Р
Е Ш Е Н И Е
11.12.2020 г.,
гр.Разград
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд - Разград
На двадесет и пети ноември две хиляди и
двадесета година
В открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЛИ
ГЕНЧЕВА
И секретар Сребрена Русева
Като разгледа докладваното от съдията Гр.д. №2535/2019 г.
Производството е с правно
основание чл.439 от ГПК.
Депозирана е искова молба, с която при условията на чл.439 от ГПК е
предявен иск от Г.Х.Х. за установяване
на обстоятелството, че ищецът не дължи на ответницата Ф.А.М. в качеството й на
майка и законен представител на М.Г. Х. и Д.Г.Х. заплащане на сумата 16 842,42
лв. по изп.д.№20193330400115 на ДСИ при
РС Разград, от които 12 520 лв. главница, 2 688,12 лв. лихви200 лв.
допълнителни разноски, 60 лв. разноски по изпълнителното дело, 1 373,42
лв. такса по Тарифа за държавните такси по ГПК, тъй като до 31.10.2017 г. той е
полагал всички дължими фактически грижи и е осигурявал издръжка на децата и е изплатил
всички дължими вноски за периода след това. Признава, че е осъден да заплаща издръжка за
двете деца с решение по бр.д.№35/20102 г. по описа на Районен съд - Тутракан в
размер на по 100 лв. за всяко от двете деца, която издръжка е увеличена с
решение по гр.д.№59/2019 г. на РС Разград на 170 лв. за М. и 150 лв. за Д.,
считано от 11.01.2019 г., но твърди, че до края на м.октомври 2017 г. децата са
живели при него и той се е грижел за тях, а от м.ноември 2017 г. започнал да
плаща издръжката, определена му със съдебно решение. Сочи, че по образуваното
изп.д. №20193330400115 по описа на СИС
при РС Разград е получил покана за доброволно изпълнение за заплащане на
издръжка с начална дата 03.04.2020 г. и законната лихва в размер на
2 688,13 лв. и разноски и такси. Счита, че не дължи заплащане за периода
до 31.10.2017 г., тъй като до тази дата е полагал всички грижи за физическото и
духовното развитие на децата и е
осигурявал цялата им издръжка.
Ответницата счита иска за допустим и частично
основателен. Твърди, че с поведението си не е станала причина за завеждане на
иска. Признава, че до м.ноември 2017 г. децата са живели при ищеца. Твърди, че
писмено е заявила пред ДСИ, че не претендира издръжка в размер на 6 200
лв., ведно със законната лихва за периода от м.април 2015 г. до м.ноември 2017
г. Прилага копие от искане до ДСИ от 21.01.2020 г. и резолюция на ДСИ.
След
преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически
обстоятелства: Ищецът е баща на М.Г.Х.,
родена на *** г. и на Д.Г.Х., роден на *** г. С решение по бр.д.№35/2012 г. на
РС Тутракан ищецът е осъден да заплаща на двете деца чрез тяхната майка ежемесечна парична издръжка в
размер на по 100 лв. , считано от привеждане в изпълнение на решението по
предоставяне упражняването на родителските права на майката, заедно със
законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелство за
изменение или прекратяване на издръжката. Така определения размер на издръжката
е изменен с решение по гр.д.№59/2019 г. по описа на РС Разград на 170 лв. за М.Х.
и 150 лв. за Д.Х., считано от 11.01.2019 г. Въз основа на двете решения майката
на ответниците Ф.А. Х. се е снабдила с
изпълнителни листи /л.6 и л.7/
Въз основа
на тези изпълнителни листи е образувано изп.д.№115/2019 г. по описа на СИС при
РзРС за заплащане на дължимата от ищеца издръжка. С молбата за образуване на
изпълнителното дело майката на
ответниците е поискала от ДСИ да изпрати
покана за доброволно изпълнение, без да посочва от коя дата претендира
изпълнение. На 19.11.2019 г. ищецът е получил покана за доброволно изпълнение /л.39/
от изпълнителното дело, в която е посочено, че според изпълнителния лист дължи издръжка по 150 лв. от 11.01.2019 г.,
170 лв. от 11.01.2019 г., , олихвяема сума 200 лв. от 03.04.2015 г., 200 лв. от
03.05.2015 г., 200 лв. от 03.06.2015 г., 200 лв. от 03.07.2015 г., 200 лв. от
03.08.2015 г., 200 лв. от 03.09.2015 г., ведно със законната лихва, която към
момента е 2 688,13 лв. в полза на взискателя Ф.А.М.. След това е посочено,
че задължението по изпълнителното дело възлиза на 12 520 лв. главница,
2 688,13 лв. лихви , 200 лв. допълнителни разноски, и 60,90 лв. разноски по изпълнителното дело,
както и таксата по чл.53 от Тарифа за ДТ по ГПК в полза на РС Разград в размер
на 1 373,39 лв. или общо задължение по изпълнителното дуло към 13.11.2019
г. в размер на 16 842,42 лв. По изпълнителното дело са наложени запори.
