РЕШЕНИЕ
№ 99/26.3.2020г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМО ЦОЛОВ
при протоколист Светла
Горчева, като разгледа докладваното гр.
дело №449/2018 г. по опис на РС Девня, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени
са обективно и субективно съединени установителен иск с правно основание
чл.124, ал.1, вр. чл.422, ал.1 ГПК и осъдителни искове с правно основание
чл.79, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че между „Профи Кредит България” ЕООД и
ответника, е сключен Договор за потребителски кредит №********** от 19.08.2016
г. Твърди, че договорът е сключен при следните параметри: сума на кредита:
600.00 лв; срок на кредита 36 месеца; размер на вноската по кредита 29.28 лв;
падеж на вноската – двадесет и пети ден от месеца; годишен процент на разходите
(ГПР) 49.90 %; годишен лихвен процент 41.17 %; лихвен процент на ден 0.11 %;
общо задължение по кредита: 1054.08 лв; по избран и закупет пакет от
допълнителни услуги: възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги
595.44 лв, и размер за вноска по закупен пакет от допълнителни услуги 16.54 лв,
общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги - 1649.52 лв; общ
размер на вноска 45.82 лв; дата на погасяване двадесет и пети ден от месеца.
Твърди също, че ответникът е поел задължение по договора за потребителски
кредит като го е сключил за срок 36 месеца, с месечна вноска по погасителен в
размер 45.82 лв и падежна дата всяко 25-то число на месеца. Ищецът твърди, че
към настоящия момент отв. Р. К. дължи сумата 1367.98 лв, представляваща
неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит №**********, поради
което предявил в РС Девня заявление по чл.410 ГПК за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение срещу отв. Р. К. и образувано ч. гр. дело.
Моли съда, да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер
542.13 лв, представляваща неизплатено задължение за плащане на главница по
Договор за потребителски кредит №**********, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението до окончателното плащане. Моли също, да бъде
осъден ответникът да заплати на ищеца сумите: 336.27 лв, представляваща
неплатено договорно възнаграждение по съответния договор за потребителски
кредит; 489.58 лв, представляваща неизплатена част от стойност на предоставен
пакет допълнителни услуги по съответния договор за кредит. Претендира и
заплащане на направените разноски.
В
срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът чрез
особен представител заявява, че счита предявения иск за допустим, но
неоснователен. Моли съда, да отхвърли предявената претенция относно търсените
от отв. Р. К. задължения по Договор за допълнителни услуги от 19.08.2018 г. в
размер 595.44 лв, както и да приспадне от предоставения кредит от 600.00 лв
заплатените от ответника вноски в размер 281.54 лв, от които 5.35 лв заплатена
лихва. Претендира и заплащане на направените разноски до размера на отхвърлената
част на претенцията на ищеца.
След преценка на събраните
доказателства по отделно и в съвкупност, съдът направи следните фактически
констатации:
Видно от приложеното ч. гр. дело №1329/2017
г. по опис на РС Девня, въз основа на предявено от „Профи Кредит
България” ЕООД заявление
от 28.12.2017 г., е издадена Заповед
№904
от 29.12.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу
кредитополучателя Р. К., за сумите: 1367.98 лв – главница по Договор за
потребителски кредит №********** от 19.08.2016 г.,
2.55 лв – законова лихва за забава за периода от 26.04.2017 г. до 05.07.2017
г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 28.12.2017 г.,
до окончателното плащане на основание чл.410 ГПК,
77.41 лв
обезщетение за разноски по делото, от
които 27.41 лв д. т.
и 50.00 лв
възнаграждение за юрисконсулт.
Съобщението до
длъжника за издадената Заповед по чл.410 ГПК е връчено по реда на чл.47, ал.1
ГПКС, в резултат от което на 30.04.2018 г. ищеца е предявил
искове за установяване на дължимост на процесните суми.
По делото са представени Договор за потребителски кредит №********** от
19.08.2016 г. и
Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 19.08.2016 г.
Видно от представен Погасителен
план към Договор за потребителски кредит №********** и
сключено споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги срокът на кредита е 36 месеца, а размерът
на месечната вноска по кредита 45.82 лв.
По делото е представено Уведомително писмо от ищеца до
ответника Р. К. относно обявяване кредита за предсрочно изискуем, като липсват
доказателства същото да е достигнало до Р. К..
При така визираните фактически
констатации, съдът нарави следните правни изводи:
Възражението на ответника за липса
на надлежно уведомяване за обявяване кредита за предсрочно изискуем се явява
основателно, доколкото липсват представени доказателства удостоверяващи
уведомяване на длъжника.
Приобщените доказателства установяват несъмнено както
наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за кредит между
страните, така и факта, че ищецът е изпълнил задължението да предостави сумата 600.00
лв по посочената от кредитополучателя банкова сметка. ***, изявлението му за
обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията по процесния договор за
кредит да е достигнало до ответника пред датата на подаване заявлението за
издаване заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, но от друга страна
ответникът дължи на ищеца изпълнение за онази част от задължението, по
отношение на която е настъпил падежът, уговорен от страните в погасителния
план. Към датата на приключване на устните състезания - 19.11.2019 г., е
изтекъл и последния срок по погасителния план, като са падежирали всички 37 вноски
по процесния договор, което следва да бъде съобразено от съда съгласно чл.235,
ал. 3 ГПК, поради което така предявеният иск по чл.422 ГПК се явява основателен
и следва да бъде уважен.
