№ 101
гр. Враца, 19.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и седми
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
при участието на секретаря Цветелина Сл. Григорова
като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Търговско дело №
20241400900126 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба вх.№ 9068/09.12.2024 г.
на В. Л. М., ЕГН **********, подадена чрез упълномощеното Адвокатско
дружество "Д. и партньори", представлявано от управителя адв.Й. Д., с която е
предявен осъдителен иск против ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, за сумата 30 000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, търпени вследствие на причиненото й увреждане –
перфорация на ляв максиларен синус и въвеждане на чуждо тяло
(стоматологичен пълнежен материал) в него при проведено на 22.05.2023 г.
лечение на зъб от д-р Д. Т., ведно със законната лихва върху присъдената сума
от 20.08.2024 г. – датата на изтичане тримесечния срок за произнасяне по
доброволната претенция от страна на застрахователя, до окончателното
изплащане на сумата.
В исковата молба се посочва, че на 22.05.2023 г. ищцата е посетила
стоматологичния кабинет на д-р Д. Т., с регистрационен номер на практиката
**********, находящ се в с.***, обл.Враца, като по време на извършения й
преглед е било установено, че зъб с код 27 се нуждае от пломбиране и още
същия ден е било проведено лечение на зъба. Твърди се, че след това лечение
ищцата е започнала да изпитва силна болка в областта на лявата скула, а от
лявата й ноздра е започнал да изтича секрет. Тъй като болката не стихвала,
ищцата е потърсила консултация с невролог, който я е насочил към
извършване на компютърна томография на глава. Сочи се също, че на
09.11.2023 г. е било извършено такова изследване, при което е установено, че в
левия максиларен синус на ищцата е налице чуждо тяло с овоидна форма и
резки очертания, с висок интензитет почти в границите на металната
плътност, както и че е нарушена пневматизацията, с изразена хиперплазия на
лигавицата, в голяма част от циркумференцията. Твърди се, че с оглед на тези
резултати ищцата е провела консултация с УНГ специалист, който е
1
констатирал, че при почистването на канала на 27 зъб, д-р Т. е перфорирала
левия максиларен синус, запълнила го е със стоматологичен материал, което е
довело до наличието на чуждо тяло в синуса, както и да възпаление на тъканта
и оток, поради което е насочена за хоспитализация и оперативно лечение.
Според изложеното в исковата молба, на 24.01.2024 г. ищцата е
постъпила на лечение в Отделение по УНГ при УМБАЛ "Царица Йоанна –
ИСУЛ" ЕАД с оплаквания от болки в областта на лявата скула, затруднено
носно дишане и изтичане на секрет от лява ноздра. Посочва се, че в лечебното
заведение са й извършени редица прегледи и изследвания, след които е дадено
заключение, че е налице максиларен синуит. Сочи се също, че на 25.01.2024 г.
е извършена оперативна интервенция, като от дъното на левия синус е
отстранена хипертрофична лигавица, заедно със стоматологичния пълнежен
материал и са поставени тампони бактиграс в ляв носов ход. Приложена и е
антибиотична терапия. Сочи се също, че на 26.01.2024 г. ищцата е изписана от
лечебното заведение и са й дадени указания за провеждане на терапевтично
лечение в домашни условия, включващо и прием на медикаменти и
наблюдение от специалист.
Ищцата твърди, че от посещението си в кабинета на д-р Д. Т. през
м.май 2023 г. до момента на предявяване на иска търпи и продължава да търпи
силни по интензитет болки и страдания, както и че дълго време е чувствала
постоянно главоболие и болки в областта на лявата скула, че лицето й е било
оточно. Посочва, че търпи и редица неудобства и лишения в ежедневието си,
тъй като не може да диша нормално през носа и поради това е ограничила
контактите си с близки и приятели. Изтъква, че дълго време е приемала
обезболяващи лекарства. Сочи, че непрестанните болки и дискомфорт са
създали чувство на безполезност у нея, тъй като се намира в невъзможност да
изпълнява обичайните си дейности.
