№ 313
гр. Пазарджик, 01.03.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20215220102593 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Ищецът Н. Г. Л. и П. Ж. В. – уведомени от предходното с. з., не се
явяват. За тях се явява адв. И.Ц. от АК-Пазарджик - надлежно упълномощен
от преди.
Ответницата Св. Д. К. – уведомена от предходното с. з., се явява лично
и с адв. М.Н. от АК-Пазарджик - надлежно упълномощена от преди.
АДВ. Ц.: Моля да дадете ход на делото. Не е налице процесуална
пречка.
АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
СЪДЪТ докладва постъпило писмо от Община Пазарджик с вх. №
3022/10.02.2022 г., от където уведомяват, че в архива на Община Пазарджик
няма данни за наличието на писмо № 669/11.04.1964 г. на Финансов отдел на
ГОНС-Пазарджик. Към писмото е приложен заверен препис от разписната
книга, касаеща процесния имот.
СТРАНИТЕ /по отделно/: Да се приеме.
СЪДЪТ по доказателствата
1
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмено доказателство по делото писмо от Община
Пазарджик с вх. № 3022/10.02.2022 г., ведно със заверен препис от разписна
книга, касаеща процесния имот.
СТРАНИТЕ /по отделно/: Да пристъпим към разпит на свидетелите.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Д. Г. Ц. – на 57 години, българка, българска гражданка, разведена,
неосъждана, Н. ми е син.
На свидетеля се разясниха правата по чл. 166 от ГПК, при които може
да откаже да дава свидетелски показания.
СВ. Ц.: Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВ. Ц.: Знам имотът на сина ми. Аз 20 години там съм живяла и съм
много наясно как стоят нещата. Има навес, направили са го те /сочи
ответницата/ и не са искали разрешение от другите съсобственици – сина ми
и тези, които са на първия етаж и се строи така. Предизвикаха ги на разговор
и назад във времето и миналата година е било, диалог не може да се получи.
Аз от 2000 г. не живея там. Навесът след това се направи. Аз ходя на гости на
сина ми често, през ден, защото той е семеен, имам и внуче там. Навесът има
иззидана стена между съседите, отгоре е дървена конструкция някаква, то
вещото лице го видя дето идва. Подът е циментова замазка, масивно е
направен. Като стена се ползва само дувара от съседите и този навес се ползва
като гараж, защото там се прибират коли. Моят син и другият съсобственик
не могат да ползват това място. Миналата година синът ми тръгна за морето
и помоли ответницата да си сложи колата и той там, защото има място да се
съберат две коли, помоли я и не му беше позволено. Проблемите с избите са
огромни. Долу всеки си има 1/3 стаи, но има едно помещение, което през него
минават тръбите отводните тръби. Те /сочи ответницата/ са го завзели,
превърнали са го на баня и тоалетна, вследствие на което има наводнения.
2
Вещото лице като идва също видя, че стената е изронена до тухла от влагата,
заключено е съответно, а аз мисля, че това е обща прилежаща част това
спорно помещение, което създава проблем и другите нямат никакъв достъп.
Сега не се ползва в момента като баня, но е баня и тоалетна с плочки и т. н.
Вещото лице също го видя. Ако нещо се наложи по спешност и трябва да се
работи нещо по тези щрангове не можем да влезем там, то е заключено.
Ответницата не живее постоянно там, те имат друг имот, където там живеят и
трябва да се търсим, ако е нещо спешно, да се издирваме, да се отключва
помещение, което е обща прилежаща част пак казвам. Същото е горе на
стълбите. Това, че те са на 3-я етаж са си позволили, прегражда се
стълбището нагоре, има стена, има врата, пак всичко е под ключ. Нагоре муха
не може да припари. На стълбището единият прозорец се затваря и посред
бял ден се пали лампа, защото става тъмно и до тавана нямаме достъп.
Заградено е, затъмнено е, няма достъп до тавана. Сега научавам, че тази врата
е отключена, след като е заведено делото, но до преди това се държеше
непрекъснато заключено, като ми се казва, че това е от съображения за
сигурност. Аз тогава й казах на ответницата да си заключват долу входната
врата. Другото, което е по нотариален акт синът ми има ½ двор. Ако той реши
да си продаде имота, само апартамента ли ще продаде, нали този апартамент
върви с ½ двор и плаща данъци. Това не е никак маловажно. Това, което
връщат назад във времето - чичото, братята, това са български народни
приказки. Винаги е имало конфликти и ако са искали винаги са могли да се
оправят приживе братята.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала със съгласието
на страните.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
И. П. Б. – на 46 години, българин, български гражданин, разведен,
неосъждан, без родство със страните по делото.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВ. Б.: П.В. е братовчетка на жена ми. Знам имота на П.. Първо сме
приятели с Г. Л. от много години, това е бащата на Н.й Л. и там ходя всеки
ден в този имот. Запознат съм с проблем в избените помещение даже бях там,
3
когато това се случи. Преди 4 години беше, доколкото не ме лъже паметта
имаше наводнение. Те всичките в къщата почнаха да правят ремонт.
Доколкото разбрах Н.й и П. викнаха едно багерче и почнаха да копаят около
цялата къща. Попитах ги какво ще правят и те казаха, че всичко е станало във
вода, че мазилките са паднали, и дойде фирма ли с едно багерче и започнаха
да копаят и да слагат изолация да не влиза вода отвън, като претекстът беше,
че водата е влезнала отвън. Изкопаха, сложиха цялата изолация и заваля пак
един голям дъжд и почна да блика вода от не знам какво е това помещение, но
има тоалетна вътре. Това помещение се намира веднага в дясно до
стълбището и водата излизаше буквално от това помещение. От тоалетната
излизаше, тъй като улицата е вдигната и подпочвените води са бликнали и
така. Първия път не знам откъде е влезнала тази вода, нямаше санирано нищо.
Втория път, когато беше сложена изолацията се видя, че е от там. Това
помещение беше заключено. Доколкото разбрах ключа се държи от нея /сочи
ответницата/. Аз не съм седял тогава цял ден там, когато беше наводнението,
но докато бях там никой не отключи. Стълбището свършва до малко над 2-я
етаж, преди 3-я и нагоре на покрива няма достъп. Стълбището свършва с
врата, доколкото знам е заключена. Аз лично не съм ходил да напъвам да я
отварям. Аз не съм се качвал догоре, нямам работа да се катеря по етажите,
но знам, че е заключена. Това го знам най-вече от ищците. Виждал съм я
вратата, защото като се кача у Н.й Л. на втория етаж, след втория етаж има
едни стъпала, след това има едно прозорче и като стигнеш до прозорчето
оттам нататък почва врата за втория етаж. Аз ходя често у тях, защото се
занимавам с гълъбите на Г. Л.. Те много често отсъстват от вкъщи, ходят по
Франция. Н. е сина на Г.. Грижа се за гълъбите почти ежедневно. Когато аз се
грижа за гълъбите и Г. го няма и Н. го нямаше. В момента са тук, но когато ги
няма са във Франция да работят. Н. има дете и детето живее у тях на втория
етаж. Когато Н. го няма вкъщи жена му и детето му живеят горе в Ракитово.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала със съгласието
на страните.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Д. И. Н. – на 91 години, българин, български гражданин, вдовец,
неосъждан, без родство със страните по делото.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
4
Свидетелят обеща да каже истината.
СВ. Н.: Съседи сме със С.. С чичо й на С. съм седял на един чин, ние
сме от с. Сбор. От 60 години съм в Пазарджик. Те купиха парцела, построиха
къщата и се разбирахме като съседи. Митко, Кольо и Жидо се разбираха и
заедно строиха тримата къщата, парцела заедно вземаха. Като направиха
къщата си разделиха етажите и си направиха на всеки по един гараж в двора и
в останалото място имат по една стая. То не е за живеене и в избите всички
имат по една изба. Имаше едно малко помещение, то е долу в избата, то се
падна на Митко, на големия син, а пък Жидо взема под стълбите. Ходил съм
там, разбира се. Долу в избите са три помещения и това под стълбите се падна
на най-големия. Така братята решиха. Няма тоалетна, че и аз съм в изба, но на
тях се падна и тия си го заградиха, защото баща й остаря, той си слезна долу,
направиха душ, облицоваха го, баща й слезна и след някоя година почина. В
двора си направиха тримата по един гараж. Тия гаражи са в дъното на двора.
Откъм улицата големия поиска в неговото място да си направи навес за сянка.