От съдържанието на представения договор за потребителски
кредит е видно, че между страните е уговорено заплащането на възнаградителна
лихва. По всички 37 вноски е дължима договорна лихва, поради което осъдителната
претенция за заплащане на договорна лихва с правно основание чл.240, ал.2 ЗЗД
се явява основателна .
Установи се от представения договор и споразумение към
него, че страните са уговорили и закупуване от кредитополучателя на
допълнителен пакет услуги, за което същият се е задължил да заплати
възнаграждение в размер 595.44 лв. Видно от съдържанието на споразумението 15 %
от общия размер на възнаграждението, но не повече от 300 лева, е за
компенсиране разходите на кредитора, от което следва, че останалата част
представлява печалба за същия. Съгласно сключения между страните договор това
възнаграждение не е включено в ГПР, а ако се добави към тази величина безспорно
ще надхвърли лимита по чл.19, ал.4 ЗПК, поради което договорката за заплащането
му се явява нищожна съгласно чл.21, ал.1 ЗПК. Също тази договорна клауза се
явява нищожна и поради противоречието й с добрите нрави, тъй като същата е в
размер, равен на предоставената в заем главница. Не са ангажирани и
доказателства от страна на ищеца за това, въпросните услуги, предмет на
споразумението, реално да са предоставени на кредитополучателя, което
допълнително обосновава тяхната недължимост. С оглед така изложеното съдът
намира предявеният осъдителелен иск за заплащане на възнаграждение за пакет от
допълнителни услуги за неоснователен.
Представените от ищцовата страна и неоспорени от
ответника документи сочат, че ответницата Р. К. е заплатила общо 286,89 лв, от
които 57,87 лв главница, 117.81 лв лихва и 105.86 лв възнаграждение по пакет за
допълнителни услуги, с които плащания са покрити първите шест вноски по
погасителния план като от седмата вноска е заплатена само сумата 6.62 лв. Със
сумата 105,86 лв, платена за възнаграждание по констатираната като нищожна
договореност за пакет от допълнителни услуги, следва да се приеме, че съобразно
погасителния план са погасени сумите: 4.39 лв за остатъчна част от главница и 18.27
лв за договорна лихва по седма вноска; 11.39 лв за главница и 17.89 лв за
договорна лихва по осма вноска; 11.78 лв за главница и 17.50 лв за договорна
лихва по девета вноска; 12.18 лв за главница и 12.46 лв за част от договорна
лихва по десета вноска. При така приетите за осъществени плащания искът за
главница е основателен до размер 495.77 лв, а искът за договорна лихва е основателен до размер 270.15 лв и за
периода от 25.06.2017 г. до 25.09.2019 г.
С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца поисканите и направени по делото разноски съобразно с
уважената част от исковете. Съдът намира, че съобразено фактическата и правна
сложност на делото юрисконсултското възнаграждение на ищеца следва да бъде
определено в размер на 200.00 лева съгласно чл.78, ал.8 от ГПК във вр. чл.25,
ал.1 от НЗПП. Съобразно уважената част от исковете ответникът следва да заплати
на ищеца разноски в размер на 309.72 лв. Ответникът следва да бъде осъден да
заплати и обезщетение за разноските в заповедното производство, възлизащо, съобразно
предявения и уважен размер на вземанията в исковото производство, на стойност 43,26
лв.
Водим
от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.Д.К.,
ЕГН **********, ДЪЛЖИ
на „Профи Кредит България” ЕООД гр. София, ЕИК
*********,
сумите: 495.77 лв (четиристотин деветдесет и пет лева, 77
ст.),
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване – 22.12.2017 г. до
окончателното плащане, представляваща неизплатено задължение по Договор за
потребителски кредит №********** от 19.08.2016 г., за което вземане е
издадена Заповед №904 от 29.12.2017 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч. гр. дело №1329/2017 г. по опис на РС Девня, на основание
чл.422, вр. чл.124, ал.1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения установителен иск от „Профи Кредит
България” ЕООД гр. София, ЕИК *********, срещу Р.Д.К., ЕГН **********, в часттта за установяване дължимост на парично вземане за разликата над 495.77 лв до
предявения размер 542.13 лв, представляващо част
от неплатено
задължение по Договор за потребителски кредит №********** от
19.08.2016 г., за която сума е издадена Заповед №904 от 29.12.2017 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. дело №1329/2017 г. по
опис на РС Девня, на основание чл.422, вр. чл.124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Р.Д.К., ЕГН **********,, ДА ЗАПЛАТИ на „Профи Кредит България” ЕООД гр. София, ЕИК
*********, сумите:
270.15 лв (двеста и седемдесет лева,
15 ст.), представляваща неизпълнено задължение за плащане на договорна лихва по
Договор за потребителски кредит №********** от 19.08.2016 г., през периода от 25.06.2017 г. до
25.09.2019 г.; 352.98 лв (триста
петдесет и два лева, 98 ст.), представляваща обезщетение за сторени разноски,
от което 309.72 лв в исковото производство и 43.26 лв в заповедното
производство, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.78, ал.1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен предявения осъдителен
иск от „Профи Кредит България” ЕООД гр. София, ЕИК
*********, срещу Р.Д.К., ЕГН **********, в
часттта за разликата над
270.15 лв до предтендирания размер 336.27 лв и за периода от 25.09.2016 г.
25.06.2017 г. за неплатено задължение за плащане на договорна лихва по Договор
за потребителски кредит №********** от 19.08.2016 г., и в частта за сумата 489.58 лв за
пакет от допълнителни услуги по спорзумение от 19.08.2016 г., на основание чл.79,
ал.1 ЗЗД ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС
Варна в двуседмичен срок от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: