Р Е Ш Е Н И Е
548/4.8.2020г.
гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Шумен, IX-ти състав, в публично заседание на шести юли, две
хиляди и двадесета година, в състав:
Районен
съдия: Димитър Димитров
при секретаря Татяна Тодорова като разгледа
докладваното от съдията-докладчик ГД № 155/2020 г., по описа на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „Интерком
трейд“ ЕООД, гр. Шумен, чрез пълномощника адв. Б. ***, против „Биовет клон
Разград“ АД гр. Разград, в която е предявен обуславящ иск, с правно основание
вр. чл. 288 вр. чл. 286 ТЗ, вр. чл. 266, вр. чл. 258, вр. чл. 79 ЗЗД и цена 18 136, 98
лв., с ДДС - сбор от вземания по приложени данъчни фактури, за доставени стоки
по трайни търговски отношения между страните, ведно с искане за присъждане на законна лихва върху
сумата за периода от 24.01.2020 г. до пълно плащане, в условията на първоначално, обективно, кумулативно
съединение с обусловен иск, с правно основание чл. 294 вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл.
86, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и цена 366,80 лв. - обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху искова претенция в размер на
8410.69 лв., по фактура № **********/05.07.2019 г., за периода от 21.08.2019 г.
до 24.01.2020 г. - датата на подаване на исковата молба в съда.
Ищеца обосновава исковата си претенция твърдейки, че с
ответника били в трайни търговски отношения, по които ответникът получил
стоки на обща стойност 18 136,98 лв., с ДДС, която не платил, по данъчни фактури:
- № **********/01.11.2019 г. за доставка на: лагер SKF, с шифър 6016-2Z - 1
бр.; лагер SKF с шифър 6320/C3 - 1 бр.; лагер SKF с шифър NU 320 ecj/СЗ - 1
бр., на обща стойност 719.45 лв., с включен ДДС, получени на 01.11.2019 г.
Договореният падеж във фактурата бил 15.12.2019 г.; - № **********/13.11.2019
г. за доставка на: кутия SKF FNL 518 А - 6 бр.; лагер SKF с шифър 22218 ЕК - 6
бр.; втулка SKF с шифър К 318 - 6 бр.; уплътнение SKF с шифър TFL 518-6 бр.;
пръстен SKF с шифър FRB 10/160 - 6 бр.; кутия SKF FNL 518 В - 6 бр.; лагер SKF
с шифър 1218 К - 6 бр.; втулка SKF с шифър Н218 - 6 бр.; пръстен SKF с шифър
FRB 10/160 — 12 бр.; уплътнение SKF с шифър TFL 518-6 бр.; транспорт и амбалаж
- 1 бр., на обща стойност 8476,90 лв., с включен ДДС, получени на 13.11.2019
г.. Договореният падеж във фактурата бил 28.12.2019 г.; - № **********/08.10.2019
г. за доставка на: лагер SKF с шифър 6312-2Z/C3 - 2 бр.; ремък SKF с шифър
SPA2482 PHG - 4 бр., на обща стойност 174,36 лв., с включен ДДС, получени на
08.10.2019 г. Договореният падеж във фактурата бил 23.11.2019 г.; - №
**********/25.10.2019 г. за доставка на: лагер SKF с шифър 6016 -2Z - 3 бр.;
лагер SKF с шифър 6312 -2Z/C3 - 2 бр.; ремък SKF с шифър SPA2482 PHG - 4 бр.,
на обща стойност 355,58 лв., с включен ДДС, получени на 25.10.2019 г..
Договореният падеж във фактурата бил 09.12.2019 г.; - № **********/05.07.2019
г. за доставка на: лагер SKF с шифър 6006 2 Z - 10 бр.; лагер SKF с шифър 6009
2 Z - 4 бр.; лагер SKF с шифър 6010 2Z 4 бр.; лагер SKF с шифър 6016 2Z - 3
бр.; лагер SKF с шифър 6026 2Z - 3 бр.; лагер SKF с шифър 6032 2Z - 3 бр.;
лагер SKF с шифър 6036 М - 3 бр.; лагер SKF с шифър 6204 2RSH/C3 - 10 бр.;
лагер SKF с шифър 6210 2RS1 - 4 бр.; лагер SKF с шифър NU 1009 ЕСР 4 бр.;
продукти за движение SKF с шифър SPA2482 - 4 бр., на обща стойност 8410, 69 лв.,
с включен ДДС, получени на 05.07.2019 г.. Договореният падеж във фактурата бил
20.08.2019 г.. Ищецът намира, че поради неизпълнението на задълженията за
плащане в уговорените срокове, а по фактура № **********/05.07.2019 г. - повече
от 5 м., ответникът изпаднал в забава, поради което претендира обезщетение.
Моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да плати на
ищеца: 18 136, 98 лв. - сбор от вземанията по посочените фактури, ведно със
законната лихва върху сумата за периода от 24.01.2020 г. до пълно плащане,
както и 366,80 лв. - мораторна лихва върху исковата претенция по фактура №
**********/05.07.2019 г., в размер на 8410.69 лв., за периода от 21.08.2019 г.
до 24.01.2020 г. - датата на депозиране на исковата молба в съда. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал писмен
отговор на исковата молба, не е изразил становище по допустимостта и съществото
на предявените искове; по обстоятелствата, на които се основават; не е изложил
възражения срещу исковите претенции и обстоятелствата, на които същите се
основават, както и не е посочил доказателствата и конкретните обстоятелства,
които ще доказва с тях, не е представил писмени доказателства, с които
разполага. На основание чл. 133 ГПК и предвид липсата на данни по делото, че
пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства, по смисъла на
цитирания текст, съдът приема, че ответникът е загубил възможността да упражни
тези си права в хода на предстоящото разглеждане на спора.
В проведеното по делото съдебно заседание ответникът подава
молба рег. № 8966/30.06.2020 г., по описа на ШРС, с която твърди че всички
дължими суми са платени.
Ищецът, чрез процесуалния си представител не оспорва,
че сумите за главница и лихви са платени, но поддържа искането за присъждане на
разноски.
Съдът, като взе предвид представените по делото
доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, поотделно и
в тяхната съвкупност, съобрази твърденията, доводите, възраженията и
признанията на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От изложеното в исковата молба, както и от
представените писмени доказателства се установява, че страните са се намирали
във валидни търговски отношения по силата на неформален договор за
покупко-продажба на стоки, обективирани във фактури на обща стойност 18 136.98
лв.
С оглед изявлението в молба рег. №8966/30.06.2020 г. и
че паправеното признание на иска е неоттегляемо по арг. от чл. 237, ал. 4 ГПК,
както и реципрочното искане на ищеца, съдът не обсъжда приложените
доказателства поотделно. Предвид извършеното плащане в хода на процеса, като
страните не спорят относно датата и размера му, съдът намира предявените искове
за главница и мораторна лихва за неоснователни, поради погасяване и следва да
бъдат отхвърлени с аргумент от разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Ищецът не е направил оттегляне на иска, а поддържа
произнасяне с решение, като с исковата молба и в съдебно заседание претендира
сторените в производството разноски и представя списък по чл. 80 ГПК.
Отговорността за разноските като гражданско облигационно правоотношение е
правото на едната страна да иска и задължението на другата страна да плати
направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото. Извършеното изпълнение
от ответника, след получаване на преписа
от исковата молба, се отразява върху разпределението на разноските, тъй като от
този факт, независимо, че съдът следва да постанови отхвърлителен дизпозитив,
следва произнасяне по искането за разноските на ищеца, по общото правило на чл.
78, ал. 2 ГПК. Приложимостта на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК за
освобождаване на ответника от разноски предполага кумулативното наличие на две
предпоставки: 1/ответникът да не е дал с поведението си повод за завеждане на
делото и 2/да признае иска. Само при кумулативното наличие на тези две
предпоставки разноските се възлагат върху ищеца. От една страна признанието е
факт преди съдебното заседание. В случая, с оглед направеното с молба от
30.06.2020 г. признание на иска, съдът е прекратил съдебното дирене. От друга
страна плащането е извършено след получаване на съобщението по чл. 131 ГПК. При
хипотезата, че ответникът изпълнени в хода на процеса, се
налага извода, че с поведението си е дал повод за завеждане на делото - не е
погасил дълга си преди процеса, поради което извършеното в хода на процеса изпълнение не го освобождава от задължението за
разноски. В този смисъл съдът намира, че не е налице предвиденото в
разпоредбата първо кумулативно условие - да не е дал повод за завеждане на иск.
Поради това сторените от ищеца разноски, които съгласно представения списък по
чл. 80 ГПК, са в размер на 2119.48 лв. следва да бъдат възложени в тежест на
ответната страна.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля предявеният от „Интраком Трейд“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Индустриална“ № 34, срещу „Биовет клон
Разград“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. Разград, бул. Априлско въстание № 68А, обуславящ иск, с правно основание вр. чл. 288 вр. чл. 286 ТЗ, вр. чл.
266, вр. чл. 258, вр. чл. 79 ЗЗД, за осъждане ответникът да плати на
ищеца сумата от 18 136, 98, с ДДС /осемнадесет хиляди сто тридесет и шест лева и
деветдесет и осем стотинки/ лева, представляваща сбор от вземания по издадени данъчни фактури, поради погасяване чрез плащане в хода на процеса.
Отхвърля предявеният от „Интраком Трейд“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Индустриална“ № 34, срещу "Биовет клон Разград“
АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. Разград, бул. Априлско въстание № 68А, обусловен иск, с правно основание чл. 294 вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 86,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за осъждане ответникът да плати на ищеца сумата от 366,80 /триста
шестдесет и шест лева и осемдесет стотинки/ лева - обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху исковата претенция от 8 410.69 лв., по фактура №
**********/05.07.2019 г., за периода от 21.08.2019 г. до 24.01.2020 г. - датата
на подаване на исковата молба в съда,
поради погасяване чрез плащане в хода на процеса.
Осъжда „Биовет
клон Разград“ АД, с ЕИК ***, седалище и адрес
на управление: гр. Разград, бул. Априлско въстание № 68А, да плати на „Интраком Трейд“ ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.
Шумен, ул. „Индустриална“ № 34, сумата от 2 119.48 (две хиляди сто и деветнадесет лева и четиридесет и осем
стотинки) лева представляваща разноски в настоящото производство, на
осн. чл. 78, ал. 2 ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните
по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал.
2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчване на страните, основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Районен съдия: