№ 479
гр. ******, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ******, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА
АТАНАСОВА
при участието на секретаря ИВАНКА СТ. В.А
като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА АТАНАСОВА
Гражданско дело № 20234310101024 по описа за 2023 година
Обективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, чл.64 от ЗС, чл.109 от ЗС и чл.59 от ЗЗД и
насрещна искова претенция на основание чл.109 от ЗС и чл.59 от ЗЗД.
Настоящият съдебен състав е сезиран с искова молба от П. В. ****** от с****** Община-гр.****** и З.
****** Т. от гр.******, двамата действащи чрез пълномощника си адв.С. Л. от АК-гр.****** против П. З. П. от
гр.******, в която изтъкват, че те двамата П. В. ****** и З. П. Т. са съсобственици на основание давностно
владение и наследство върху следния недвижим имот : Едноетажна масивна жилищна сграда, находяща се в
гр.******, ул.“******, застроена върху 50 кв.м., състояща се от : стая, кухня, хол и килер на етажа и две мазански
помещения под тях със самостоятелен вход за етажа и мазата откъм север и лятна кухня, застроена върху 24 кв.м.
западно от тази жилищна сграда, застроени в имот пл.№699, парцел VI в кв.27 по плана на града, при граници на
сградите : изток - ул.“******“, север и запад - празно дворно място и юг - сградата и лятната кухня на ******
Правото им на собственост върху описаните сгради е признато с Нотариален акт за собственост на недвижим
имот по давност №15, том I, дело №25/1971 год., който е съставен по време на брака на ищеца П. ****** със
съпругата му ****** ******а за придобит по давност имот, като давността е изтекла по време на брака. Твърдят,
че актуалният статут на двете сгради е виден от скица на сграда №15-690207/22.06.2022 год., издадена от СГКК-
гр.****** и от скица на сграда №15-690199/22.06.2022 год. издадени от СГКК-гр.******, от които е видно, че
жилищната сграда е заснета като сграда с идентификатор 43952.506.384.1, с адрес на сградата : гр.******,
ул.“******, разположена в поземлен имот с идентификатор 43952.506.384, със застроена площ 55 кв.м., брой
етажи : 1, предназначение : жилищна сграда - еднофамилна. Лятната кухня е заснета като сграда с идентификатор
43952.506.384.3, със застроена площ 41 кв.м., брой етажи : 1, предназначение : друг вид сграда за обитаване,
разположена в същия поземлен имот. Видно от издадено на ищеца удостоверение за идентичност на урегулиран
поземлен имот изх.№2082-5-1/28.06.2022 год. на Кмета на Община ******, сграда с идентификатор
43952.506.384.1 по КККР на гр.******, одобрени със Заповед №РД-18- 10/17.04.2007 год. на Изпл. директор на
АГКК, описана в посочената скица, е идентична с едноетажна масивна жилищна сграда, описана в Нотариален
акт за собственост на недвижим имот по давност №15/04.02.1971 год., том 1, дело №25/1971 год. на РС-
гр.******, а сграда с идентификатор №43952.506.3 е идентична с лятна кухня, описана в същия нотариален акт.
Изтъкват, че описаните сгради са построени още през 1959 год. от П. В. ****** и неговата съпруга въз
1
основа на нотариално заверена декларация от Пена И. Инчева като ищецът е владял описаните сгради след
построяването им непрекъснато и необезпокоявано заедно със своята съпруга ****** ****** ******а през целия
период от 1959 год. до началото на месец април 2022 год. Бракът на П. В. ****** с ****** ****** ******а е
сключен на 06.04.1957 год., за което е представено удостоверение за граждански брак №93/06.04.1957 год.,
издадено въз основа на акт за женитба №128 от 06.04.1957 год., съставен в гр.******. Двамата придобили по
давност собствеността върху построените сгради, както и върху правото на строеж, като давността е изтекла по
време на брака им - през 1969 год. ****** ******а е починала на 06.01.2016 год. като е оставила за свои законни
наследници съпруга си П. В. ****** и дъщеря си З. П. Т..