В исковата молба се твърди, че единствената причина за настъпването
на този неблагоприятен резултат е виновното поведение на д-р Д. Т., която
немарливо е изпълнила правнорегламентираната си дейност и е нарушила
добрите дентални медицински практики. Посочва се, че към датата на
увреждането – 22.05.2023 г. по отношение на д-р Д. Т., с регистрационен
номер на практиката **********, с.***, обл.Враца и регистрация в ТР при АВ
– "Дентал д-р Д. Т. амбулатория за първична медицинска помощ –
индивидуална практика по дентална медицина" ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, е била налице валидна задължителна
застраховка "Професионална отговорност", застрахователна полица № Е***,
със срок на действие 20.12.2022 г. – 19.12.2023 г., сключена със ЗД "Бул Инс"
АД. Ето защо с искане от 20.05.2024 г. ищцата е предявила доброволна
претенция пред застрахователното дружество за заплащане на
застрахователно обезщетение за търпените неимуществени вреди. В отговор
на това искане ответникът е поискал представяне на допълнителни документи
и такива са били изпратени с писмо от 02.09.2024 г., но въпреки това
дружеството отново е поискало представяне на документация. Посочва се, че
в рамките на законоустановения тримесечен срок ответникът не е заплатил,
нито е постановил отказ за заплащане на обезщетение, което поражда правен
интерес от предявяването на настоящия иск.
Ищцата счита, че сума в размер на 30 000 лв. би успяла в известна
степен да репарира търпените от нея неимуществени вреди. Сочи, че с оглед
2
чл.496 КЗ, вр. чл.409 КЗ, вр. чл.84, ал.3 ЗЗД застрахователят дължи и лихва за
забава от датата на изтичане на 3-месечния срок от предявяване на
доброволната претенция до датата на плащане на обезщетението.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№ 1367/21.02.2025
г. от ответника ЗД "Бул Инс" АД, подаден чрез пълномощника му адв.А. И.,
преупълномощен от адв.М. Г., с който предявеният иск се оспорва по
основание и размер.
Правят се възражения, че липсват достатъчно доказателства за
настъпването на застрахователно събитие, както и че не е представена
застрахователна полица и общи условия, поради което не може да се извърши
преценка относно наличието на застрахователно покритие за претендирания
риск. Ответникът поддържа, че описаното събитие попада сред изключените
рискове, които не подлежат на обезщетение, както и че искът е предявен извън
срока на покритие на застраховката.
На следващо място в отговора се поддържа, че не са представени
медицински документи, които да доказват настъпването, характера и
причинно-следствената връзка на претендираните увреждания. Прави се
анализ на приложените към исковата молба документи, в обобщение на който
се сочи, че представената информация относно проведената дентална
интервенция не съдържа точни и конкретни данни за естеството и обхвата на
лечението; че не е представен конкретен запис за естеството на
стоматологичната интервенция, извършена на 22.05.2023 г. от д-р Д. Т.; че в
медицинската документация не са описани подробности относно използваните
стоматологични материали или дали е имало усложнения по време на
процедурата. Навеждат се доводи, че пломбирането е неинвазивна процедура,
която не включва проникване извън коронковата част на зъба, както и че
възможно проникване на пълнежен материал в синуса би могло да се случи
само при ендодонтско лечение на зъб с отворен коренов канал или при
екстракция на зъб в непосредствена близост до синуса, което не е описано в
случая. Освен това се сочи, че липсват категорични доказателства, че чуждото
тяло е стоматологичен материал, както и че хистологичното изследване не
доказва връзка със стоматологичната намеса.
Ответникът оспорва иска и по размер, като твърди, че същият е в
прекомерно завишена стойност и в противоречие с принципа за справедливост
по чл.52 ЗЗД. В тази насока се позовава и на практика на ВКС и на съдилища в
страната.
В срока по чл.372, ал.1 ГПК е постъпила допълнителна искова молба
вх.№ 2396/28.03.2025 г. от В. Л. М., подадена чрез пълномощника й адв.Й. Д..