С искане от
21.01.2020 г. /след образуване на настоящото дело на 13.12.2019 г./ майката на
ответниците Ф.А.М. е уведомила съдебният изпълнител, че упражнява родителските
права по отношение на децата от м.юли 2017 г., поради което не претендира за
заплащане на издръжка преди този период. В отговор на това съдебният изпълнител
е записал в програмата да се отрази, че издръжката от 200 лв. се дължи от
01.07.2017 г., а не както е въведена – от 03.04.2015 г. и да се уведоми
длъжника, че взистакелят не претендира издръжка за периода 03.04.2015 г. –
30.06.2017 г. Към изпълнителното дело са приложени платежни документи за суми,
платени от ищеца.
Според
представената по делото служебна бележка,
М.Х. и Д.Х. са били ученици дневна форма на обучение в СУ „Васил Левски“
гр.Д., обл.Силистра съответно в периода
2010 – 2017 г. и 2012 – 2017 г. М.Х. за времето 15.09. – 31.10.2017 г. е била
ученичка в ЕГ“Пейо Яворов“ в гр.С.
/л.10/. Удостоверенията за преместване на двете деца са издадени съответно на
09.10.2017 г. и 31.10.2017 г.
Платежни
документи са представени като доказателства по настоящото дело. Всички платежни
документи са проверени от назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза.
Вещото лице по същата е изготвило заключение, в което са посочени дължимите
суми за издръжка в размерите, посочени в съдебните решения, както следва: за
периода м. ноември 2017 г. – 12.11.2019 г. /датата на депозиране на молбата за
образуване на изпълнителното дело/ – 6200 лв. ; м. ноември 2017 г. – 12.12.2019
г. /датата на завеждане на исковата молба – 6 520 лв.; м. ноември 2017 г.
– 12.11.2020 г. /дата на изготвяне на експертизата/ - 10 040,00 лв.
Съответно платените суми в горните периода са 4 440,00 лв., 6 360,98
лв. и 11 723,08 лв. При сравнение на тези суми заключението на
експертизата е, че за първия период м. ноември 2017 г. – 12.11.2019 г. има
неиздължени суми в размер на 1760 лв., лихвата за забава върху тази сума е 88
лв.; за втория период - . ноември 2017 г. – 12.12.2019 г. има неиздължени суми
в размер на 247,02 лв., а лихвата за забава върху сумата е 0,70 лв. до датата
на исковата молба. За третия период - м. ноември 2017 г. – 12.11.2020 г. няма
неиздължени суми, а има надвнесени в размер на 1682,38 лв. От платената сума
11 723,08 лв. 2 853,08 лв. са платени по изпълнителното дело, а
8 870 лв. – чрез директен превод по
банковата сметка на майката на ответниците. В отговор на въпроси в о.с.з.
вещото лице поясни, че към сумите, платени директно на Ф.М. следва да се
прибавят и 640 лв. по преводното нареждане от 12.10.2020 г. и от 05.09.2020 г.
Въз основа на така установените
фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Предявеният иск
е допустим и намира своето основание в разпоредбата на чл.349 от ГПК, която предвижда, че длъжникът по едно
изпълнително дело може да оспори изпълнението чрез иск, като същият следва да
се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание.
В случая и след влизане в сила на съдебното решение двете деца са
продължили да живеят при баща си и той е полагал необходимите за тях грижи и им
е осигурявал издръжка според нуждите им до м. октомври 2017 г.
