Решение по дело №189/2021 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 7 юни 2021 г. (в сила от 7 юни 2021 г.)
Съдия: Иглика Василева Жекова
Дело: 20217220700189
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 16 април 2021 г.

Съдържание на акта

                       Р Е Ш Е Н И Е   129

 

                                   гр. Сливен, 07.06.2021 год.

 

             

             В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН в публично заседание на двадесет и пети май две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

Административен съдия: Иглика Жекова

 

при секретаря Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от съдия Жекова адм. дело № 189/2021 год. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 172, ал. 5 от ЗДвП във връзка с чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба от И.С.И. ***, ЕГН ********** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0804-000163/03.03.2021 год.,  издадена от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Сливен, с която на основание чл. 171 т. 1 б. “в“ от ЗДвП е постановено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до успешно полагане на проверовъчен изпит на И.И..

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е материално и процесуално незаконосъобразна. Сочи, че актът е издаден при неизяснена фактическа обстановка и липса на доказателства. На посочената дата на извършване на нарушението при управление на превозното средство не бил създал предпоставки за ПТП, както и предпоставки за възникване на вредни последици. Не бил създал и опасност за другите участници в движението, тъй като такива липсвали, а и не били посочени в заповедта. Видно било от фактическото описание на нарушението, че не са посочени доказателства, въз основа на които е възприето от органа, че водачът не познава правилата за движение по пътищата. Моли съда да отмени оспорената заповед.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

В открито съдебно заседание административният орган, редовно призован, не се явява и не се представлява.  

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, доводите в жалбата и след служебна проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на съдебно обжалване, поради което се преценява като процесуално допустима.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 03.03.2021 г. И.С.И. управлявал превозно средство – лек автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“ с рег. № ********, като на км. 390 в посока г. С. навлязъл в лентата за насрещно движение. Контролни органи на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен му съставили Акт за установяване на административно нарушение № 234144/03.03.2021 г., в който описали от фактическа страна, че водачът безпричинно е навлязъл в лентата за насрещно движение при наличие на пътна маркировка М1 и се движи по нея, като създава предпоставка за ПТП с насрещно движещите се МПС; същият не знае значението на пътна маркировка М1 и при зададен втори въпрос какво е ограничението на пътя, по който се движи, същият не може да отговори правилно и отговаря със 100 километра в час; на И. е предложена бланка за обяснение и той заявява, че е н. и н. м. да п. и ч. Така описаното от фактическа страна контролните органи квалифицирали като административни нарушения по чл. 6 т. 1 и чл. 16 ал. 1 т. 1 предл. 2 от ЗДвП, като приели, че водачът не съобразява поведението си с пътната маркировка и на платно с двупосочно движение с две пътни ленти се движи в лентата за насрещно движение, „Опасност от ЗДвП“.

На 03.03.2021 г. Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Сливен издал Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0804-000163, с правно основание чл. 171 т. 1 б. „в“ от ЗДвП, с която по отношение на И.С.И. било постановено временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до успешно полагане на проверовъчен изпит.

Въз основа на събраните доказателства и разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна, при следните съображения:

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, в изискуемата от закона форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но е постановена в противоречие с материалноправните разпоредби, което обуславя нейната незаконосъобразност.

В разпоредбата на  чл. 171, т. 1, б. "в" от ЗДвП е предвидено, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС на водач, който поради незнание е извършил немаловажно нарушение на правилата за движение - до успешното полагане на проверочен изпит. Следователно, за да бъде законосъобразно приложена посочената ПАМ, е необходимо наличието на следните предпоставки в условия на кумулативност: оспорващият да е бил водач на МПС към момента на проверката, да е извършил немаловажно нарушение на правилата за движение и нарушението да е извършено поради незнание.

В разглеждания случай не са налице всички, посочени в разпоредбата материалноправни предпоставки за прилагане на мярката: оспорващият е бил водач на МПС, но по делото липсват категорични доказателства за извършено поради незнание немаловажно нарушение на правилата за движение по пътищата. На първо място, в заповедта е прието, че жалбоподателят безпричинно е навлязъл в лентата за насрещно движение и е създал предпоставки за ПТП с насрещно движещите се пътни превозни средства. По аргумент от § 6, т. 32 от ДР на ЗДвП, "маловажно" е нарушението, което, макар и с незначителни отклонения от нормативно предписаното поведение на участника в движението, при друга пътна обстановка би могло да доведе до настъпване на пътнотранспортно произшествие. В случая нарушението е навлизане в лентата за насрещно движение, посочено от актосъставителя като „безпричинно“. В тази връзка съдът намира, че макар да липсват каквито и да било доказателства в насока, че реално е създадена предпоставка за ПТП, следва да се приеме доказателствената сила на акта, съобразно разпоредбата на чл. 189 ал. 2 от ЗДвП. При преценка на доказателствата обаче, не е налице последната предпоставка, изискуема от разпоредбата на чл. 171 т. 1 б. „в“ от ЗДвП – нарушението да е извършено поради незнание, наличието на която предпоставка следва да е доказано по безспорен начин. За да обоснове наличие на същата, административният орган е приел, че в. И. не познава значението на пътната маркировка, на въпрос за ограничението на скоростта по пътя, по който се движи е дал отговор, че същото е 100 км/ч, както и е заявил, че е н. и н. м. да п. и ч. Видно от представената административна преписка, в същата липсват каквито и да било доказателства за точното място на извършване на нарушението, съответно – установената за конкретния пътен участък допустима скорост на движение, обосновало извода, че отговорът на в. И. показва незнание на правилата за движение. В акта е посочено като място на нарушението „път г. М. – Г. – К. – П. – С. – К. – С. – Л. – Б.“, както и „Км. 390 в посока С.“, а в процесната заповед – „път ПЪРВИ КЛАС № I-6“, което е пречка да се идентифицира мястото на нарушението, още по – малко – разрешената скорост за участъка, в който водачът е навлязъл с превозното средство в лентата за насрещно движение и е заявил, че ограничението на скоростта е 100 км/ч. Другото пък възприето от органа обстоятелство, че водачът е заявил, че е н. не е предпоставка по посочената като основание за издаване на акта норма на чл. 171 т. 1 б. „в“, изискваща да е доказано по  несъмнен начин незнание на правилата за движение. В тази връзка административният орган не е ангажирал доказателства, а обсъдената по – горе неяснота досежно мястото на извършване на нарушението и несъответствие в тази насока между АУАН и ЗППАМ обуславя извода за материална незаконосъобразност на последната.

Гореизложеното мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че процесната заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, Административен съд - Сливен

 

                                            Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0804-000163/03.03.2021 год.,  издадена от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Сливен, с която на основание чл.171 т.1 б.“в“ от ЗДвП е постановено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до успешно полагане на проверовъчен изпит на И.С.И..

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от същото.

 

 

                                                      Административен съдия: