№ 39
гр. Тутракан, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на шести
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги М. Георгиев
при участието на секретаря Заниела Л. Василева
като разгледа докладваното от Георги М. Георгиев Гражданско дело №
20213430100101 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 143 и сл. от ГПК.
1. Предявени са кумулативно обективно съединени искове по чл. 422 от ГПК, във
вр с чл. 228 и чл. 92 от ЗЗД от страна на ищеца О.Т., представлявана от юрк. Р. В. (л.
17), за установяване на вземането , предмет на Заповед № 11/06.01.2021 г. за
изпълнение на парично вземане въз основа на документ по чл. 410 от ГПК, издадена
по ч. гр. д. № 4 /2021 г. на Районен съд - гр. Тутракан (ТнРС), срещу ответника ЗП В.
В. Ж. за заплащане на:
1. наемно възнаграждение (главница), дължимо на осн. чл. 228 от ЗЗД, по
Договор за наем № ПО-07-453 от 27.04.2015 г., за стопанските 2014/2015 -
2018/2019 г. възлизащо на 12 410,98 лв.;
2. неустойка[1] по чл. 92 от ЗЗД (посочена в заповедта за изпълнение като „лихва
от наем”), дължима на осн. чл. 21, т. 4 от договора за наем, в размер 3 723,27 лв.
3. Твърди се, че в изпълнение на Решение № 746 по Протокол № 56 от 26.02.2015г.
на Общински съвет - гр. Тутракан и въз основа на Протокол на комисия от
19.03.2015г., О.Т. е сключила договор за наем на земеделска земя с начин на
трайно ползване „пасище, мера“ № П0-07-453/27.04.2015г. със земеделски
производител В. В. Ж..
4. Съгласно Договор за наем № П0-07-453 от 27.04.2015г. О.Т. е предоставила под
наем на ЗП В. В. Ж. за временно и възмездно ползване за срок от 5 (пет)
стопански години земеделска земя с начин на трайно ползване „пасище, мера“ с
площ общо 424,573 дка. Дължимият наем по Договор за наем № П0-07-453 от
27.04.2015г. за стопанската 2014/2015 г. бил в размер на 2 547,43лв. /дка., или
общо 2 547,43 лв. Съгласно платежно нареждане с № 79304В-АЖ-7569 от
1
27.04.2015г. В. Ж. е платил 1 273,72 лв. от дължимия наем. Неплатеният остатък
от наема по този договор към настоящия момент бил в размер на 1 273,71 лв.
5. Съгласно Анекс № ПО-07-343 от 21.04.2016 г. към Договор № ПО-07-
453/27.04.2015 г. дължимият наем за стопанската 2015/2016 г. бил в размер лв.
3 121,03 лв.
6. Съгласно Анекс № ПО-07-368/09.05.2017г. към Договор за наем № ПО-07-
453/27.04.2015г. дължимият наем за стопанските години 2016/2017 и 2017/2018г.
бил в размер на 2 559,12 лв.
7. Съгласно Анекс № ПО-07-535/28.05.2019г. към договор № ПО-07-
453/27.04.2015г. дължимият наем за стопанската 2018/2019 г. бил в размер на 2
898,00 лв.
8. С оглед на гореизложеното задълженията на ЗП В. В. Ж. към О.Т. по договора за
наем възлизали общо на общо 16 134,25лв., от които 12 410,98 лв. за наем и 3
723,27 лв. лихва.
2. Ответникът ЗП В. В. Ж. е депозирал в срок отговор по чл. 131 от ГПК. Същият е
упълномощил като процесуален представител чрез адв. Р. Н. от АК – Силистра (л. 29).
1. Направено е възражение за изтекла погасителна давност.
2. В съдебно заседание ответникът твърди, че предоставените под наем имоти не са
мери.
От фактическа страна
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
3. На 27.04.2015 г. между ищеца, в качеството му на наемодател и ответника, в
качеството му на наемател, е сключен Договор за наем № ПО-07-453 от 27.04.2015 г.
(л. 6), с предмет земеделска земя, с начин на трайно ползване „пасище, мера“, със срок
на договора - пет стопански години (2014/15 г. - 2018/19 г.), при наемно
възнаграждение от 2 547,43 лв. (дължимо на две части). На същата дата ответника е
заплатил на ищеца сумата от 1 273,72 лв., представляващо половината от наемното
възнаграждение за първата стопанска година (л. 8).