Ищцата изразява несъгласие с направеното от ответника възражение,
че процесното събитие представлява изключен риск, съгласно Общите
условия на задължителна застраховка "Професионална отговорност", както и
че не е налице настъпило застрахователно събитие. Излага правни аргументи,
свързани със същността на този вид застраховка. Изтъква, че към исковата
молба е приложено писмо от Български зъболекарски съюз, от което се
установява, че по отношение на д-р Т. към датата на увреждането е била
налице задължителна застраховка "Професионална отговорност", сключена с
ответното застрахователно дружество. Счита за неоснователно и бланкетно
оспорването на размера на исковата претенция. Намира за неоснователно и
оспорването на ответника относно получените травматични увреждания и
3
търпените болки и страдания. Изтъква, че с исковата молба са представени
съответните писмени доказателства за установяване на тези факти.
В срока по чл.373, ал.1 ГПК не е постъпил допълнителен отговор от
ответника ЗД "Бул Инс" АД.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Допусната и
изслушана е съдебно-медицинска експертиза.
След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната
пълнота, във връзка с изложените от страните доводи, настоящият
съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното:
На 22.05.2023 г. В. М. е посетила стоматологичния кабинет на д-р Д. Т.,
с регистрационен номер на практиката **********, находящ се в с.***,
обл.Враца, където са й извършени стоматологични процедури с код по НЗОК
101- обстоен профилактичен преглед за установяване на орален статус и 301–
обтурация с амалгама или химичен композит на 27 зъб.
По повод оплаквания от болки в лявата част на главата, на 09.11.2023 г.
й е била извършена компютърна томография, при която е констатирано, че в
левия максиларен синус на ищцата е налице чуждо тяло с овоидна форма и
резки очертания, с висок интензитет почти в границите на металната
плътност, както и че е нарушена пневматизацията, с изразена хиперплазия на
лигавицата, в голяма част от циркумференцията.
На 24.01.2024 г. ищцата е постъпила на лечение в Отделение по УНГ
при УМБАЛ "Царица Йоанна – ИСУЛ" ЕАД, като при снемане на анамнезата
съобщава, че след извършена манипулация от стоматолог на горен зъб вляво е
започнала да има оплаквания от болки в областта на лявата скула и изтичане
на секрет от лява ноздра, както и че след консултация с невролог е насочена за
извършване на КТ на глава, при която е установено чуждо тяло в ляв
максиларен синус, а след проведена консултация с УНГ е насочена за
хоспитализация и оперативно лечение. В лечебното заведение са й извършени
прегледи и изследвания, като е поставена диагноза: „Хроничен максиларен
синуит.Назална лигавица с подепителен оток и хронични възпалителни
промени.“. На 25.01.2024 г. е извършена оперативна интервенция под обща
анестезия, при която е отворен ляв максиларен синус и от дъното на синуса е
отстранена хипертрофична лигавица, заедно със стоматологичен пълнежен
материал и са поставени тампони бактиграс в ляв носов ход. Приложена и е
антибиотична терапия. На 26.01.2024 г. ищцата е изписана от лечебното
заведение и са й дадени указания за провеждане на терапевтично лечение в
домашни условия, включващо и прием на медикаменти и наблюдение от
специалист.
Тези обстоятелства съдът приема за установени с представените по
делото заверени копия от здравноосигурителната книжка на В. Л. М.; справка
от РЗОК-Враца за извършената стоматологична дейност на В. М.; резултат от
компютърна томография от 09.11.2023 г.; ИЗ № 1656/2024 г. на В. Л. М.,
изпратена от І УНГ с профил Онкологични заболявания при УМБАЛ „Царица
Йоанна-ИСУЛ“ ЕАД и съдържащите се в нея медицински документи и
епикриза.
От показанията на разпитаната от делото свидетелка И. Н., която в
периода от 2022 г. до 2024 г. е била колежка на В. Р. и са работели в една стая,
се установява, че около 24 май 2023 г. ищцата е трябвало да отсъства заради
посещение при зъболекар. Свидетелката разказва, че на другия ден след това
4
посещение ищцата е имала болки, а около десет дни след това са започнали и
световъртежи. Освен това от края на май или началото на юни 2023 г. тя
постоянно е била със салфетки и кърпи, тъй като й е излизал секрет от
ноздрата. Според свидетелката, В. Р. се е чувствала зле и дори се е налагало да
бъде съпровождана до тоалетната, а след края на работния ден - до входа на
общината, откъдето я е прибирал съпруга й. Свидетелката разказва и за
случай, в който е помолила друга тяхна колежка да съпроводи В. до вкъщи,
защото не е била добре и не е можела да пази равновесие. Пред свидетелката
ищцата е обяснявала, че чувства тежест в лявата буза, но не е предполагала, че
тази болка идва от зъба и че световъртежите й идват от намесата на
стоматолога. Споделила е също, че ще ходи в гр.Вършец за консултация с
невролог, като след завръщането си оттам е казала, че според невролога
оплакванията не са за него и я е пренасочил към специалист УНГ.
