№ 1209
гр. София, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20231100500479 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №479/2023 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на А. З. А. ЕГН
********** от гр.София срещу решение №20053319 от 16.08.2022 г постановено по гр.д.
№23383/21 г на СРС , 26 състав , в частта , с е отхвърлен иска на въззивника срещу
„И.А.М.“ АД ЕИК ******* гр.София да се признае за установено на основание чл.124 ал.1
ГПК , че не дължи сумата от 121,96 лева възнаградителна лихва по договор за паричен заем
№3952898 от 15.10.2020 г , както и въззивникът е осъден да заплати на „И.А.М.“ АД сумата
от 100 лева разноски пред СРС .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като уговорената
възнаградителна лихва е много завишена /повече от четири пъти законната лихва/ и
противоречи на добрите нрави . Евентуално се дължи само възнаградителна лихва в размер
на законната лихва .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Няма
пречка да се уговори възнаградителна лихва над размера на законната лихва. Заемателят не
е въвеждал в заблуждение потребителя и същият е бил наясно с размера на уговорената
лихва . В случая ГПР не надхвърля размера по чл.19 ал.4,5 ЗПК т.е. клаузата не е
неравноправна и не противоречи на добрите нрави .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 23.08.2022 г ,
поради което въззивната жалба от 29.08.2022 г е подадена в срок .
1
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на
СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива пороци в случая не се констатират .
Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба
изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС . Във
всички случаи съдът е длъжен служебно да определи правна квалификация на исковете .
За да отхвърли процесния иск СРС е приел , че между страните е сключен договор за
паричен заем №3952898 от 15.10.2020 г и е предоставена сумата от 800 лева . Уговорена е
годишна лихва от 40 % , а ГПР е в размер на 48,42 % . Тези размери на лихва и ГПР са в
съответствие с чл.19 ал.4 ЗПК и не противоречат на закона и добрите нрави .
Решението на СРС е правилно в обжалваната част . Правилно СРС е приел , че
договореният годишен лихвен процент от 40 % не може да се счете за нищожен като
противоречащ на закона или на добрите нрави . Налице е „бърз кредит „ , който по правило
е високорисков , съответно лихвите и ГПР по него обикновено са по-големи от тези по
банковите кредити . Лична преценка на съответния потребител е дали да ползва подобен ,
много често финансово неизгоден , кредитен продукт . В чл.19 ал.4 ЗПК законът е ограничил
възможността ГПР да не надхвърля пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута . Потребителски заеми/кредити с лихви и ГПР до този
размер - макар и да се преценяват като финансово неизгодни - не противоречат на закона .
Липсва противоречие и с добрите нрави . Както е посочено в решение №288 от 29.12.2015 г
по гр.д.№2293/15 г на ВКС , III ГО противоречие с добрите нрави е налице, когато сделката
противоречи на общо наложилите се в обществото правила на морала. Добрите нрави не са
писани и конкретизирани, а съществуват като общи принципи. На тяхното нарушаване
законодателят е придал правно значение, приравнявайки нарушението на добрите нрави
по последици с нарушение на закона. В обхвата на противоречието с добрите нрави
попадат само онези наложили се правила и норми, които бранят правила, принципи, права и
ценности, които са общи за всички правни субекти и чието зачитане е в интерес на
обществените отношения като цяло, а не само на интереса на някоя от договарящите
страни . Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността и морала в
гражданските и търговските взаимоотношения, намерили израз в отделни правни норми, а
целта е предотвратяване на несправедливо облагодетелстване. С принципа на
справедливостта в гражданските правоотношения се закриля и защитава всеки признат от
нормите на гражданското право интерес, като се търси максимално съчетаване на
интересите на отделните субекти.
2
Общественото нравствено чувство не се засяга от всеки неизгоден договор , а само ако е
прехвърлена общоприета мяра за справедливост . В случая тази мяра не е надхвърлена .
Предвид чл.19 ал.4 ЗПК не може да се приеме , че процесните ГПР/възнаградителна лихва
които напълно съответстват на закона в същото време противоречат на добрите нрави
. Законът сам по себе си е основан и отразява наложилите се в обществото морално-етични
норми. При наличие на ясна , нарочно създадена и безспорно приложима императивна
норма - писано право задължително за всички правни субекти – с оглед правната сигурност
съдът не може да откаже да приложи закона само с общо позоваване на неписани правила на
морала. Трябва да се счита , че моралните норми вече са намерили отражение и са
такива какъвто е законът , особено при липса на противоречия на съответния закон с
Конституцията и международните договори , по които РБ е страна , включително и с
европейското право . В този смисъл е и определение №50094 от 15.02.2023 г по гр.д.
№3123/22 г на ВКС , IV ГО , с което не е допуснато касационно обжалване на решение , с
което е отхвърлен иск да се прогласи за нищожен като противоречащ на добрите нрави
договор за кредит с годишен лихвен процент 46,81% и ГПР от 49,71 %.
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди в обжалваната част . Пред
СГС разноски се дължат от въззивника – 50 лева юрисконсултско възнаграждение .
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20053319 от 16.08.2022 г постановено по гр.д.№23383/21 г на
СРС , 26 състав , в частта , с е отхвърлен иска на А. З. А. ЕГН ********** от гр.София
срещу „И.А.М.“ АД ЕИК ******* гр.София да се признае за установено на основание чл.124
ал.1 ГПК , че А. не дължи сумата от 121,96 лева възнаградителна лихва по договор за
паричен заем №3952898 от 15.10.2020 г , както и А. З. А. е осъден да заплати на „И.А.М.“
АД сумата от 100 лева разноски пред СРС .
ОСЪЖДА А. З. А. ЕГН ********** от гр.София да заплати на „И.А.М.“ АД ЕИК *******
гр.София сумата от 50 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване / чл.280 ал.3 т.1 ГПК /.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3