Ищците заявяват, че ответницата П. П. е собственик на основание покупко-продажба на поземлен имот с
идентификатор 43952.506.384, с площ 288 кв.м. трайно предназначение на територията : урбанизирана, начин на
трайно ползване : ниско застрояване /до 10м./, в който поземлен имот са построени собствените на ищците
сгради. Ответницата е собственик и на сграда с идентификатор 43952.506.384.2 със застроена площ 54 кв.м.,
едноетажна жилищна еднофамилна сграда.
Споменават, че до м.април 2022 год. всяка от страните упражнявала безпрепятствено и необезпокоявано
праното си на собственост, като ищците спокойно ползвали и обслужвали двете си сгради, а ответницата - своя
поземлен имот и собствената й сграда с идентификатор 43952.506.384.2 с площ 54 кв.м., предназначение :
жилищна сграда - еднофамилна.
На 05.04.2022 год. ищците получили нотариална покана акт №57, том I, рег.№1925/2022 год., заверена от
Нотариус Цветослав Лазаров, адресирана до тях лично от ответницата, с която същата ги кани да преустановят
преминаването през поземлен имот с идентификатор 43952.506.384 в срок до една седмица от връчване на
поканата. Още преди връчването на поканата - на 30.03.2022 год. ответницата е сменила патрона на входната
врата за двора, като по този начин ищците са били препятствани да влизат в имота и да стигат до сградите си,
като тези действия продължават през целия период от 30.03.2022 год. до настоящия момент. В поканата си
ответницата се позовава на изключителното си право на собственост върху поземления имот, находящ се в
гр.******, ул.“******, както и върху построената в него сграда с идентификатор 43952.506.384.2, придобити с
нотариален акт №180, том IV, рег.№4896, дело №522/2014 год. на Нотариус Цветослав Лазаров, като ответницата
е уведомила ищците, че преустановява „доброволно предоставения им чрез конклудентни действия достъп за
преминаване върху описания имот поради липса на учредено по надлежния ред сервитутно право.“ На 30.03.2022
год. чрез смяна на катинара на входната врата достъпът на ищците до собствените им къща и лятна кухня е
изцяло отнет. П. ****** отправил сигнал до служители на МВР и получил отговор, че ще му се предостави ключ
за вратата, но вместо това получил описаната нотариална покана, с която ответницата официално е и
документирала осъществените от нея намерения да лиши ищците от достъп и ползване на собствените им сгради.
Това положение продължавало вече година и три месеца.
Ищците уточняват, че през всичките години от изграждането на описаните сгради на ищците до пролетта
на 2022 год. достъпът до сградите в имота винаги е осъществяван през металната врата, поставена на входа на
поземления имот. Друг достъп до сградите си ищците никога не са имали.
Цитират разпоредбата на чл.64 от ЗС, съгласно която собственикът на постройката може да се ползва от
земята само доколкото това е необходимо за използването на постройката според нейното предназначение, освен
ако в акта, с който му е отстъпено правото, е постановено друго. Ищците имат право на свободен достъп през
поземления имот на ответницата до своите собствени сгради, имат право на прилежаща площ от имота около
сградите, през която да се движат в двора, да стигат до тях и да ги обслужват по предназначение, включително
при необходимост от ремонт. Ищците не са желаели да извършват самоуправни действия, като разбиват
сменения катинар на вратата и затова за тях възниква правен интерес от предявяване на настоящите обективно
съединени искове срещу ответницата. Същевременно, за целия период от 30.03.2022 год. до настоящия момент
ищците са лишени от право на ползване върху собствените си две сгради с идентификатори 43952.506.384.1 и
43952.506.384.2 поради извършените от ответницата неправомерни действия.
Площта от дворното място, която суперфициарният собственик може да ползва съгласно чл.64 от ЗС,
следва да бъде конкретно индивидуализирана в съдебното решение и се определя от съда след изслушване на
експертно заключение, което да определи каква част от терена е необходима за достъп до самостоятелния обект
на суперфициарния собственик. Тази част от терена следва ла бъде индивидуализирана по площ и
2
местонахождение, а при необходимост и по скица на вещо лице.
