№ 14281
гр. София, 22.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР М. МИЛЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело №
20251110106369 по описа за 2025 година
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 36794/03.02.2025г., с
която ищцата В. Л. Т. е предявила против „******* обективно съединени установителен иск
с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК за
прогласяване нищожността на договор за паричен заем № ****. поради противоречие със
закона, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата от 2479,24 лева (след допуснато по реда на чл.214
ГПК с протоколно определение от 19.06.2025г. увеличение на размера на иска),
представляваща недължимо платена сума от ищцата по нищожен договор за паричен заем №
****., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 29.01.2025г., до
окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за паричен заем
№ ****., въз основа на който на ищцата е предоставена сума в общ размер от 5000 лева
срещу задължение да я върне на 21 месечни вноски в срок до 18.07.2025г. По договора се
дължала възнаградителна лихва при посочен в договора ГПР в размер на 49,341%.
Поддържа, че съгласно клаузата по чл. 8 от договора ищцата имала задължение да обезпечи
вземането на ответното дружество съобразно условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от приложимите
към договора общи условия, изискващи ищцата да предостави поне две обезпечения
измежду поръчител/и, ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо
имущество, банкова гаранция и/или ценна книга, издадена в полза на ответното дружество.
Твърди, че съгласно чл. 8 от договора, при неизпълнение на условията за предоставяне на
обезпечение, ищцата дължала фиксирана неустойка в размер на 4536,33 лева, платима
разсрочено, съобразно погасителния план към договора. Твърди, че на 18.10.2023 г. между
страните бил сключен договор за поръчителство към договора за заем. Ищцата усвоила
заемната сума в размер на 5000 лева, като за периода от 18.11.2023г. до 18.03.2024 г.
погасила сума в общ размер от 2765 лева, а на 27.03.2024 г. погасила и останалата част от
задълженията по договора за заем в размер от 5813,24 лева. Поддържа, че договорът за заем
имал характеристиките на потребителски договор. Твърди, че в договора е посочен годишен
процент на разходите (ГПР) в размер на 49,341%, без да е предоставена информация какви
компоненти включва, като същевременно в погасителния план към договора общо
1
дължимата сума по същия била посочената като сбор от главница, лихва и неустойка по чл.
8 от договора в общ размер на 11613 лева. Поддържа, че заплащането на неустойка обус‐
лавяло получаването на заемната сума и не преследвало същинските за неустойката цели,
така и изискването за предоставяне на обезпечение под формата на поръчителство
съдържало множество ограничения, които правели изпълнението на задължението
практически невъзможно за потребителя и поради това било уговорено в негова вреда.
Неустойката била включена в погасителния план към договора и задължението било
разсрочено, но в договора липсвала уговорка, според която заемополучателят се
освобождавал от задължението за плащане на неустойка при последващо предоставяне на
обезпечение. В случая неустоечната клауза била уговорена като санкция за неизпълнение на
задължение, различно от главното по договора, и се дължала независимо дали ищцата плаща
дължимите погасителни вноски, така и била в прекомерен размер, доколкото се равнявала на
90,72% от заетата сума по договора за кредит и надхвърляла повече от два пъти размера на
възнаградителната лихва. Неустойката съставлявала допълнително възнаграждение за
кредитора, дължимо под условие, че обезпечението не бъде предоставено, като с
невключването на тази сума в ГПР се целяло въвеждане на потребителя в заблуждение
относно действителните и значително завишени разходи по заема, с оглед на което била
нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - не бил посочен ГПР, с оглед на което
целият договор бил недействителен. Навежда доводи за нарушаване на нормата на чл.19,
ал.4 ЗПК, доколкото включването на неустойката в размера на ГПР би довело до
надхвърляне размера на законната лихва повече от пет пъти, като освен това счита, че
дължимостта на неустойката е свързана с усвояването и управлението на кредита по
смисъла на чл.10а, ал.2 ЗПК. Ищцата твърди, че от сключване на договора до датата на
депозиране на исковата молба заплатила всички задължения по договора в общ размер от
8578,24 лева, като с оглед недействителността на договора, сумите за неустойка и лихви в
общ размер от 3578,24 лева били получени от ответника без правно основание. Моли се
исковете да бъдат уважени, като в полза на ищцата бъдат присъдени и сторените по делото
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Твърди, че
при сключване на процесния договор за кредит са спазени всички законови изисквания, с
което оспорва доводите на ищцата, поддържайки, че договорът е валиден. Твърди, че ищцата
е заплатила в полза на ответника сума в общ размер от 7479,24 лева. Поддържа, че
вземането за неустойка по договора за непредоставяне на обезпечение не следва да се
включва при изчисляване на размера на ГПР. Посочва, че клаузата за неустойка е
индивидуално договорена между страните, като такава би била дължима след сключване на
договора и само в случай че заемополучателят не предложи обезпечение на задължението
си, поради което неустойката не следвало да бъде включвана при изчисление на ГПР.
Процесният договор съдържал информация за лихвения процент по заема, както и за
условията за прилагането му. Ищцата не предоставила обезпечение, което да гарантира
интереса на кредитора от връщането на предоставения заем. Възразява срещу доводите на
ищцата, че клаузата за неустойка поставяла неизпълними условия. Навежда и съображения,
че в процесният договор за заем бил посочен ГПР, както и била посочена общата сума,
дължима от потребителя. Релевира и довод, че обезпеченията не целят заобикаляне на
нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като от тези обезпечения не възниквали разноски по
кредита, които да е следвало да бъдат включени в ГПР. Оспорва договорът за заем да
накърнява добрите нрави, както и твърдяното в исковата молба неоснователно разместване
на блага в имуществените сфери на страните по договора. Моли за отхвърляне на
предявените искове.Претендира разноски.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
2
По делото е приет препис от договор за паричен заем № ****., от който се установява,
че на посочената дата между В. Л. Т. (кредитополучател) и „******* (кредитодател) е
сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ответното дружество се е
задължило да предаде в собственост на насрещната страна сума в размер на 5000 лева, със
срок на издължаване от 21 месечни вноски, последната от които на 18.07.2023г., при
фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) - 40,80 % и годишен процент на разходите (ГПР) –
49,341 %. Съгласно чл. 6 от договора за заем, страните се съгласяват същият ще бъде
обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към
договора за заем и с още едно от посочените по-долу обезпечения, по избор на заемателя,
като изборът на второ обезпечение е между ипотека върху недвижим имот, особен залог
върху движимо имущество, банкова гаранция и ценна книга, издадена в полза на
заемодателя. В чл. 8 от договора е предвидено, че с подписването на договора заемателят
декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че не предостави
договореното в чл. 6 от договора в тридневен срок от сключването му или предоставеното
обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия
към договора за заем, заемателят ще дължи на заемодателя неустойка в размер на 4536,33
лева, с начин на разсрочено плащане подробно посочен в погасителен план към договора за
заем. В погасителния план към договора е посочено, че уредената в чл. 8 от него неустойка
при липса на обезпечение е разсрочена на вноски от по 216,01 лева, дължими заедно с
погасителните вноски по главницата и лихвата по заема. Общо дължимата сума по кредита
възлиза на 7076,67 лева – без да е включена неустойката и в размер на 11 613,00 лева – с
включена неустойка за непредставено обезпечение.
По делото е прието и заключение на допусната съдебно – счетоводна експертиза,
което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Вещото лице е посочило, че
обшият размер на заплатените от ищцата суми по процесния договор за заем възлиза на
7479,24 лева, от които 5000 лева – главница, 864,69 лева – договорна лихва, 1614,14 лева –
неустойка и 0,41 лева – наказателна лихва за забава. Допълнило е, че размерът на ГПР по
процесния договор би бил 75,55 %, ако при неговото изчисление бъде взета предвид и
неустойката за непредставяне на обезпечение в размер на 4536,33 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Ищцата е предявила обективно съединени установителен иск с правно основание чл.
26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК за прогласяване
нищожността на договор за паричен заем № ****. – поради противоречието му със закона,
както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на недължимо
платените суми по нищожния договор.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал.
4 от ЗПК в доказателствена тежест на ищцата е да докаже сключването на процесния
договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, включващо клаузите по чл. 6 -
предвиждаща задължение за предоставяне в тридневен срок на обезпечение (поне две
обезпечения измежду поръчител/и, ипотека върху недвижим имот, особен залог върху
движимо имущество, банкова гаранция и/или ценна книга, издадена в полза на ответното
дружество), чл. 8 - предвиждащ неустойка при непредставяне на обезпечение в тридневен
срок, както и клаузата, определяща размера на ГПР, както и че процесният договор за
потребителски кредит страда от твърдените в исковата молба пороци. В тежест на ответника
е да докаже валидността на договора и оспорените клаузи, съответно, че с уговарянето не се
заобикаля размера на ГПР, съответно, че клаузите са равноправни и не излизат извън
присъщите на неустойката функции.
