№ 335
гр. гр. Димитровград, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на седми
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петър Вл. Петров
при участието на секретаря Пламена Ст. Дянкова
като разгледа докладваното от Петър Вл. Петров Гражданско дело №
20255610101148 по описа за 2025 година
1. Предявен е иск по чл. 422 от ГПК.
2. ИЩЕЦЪТ- „А1 България“ ЕАД, предявява искова молба, с която при описаните в
нея обстоятелства моли от съда да постанови решение, с което да се приеме за
установено, на основание чл. 124, ал. 1 и чл. 422 от ГПК, по отношение на ищеца
„А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София 1309, район Илинден, ул. Кукуш № 1, че ответникът М. И. Д., с ЕГН:
********** дължи по договор№ ********* от 22.01.2019 г. и партиден номер
М6023928 сума в общ размер на 1549,54 лв. формирани както следва: 555,82 лв. -
неплатени суми за предоставени и неплатени електронни съобщителни услуги за
периода от 25.08.2022 г. до 14.03.2023 г., 201,98 лв. - неплатени суми за
устройства по договори за продажба на изплащане, 501,51 лв. - неустойки,
начислени поради предсрочното прекратяване на договора по вина на абоната,
както и мораторна лихва в размер на 290,23 лв., начислена върху общата сума от
1259,31 лв., представляваща главница и неустойки, от датата, представляваща
първи ден от забавата за плащане по всеки отделен документ до датата,
предхождаща дата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, както следва: 134,68 лв. - мораторна лихва върху сумата от 555,82
лв., претендирана като неплатени суми за предоставени електронни съобщителни
услуги. Лихвата е начислена за периода от 20.09.2022 г. до датата, предхождаща
дата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение; 44,73
лв. - мораторна лихва върху сумата от 201,98 лв, претендирана като неплатени
суми за устройства по договори за продажба на изплащане. Лихвата е начислена
1
за периода от 20.09.2022 г. до датата, предхождаща дата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение; 110,82 лв.-мораторна лихва
върху сумата от 501,51 лв., претендирана като неустойки. Лихвата е начислена за
периода от 23.09.2022 г. до датата, предхождаща дата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение; както и законната лихва
върху сборната сума 1259,31 лв. от датата на образуване на ч. гр. д. № 801/2025 г.
на PC - Димитровград до окончателното изплащане на задължението, които
задължения са предмет на Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 801/2025 г. на PC
- Димитровград.
3. По делото не се явява представител. В писмено становище се изнасят подробни
аргументи, в подкрепа на твърденията, претендират се разноски.
4. ОТВЕТНИКЪТ- М. И. Д. депозира отговор, в който оспорва предявените искове
и излага доводи против тях , а именно:
5. На практика не била информирана за естеството на тези услуги,за които в
исковата молба се претендира,че са представени и се съгласила.
6. била поставена в заблуждение от оператора и не са били разяснени правата по
новия договор,както и възможността да се откаже от него.
7. не дължи тези суми,тъй като не е ползвала в този период устройствата.Същото се
отнася и за начислената неустойка в размер на 501.51 лева, която оспорва изцяло.
8. оспорва изцяло сумата от 12.98 лева,тъй като това устройство с договор от
05.10.2020 г. е изплатено изцяло;
9. сумата от 126 лева по отношение на второто устройство,които не дължала.
10. Оспорва начислената мораторна лихва,тъй като не е ясно по какъв начин е
формирана и което е още по-неясно - не е било съобщено в договора за тези
клаузи и била подведена.
11. Същото се отнася и до приложения ценоразпис на услугите към исковата
молба,който не е виждала,не е предоставен и нямала информация за него.
12. претенцията по договорите е неоснователна,защото самите договори са неясни и
въвеждат в заблуждение потребителя какво дължи,какво плаща и защо едно
нещо се плаща по няколко пъти.При този неясен и неточен,а в моменти и
заблуждаващ текст в споразуменията от 2011 г. водят до невъзможността
правилно да се ориентира и да е наясно с правата и задълженията си.Това ги
прави нищожни по тази причина моли от съда да бъдат обявени като такива
13. В с.з. не се явява.