Ищците се позовават на съдебната практика, която последователно приема, че достъпът до сградите
следва да се разбира като възможност за влизане в тях, а обслужването им - като възможност да бъдат
непосредствено ползвани, поддържани и ремонтирани. Така че, достъпът следва да включва преминаване през
терена за достигане до входовете на сградите, а също и достигане до фасадите им, като се вземе предвид
предназначението и ползването на съществуващите сгради и особеностите на терена, балансиране интересите на
собственика на сградите и на собственика на земята.
Дължимото обезщетение за лишаване от ползването се определя по правилата за неоснователното
обогатяване по чл.59, ал.1 от ЗЗД, както е изяснено в ТР-82-74-ОСГК ВС РБ и последователно е прилагано в
трайната практика на ВКС, че размерът се изчислява на база средномесечния пазарен наем, който би получавал
собственикът за спорния период.
Същевременно, тъй като нотариално заверената декларация за учредяване право на строеж на ищеца
върху построените от него две сгради - жилищна и лятна кухия - не е съхранена, посочват, че ищецът е
упражнявал фактическа власт върху правото на строеж и го е придобил по давност, осъществявана в периода
1959 год.-2022 год., а ищцата е продължила владението на наследодателката си ****** ******а от 2016 год. до
2022 год.
Молят да бъдат призовани на съд и след като се убеди във верността на гореизложеното, да постанови
решение, с което :
1.Да признае за установено по отношение на ответницата П. З. П., с ЕГН-**********, с адрес : гр.******,
ул.“******, на основание чл.124, ал.1 от ГПК, че ищците П. В. ****** с ЕГН-**********, с постоянен адрес :
с****** Община-гр.******, ул.“****** и З. П. Т., с ЕГН-**********, с постоянен адрес : гр.******, ул.“******,
са собственици на основание наследство и давностно владение, упражнявано в периода 1959 год.- 2022 год.
върху сграда с идентификатор 43952.506.384,1 по КККР на гр.******, с адрес : гр.******, ул.“******, със
застроена площ 55 кв.м., представляваща едноетажна еднофамилна жилищна сграда и върху сграда с
идентификатор 43952.506.384.3 по КККР на гр.******, с адрес : гр.******, ул.“****** със застроена площ 41
кв.м., представляваща едноетажна друг вид сграда за обитаване, както и на основание наследство и давностно
владение, упражнявано в същия период от 1959 год. до 2022 год. върху право на строеж за построяване на
едноетажна еднофамилна жилищна сграда, със застроена площ 55 кв.м. и на едноетажна лятна кухня, със
застроена площ 41 кв.м. в поземлен имот с идентификатор 43952.506.384 по КККР на гр.******, с адрес на имота
: гр.******, ул.„******;
2.Да определи по реда на чл.64 от ЗС прилежащата площ от поземлен имот с идентификатор
43952.506.384 по КККР на гр.******, необходима на ищците за достъп и обслужване на сгради с идентификатори
43952.506.384.1 и 43952.506.384.3 по КККР на гр.******, съгласно тяхното предназначение;
3.Да осъди ответницата, на основание чл.109 от ЗС, да преустанови неоснователните си действия, с които
пречи на ищците да упражняват правото си на собственост върху сграда с идентификатор 43952.506.384.1 по
КККР на гр.******, представляваща едноетажна еднофамилна жилищна сграда с адрес : гр.******, ул.“******,
със застроена площ 55 кв.м. и върху сграда е идентификатор 43952.506.384.3 но КККР на гр.******, с адрес :
гр.******, ул.„******, със застроена площ 41 кв.м., представляваща едноетажна друг вид сграда за обитаване,
като осигури достъп на ищците до входна врата с предоставяне на ключове и/или държане отключена на входна
врата към поземлен имот с идентификатор 43952.506.384;
4.Да осъди ответницата П. З. П. да заплати на ищците, на основание чл.59 от ЗЗД, обезщетение за
лишаване от ползването на собствените им сгради с идентификатори 43952.506.384.1 и 43952.506.384.2 за
периода 30.03.2022 год. - 16.07.2023 год. в размер 1 500 лв. /по 100 лв. месечно/, ведно със законната лихва от
предявяването на иска до окончателното плащане, както и да бъде осъдена да им заплати сторените съдебно-
деловодни разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е представен отговор на исковата молба от П. З. П., чрез пълномощникът й