С оглед конкретните твърдения в исковата молба, в доказателствена тежест на ищцата е
да докаже пълно и главно по делото, че между страните има сключен паричен заем № ****. с
3
твърдените клаузи, в който случай ответникът следва да докаже, че не са налице визираните
пороци по отношение на оспорените клаузи - чл. 6, предвиждаща задължение за
предоставяне в тридневен срок на обезпечение (поне две обезпечения измежду поръчител/и,
ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция
и/или ценна книга, издадена в полза на ответното дружество), чл. 8 предвиждащ неустойка
при непредставяне на обезпечение в тридневен срок, както и клаузата, определяща размера
на ГПР, а именно: че клаузите са равноправни, че не представляват скрито възнаграждение,
което следва да се включи при изчисление на ГПР, съответно, в случай на включването му,
не се нарушава императивната норма за максималния размер на ГПР по чл.19 ЗПК, както и
че не противоречат на закона.
По иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищцата е
да докаже пълно и главно по делото, че е сключила с ответника договор за паричен заем №
****.; че е заплатила твърдяната сума по договора, че тя е постъпила в патримониума на
ответника, че това разминаване на блага от имуществото на ищцата в имуществото на
ответника е без правно основание, т. е. без да е било налице годен юридически факт. В
доказателствена тежест на ответника, при установяване горепосочените обстоятелства, е да
докаже, че има основание да получи процесната сума, а именно: валидни клаузи в договора
за паричен заем № ****., въз основа на които са извършени начисления на процесната
стойност, както и изпълнение на задълженията му по договора.
Искът по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД е обусловен от обуславящия иск за нищожност,
доколкото в предмета на разглеждане се включва плащане и получаване пряко на сумата,
съответно наличието на валидно основание за имущественото разместване (предмет на
обуславящия иск).
С приетия окончателен доклад по делото съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи
се от доказване следните факти: че е сключен договор за паричен заем № ****. с твърдените
в исковата молба клаузи, по който в полза на ищцата е предоставена и усвоена сумата от
5000 лева, както и че към датата на исковата молба ищцата е заплатила всички вноски по
договора съгласно погасителния план.
След като се запозна със съдържанието на представения по делото договор, сключен
между страните, съдът счита, че същият разкрива признаците на договор за потребителски
кредит по чл.9, ал.1 от ЗПК. Договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки
от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне. Ищцата В. Л. Т. е физическо лице, за което няма
данни при сключването на процесния договор да е действало в рамките на своята
професионална или търговска дейност, а ответникът „******* е търговско дружество с
предмет на дейност кредитиране, вкл. предоставяне на потребителски кредити,
следователно, при сключването на договора ищецът е действал в качеството на "търговец",
според легалната дефиниция, дадена в § 13, т. 2 ДР на ЗЗП, а ответникът има качеството на
"потребител", според легалната дефиниция в § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Като форма на
предоставяне на потребителски кредит е уредено предоставянето на заем, като в настоящия
случай такъв е и предметът на процесния договор. От представения договор е видно, че
ответникът „******* се е задължил да предостави на ищеца парична сума срещу
задължението на последния да я върне.
Съгласно приложимата разпоредба на чл.22 от ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен, когато не са спазени императивните законови изисквания към
формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на
4
потребителите, а именно изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.
12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК.
При извършване на преценка на действителността на процесния договор за
потребителски кредит съдът намира, че същият е нищожен на основание 26, ал.1, пр.1 ЗЗД,
вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. В посочената разпоредба е предвидено, че
договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит.
Съдът намира, че предвидената неустойка по чл. 8, вр. чл. 6 от процесния договор за
потребителски кредит представлява разход, свързан с договора за потребителски кредит и
следва да бъде включена в ГПР по кредита, като същата е била изначално известна на
кредитора. В пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция на понятието „общ
разход по кредита“, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.
В случая получаването на кредита е обусловено от заплащането на неустойката. Това
е така на първо място, защото изискването за предоставяне на обезпечение кумулативно
чрез поръчителство и допълнително потека, особен залог, банкова гаранция и/или ценна
книга съдържа множество ограничения и конкретно определени параметри, които - предвид
характера, броя и изключително краткия срок за предоставяне, правят задължението за
предоставяне на обезпечение изключително трудно изпълнимо. Тридневният срок за
предоставяне на обезпеченията е прекомерно кратък и това създава значително затруднение
за потребителя, както за предоставяне на обезпечение чрез поръчител, тъй като същият
следва да отговаря на критерии, чието изпълнение подлежи на удостоверяване пред
заемодателя чрез предоставяне на официални документи, така и относно безусловната
банковата гаранция, за учредяването на която също е необходимо набавяне на документи и
одобрение от кредитна институция.
Същевременно в договора липсва клауза, която да предвижда освобождаване на
потребителя от задължението за плащане на неустойка, ако предостави обезпечение на
5
заема, макар и извън уговорения тридневен срок. Напротив, тридневният срок е уреден като
краен и преклузивен и с неговото изтичане се поражда задължението на потребителя за
плащане на неустойката, независимо от неговите последващи действия. Следователно от
значение за интереса на кредитора при определяне на неустойката не е обезпечаването на
кредита, а спазването на краткия тридневен срок.
Следва да се съобрази също, че компенсаторната неустойка санкционира
неизпълнение на задължение, различно от главното задължение на заемателя по договора /да
върне заетата сума/, и се дължи независимо от това, дали заемателят плаща дължимите
погасителни вноски на уговорените падежни дати. Обезпечението на заема няма
самостоятелно значение извън неговата функция да гарантира изпълнението на главното
задължение. Обезпечението не е самоцел и вредите, които възникват за заемодателя при
липсата му, са последица от невъзможността на заемодателя да удовлетвори вземането си от
обезпечението, ако заемателят не плаща задълженията си. В случая, обаче, неустойката
изначално не е обвързана с настъпването на каквито и да било вреди за заемодателя и се
дължи независимо от това, дали такива биха могли реално да настъпят, или не.
Не може да бъде пренебрегнат и фактът, че неизпълнението на задължението за
предоставяне на обезпечение е санкционирано с неустойка, чийто размер надхвърля с 90,72
% размера на заетата сума /4536,33 лева за неустойка при 5000 лева за главница/. Касае се за
вземане, което, ако беше включено в размера на годишния процент на разходите, той
надхвърля законоустановения размер по чл.19, ал.4 от ЗПК (видно от заключението на
счетоводната експертиза). Единствено формалното уреждане на вземането като неустойка
прави възможно неговото начисляване, без това да влече след себе си нищожност на
уговорката.
От съвкупната преценка на всичко изложено по-горе следва извода, че с предвиждане
на въпросната неустойка не се цели обезпечаване на договора, а оскъпяване на заема чрез
кумулиране на скрито възнаграждение под формата на неустойка, което обяснява и
уредената още при сключването на договора клауза, предвиждаща неустойката да се прибавя
към погасителните вноски. Следователно процесната неустойка има характера на „общ
разход по кредита за потребителя“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и е следвало да бъде
включена в годишния процент на разходите. Доколкото, съгласно гореизложеното,
неустойката представлява сигурно възнаграждение за заемодателя, което той очаква да
получи към датата на сключване на договора за заем, то посочването на годишен процент на
разходите без включване на това възнаграждение цели въвеждане на потребителя в
заблуждение относно разходите му по заема, а именно, че те ще бъдат в размер на 49,341 %
годишно. При това положение посоченият в договора годишен процент на разходите не
позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
сделката, каквото именно е предназначението на ГПР. Годишният процент на разходите е
част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от
законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната
цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните
6
кредитни продукти и да направи своя информиран избор. В Решение от 13.03.2025г. по дело
№ C‑337/23 на Съда на Европейския съюз е разяснено, че посочването на ГПР, който не
отразява точно всички разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата
на своето задължение по същия начин както и непосочването на този процент, поради което
санкцията, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при
посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова
нарушение и има възпиращ и пропорционален характер. След като в договора не е посочен
ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му компоненти, което води до
неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена
нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Последица от неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК е, че договорът се явява недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК, вр. чл.26, ал.1, пр.1
от ЗЗД.
Предвид изложеното, съдът намира, че процесният договор за паричен заем № ****.,
сключен между В. Л. Т. и „*******, е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр.
чл.22 от ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал. 4 от ЗПК, като предявеният в тази връзка
установителен иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
По обусловения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД трябва да се посочи
следното: Според чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита /така решение № 50174/26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г.
