№ 151
гр. К., 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., І СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Здравка Запрянова
при участието на секретаря Ралица Димитрова
като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно
наказателно дело № 20225140200351 по описа за 2022 година
Обжалвано е Наказателно постановление № **********/
04.03.2022г. издадено от Началник сектор „ПП“- К. при ОДМВР- К., с което е
наложено наказание глоба в размер на 300лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, както и
отнемане на 10 точки на основание Наредба **********/ 17.12.2012г. на МВР
на Ф. С. С. от с.К. с ЕГН ********** за извършено нарушение на 03.12.2021г.
в община К. на път втори клас № 58 на разклона за с.П. на чл.140 ал.1 от
ЗДвП.
Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят
Ф.С., който обжалва наказателното постановление. Настоява, че то е
неправилно и незаконосъобразно, не е налице основание за издаването му, не
е извършил посоченото в него нарушение, както и че при съставянето на акта
за установяване на административно нарушение е допуснато и съществено
нарушение на процесуалните правила и приложението на материалния закон.
Моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени изцяло
наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно. В
съдебно заседание жалбоподателят редовно призован за съдебно заседание не
се явява, но се представлява от адвокат, който поддържа жалбата. В ход по
същество моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление по
1
изложените в жалбата съображения като им се присъдят направените
разноски.
Административно наказващият орган редовно призован не се явява
и не се представлява. От юрисконсулт е постъпила писмена молба, в която
оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да потвърди наказателното
постановление. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност.
Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на
ОДМВР- К.. При условията на евентуалност, прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение като завишено с оглед
фактическата и правна сложност на делото.
РП- К., редовно призована за съдебното заседание на основание
чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени
доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На
03.12.2021г. около 20,55ч. в община К. на път втори клас № 58 на разклона за
с.П. била извършена проверка на лек автомобил марка „В.****“ с рег.№
********** с водач Ф.С.. При нея се установило, че за автомобила не била
сключена застраховка „ГО“. По- късно била направена справка, при която се
установило, че това МПС е с прекратена регистрация. По този повод срещу
жалбоподателя С. същия ден бил съставен и връчен акт за установяване на
административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, който бил подписал без
възражения. На датата 23.02.2022г. прокурор в РП- К. издал Постановление, с
което прекратил наказателното производство и препис от него е изпратено на
началник сектор „ПП“- К. за продължаване на административно
наказателното производство. По този повод на 04.03.2022г. наказващият
орган издал атакуваното постановление, с което на основание чл.175 ал.3 пр.2
от ЗДвП наложил на жалбоподателя административни наказания „глоба” в
размер на 300 лв., „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца
и отнемане на 10 точки за извършено нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Видно от справка по история за лек автомобил рег.№ ********** на
датата 23.12.2017г. е отбелязано служебно прекратяване на регистрацията на
автомобила по реда на чл.143 ал.10 от ЗДвП при уведомление от ГФ без ГО.
Безспорно е по делото, че спреният за проверка лек автомобил е собственост
на жалбоподателя Ф.С.. Административно наказващият орган не е уведомил
2
последния за прекратената регистрация на собствени му лек автомобил.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи: Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй
като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59 ал.2
от ЗАНН. На жалбоподателя е наложено административно наказание за
извършено нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП. Посочената разпоредба
предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат
само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с
табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За
нарушение на този текст административно наказателната отговорност на Ф.С.
е ангажирана на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, която гласи, че се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок
от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. По делото е
безспорно, че на 03.12.2021г. в община К. на път втори клас № 58 на разклона
за с.П. жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил марка
„В.****“ с рег.№ ********** след като регистрацията на това МПС била
прекратена по служебен път. Това означава, че към момента на управлението
и проверката превозното средство не е било регистрирано по съответния ред.
