
Видно от чл. 1 от Договор за предоставяне на гаранция № №
4344522/16.12.2021 г., сключен между „Файненшъл България" ЕООД и ищеца
Х. К. Ч., ответникът „Файненшъл България" ЕООД поел задължение да
издаде гаранция за плащане в полза на „Изи Асет Мениджмънт" АД с цел
гарантиране изпълнение на задълженията по Договор за паричен заем №
4344522/16.12.2021 г., сключен между Х. К. Ч. и „Изи Асет Мениджмънт" АД.
Съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне на гаранция за поемане на
задължението за издаване на гаранция за плащане в полза на „Изи Асет
Мениджмънт" АД потребителят дължи възнаграждение в размер на
2256,12лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 125,34
лв., които са дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по
Договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт" АД.
7
Последното дружество било овластено да приеме вместо гаранта изпълнение
на задължението на потребителя за плащане на възнаграждението по
Договора за предоставяне на гаранция.
От заключението на приета съдебно-икономическа експертиза,
неоспорена от страните по делото, която съдът кредитира като обективна и
компетентно изготвена от вещото лице, се установява, че в стойността на ГПР
– 48,42 % е включена само договорната лихва. Ищцата е заплатила цялата
дължима сума за главница в размер на 2400,00 лева, за договорна лихва в
размер на 342,13 лева и неплатена договорна лихва в размер на 23,75лв. по
договора за, както и цялото възнаграждение по договора за предоставяне на
гаранция в размер на 2256,12 лева.Платените суми по Договора за
предоставяне на гаранция в размер на 2256,12 лева не са включени в ГПР.
Ако възнаграждението в размер на 2256,12 лева. по Договора за предоставяне
на гаранция бъде включено в общите разходи по кредита, то размерът на ГПР
би бил равен на 807,40 %.
Експертизата е приета в о.с.з. като неоспорена от страните по делото.

При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:
Безспорно е по делото, че между ищцата и ответника „Изи Асет
Мениджмънт" АД е сключен Договор за паричен заем № 4344522/16.12.2021
г., по силата на който „Изи Асет Мениджмънт" АД е предоставило на Х. К. Ч.
сумата от 2400,00 лв., която е изцяло усвоена от ищеца. срещу насрещното
задължение на ищеца - заемател, да върне сумата на 18 погасителни
двуседмични вноски - всяка в размер на 153,66 лв. , годишен лихвен процент
(ГЛП) от 45,00 % и ГПР от 48,42 %. Общата дължима сума по кредита е
2765,88 лв. Крайният срок за погасяване на заема е 26.08.2022 г. Било е
уговорено предоставянето на едно от следните три обезпечения: две
физически лица - поръчители, банкова гаранция с бенефициер - заемодателя
или одобрено от заемодателя дружество - гарант, което предоставя
гаранционни сделки.
Съгласно чл. 3 ал. 2 от ЗКИ ответникът „Изи Асет Мениджмънт" АД е
финансова институция, поради което може да отпуска заеми със средства,
които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Дружеството предоставя кредити, което го определя
като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Ищцата е физическо лице,
което при сключване на договора е действало именно като такова.
Сключеният между страните Договор за паричен заем по своята правна
характеристика и съдържание е такъв за потребителски кредит по смисъла на
чл. 9, ал. 1 от ЗПК и за неговата валидност и последици важат изискванията
на специалния закон - Закона за потребителския кредит.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1,
т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Посочените
разпоредби уреждат императивни законови изисквания към формата и
съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на
потребителите.
Императивна норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК предвижда, че
договорът за кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по
8
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. Целта на разпоредбата на чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално
ясна информация за разходите във връзка с кредита, за да може да направи
информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.Според чл.
19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.
Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може
да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България.
В ГПР следва да са включени всички разходи, които ще извърши
потребителя и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. По
силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя " са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариалните такси.