Задължението
за издръжка е задължение на родителя. Кредитор на това задължение е детето и
именно на него се дължи издръжката, като в паричния й вариант тя се изплаща
чрез законния представител, тъй като директното плащане на детето е правно
невъзможно. Задължението за заплащане на издръжка е субсидиарно и се поражда от
невъзможността да бъдат полагани непосредствените грижи за отглеждането и
възпитанието на детето. Предназначението на паричната издръжка е родителят,
който упражнява родителските права и полага непосредствените грижи за детето да
закупи храна, дрехи, обувки, лекарства и други необходими вещи на детето, да
заплати част от разходите за вода и ток, направени за удобство на детето. За
процесния период разходите за детето се поети изцяло от ищеца, с което той е
изпълнявал задължението си за даване на издръжка /в натура/ на двете деца,
поради което не дължи заплащане на определения от съда неин паричен еквивалент.
Именно за това и в изпълнителния лист, издаден от Районен съд – Тутракан е
посочено, че издръжката се дължи от привеждане в изпълнение на решението за
предоставяне упражняването на родителските права на майката.
Така от м.
ноември 2017 г. до 12.11.2019 г. ищецът е дължал като издръжка сумата 6 200
лв., от които в този период е платил 4 440 лв. В хода на производството същият
е заплатил и остатъка от 1760 лв. Ето защо съдът приема, че предявените искове
за установяване, че ищецът не дължи на двете деца сумата 16 842,42 лв., от които 12 520 лв. главница неизплатена издръжка
присъдена с решение по гр.д.№35/2012 г. на Районен съд – Тутракан и изменена с
решение по гр.д.№59/2019 г. по описа на Районен съд - Разград, 2 688,12 лв. лихви и 200 лв. разноски са
основателни и доказани.
Исковете за установяване, че
ищецът не дължи сумите 60 лв. разноски по изпълнителното дело и 1 373,43 лв.
такса по чл.53 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК са
недопустими, тъй като това са задължения към бюджета на съда и тяхното
установяване не е предмет на иска по
чл.439 от ГПК.
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответницата дължи на ищеца направените по делото разноски съразмерно
на тази част от иска, в която той е бил основателен към датата на завеждане на
исковата молба. Така ответницата следва да заплати на ищеца от направените
разноски сумата 1 846,68 лв.
На основание
чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има право на направените по делото разноски
съразмерно на отхвърлената част от иска и на тази, която е отхвърлена поради
плащане на задължението след депозирането на исковата молба. Така ищецът следва
да плати на ответницата сумата 94,80 лв. разноски по делото.
Воден от
гореизложеното, Разградският районен съд
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Г.Х.Х., ЕГН ********** *** не дължи на непълнолетните си деца М.Г.
Х. , ЕГН ********** и Д.Г.Х., ЕГН **********, действащи със съгласието на
своята майка Ф.А.М., ЕГН ********** с адрес *** 842,42 лв., от които 12 520 лв.
главница неизплатена издръжка присъдена с решение по гр.д.№35/2012 г. на Районен
съд – Тутракан и изменена с решение по гр.д.№59/2019 г. по описа на Районен съд
- Разград, 2 688,12 лв. лихви и 200 лв.
разноски.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по иска, предявен от Г.Х.Х., ЕГН ********** ***
срещу М.Г. Х. , ЕГН ********** и Д.Г.Х., ЕГН **********, действащи със съгласието
на своята майка Ф.А.М., ЕГН ********** с адрес *** за установяване на
обстоятелството, че ищецът не дължи сумите 60 лв. разноски по изпълнителното
дело и 1 373,43 лв. такса по чл.53 от Тарифа за държавните такси по изп. Д.
№115/2019 г. по описа на СИС при РС Разград.
ОСЪЖДА М.Г. Х. , ЕГН ********** и Д.Г.Х., ЕГН **********, действащи със съгласието
на своята майка Ф.А.М., ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Г.Х.Х., ЕГН ********** *** сумата 1 846,68 лв. /хиляда осемстотин
четиридесет и шест лева и шестдесет и осем стотинки/ разноски по делото.
ОСЪЖДА Г.Х.Х.,
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на М.Г. Х. , ЕГН **********
и Д.Г.Х., ЕГН **********, действащи със съгласието на своята майка Ф.А.М., ЕГН **********
с адрес *** сумата 94,80 лв. /деветдесет и четири лева и осемдесет
стотинки/ разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия в Районен съд – Разград: