РЕШЕНИЕ
№ 2894
гр. Бургас, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Детелина К. Димова
при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Детелина К. Димова Гражданско дело №
20222120101269 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 238 и сл. ГПК за постановяване на
неприсъствено решение.
Образувано е по искова молба на В. И. В., ЕГН **********, с адрес гр. Б, ***,
чрез адв. П. К., със съдебен адрес гр. Б. ,***, против ЗКПУ “Нов Живот”, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. “Лозово”, ул. “Ястребино” № 1,
представлявано от С.П.Г., с която се моли съда да осъди ответната кооперация да заплати на
ищеца сумата от 2837.15 лева, представляваща обезщетение за 45 дни неизползван платен
годишен отпуск, както и мораторна лихва в размер на 813.38 лева, от която 269.55 лв.
дължимо обезщетение за забава за периода от 06.04.2019г. до 12.03.2020г. и сумата от 543.83
лв. - обезщетение за забава за периода от 09.04.2020г. до 27.02.2022г., а така също и
направените по делото разноски.
В исковата молба се излагат твърдения, че ищецът е заемал длъжността *** на
ответната кооперация, съгласно трудов договор № 74 от 22.04.2015г., след като е бил избран
от Общото събрание на кооперацията на 04.04.2015г. Сочи, че със Заповед № 53 от
05.04.2019г. трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 от
КТ, считано от 05.04.2019г., като към този момент е имал неизползван платен годишен
отпуск от 45 дни, поради което му се дължало на основание чл.224 от КТ обезщетение в
размер на 3837.15 лв. Излага, че към датата на прекратяване на трудовия договор е имал и
неплатено трудово възнаграждение за месец март 2019г. в размер на 1365.72 лв. Твърди, че
на 26.02.2021г. е изпратил до ответника нотариална покана, регистрирана под Акт № 161,
том I, рег. № 2421/01.03.2021г. на Нотариус В.Д. с № ***, и район на действие БРС, която
1
била връчена на ответника на 08.03.2021г. и с която същият бил поканен да заплати
горепосочените суми. След получаване на поканата, ответникът заплатил сума в размер на
1362.72 лв. по банкова сметка, а впоследствие и сумата от 1000 лв. В резултат на това,
ответникът продължавал да му дължи сумата от 2837.15 лв. Счита, че съгласно
ЗМДВИПОРНСПП за времето от 13.03.2020г. до 09.04.2020г. лихва за забава не се дължи
върху това вземане, поради което претендира такава за периода от 06.04.2019г. до
12.03.2020г. и от 09.04.2020г. до датата на подаване на исковата молба.
Към исковата молба са представени писмени доказателства: трудов договор №
74/22.04.2015г., заповед № 53/05.04.2019г. за прекратяване на трудовото правоотношение,
нотариална покана рег. № 2421 от 01.03.2021 и справки относно дължимата върху
главницата мораторна лихва. Моли ответникът да бъде задължен на основание чл.190 от
ГПК да представи по делото личното му трудово досие за установяване на трудовото
правоотношение между страните, правата и задълженията на страните по него, начислените
и неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения на ищеца. Претендират се разноски.
В съдебно заседание, проведено на 15.09.2022 г., процесуалният представител на
ищеца заявява, че в хода на производството ответникът е заплатил главницата в размер на
2837.15 лева, а мораторната лихва в размер на 813.38 лева, е останала дължима, поради
което настоява за нейното присъждане, ведно с разноските по делото. С оглед
процесуалното поведение на ответника, осъществяващо предпоставките на чл. 238, ал. 1
ГПК, прави искане за постановяване на неприсъствено решение.
Препис от исковата молба и отговора е връчен на ответника по реда на чл.50, ал.2
ГПК, като в срока по чл.131 ГПК същият не е депозирал писмен отговор. В съдебно
заседание ответникът не се явява и не изпраща представител. Същият не е изразил в хода на
делото становище по исковата молба.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, предвид направеното
от процесуалния представител на ищеца искане по чл. 238, ал. 1 ГПК намира, че следва да
постанови неприсъствено решение срещу ответника по следните съображения:
В едномесечния преклузивен срок ответникът не е представил отговор на
исковата молба, не се е явил в първото съдебно заседание по делото, като не е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие. На ответника редовно е връчен препис от
исковата молба и приложенията към нея с указание за възможността за представяне на
отговор в едномесечен срок, както и е редовно призован за насроченото съдебно заседание.