14. Съдът намира:
15. Приложим закон.
16. Закон за задълженията и договорите(ЗЗД)
17. 79. Ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да
иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за
2
неизпълнение.
18. 92. Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди.
19. 7. ЗАКОН за защита на потребителите(ЗЗП)
20.
21. Чл. 143. (Доп. – ДВ, бр. 57 от 2015 г., изм., бр. 100 от 2019 г.) (1) Неравноправна
клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. (2) Неравноправна е клаузата, която: 5. задължава потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка;
22. Чл. 146. (1) Неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално.
23. (2) Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.
24. По фактите
25. С разпореждане, постановено по ч.гр. дело 801 /2025 г. по описа на Районен съд-
Димитровград е издадена заповед за изпълнение № 402 / 12.05.2025г. по реда на
чл. 410 от ГПК, със следното съдържание: Длъжникът М. И. Д. с ЕГН:
********** и адрес: ********** да заплати на кредитора А1 България ЕАД с
ЕИК: ********* и адрес: гр. София, ЖК ИЛИНДЕН, УЛ.КУКУШ (КИРИЛ
ПЧЕЛИНСКИ) 1, тел: 02 485 2731, e-mail: **********, чрез юрисконслут П.И.П.,
общ. Столична, обл. София (столица) размер и валута: 1259.31 лв. (хиляда двеста
петдесет и девет лева и 31 сг.), лихва: Мораторна лихва върху цялата сума в общ
размер на 290.23 лв., от датата, представляваща първи ден от забавата за плащане
по всеки отделен документ до датата, предхождаща дата на депозиране на
настоящото заявление 14.4.25г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 15.04.2025 г. до изплащане на вземането, както и направените по
делото съдебни разноски — държавна такса - 30,99 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150.00 лв. Вземането произтича от: Неизпълнение на
договорни задължения и съответно издадени счетоводни документи
26. По това искане е подадено възражение в срок по закон по реда на чл. 414, ал.1 от
ГПК и ищецът е предявил пред РС- Димитровград настоящата искова молба.
27. С исковата молба е представен договор за електронни съобщителни услуги
идентифициран с неговия уникален номер ********* от 22101.2019 г. и партиден
номер М6023928, сключен между „А1 България“ ЕАД (предишно наименование
3
„Мобилтел” 1ЕАД) и М. И. Д., с ЕГН: **********. Към горепосочения договор
са сключени съответните Приложения № 1 за услуги както следва:
28. Приложение № 1 от 18.03.2022 г. за мобилна услуга с номер ********** с план
Unlimited Special Plus 34 със стандартна месечна такса 39,99 лв. и
преференциална месечна абонаментна такса в размер на 33,99 лв., сключено за
срок от 24 месеца.
29. Приложение № 1 от 18.03.2022 г. за мобилна услуга с номер ********** с план
One Special 11 със стандартна месечна такса 14,99 лв. и преференциална месечна
абонаментна такса в размер на 10,99 лв., сключено за срок от 24 месеца
30. Приложение № 1 от 18.03.2022 г. за услуга мобилен интернет с номер
********** с план Сърф 18 със стандартна месечна такса 25,81 лв. и
преференциална месечна абонаментна такса в размер на 20,65 лв., сключено за
срок от 24 месеца
31. Приложение № 1 от 18.03.2022 г. за услуга мобилен интернет с номер
********** с план А1 Сърф 14 със стандартна месечна такса 19,99 лв. и
преференциална месечна абонаментна такса в размер на 14,99 лв., сключено за
срок от 24 месеца
32. Към горепосочения договор са закупени следните устройства на изплащане:
33. На 05.10.2020 г. е закупено на изплащане устройство А1 Alpha 20. Устройството
е закупено чрез първоначална вноска в размер на 12,98 лв. и 23 последващи
равни месечни вноски съгласно погасителен план.
34. На 18.03.2022 г. е закупено на изплащане устройство Motorola E7I Power Blue.