В Договора за паричен заем 4344522/16.12.2021 г., е посочен процент на
ГПР от 48,42 %.Този размер на ГПР обаче не отразява действителният такъв,
тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно -
възнаграждението на гаранта по Договора за предоставяне на гаранция,
сключен от потребителя с „Файненшъл България" ЕООД. Възнаграждението в
полза на гаранта е разход, свързан с предмета на Договора за паричен заем,
доколкото касае обезпечение на вземанията по договора и следва да се
включва в общите разходи по заема по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Въпреки че всеки един от процесните договори - този за паричен заем и
този за предоставяне на гаранция, формално представляват самостоятелни
договори, двата договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази
обвързаност се установява от уговорката за необходимост от предоставяне на
обезпечение чрез сключване на договор за гаранция от заемателя с одобрено о
т заемодателя юридическо лице - гарант, сключването на договора за
гаранция в деня, в който е сключен самият договор за заем, както и с
изричната уговорка за изплащане на възнаграждението за предоставяне на
гаранция, ведно с основното задължение по заема.
Видно и от справка в Търговския регистър се установява, че „Изи Асет
Мениджмънт" АД е едноличен собственик на капитала на „Файненшъл
България" ЕООД, т.е. налице е хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1,
9
т. 5 ДР на ТЗ . А съгласно чл. 3, ал. 3 от Договора за предоставяне на
гаранция, „Изи Асет Мениджмънт" АД е овластено да приема вместо гаранта
възнаграждението по Договора за предоставяне на гаранция. Безспорно е в
случая , че разходът за възнаграждение в полза на гаранта е известен на
заемодателя към момента на сключване договора за паричен заем.
Уговореното възнаграждение по Договора за предоставяне на гаранция
всъщност представлява скрита възнаградителна лихва за предоставения заем
по Договора за паричен заем. По този начин се постига скрито увеличаване на
възнаграждението на търговеца, предоставил заем на потребителя, което е
забранено от разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и води до заобикаляне на
императивните разпоредби на ЗПК за максималния размер на дължимите от
кредитополучателите разходи по кредита.
Освен това потребителят няма право на избор, доколкото, че за да бъде
потребителят одобрен за отпускане на заема, следва да сключи още и Договор
за предоставяне на гаранция с конкретно посочено от кредитора юридическо
лице гарант. Договорът за предоставяне гаранция има за цел да обезщети
кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на
длъжника, което противоречи на чл. 16 от ЗПК изискване към доставчика на
финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да
предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените
гаранции.
По делото безспорно се установи и от приетата съдебно-икономическа
експертиза, че плащането на възнаграждението за гаранция не е отразено
като разход при формирането на оповестения ГПР - 48,42% по Договора за
паричен заем. Ако същото бъде включено в общите разходи по кредита, то
размерът на ГПР би бил равен на 807 .40 % Възнаграждението на гаранта се
явява разход по заема и е следвало да бъде включено в ГПР, доколкото
сключеният Договор за предоставяне на гаранция и разходите по него са
пряко свързани с Договора за паричен заем. Посочването на по-нисък от
действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се
определи като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на
член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Тя подвежда потребителя
относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му позволява да
прецени реалните икономически последици от сключването на договора.
Посочването на стойност на ГПР по- малка от действителната, която
превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, представлява неизпълнение
на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. По този начин потребителят е
бил въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която
следва да плати по Договора за паричен заем и реалните разходи по заема.
Като не е оповестил действителен ГПР в Договора за паричен заем
заемодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от
уговорената сделка. Умишленото невключване на възнаграждението на
гаранта в ГПР по Договора за паричен заем обуславя санкцията по чл. 22 вр.
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, а именно недействителност на целия Договор за
паричен заем.
Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
От извършената по делото съдебно-икономическа експертиза се
установява, че по Договора за паричен заем ищецът е заплатил за главница в
10
размер на 2400,00 лева, за договорна лихва в размер на 342,13 лева и
неплатена договорна лихва в размер на 23,75лв. по договора за паричен
заем , както и цялото възнаграждение по договора за предоставяне на
гаранция в размер на 2256,12 лева.. С оглед установената недействителността
на Договора за паричен заем сумата в размер на 342,13 лв. - възнаградителна
лихва се явява заплатена от ищцата без наличие на валидно правно основание
за това, поради което предявеният от Х. Ч. против „Изи Асет Мениджмънт"
АД осъдителен иск следва да бъде уважен в размер на 342,13 лева като
претендирания размер от 365,88лв. следва да се отхвърли като неоснователен,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда –
30.08.2023г.