на ВКС, IV г. о, решение № 60186/28.11.2022 г. по т.д. № 1023/2020 г. на ВКС, I т. о. и
решение № 50056/29.05.2023 г. по т.д. № 2024/2022 г. на ВКС, І т.о.; Решение
50086/21.12.2023г. по т.д. 1027/2022г. на ВКС, І-во Т.О.; Решение № 50259/12.01.20203г. по
гр.д. 3620/2021г. на ВКС, ІІІ-то Г.О/. Следователно на основание на чл. 23 от ЗПК за
кредитополучателя е възникнало задължение да върне на кредитодателя само сумата, която е
получил по договора за кредит и всички други суми са платени при изначална липса на
основание. В случая чистата стойност на кредита е в размер на 5000 лева, като съдът е
обявил за безспорно, че същата е изцяло усвоена от ищеца. От заключението на приетата
съдебно – счетоводна експертиза се установява, че ищцата е извършила плащания по
процесния договор за заем в общ размер на 7479,24 лева, т.е. разликата над чистата стойност
се равнява на 2479,24 лева, които ищцата недължимо е платила (7479,24 лева – 5000,00
лева). Предвид изложеното и при липса на други основания за имущественото разместване,
съдът намира, че предявеният осъдителен иск за сумата от 2479,24 лева с правно основание
чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е основателен изцяло и следва да бъде уважен. Законна лихва следва
да бъде присъдена върху първоначално предявения размер от 5,00 лева, считано от датата на
подаване на исковата молба - 03.02.2025г. до окончателното плащане, а върху увеличения
размер, представляващ разликата над първоначалния размер от 5,00 лева до 2479,24 лева
(2474,24 лева) - от датата искането за увеличение на размера на иска по чл. 214 ГПК -
19.06.2025г. до окончателното изплащане на сумата.
По отговорността за разноски:
7
С оглед изхода на делото, право на разноски имат единствено ищцата. Същата е
сторила разноски за заплатена държавна такса в размер на 148,97 лева, поради което
ответникът следва да бъде осъден на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на ищцата
посочената сума. Други разноски не са претендирани и няма доказателства да са сторени, в
т.ч. липсват доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение, както и договор за
оказване на правна защита и съдействие, липсват доказателства, че адвокатът е предоставил
безплатна адвокатска защита по реда на чл.38 от ЗАдв, като освен това процесуалният
представител на ищеца в хода на делото не е правил и искане за определяне на
възнаграждение за оказана безплатна помощ.
С определение от 30.05.2025г., постановено по реда на чл.83, ал.2 ГПК, съдът е
освободил ищцата В. Л. Т. от задължението за внасяне на депозит по допуснатата съдебно –
счетоводна експертиза в размер на 350,00 лева, като същото е било заплатено от бюджета на
съда. Съгласно чл.78, ал.6 ГПК, когато делото е решено в полза на лице, освободено от
държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати
всички дължащи се такси и разноски, като съответните суми се присъждат в полза на съда.
При това положение и доколкото предявените от ищеца искове са изцяло уважени, следва
ответникът „******* да бъде осъден да заплати в полза и по сметка на СРС сумата в общ
размер на 350,00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от В. Л. Т., ЕГН **********, срещу „*******, ЕИК
*****, установителен иск, че сключеният между В. Л. Т. и „******* договор за паричен заем
№ ****. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал.
4 от ЗПК - поради противоречието му със закона.
ОСЪЖДА „*******, ЕИК *****, да заплати на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД на
В. Л. Т., ЕГН **********, сумата в размер от 2479,24 лева, представляваща недължимо
платена при начална липса на основание сума по нищожен договор за паричен заем № ****.,
сключен между В. Л. Т. и „*******, ведно със законната лихва, както следва: върху сумата от
5,00 лева, считано от 03.02.2025г. до окончателното изплащане, както и законната лихва
върху сумата от 2474,24 лева от датата на искането по чл. 214, ал. 1, изр. 3, пр. 1 ГПК –
19.06.2025 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „*******, ЕИК *****, да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на В. Л. Т.,
ЕГН **********, сумата в размер от 148,97 лева, представляваща разноски за заплатена
държавна такса в исковото производство пред Софийски районен съд.
ОСЪЖДА „*******, ЕИК *****, да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК в полза и
по сметка на Софийски районен съд сумата от 350,00 лева, представляваща депозит за
изготвената съдебно – счетоводна експертиза.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8