Устройството е закупено чрез първоначална вноска в размер на 10,50 лв. и 23
последващи равни месечни вноски съгласно погасителен план.
35. За периода от 23.07.2022 г. - 22.01.2023 г. е било извършено изпълнение от страна
на дружеството ни по горепосочения договор. Ответникът не е заплатил
съответно възникналите си задължения в сроковете, съгласно договора и Общите
условия на „А1 България” ЕАД и е натрупал просрочени задължения за
неплатени електронни съобщителни услуги в размер на 555,82 лв. и неплатени
суми за закупени устройства на изплащане в размер на 201,98 лв. Във връзка с
натрупаните просрочени задължения за посочения период на 01.02.2023 г.,
договор № ********* от 22.01.2019 г. със системен партиден номер М6023928 е
прекратен поради неплащане продължило повече от 124 дни съгласно ОУ и е
начислена неустойка в размер на 501,51 лв.
36. За обосноваване на тези твърдения, с исковата молба са представени като
доказателства фактури и извадки към тях, а именно:
37. За сумата от 555,82 лв. - цена на предоставени електронни съобщителни услуги
за отчетния период 23.07.2022 г. - 22.01.2023 г., начислена съгласно условията на
рамковия договор № *********, приложенията към него и Общите условия по
4
партида № М6023928. Сумата, от своя страна, е сбор от следните суми, за които
са издадени следните първични счетоводни документи: фактури№№ *********/
25.08.2022; *********/27.09.2022; *********/27.10.2022; *********/25.11.2022;
*********/29.12.2022 и *********/ 26.01.2023
38. За сумата 201,98 лв. - неплатени суми за устройства по договори за продажба на
изплащане, формирани както следва:
39. За закупено на изплащане устройство А1 Alpha 20 с договор от 05.10.2020 г. -1
месечна вноска в размер на 12,98 лв.
40. За закупено на изплащане устройство Motorola E7I Power Blu& с договор от
18.03.2022 г. - 6 месечни вноски в размер на 63,00 лв. и предсрочно изискуеми
оставащи вноски в размер на 126,00 лв.
41. За сумата -501,51 лв. - начислени неустойки, ищецът представя фактури и по
пера сумите и основанията за тях са следните:
42. Обезщетение за обработка на просрочени задължения- 2,00 лв.;
43. неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за посочения
номер51,63 лв- **********
44. отстъпка от цената на месечна абонаментна такса за посочения номер- 58,99 лв.-
**********
45. неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без Д ДС за посочения номер
64,53 лв.- **********;
46. неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за посочения
номер37,47 лв.- **********
47. отстъпка от цена на закупено устройство Handset Motorola E7I Power Blue- 13,79
лв. Мобилна услуга с № **********
48. неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за посочения номер
99,99 лв. Мобилна услуга с № **********
49. отстъпка от цената на месечна абонаментна такса за посочения номер 68,49 лв.
Мобилна услуга с № **********;
50. отстъпка от цената на месечна абонаментна такса за посочения номер 58,97 лв.
Услуга мобилен интернет с № **********;
51. отстъпка от цената на месечна абонаментна такса за посочения номер 45,65 лв.
Мобилна услуга с № **********;
52. По допустимост.
53. Предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК, той е установителен и е
един[1]. Ищецът не е предявил осъдителен иск, възражението на ответникът не е
основателно.
54. Прави се объркване между процедурата, пред която настоящият съд е изправен ,
съответно- сезиран, от друга страна- с материално- правните основания, на които
ищецът базира вземанията си.
5
55. При определени предпоставки, какъвто е и настоящият случай, кредиторът , след
като се е сдобил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, за да
защити правото си да претендира вземанията, отразени в тази заповед , следва да
предяви установителен иск пред съответният съд. Целта на този иск е със сила на
пресъдено нещо да се установи по отношение на длъжникът, че кредиторът има
съответните вземания, така става въпрос за самостоятелен процесуален
инструмент, ГПК дава право на такъв иск по смисъла на чл.422 и 415 от ГПК на
заявителят.