Впоследствие посетила такъв специалист, който е казал, че трябва да си
направи скенер. Тъй като е трябвало да чака много време за скенера, се е
наложило да се взема често отпуски по болест или е молела да бъде
освободена, защото не е в състояние да работи. След скенера, ищцата е
обяснила на свидетелката, че в долния синус се е видял някакъв остатък от
работата на стоматолога. Впоследствие й е била определена дата за операция
през м. януари 2024 г., като при операцията е било извадено това чуждо тяло.
След операцията е била в отпуск по болест и се е върнала на работа, като е
споделила, че й е олекнало и вече няма проблеми и световъртежи.
Свидетелката обяснява, че преди операцията - през летния период е виждала
как ищцата на моменти получава нещо като паник-атаки и започва да трепери
и да се страхува, но след операцията тези проблеми са отшумели.
Свидетелката определя оплакванията на В. като постоянни, тъй като е
отсъствала много често или поради отпуск по болест, или поради
невъзможност да работи.
По делото е допусната и изслушана и съдебно-медицинска експертиза,
чието заключение не е оспорено от страните и е прието от съда като
обективно и компетентно.
От заключението се установява, че по време на проведеното лечение на
27-ми зъб на ищцата, дистално разположен вляво на горната челюст, е
преминал каналният инструмент през върха на корена, при което на втория
етап при запълването на каналите апексът е вече перфориран и пълнежът се е
озовавал в синуса. Вещото лице е посочило, че одонтогенният синуит, със или
без пълнежно средство, е често случващо се усложнение предвид човешката
анатомия. За да се избегне подобно усложнение е необходимо използването на
микроскоп и рентгенов апарат, каквито в случая не са ползвани и с каквито
вероятно не е бил оборудван кабинета.
При изготвяне на експертизата е извършен преглед на ищцата В. Р., при
който вещото лице е констатирало, че 27-ми зъб е в устната кухина, с добре
запълнени три канала, с апекси, допиращи пода на синуса, т.е. лечението на
зъба като самостоятелно такова е добре проведено. В момента на прегледа се
установява палпаторна болка над апексите на зъбите на горната челюст,
каквато е нормално да съществува след хирургична интервенция в
максиларния синус, тъй като има засягане на лигавица, която е силно
кръвоснабдена и нервирана, и може да отзвучава с години при наличието на
хрема, простуда или друг бактериален синуит.
5
Съдът приема за установено, че към 22.05.2023 г. е било налице
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Професионална
отговорност“, по силата на което е застрахована отговорността на д-р Д. Т. в
ответното ЗД „Бул Инс“ АД. Това обстоятелство се доказва с приложените по
делото писмо от Български зъболекарски съюз и Застрахователна полица №
Е*** по застраховка „Професионална отговорност“, валидна от 20.12.2022 г.
до 19.12.2023 г.
От приложеното по делото заверено копие от искане се установява, че
В. Л. М., чрез пълномощника си адв.Й. Д., е отправила извънсъдебна
претенция до ЗД „Бул Инс“ АД за заплащане на сумата 30 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, които е претърпяла
вследствие причиненото й увреждане при проведеното на 22.05.2023 г.
лечение на зъб от д-р Д. Т.. От представената обратна разписка е видно, че
това искане е получено от застрахователя на 20.05.2024 г. С писмо изх.№ ОИ-
412409/07.06.2024 г. застрахователят е уведомил адв.Й. Д. и В. Р., че във
връзка с депозираното заявление, заведено с вх.№ ОК-357793/20.05.2024 г.
относно настъпило на 22.05.2023 г. събитие по застрахователна полица №
Е*** и заведена щета № **********, е необходимо да бъде представена
първична медицинска документация. В отговор на това искане В. Р. е
депозирала молба, получена от застрахователя на 02.09.2024 г., с която
представя копие от личната си здравна книжка. С писмо изх.№ НЩ-
6592/20.09.2024 г. ЗД „Бул Инс“ АД уведомява ищцата, че за да бъде
извършено произнасяне по заведената щета е необходимо да бъде представен
амбулаторен лист за извършен преглед и проведено лечение на 22.05.2023 г.
По делото няма данни претенцията на В. Р. да е била удовлетворена.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.432, ал.1, вр. чл.469 КЗ, вр.
чл.52 ЗЗД.
Претендира се присъждане на обезщетение за претърпени от ищцата
В. М. неимуществени вреди с пряк иск срещу ответника - застраховател ЗД
„Бул Инс“ АД по застраховка „Професионална отговорност“.
Задължителната застраховка "Професионална отговорност" е вид
застраховка за вреди от гражданската отговорност по смисъла на КЗ, има
имуществен характер и се изразява в задължението на застрахователя да
обезщети вредите, причинени на трети лица, различни от застрахования. Като
вид разновидност на застраховката "Гражданска отговорност",
задължителната застраховка "Професионална отговорност" притежава
присъщите й санкционна, превантивна и обезщетителна функции, а
елементите на специалния фактическия състав, от който се поражда са: деяние
- действие или бездействие на лице, извършващо определена дейност в
рамките на упражнявана от него професия, противоправност на деянието,
изразяваща се в неизпълнение на задълженията му при и по повод на
извършената професионална дейност, настъпила от нея вреда в правната
сфера на лице, различно от застрахования, вина на застрахования с проявните
й форми – умисъл или небрежност, и причинна връзка между деянието и
настъпилия вредоносен резултат в чуждата правна сфера. Законодателят в
чл.469 КЗ е определил дефинитивно застрахователното събитие при
застраховка "Професионална отговорност", аа именно - настъпване на
6
вредоносния резултат, за който застрахованият е отговорен.
Следователно, за да бъде уважен предявения иск в тежест на ищцата е в
условията на пълно и главно доказване да докаже наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка "Професионална
отговорност" между д-р Д. Т. и ЗД "Бул Инс" АД; настъпване на
застрахователно събитие в периода на осигуреното застрахователно покритие,
а именно - неимуществени вреди във вида и обема, описан в исковата молба,
причинени при извършване професионалната дейност на застрахования
стоматолог; конкретните извършени действия от лекуващия ищцата
стоматолог д-р Т., които са в нарушение на медицинските стандарти и/или
добрите медицински практики; наличието на причинна връзка между
противоправното деяние на застрахованото лице и настъпилите вреди за
ищцата.
Субективният елемент на деликта – вината се предполага до доказване
на противното, предвид което ответникът носи тежестта да обори
презумпцията за вина с обратно доказване. В тежест на ответника е да докаже
още правоизключващите си възражения.
На първо място, в случая страните спорят относно наличието на
валидна застраховка „Професионална отговорност“. С приложената
застрахователна полица № Е*** се установи, че между РК на БЗС-Враца и ЗД
„Бул Инс“ АД е съществувало валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Професионална отговорност на лицата, упражняващи
медицинска професия“ за периода от 20.12.2022 г. до 19.12.2023 г. В
полицата е посочено, че застраховката се сключва съгласно Общите условия на
застраховка „Професионални отговорности“ и Специални условия на
застраховка „Професионална отговорност на лицата, упражняващи
медицинска професия“ – 145 бр. дентални лекари, като от писмото на РК на
БЗС-Враца става ясно, че д-р Д. Т. се ползва от тази застраховка.
От събраните доказателства се установи по несъмнен начин и факта, че
при проведено на 22.05.2023 г., т.е. в периода на застрахователното покритие,
лечение на 27-ми зъб на ищцата В. Р. от застрахованата д-р Д. Т. е настъпила
перфорация на ляв максиларен синус, вследствие на което е въведено чуждо
тяло (стоматологичен пълнежен материал) в него. Вследствие на това ищцата
в продължение на няколко месеца е търпяла болки и страдания, като на
24.01.2024 г. ищцата е хоспитализирана в Отделение по УНГ при УМБАЛ
"Царица Йоанна – ИСУЛ" ЕАД и на следващия ден е извършена хирургична
интервенция под обща анестезия за отстраняване от дъното на синуса на
хипертрофична лигавица, заедно със стоматологичен пълнежен материал.