Регистрацията на автомобила била прекратена по реда на чл.143 ал.10 от
ЗДвП, който регламентира служебно да се прекратява регистрацията на пътни
превозни средства при получено уведомление от ГФ по чл.574 ал.11 от
Кодекса за застраховането, за което се уведомява собственикът на пътното
превозно средство. Изложеното сочи, че в случая са налице елементите от
обективната страна на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП. За да е налице
административно нарушение е необходимо да има деяние- действие или
бездействие, което нарушава установения ред на държавно управление,
трябва да е извършено виновно и е да е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред. Деянието,
обявено за административно нарушение е виновно, когато е извършено
умишлено или непредпазливо. Деянието е умишлено, когато деецът е
съзнавал общественоопасния му характер и е искал или допускал
настъпването на неговите общественоопасни последици. Докато
непредпазливо е това деяние, при което деецът не е предвиждал настъпването
на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди,
3
или когато е предвиждал настъпването им, но е мислил да ги предотврати. За
да се приеме обаче за осъществено и от субективна страна процесното деяние,
то трябва да са налице доказателства, от които може да се направи несъмнен
извод, че нарушителят е бил наясно, че е знаел или поне предполагал за
обстоятелството, че управлявания от него автомобил е с прекратена
регистрация. Такива доказателства в настоящото производство не бяха
представени и не се събраха. Напротив, установи се, че жалбоподателят С. е
управлявал собственото си МПС, за което не е бил уведомен, че е със
служебно прекратена регистрация от датата 23.01.2017г. Поради това водачът
Ф.С. не е осъзнавал общественоопасният характер на извършеното действие
по управление на автомобила, не е предвиждал или допускал настъпването на
общественоопасните последици, нито пък е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди. Липсата на субективната страна от състава на нарушението по
чл.140 ал.1 от ЗДвП прави деянието извършено от жалбоподателя
несъставомерно. Ето защо, макар да са налице обективните признаци на
нарушението, то липсват каквито и да било доказателства жалбоподателят да
е осъществил деянието виновно, да е знаел или предполагал, че автомобилът
е с прекратена регистрация. С оглед на така изяснената фактическа
обстановка и при изложените правни изводи, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление е незаконосъобразно издадено и следва да бъде
отменено.
От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените
разноски по делото, а съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в
съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143 ал.1 от АПК, когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Затова и
предвид отмяната на наказателното постановление, в полза на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Текстът
на чл.63д, ал.2 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
4
минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА, препращащ съответно
към наредбата на Висшия адвокатски съвет. В случая е представен договор за
правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой
договорено възнаграждение в размер на 600лв., но от представителя на
ответната страна е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Съдът намира това възражение за основателно, тъй като
възнаграждението действително е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото. Съгласно чл.18 ал.2 от Наредба №
********** за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя
по правилата на чл.7 ал.2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението. Според чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата, за защита по дела с
интерес до 1000лв., възнаграждението е 300лв. В конкретния случай
уговореното и платено възнаграждение е в размер на 600лв., като предмет на
обжалване е наказателно постановление, с който е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 300лв. Делото не
представлява фактическа и правна сложност, а реално оказаната от
пълномощника правна помощ се изразява в изготвяне на жалбата и
процесуално представителство на едно съдебно заседание, в което не са
разпитвани свидетели. Заплатеният от жалбоподателя размер на адвокатското
възнаграждение надвишава минимално предвидения по Наредбата, като с
оглед на оказаната правна помощ, същият се явява несъразмерен и
несъответстващ на критериите по чл.36 ал.2 от ЗА (да е справедлив и
обоснован). Затова следва да бъде намален до предвидения в чл.18 ал.2 вр.
чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата, а именно до размера от 300лв. Доколкото
издателят на наказателното постановление се намира в структурата на
ОДМВР-К., именно последната в качеството й на юридическо лице (чл.37,
ал.2 от ЗМВР) следва да понесе разноските по делото. По изложените
съображения, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № **********/ 04.03.2022г.
издадено от Началник сектор „ПП“- К. при ОДМВР- К., с което е наложено
5
наказание глоба в размер на 300лв. и лишаване от право да управлява МПС за
6 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, както и отнемане на 10 точки
на основание Наредба **********/ 17.12.2012г. на МВР на Ф. С. С. от с.К. с
ЕГН ********** за извършено нарушение на 03.12.2021г. в община К. на път
втори клас № 58 на разклона за с.П. на чл.140 ал.1 от ЗДвП, като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОДМВР- К. да заплати на Ф. С. С. с адрес с.К. ул.П. № **
с ЕГН ********** сумата от 300лв., представляваща направени разноски по
делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд- К. по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен срок от
съобщението му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6