56. Съвсем друг въпрос е, на какво основание са породени тези вземания, което
винаги е различно от процесуалното право да се претендира тяхната
установеност.
57. По това дело има три вземания- за неплатени вноски за използвани услуги, което
се основава на чл. 79, ал.1 от ЗЗД; за неплатени лизингови вноски на апарат-
което следва от хипотезата на договорът за лизинг по смисъла на чл. 342 от ТЗ; и
трето вземане за договорна неустойка, което пък има правно основание в чл.92,
ал.1 от ЗЗД. Към всеки от тях е прикрепено акцесорно вземане по чл. 86, ал.1 от
ЗЗД- обезщетение за забавено изпълнение(мораторна лихва)
58. В общият случай, всяка претенция, основана на тези разпоредби би следвало да
бъде облечена във формата на осъдителен иск. Специалното производство по чл.
422 от ГПК, каквото е и настоящото обаче предоставя правото на кредиторът, в
хода на заповедното производство да претендира вземанията си с установителен
иск.
59. Искът е предявен пред компетентен съд, в сроковете по чл. 415 от ГПК и следва
да се обсъди по същество.
60. По същество.
61. А) 555,82 лв. - неплатени суми за предоставени и неплатени електронни
съобщителни услуги за периода от 25.08.2022 г. до 14.03.2023 г..
62. Не се спори, а и по делото несъмнено се установи, че страните в процеса са и
страни по договорно отношение, по силата на което ответникът е използвал
предоставени му от ищецът мобилни услуги. В тази връзка са и представените по
делото доказателства- рамковия договор № *********, приложенията към него и
Общите условия по партида № М6023928.
63. Безспорно към процесният период от време, ответникът използва тези услуги.
64. Без значение е факта, дали , как и колко трафик – мобилни услуги е използвал
ответникът ефективно в този период. Ежемесечни абонаментни такси се дължат
независимо от това. Характерът на абонаментната такса е такъв, че предполага
заплащането срещу предоставен достъп до мрежата. Този аргумент черпи своето
основание и от дефиницията на абонаментната такса, съдържаща се в
приложените и действащи между страните общи условия. Абонаментната такса
се дължи предварително от потребителя на мобилни услуги и срещу цената на
6
месечния абонамент той получава достъп до услугите, за които е сключен
индивидуалният договор, като самата цена включва разходите за поддръжка на
мрежата и се предплаща съгласно избрания абонаментен план. След сключването
на договора от волята на потребителя ще зависи дали да се възползва от
предоставения достъп и да използва услугите на мобилния оператор, или не.
65. Съдът се доверява на представените като доказателства фактури№№ *********/
25.08.2022; *********/27.09.2022; *********/27.10.2022; *********/25.11.2022;
*********/29.12.2022 и *********/ 26.01.2023., , като размер отразеното в тях
съвпада с претендираният размер в исковата молба, за което ищецът се е
сналбдил със заповед за изпълнение № 402 / 12.05.2025г.по реда на чл. 410 от
ГПК по ч.гр. дело 801 /2025 г.. по описа на Районен съд- Димитровград.
66. В резюме, ищецът установява , че има претендираното вземане по изискуемият
от ГПК начин, искът в тази част е доказан.
67. Б) Вземане в размер на 201,98 лв. - неплатени суми за устройства по договори
за продажба на изплащане.
68. Безспорно се установи, че ищецът е предоставил на лизинг на ответникът
мобилно устройство устройство А1 Alpha 20 с договор от 05.10.2020 г. и
устройство Motorola E7I Power Blu& с договор от 18.03.2022 г., а последният се е
задължил да заплаща лизингова вноска за него за тях, като не се спори, че те
реално са предадени на ответника за ползване.
69. Несъмнено е, че е налице остатък в размер на 1 месечна вноска в размер на 12,98
лв за първото устройство и 6 месечни вноски в размер на 63,00 лв. и предсрочно
изискуеми оставащи вноски в размер на 126,00 лв. Те не са изплатени от
ответникът.
70. Възражението на ответникът не е установено с надлежни доказателства-
обратното е вярно, като съдът довери неоспорените фактури в тази връзка.
71. Няма данни устройствата да е бил върнат от страна на ответника на ищеца.
72.
73. Към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, срокът на действие на
договора за лизинг е изтекъл и вече са били изискуеми всички дължими и
неплатени месечни лизингови вноски, които лизингополучателят не е погасил до
момента на изтичането срока на действие на договора. С оглед на това
лизингодателят има право да претендира тяхното присъждане след като е
предоставил това устройство на лизингополучателя и последният се е ползвал от
него /данни за обратното няма/, поради което дължи неговото плащане.
74. Независимо от липсата или не на обявена по надлежния ред предсрочна
изискуемост на вземанията, ответникът е бил длъжен да заплати уговорените в
договора лизингови вноски. Доказателствената тежест за установяване на това
плащане е на лизингополучателя– ответник в настоящото производство. В случая
ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане по договора,
7
който не подлежи на доказване от същата, а на оборване от ответната страна с
надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане на
дължимите вноски, което може да стане само с писмени такива. По делото не са
представени документи, доказващи плащане от страна на ответника.
75. Горното води до основателност на претенцията на ищеца и в тази част.
76. В) 501,51 лв. - неустойки, начислени поради предсрочното прекратяване на
договора по вина на абоната
77. 34. Съгласно чл. 92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват. Фактическият състав, който следва да се осъществи, за да възникне
основание за заплащане на неустойка за неизпълнение на задълженията по
договор е: наличие на валидно договорно задължение, неизпълнение на
задължението, уговорена неустойка. За основателността на претенцията за
неустойка в тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационно
правоотношение с ответника по валиден договор за мобилни услуги, наличието
на валидна клауза за неустойка в случай на предсрочно прекратяване на договора
поради виновно неизпълнение на задълженията на ответника, както и размера на
уговорената неустойка.
78. 35. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която
е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Критериите, които следва да се вземат предвид при
преценката дали неустойката излиза от присъщите й три функции, са естеството
на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на
които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е
обезпечено с други правни способи – залог, ипотека, поръчителство и др.; видът
на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на
неизпълнение на задължението – съществено или за незначителна негова част;
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнението на задължението вреди.
79. 36. Неустойките, които се определят като сбор от дължимите стандартни
абонаментни такси без ДДС до края на срока на договора, но не повече от 3,
съдът намира за основани на неравноправна клауза, която задължава потребителя
при неизпълнение на задълженията си по договора да плати прекомерно високо
обезщетение. Клаузата накърнява и добрите нрави, поради което е нищожна.
Тази клауза принуждава потребителят да плати за услуги, които няма да ползва и
не държи сметка за периода на неизпълнение. Колкото е по-малко e
неизпълнението, толкова по-тежка е санкцията. Така, при двугодишен договор,
потребител, който е изпълнявал само 1 месец договора, и потребител, който е
изпълнявал 21 месеца, ще платят еднаква неустойка в размер на 3 такси.
80. 37. По отношение на неустойката в размер на отстъпката в цената на
устройството, тя също е основана на неравноправна клауза. В полза на
8
потребителя не се предвижда същият размер неустойка, в случай на прекратяване
на договора по вина на мобилния оператор. Това прави клаузата неравноправна и
води до извод, че целта на тази клауза е да заобиколи нормата на чл. 143, ал. 2, т.
13 ЗЗП, като дава право на търговеца да увеличава цената на закупеното
устройство, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от
договора, в случай че окончателно определената цена е значително завишена в
сравнение с цената, уговорена при сключването на договора. Така мобилният
оператор не предвижда, че при прекратяване на договора за мобилни услуги
потребителят има алтернатива да заплати разликата в цената на устройството,
която е съставлявала отстъпка, основана на ползвани други мобилни услуги, или
да се откаже от договора за продажба на устройството, като го върне.
81. 39. Претенцията съобразно и горните мотиви е неоснователна.
82. Г) Мораторна лихва.
83. 40. Лихвите, така както са претендирани- разбити по пера са частично
основателни.