На следващо място следва да бъде обсъден въпроса дали по делото е
установено противоправно поведение на лекуващия дентален лекар. След като
случаят касае оказана медицинска помощ, то поведението на лекаря, като
извършител на работата, се преценява с оглед правилото, че медицинската
помощ е правнорегламентирана дейност. Съгласно чл.80 от Закона за
здравето, качеството на медицинската помощ се основава на медицински
стандарти, утвърдени по реда на чл.6, ал.1 от Закона за лечебните заведения и
Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл.5,
т.4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална
медицина, а съгласно чл.6, ал.1 ЗЛЗ дейността на лечебните заведения и на
медицинските и други специалисти, които работят в тях, се осъществява при
7
спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска
помощ и осигуряване защита на правата на пациента, а медицинските
стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването.
Когато съдът се произнася по въпроса осъществен ли е деликт при изпълнение
на медицинска дейност и налице ли е лекарска грешка е длъжен да изследва
две групи факти от поведението на извършителя (лекаря) – на първо място да
установи какви действия са били предприети или не са били извършени от
лекаря, и на второ – да провери доколко те са отговаряли на дължимото,
съобразно утвърдените медицински изисквания. В тази насока – вж Решение
№ 103 от 25.07.2019 г. по гр.д. 2700/2018 г. по описа на ВКС, ГК, III ГО,
Решение № 60289 от 04.07.2022 г. по гр.д. 131/2021 г. по описа на ВКС, ГК, III
ГО и др.
Както бе посочено, от събраните по делото доказателства се установи,
че лекуващият дентален лекар д-р Д. Т. е извършила стоматологични
процедури на ищцата, свързани с лечение на 27-ми зъб, при които
използваният инструмент е преминал през върха на корена на зъба й, и при
запълването на каналите, след като апексът е вече перфориран, пълнежът се е
озовавал в синуса.
Що се касае до това дали действията на лекуващия стоматолог са
отговаряли на утвърдените медицински изисквания, следва да бъде
отбелязано, че понастоящем липсва медицински стандарт по Обща дентална
медицина, а в сферата на денталната медицина са налице три медицински
стандарта, свързани с отделни специалности – Орална хирургия, Ортодонтия и
Детска дентална медицина, които са неотносими към конкретния казус.
Настоящият съдебен състав намира, че макар и да липсва медицински
стандарт, относим към общата дентална медицина, противоправно поведение
от страна на лекуващия стоматолог е налице в процесния случай. Според
практиката на ВКС – напр. Решение № 250 от 21.11.2012 г. по гр.д.№
1504/2011 г., ІІІ г.о., ГК, отговорността на лекаря е свързана и с принципа на
адекватните очаквания, а именно – че специалистът ще предложи и осъществи
лечение, което е съобразено с медицинските стандарти и добрите практики и
ще съблюдава всички прокламирани в нормативните актове права на
пациента. Когато е допуснато нарушение на добрите практики или на
установените права, следва извод за осъществено пративоправно поводение на
лекуващия лекар. Добрата медицинска практика изисква всеки пациент да
получи адекватно на състоянието му лечение, по време на което да бъдат
съблюдавани и съобразени гаранираните му права.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая е налице
противоправно поведение на д-р Д. Т., свързано с действията й преди и по
време на извършената медицинска интервенция, тъй като не е направила
необходимото да провери дали при ищцата е налице особеност, свързана с
дължината на зъбния корен, която следва да бъде съобразена при лечението и
да ограничава дължината на пълнежния инструмент. В заключението на
изслушаната СМЕ е посочено, че това поведение не отговаря на добрата
медицинска практика. Не може да се счете като оневиняващ посочения от
вещото лице факт, че е възможно в населеното място да няма рентгенова
лаборатория и кабинет с микроскоп, с помощта на които да се предотврати
увреждането на апекса на корена. Съобразно чл.86, ал.1, т.3 от Закона за
здравето, всеки пациент има право на достъпна и качествена здравна помощ, а
8
съгласно т.10 има право на сигурност и безопасност на диагностичните и
лечебните процедури, провеждани по време на лечението му. В случай, че д-р
Т. не е била в състояние да осигури адекватни дигностични процедури, е
следвало да насочи ищцата към друг специалист, но вместо това тя е провела
лечение, което е в нарушение на добрата медицинска практика, изискваща
всеки пациент да получи адекватно на състоянието му лечение, по време на
което да бъдат съблюдавани и съобразени всички гарантирани му права.