Последиците от недействителността на Договора за паричен заем
рефлектират върху Договора за предоставяне на гаранция, поради естеството
на правоотношенията. Договорът за предоставяне на гаранция е нищожен,
тъй като се явява лишен от основание, предвид недействителността на
Договора за паричен заем, който той обезпечава и във връзка, с който е
възникнало правоотношението по предоставянето на гаранция. Видно от
извършената по делото съдебно-икономическа експертиза ищецът е платил
възнаграждение на гаранта по Договора за предоставяне на гаранция в размер
на 2256,12 лв.
Тъй като Договора за предоставяне на гаранция е нищожен , ищецът
има правен интерес да получи това, което е платил при начална липса на
основание , а именно в размер на 2256,12 лв., представляващо платено при
начална липса на основание, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда - 30.08.2023 г., до окончателното изплащане на
вземането.
Предвид на изложеното предявените искове се явяват доказани и
основателни.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът „Изи Асет Мениджмънт"
АД следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 160,63 лв. -
разноски за държавна такса за предявените и уважени искове и 75,00 лева за
експертиза, а ответникът „Файненшъл България" ЕООД - да заплати на ищеца
сумата в размер на 180,49 лв. - разноски за държавна такса за предявените
искове и 75,00 лева за експертиза .
В производството по делото ищецът е представляван, на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА), от адв. П. П. от САК -, видно от
представения договор за правна защита и съдействие (л. 8-9). Ето защо в
полза на упълномощения процесуален представител на ищеца П. П. от САК
следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 976,59 лв. на основание
чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 7, ал. 2, от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за осъществено
процесуално представителство по предявения срещу „Изи Асет Мениджмънт"
АД искове. В полза на адв.П. П. от САК следва да бъде присъдено и
възнаграждение в размер на 1051,22лв. на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във
вр. с чл. 7, ал. 2, от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за осъществено процесуално представителство
по предявения срещу „Файненшъл България" ЕООД искове.
11
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за паричен заем №
4344522/16.12.2021 сключен между Х. К. Ч., ЕГН:**********, и „ Изи Асет
Мениджмънт" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, офис 40-46 , на основание
чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.22, във вр.с чл.11, ал.1 т.10 от ЗПК.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру" № 28 ет. 2, офис
40-46, да заплати на Х. К. Ч., ЕГН:**********, с с адрес: гр. Пещера, ***, на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, сумата в размер на 342,13 лв. (триста
четиридесет и два лева и тринадесет стотинки), представляваща недължимо
платена сума по недействителен Договор за паричен заем №
4344522/16.12.2021 г., ведно със законната лихва върху посочената сума,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 30.08.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, като отхвърля иска до претендирания
размер от 365,88 лева.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за предоставяне на гаранция
№ 4344522/16.12.2021 сключен между Х. К. Ч., ЕГН:**********, с адрес: гр.
Пещера, *** и „Файненшъл България" ЕООД, ЕИК *********.
ОСЪЖДА „Файненшъл България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, офис
40-46, да заплати на Х. К. Ч., ЕГН:**********, с с адрес: гр. Пещера, ***, на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, сумата в размер на 2256,12 лева (две
хиляди двеста петдесет и шест лева и дванадесет стотинки), представляваща
недължимо платена сума по недействителен Договор за предоставяне на
гаранция № 4344522/16.12.2021 г., ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -
30.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, офис
40-46, да заплати на Х. К. Ч., ЕГН:**********, с с адрес: гр. Пещера, *** на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в размер на 160,63лв. - разноски за
държавна такса по делото и 75,00 лева – разноски за експертиза .
ОСЪЖДА „Файненшъл България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, офис
40-46, да заплати на Х. К. Ч., ЕГН:**********, с с адрес: гр. Пещера, ***на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в размер на 180,49 лв. - разноски за
държавна такса по делото и 75,00 лева – разноски за експертиза .
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК *********, със седалище
12
и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру" № 28, „Силвър
Център", ет. 2, офис 40-46, да заплати на адв.П. П. от САК на основание чл.
38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 7, ал. 2, от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, сумата в размер на
976,59 лв. - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по
делото.
ОСЪЖДА „Файненшъл България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру" № 28, „Силвър
Център", ет. 2, офис 40-46, да заплати на адв.П. П. от САК на основание чл.
38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 7, ал. 2, от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, сумата в размер на
1051,22 лв. - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по
делото.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -
Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Банкова сметка, по която могат да бъдат платени присъдените суми ,
съгласно чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК: BG 47 RZBB 9155 1014 2430 60 , банка
ОББ АД, титуляр- адв. П. С. П..
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
13