4. Към договора са сключени Анекс № ПО-07-343/21.04.2016 г., Анекс № ПО-07-
368/09.05.2017 г. и Анекс № ПО-07-535/28.05.2019 г. (л. 9 - 11).
От правна страна
От така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
2
изводи:
1. По допустимостта
5. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни, при наличието на
правен интерес, поР. което спорът следва да бъде разгледан по същество.
2. Относно сключеният договор
6. От страна на ответника не спори факта, че наетите имоти са му предадени от
наемодателя, поР. което на осн. чл. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД е възникнало задължението на
наемателя за заплащането на договорената наемна цена.
7. Не следва да бъдат уважени възраженията на ответника, че предоставените наетите
имоти не съответстват по вид и предназначение на договорените.
8. На първо място, това не се установява от представените доклади от ДФЗ за проверка
на площи, които, освен че не може да се установи, дали касаят процесните имоти,
съдържат констатации не относно вида на имотите, а относно това, че те не отговарят
на изискванията за подпомагане (поР. висок тревостой и др.).
9. Освен това ответникът, който е земеделски производител, би следвало да положи
дължимата грижа и да извърши проверка относно пригодността на имотите, които му
се предоставят за ползване. Ответникът не е предприел такива действия. Нещо повече,
от него не са предприети и постъпки за реализирането на отговорността на ищеца или
за развалянето на договора през целия му период на действие (Напротив, ответникът е
подписвал анекси към същия).
10. В тази връзка съдът намира, че на ответника са предадени земеделски имоти,
съответстващи на договорените условия.
11. Уговореното в чл. 3, чл. 1 от договора наемно възнаграждение възлиза на 2 547,43
лв. Съгл. чл. 3, ал. 2 от договора половината от наемното възнаграждение за първата
година се дължи при сключването на договора, а останалата една втора - до 31.12.2015
г. Възнагражденията за всяка следваща година съгласно ал. 3 на същата разпоредба се
дължат до 20-то число на месеца, предхождащ месеца на сключвана на договора (до 20
март).
12. Първата половина от наемното възнаграждение за стопанската 2014/2015 г. е
заплатено.
13. Впоследствие са сключени анекси към договора, с които е предоговорено наемното
възнаграждение и срока за заплащането му.
14. С Анекс № ПО-07-343/21.04.2016 г. е уговорено наемно възнаграждение за
3
стопанската 2015/2016 г. в размер на 3 121,03 лв., което се дължи до 31.05.2016 г.
15. С Анекс № ПО-07-368/09.05.2017 г. е уговорено наемно възнаграждение в размер на 2
559,12 лв., като същото възнаграждение за стопанската 2016/2017 г. („текущата
година”) се дължи до 31.05.2017 г.
16. За стопанската 2017/2018 г. остава да се дължи същото възнаграждение - 2 559,12
лв. Тъй като съгл. § 3 от Анекс № ПО-07-368/09.05.2017 г. е уговорен специален падеж
- 31.05.2017 г. само за 2016/2017 г., то за 2017/2018 г. следва съгл. § 5 да се приложи
чл. 3, ал. 3 от договора за наем, като падежа за плащането е 20.03.2018 г.
17. С Анекс № ПО-07-535/28.05.2019 г. е уговорено наемно възнаграждение в размер на 2
898 лв., като същото възнаграждение се дължи за стопанската 2018/2019 г. съгл. § 4 от
анекса и чл. 3, ал. 3 от договора за наем до 20.03.2019 г.
18. По делото е установено, че възнаграждението е заплатено само частично, падежите за
всички стопански години са настъпили, поР. което върху непогасената част съгл. чл.
21, т. 4 от договора се дължи и неустойка за забава.
3. Относно направените възражения за изтекла погасителна давност
19. Процесните вземания се погасяват с изтичане на тригодишна давност, както следва:
9. за наемното възнаграждение - съгл. чл. 111, б. „в”, предл. 1 от ЗЗД;
10. за неустойката - съгл. чл. 111, б. „б”, предл. 2 от ЗЗД.
20. Давността е прекъсната със завеждането на заповедното производство - на 04.01.2021
г. В тази връзка следва да се считат за погасени са всички вземания, чиито падеж е
настъпил преди 04.01.2018 г.