От събраните по делото доказателства се установи и наличието на
причинно-следствена връзка между противоправното поведение на
застрахования стоматолог и настъпилите вреди за ищцата.
Ответникът не е ангажирал доказателства, които да опровергават
презумпцията за вина по чл.45, ал.2 ЗЗД. В тази насока следва да бъде
отбелязано, че вината в гражданското право не е субективното отношение на
дееца към деянието и неговите последици (както в наказателното право), а
неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението
на определена категория лица с оглед естеството на дейността и условията за
извършването й. В настоящия случай, както бе посочено, застрахованият
стоматолог не е положил именно дължимата грижа, съобразно добрата
медицинска практика.
Ответникът е направил възражение, че случаят попада в групата на
изключените рискове, които не подлежат на обезщетение. Възражението е
общо - не се сочи конкретна хипотеза на изключен риск, предвидена в общите
или специалните условия към този вид застраховка, а е свързано с
обстоятелството, че при подаването на отговора на исковата молба по делото
все още не е била приложена застрахователната полица. При липсата на
конкретни твърдения, които да бъдат обсъдени от съда, това възражение се
явява немотивирано и неоснователно.
Съдът намира за неоснователни и наведените от ответника доводи, че
по делото липсват доказателства относно произхода на намереното чуждо
тяло в левия максиларен синус на ищцата. В извършеното КТ изследване е
посочено, че е налице чуждо тяло с овоидна форма и резки очертания, с висок
интензитет почти в границите на металната плътност (какъвто обичайно е
стоматологичния пълнеж), а в приложената епикриза е описано, че при
извършената оперативна интервенция от дъното на синуса е отстранена
хипертрофична лигавица, заедно със стоматологичен пълнежен материал.
Тези данни, заедно със заключението на СМЕ, според което одогенният
синуит, със или без пълнежно средство, е често усложнение, което се е
случило и при ищцата, дават основание на съда да приеме за доказано, че
намереното чуждо тяло в левия максиларен синус на ищцата е именно
стоматологичен пълнежен материал, а събраните гласни доказателства
обосновават извод, че този материал е въведен именно при извършеното на
22.05.2023 г. лечение от застрахования стоматолог д-р Д. Т.. По делото липсват
каквито и да са данни след тази дата на ищцата да е извършвана друга
манипулация, при която е възможно да попадне чуждо тяло в синуса.
С оглед на изложеното, съдът приема, че са налице всички посочени
предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за причинените
вреди на ищцата вследствие виновното и неправомерно поведение на
застрахованото лице.
Спорен е и въпросът за размера на справедливото обезщетение за
9
неимуществените вреди.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост – чл.52 ЗЗД. Според приетото в ППВС № 4/23.12.1968
г., понятието "справедливост" по смисъла на посочената законова разпоредба
не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни
увреждания са: характерът и степента на уврежданията, интензитетът и
продължителността на претърпените физически болки и страдания, брой на
телесните повреди, протичане на оздравителния процес - продължителност и
брой на престои в болнични заведения, извършени операции, проведени
процедури, предстоящи в бъдеще нови медицински интервенции, период на
оздравителния процес (срок на лечение), възможност за пълно възстановяване
от травмата, време за възстановяване, усложнения вследствие на
уврежданията, възможност за бъдещо влошаване на състоянието, остатъчни
негативни последици от уврежданията, белези, загрозявания, осакатяване,
необходимост от спазване на специален режим на живот и др., общо
физическо състояние на пострадалия към момента на увреждането и
установените предходни заболявания, наличие и процент на временна или
трайна загуба на работоспособност, инвалидност, възможност на пострадалия
да се справя без чужда помощ или необходимостта от такава, професия на
пострадалото лице и възможност след събитието отново да работи по
професията си, начина на живот на пострадалия преди и след
застрахователното събитие, причинените морални и психически страдания,
съдебната практика при подобни случаи.