84. 41. Основателността и доказаността на двете претенции- за неизплатени такси за
използвани съобщителни услуги и тази , за изплащане на лизингованите
устройства , води до основателност и доказаност на претенциите по чл. 86, ал.1
от ЗЗД за тях- 134,68 лв. - мораторна лихва върху сумата от 555,82 лв. за периода
от 20.09.2022 г. до 14.04.25 г. и 44,73 лв. - мораторна лихва върху сумата от
201,98 лв, претендирана като неплатени суми за устройства по договори за
продажба на изплащане за периода от 20.09.2022 г. до 14.04.25 г.
85. 42. По обратните аргемунти, претенцията за 110,82 лв.-мораторна лихва върху
сумата от 501,51 лв., претендирана като неустойки за периода от 20.09.2022 г. до
14.04.25 г. е неоснователна- съответно бе отхвърлена от този съд.
86. Разноски.
87. Ищецът сполучливо защитава тезата си и искът е основателен. От друга страна
той е доказан до глобалният размер от 937.21 лв., а не както е предявен- за
вземания в размер на 1549,54 лв.
88. Претендира разноски, такива му се дължат на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
89. Представеният списък обхваща разноските в настоящото производство и
заповедното производство.
90. Последните не са предмет на осъдителен диспозитив, а на признаване /
отвръляне на вземане.
91. Що касае настоящото производство, разноските са 150 лева за юрисконсулт и
69.38 лева за ДТ, т.е. общият размер е 219.38 лева.
92. Трудът на юрисконсулта е изразен в изготвяне на искова молба, събиране на
доказателства и представяне на писмено становище по за щита на иска, така
съдът приема , че има свършена ефективна правна дейност, за която се полага
заплащане.
9
93. С оглед частичната доказаност на претенцията ,дължимите разноски са равни на
132.69 лева, която сума ответника трябва да бъде осъден да заплати на ищеца.
94. По повод разноските в заповедното производство те са равни на 180.99 лева.
95. Тъй като част от вземанията не са основателни и там следва вземането за
разноски да бъде редуцирано при използваната вече пропорция.
96. В крайна сметка, ищецът има надлежно доказано и основателно вземане за
разноски в заповедното производство от 109.47 лева
Водим от горното, съдът
[1] Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО че „А1 България ЕАД с ЕИК: ********* и адрес: гр.
София, ЖК ИЛИНДЕН, УЛ.КУКУШ (КИРИЛ ПЧЕЛИНСКИ) 1, тел: 02 485 2731, e-
mail: **********, чрез юрисконслут П.И.П., общ. Столична, обл. София (столица) има
вземания спрямо М. И. Д. с ЕГН: ********** и адрес: ********** а именно:
-555,82 лв. - неплатени суми за предоставени и неплатени електронни съобщителни
услуги за периода от 25.08.2022 г. до 14.03.2023 г., ведно със законна лихва , считано
от 15.04.2025 г. до изплащането на сумата,
- 201,98 лв. - неплатени суми за устройства по договори за продажба на изплащане
ведно със законна лихва , считано от 15.04.2025 г. до изплащането на сумата;
-134,68 лв. - мораторна лихва върху сумата от 555,82 лв. за периода от 20.09.2022 г. до
14.04.25 г.
- и 44,73 лв. - мораторна лихва върху сумата от 201,98 лв, претендирана като
неплатени суми за устройства по договори за продажба на изплащане за периода от
20.09.2022 г. до 14.04.25 г.;
- сумата от 109.47 лева - разноски, на основание чл. 78 от ГПК по производството по
издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А1 България ЕАД с ЕИК: ********* и адрес: гр.
София против М. И. Д. иска за установяване на вземания за:
501,51 лв. - неустойки, начислени поради предсрочното прекратяване на
договора;
110,82 лв.-мораторна лихва върху неустойките за периода от 20.09.2022 г. до
14.04.25 г.
ОСЪЖДА М. И. Д. да заплати на А1 България ЕАД , гр. София направените по
делото разноски в размер на 132.69 лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на препис от
10
него на страните пред ХОС
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
11