21. Следователно погасени са вземанията за заплащането на наемно възнаграждение за
2014/2015 г., 2015/2016 г. и 2016/2017 г. (падежът за заплащането на последното е
настъпил на 31.05.2017 г. - вж. т. 15), както съответно и вземанията за неустойка
върху тях на осн. чл. 119 от ЗЗД.
22. В тази връзка основателен се явява иска за заплащане на наемно възнаграждение за
стопанските 2017/2018 г. (с падеж 20.03.2018 г. - вж. т. 16) и 2018/2019 г. (с падеж
20.03.2019 г. - вж. т. 17), възлизащо общо на 5 457,12 лв.
23. Чл. 21, т. 4 от договора предвижда заплащането на неустойка в размер на 0,2% на ден,
но не повече от с 30 % от годишния наем. Последното налага извода, че максималният
размер на неустойката се достига на 150-я ден от просрочието. Забавата е продължила
и по двата падежа повече от 150 дни, поР. което се дължи максималния размер на
неустойката - 30% от годишният наем.
24. Тази неустойка за възнаграждението за стопанската 2017/2018 г. възлиза на 767,74 лв.,
а за стопанската 2018/2019 г. - на 869,40 лв., или общо 1 637,14 лв.
4
Разноски
25. На осн чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищецът следва да бъдат присъдени разноски съобразно
уважената част от исковете.
11. Дължимото юрисконсултско възнаграждение следва да бъде определено
съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК на 150 лв., от които:
12. за заповедната фаза на осн чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ
- 50 лв.;
13. за исковата фаза на осн чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната
помощ - 100 лв.
14. Останалите разноски следва да бъдат взети предвид в пълният им размер.
15. При това положение на ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски
в размер на 349,73 лв.
26. На осн чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника следва да бъдат присъдени разноски съгласно
отхвърлената част от исковете в размер на 448,24 лв.
27. Мотивиран от гореизложеното, съдът
[1] Съдът е квалифицирал искането погрешно в доклада като мораторна лихва.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника В. В. Ж. (регистриран
като земеделски производител), с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ****, че
съществуват вземанията срещу него на ищеца О.Т., с ЕИК по БУЛСТАТ **************, с
адрес: **************, предмет на Заповед № 11/06.01.2021 г. за изпълнение на парично
вземане въз основа на документ по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 4 /2021 г. на
Районен съд - гр. Тутракан , за заплащане на: наемно възнаграждение (главница) по
Договор за наем № ПО-07-453 от 27.04.2015 г., за стопанските 2017/2018 г. и 2018/2019 г.,
възлизащо на 5 457,12 лв. (пет хиляди четиристотин петдесет и седем лева и дванадесет
стотинки); неустойка (посочена в заповедта за изпълнение като „лихва от наем”) върху
главницата, дължима на осн. чл. 21, т. 4 от договора за наем, в размер 1 637,14 лв. (хиляда
шестстотин тридесет и седем лева и четиринадесет стотинки).
ОТХВЪРЛЯ поР. изтекла погасителна давност исковете за установяване на
вземанията за наемно възнаграждение за стопанските 2014/2015 г. - 2016/2017 г.,
представляващи разликата между уважения размер на исковете - 5 457,12 лв. и
претендирания такъв - 12 410,98 лв., като и за неустойка върху размера на
възнаграждението за тези стопански години, представляваща разликата между уважения
размер на исковете - 1 637,14 лв. и претендирания такъв - 3 723,27.
5
ОСЪЖДА ответника В. В. Ж. (регистриран като земеделски производител), с ЕГН
**********, да заплати на ищеца О.Т., с ЕИК по БУЛСТАТ **************, направените
по делото разноски съобразно уважената част от исковете в размер на 349,73 лв. (триста
четиридесет и девет лева и седемдесет и три стотинки).
ОСЪЖДА ищеца О.Т., с ЕИК по БУЛСТАТ **************, да заплати на
ответника В. В. Ж. (регистриран като земеделски производител), с ЕГН **********,
направените по делото разноски съобразно отхвърлената част от исковете в размер на
448,24 лв. (четиристотин четиридесет и осем лева и двадесет и четири стотинки).
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или
допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.
ПРЕПИС от решението да се приложи след влизането му в сила по заповедното
производство.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
6