При прилагане на тези критерии съдът намира за обоснован размер на
обезщетение от 15 000 лв., който да репарира претърпените вреди, изразяващи
се в търпени болки и страдания в продължителен период от време – от
м.05.2023 г. до м.01.2024 г., т.е. около 8 месеца; нарушаването на
работоспособността на ищцата и на обичайния й ритъм на живот в този
период; претърпяна хирургична интервенция под обща анестезия; търпените в
този период психически проблеми, свързани с неяснотата относно произхода
на търпените болки и необходимостта от извършване на множество
консултации със специалисти и изследвания; продължаващите и до момента
болки при палпаторен натиск, които са с неясен период на преодоляване.
За да не уважи претенцията в пълния предявен размер от 30 000 лв.
съдът взема предвид, че след хирургичната интервенция са отпаднали
основните оплаквания на ищцата, свързани с търпените болки, световъртеж и
невъзможност за работа, както и благоприятната прогноза за възстановяването
й.
В обобщение на изложеното, съдът намира, че на ищцата следва да
бъде присъдено обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер
на 15 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 20.08.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата. В останалата част до пълния предявен
размер от 30 000 лв. исковата претенция следва да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана.
По разноските:
Ищцата е направила деловодни разноски в общ размер от 1 200,00 лв.-
внесен и изплатен депозит за СМЕ. На основание чл.78, ал.1 ГПК на ищцата
10
следва да бъде присъдена част от тези разноски в размер на 600,00 лв.,
съответстваща на уважената част от исковата претенция.
С оглед изхода от делото на основание чл.38, ал.2, във вр. с чл.38, ал.1,
т.2 от Закона за адвокатурата, във вр. чл.чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на упълномощеното адвокатско дружество сумата от 1
750,00 лв. съобразно уважената част от исковата претенция. Макар и съдът да
не е обвързан от посочената Наредба и определените в нея размери на
възнагражденията, в случая при определяне на размера се взема предвид, че
по делото са проведени три съдебни заседания, в които са извършени
процесуални действия по събиране на доказателства и обемът на адвокатската
работа е бил значителен.
По аргумент от чл.78, ал.3 ГПК ответникът също има право на
разноски при отхвърляне на исковете. В рамките на настоящето производство
ответникът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
3 720 лв. с вкл.ДДС. От тази сума ищцата следва да бъде осъдена да му
заплати част в размер на 1 860,00 лв., съразмерно на отхвърлената част от
иска.
Ищцата е освободена от заплащане на държавна такса на основание
чл.83, ал.2 ГПК, поради което и на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ОС-Враца държавна такса върху уважената част от исковете в
размер на 600,00 лв.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.432, ал.1, вр. чл.469 КЗ, вр.
чл.52 ЗЗД на В. Л. М., ЕГН **********, с адрес: с.***, обл.Враца, ***, сумата
15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, търпени
вследствие на причиненото й увреждане – перфорация на ляв максиларен
синус и въвеждане на чуждо тяло (стоматологичен пълнежен материал) в него
при проведено на 22.05.2023 г. лечение на зъб от д-р Д. Т., ведно със законната
лихва върху присъдената сума от 20.08.2024 г. до окончателното й изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска над уважената част до пълния предявен размер от 30
000, 00 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.78, ал.1 ГПК на В. Л. М.,
ЕГН **********, с адрес: с.***, обл.Враца, ***, направени деловодни
разноски в размер 600,00 лв., съразмерно с уважената част от исковата
претенция.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Адвокатско дружество „Д. и
партньори“ БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление: ***, на
основание чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата сумата от
1 750,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ, съобразно уважената част от иска.
11
ОСЪЖДА В. Л. М., ЕГН **********, с адрес: с.***, обл.Враца, ***,
ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.78, ал.3 ГПК на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, сумата 1 860,00 лв.,
представляваща направени разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.78, ал.6 ГПК в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд-Враца държавна такса
в размер на 600,00 лв. върху уважената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд-София в
двуседмичен срок от връчването на препис от същото на страните, чрез
техните процесуални представители.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
12