В двора няма навес, то е едно с подпори 4-5 метра. Не дадоха да се строи за
постоянно, знам понеже ме накараха да се подпиша. Аз се подписах да си
направят гараж там и го залепиха за моя. То не е гараж, имат си маса и се
събират. Има такъв модерен покрив. Модерен покрив е нема керамида, нема
нищо, от тия изкуствените. На пода няма нищо - подравнено е, има циментова
замазка. Имат си мивка там под тоя навес. Има 5-6 години откак го направиха.
С. си го направиха тоя навес. Н. и П. не го ползват тоя навес, те си ползват
гаражите дето си ги направиха за стаи вместо да вкарват колите отзад. Този
навес си го използват за маса, не съм виждал да си слагат под него С. колата.
Съгласието съм го подписал преди 5-6 години, понеже не дават да се строи,
тя е питала там. Трябва комшията да се съгласи. Мястото е 5 кв. м.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала със съгласието
на страните.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Н. С. Ш. – на 83 години, българка, българска гражданка, вдовица,
неосъждана, без родство със ответницата
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВ. ШУМАНОВА: Ние сме съседи от 55 години, дели ни само една
5
телена мрежа и се знае какво става и у нас, и у тях. В този имот живееха
тримата братя, познавах ги, да. Ние като отидохме там дворът беше разделен
поравно на три части и всеки си ползваше неговата част. Дворът беше цял.
Направиха си и тримата гаражи и всеки си ползваше другата част за дърва за
въглища, за такива работи. Никога не съм чула тримата братя да се карат
нещо или да спорят. Аз съм влизала в къщата, когато бяха живи майките им.
Избените помещения са както на нашата къща. Те къщите са ни на калкан и
нашата е триетажна и всеки долу си има избена стая. Както и ние сега като
остаряхме взеха да ни правят долу стаи, така и те. Те ги приспособяват за нас
старите хора. Не съм влизала сега у тях и не знам какво има в избите. Аз
когато съм ходила тогава не бяха направени за живеене, а си бяха изби за
зимнина, за буркани. Знам, че имаше едно наводнение, но оттогава вече не е
имало, но тогава много къщи бяха наводнени. Това беше отдавна, сигурно 6-7
години и повече даже. Тогава никой нямаше в тяхната къща, а ние бяхме в
лятната къща с моя зет и негов приятел и чувам, че се изхвърля вода. Тогава
приятелят на моя зет каза, че има помпа отиде и взе тая помпа и източиха
водата. Тогава и у нас се беше напълнило с вода. До нас Станка Янъкова и тя
се моли да идем да помогнем, че избата се е напълнила. Причината за това
наводнение беше дъжд, порой. До тях има една Емилия и тя викаше за
помощ. До Димитър, дето беше предишния свидетел, мястото трябваше да го
ползва бащата на С., а другите си бяха направили барачки, стаи на двора, а
отсреща си направиха тримата братя три гаража. Тези барачки си стоят още.
Тогава, когато стана наводнението после се работи по къщата на С.. След това
не съм разбрала да има друго наводнение. Последно съм ходила на гости
може през 2006-2008 г. След това не съм ходила нито по етажите, нито по
избите, но имам представа за двора, защото ни дели една телена мрежа и
всичко се вижда какво става на двора. Не съм влизала в двора, но то всичко се
вижда. Момент, влизала съм през 2014 г., когато Жидо почина, той най-
последен почина.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала със съгласието
на страните.
АДВ. Ц.: Нямам искания по доказателствата. Да се приключи делото.
АДВ. Н.: Нямам искания по доказателствата. Да се приключи делото.
СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
6
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
АДВ. Ц.: Уважаема госпожо Съдия, моля да постановите решение, с
което да уважите исковете на доверителите ми по съображения, които ще
изложа в писмени бележки в даден от вас срок. Моля да присъдите сторените
по делото разноски, който списък ще приложа към писмената защита, тъй
като съм го забравил днес.
АДВ. Н.: Уважаема госпожо Съдия, ще ви моля да отхвърлите
предявените искове по съображения, които ще изложа в писмени бележки в
даден от вас срок. Моля да присъдите сторените по делото разноски, който
списък и аз ще приложа към писмената си защита.
Съдът обяви устните състезания за приключени.
Съдът дава 10-дневен срок от днес на страните за депозиране на
писмени бележки обяви, че ще се произнесе със съдебен акт в
законоустановения срок.
Протоколът написан в с. з., което приключи в 11.45 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
7