От друга страна са налице и предпоставките на чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение, а именно: с акта на съда по чл. 131 ГПК и с призовката за съдебно
заседание на ответника са указани последствията от неспазването на сроковете за размяна
на книжата и от неявяването му в съдебно заседание.
С оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените с нея писмени
доказателства, предявените искове се преценят като вероятно основателни. Предвид
извършеното обаче от ответника плащане в хода на процеса на претендираната главница от
2
2837.15 лева, то искът за заплащане на тази сума следва да бъде отхвърлен като
обстоятелствата относно погасяване на сочената сума, следва да бъдат зачетени от съда на
основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.
Вторият обективно съединен иск за заплащане на дължимото обезщетение за
забавено изплащане на главницата в размер на 813.38 лева, следва да бъде уважен,
доколкото ищецът изрично заяви в съдебно заседание, че тази сума продължава да бъде
дължима, а ответникът не е изразил становище в обратния смисъл. Видно от представената
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, същото е прекратено, считано от
05.04.2019 г. От този момент е настъпила изискуемостта на вземането за обезщетение за
неползван отпуск, плащането на което е било осъществено едва след предявяване на
исковата молба. Ответникът е изпаднал в забава относно плащането на това обезщетение,
претендирано в размер на 2837.15 лева, считано от момента на настъпването на неговата
изискуемост, поради което дължи обезщетение за забава от посочената дата – 06.04.2019 г.
При изчисляване на дължимата сума, ищецът е съобразил разпоредбата на чл.6 от Закон за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците , в редакцията й в
периода 13.03.2020 г. – 08.04.2020 г., брой 28 на ДВ, съгласно която до отмяната на
извънредното положение не се прилагат последиците от забава за плащане на задължения на
частноправни субекти, включително лихви и неустойки за забава. Поради което за периода
от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. не е начислена и съответно не се претендира законна лихва
за забава върху дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.
В този смисъл БРС счита, че са налице условията за постановяване на неприсъствено
решение по предявените искове, без да мотивира съдебния акт по същество – чл. 239, ал. 2
ГПК.
Основателността на исковата молба налага уважаване молбата на ищеца с правно
основание чл. 78, ал. 1 ГПК за присъждане на направените в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски в размер от 485 лева за адвокатско възнаграждение. Предвид
това, че плащането на главницата е извършено след предявяване на исковата молба, с което
си поведение ответникът е дал повод за завеждане на делото, същият дължи разноски в
пълен размер.
Следва също така на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответната кооперация да бъде
осъдена да заплати по сметка на съда държавната такса за производството в размер на
163,49 лева, която с оглед характера на предявените искове не е била дължима от ищеца при
предяване на исковете.
Мотивиран от изложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на В. И. В., ЕГН **********, с адрес гр. Б, *** против ЗКПУ
“Нов Живот”, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв.
“Лозово”, представлявано от С.П.Г., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
3
от 2837.15 лева, представляваща обезщетение за 45 дни неизползван платен годишен отпуск,
поради извършено в хода на производството плащане.
ОСЪЖДА ЗКПУ “Нов Живот”, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, кв. “Лозово”, представлявано от С.П.Г., да заплати на В. И. В., ЕГН
**********, с адрес гр. Б, ***, сумата от 813.38 лева (осемстотин и тринадесет лева и
тридесет и осем стотинки) – обезщетение за забавено изплащане на главницата от 2837.15
лева, от която: 269.55 лв., представлява дължимо обезщетение за забава за периода от
06.04.2019г. до 12.03.2020г. и сума в размер на 543.83 лв. представлява дължимо
обезщетение за забава за периода от 09.04.2020г. до 27.02.2022г.,
ОСЪЖДА ЗКПУ “Нов Живот”, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, кв. “Лозово”, представлявано от С.П.Г., да заплати на В. И. В., ЕГН
**********, с адрес гр. Б, ***, сумата от 485 лева (четиристотин осемдесет и пет лева),
представляващи направени от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗКПУ “Нов Живот”, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, кв. “Лозово”, представлявано от С.П.Г., да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РС Бургас сумата от 163,49 лева (сто шестдесет и
три лева и четиридесет и девет стотинки) държавна такса, дължима за разглеждане на
предявените искове
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване. Защитата срещу него може
да се осъществи по реда и в срока по чл. 240 ГПК.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4