адв.Стоян Чаталбашев, в която последният от името на доверителката си счита иска с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК за недопустим поради липса на правен интерес от предявяването му за ищците по делото. Никъде в
исковата молба не се твърди П. П. да оспорва или някога да е оспорвала правото на собственост на ищците върху
3
Сграда с идентификатор 43952.506.384.1 по КККР на гр.****** със застроена площ по документи за собственост
от 50 кв.м. /55кв.м. по кадастрална карта/, представляваща еднофамилна жилищна сграда и правото на
собственост на ищците върху Сграда с идентификатор 43952.506.384.3 по КККР на гр.****** с площ по
документи за собственост от 24 кв.м. /41 кв.м. по кадастрална карта/, представляваща лятна кухня, и двете
находящи се в Поземлен имот, нейна собственост с идентификатор 43952.506.384 с административен адрес :
гр.******, ул.“******. Твърди, че правото на собственост на ищците е признато с нот.акт за собственост на
недвижим имот по давност №15, том I, дело №25/1971 год., издаден от Петко В., народен съдия при Ловешки
народен съд. Тъй като ищците имат титул за собственост и липсва оспорване на този титул от страна на
ответницата, нито са налице претенции от нейна страна върху собствеността на тези сгради, то счита, че за
ищците липсва правен интерес от предявяването на иск за защита на това тяхно право. Пояснява, че
действително между ищците и ответницата съществува правен спор с правно основание чл.64 от ЗС, но той се
отнася не до това дали ищците са собственици или не на двете процесни сгради, а единствено до обема до който
ищците могат да засягат правото на собственост на ответницата над поземления имот, в който се намират двете
сгради с оглед упражняване на тяхното ограничено вещно право. Този спор твърди, че е с правна квалификация
чл.64 от ЗС и чл.109 от ЗС и ищците са предявили такива искове в настоящото производство, поради което е
недопустимо предявяването наред с тях и на иск по чл.124, ал.1 от ГПК за защита практически на същото
твърдяно накърнено право. По тези съображения моли съда да прекрати производството по първия иск с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК като недопустимо и да присъди в полза на ответницата направените разноски за
адвокатско възнаграждение за защита по този предявен иск. В случай, че приеме иска за допустим, то го намира
за основателен, но ответницата не е давала повод за предявяване на такъв иск. Относно иска с правно основание
чл.64 от ЗС го намира за допустим, но неоснователен, поради следните обстоятелства : Действително
ответницата е собственик на Поземлен имот с идентификатор 43952.506.384 и административен адрес :
гр.******, ул.“****** в който имот се намират двете сгради, собственост на ищците. Позовава се на нормата на
чл.64 от ЗС, съгласно която собственикът на постройката може да се ползва от земята само доколкото това е
необходимо за използването на постройката според нейното предназначение. Обема на това право подлежи на
преценка във всеки конкретен случай. Доколкото ищците по делото не заявяват с исковата си молба, а и с
поведението си като собственици и стопани на двете сгради през последните десетилетия каквото и да е желание
за извършване на основен или поне частичен ремонт на двете сгради и тяхното обезопасяване или за
преустройство на гледащия към улицата прозорец във входна врата, намира предявеният иск по чл.64 от ЗС за
определяне на прилежаща площ за достъп до двете сгради за неоснователен. Същият би бил основателен в
случай на искане за предоставяне на временен достъп за строителство и основен ремонт, ако такъв е бил поискан
надлежно и отказан неправомерно. Заявява, че ищците никога не са искали от ответницата осигуряването на
достъп до поземления й имот с цел събаряне, основен ремонт или строителни дейности и такъв достъп никога не
е бил отказван. Досежно третия иск с правно основание чл.109 от ЗС го намира за допустим, но неоснователен,
тъй като на първо място не отговоря на истината, че ответницата е ограничила достъпа на ищците до сградата и
че не им е предоставила ключ за входната порта на двора, в който се намират процесните сгради. Не отрича, че в
края на м.март 2022 год. се е наложило да бъде направена подмяна на ключалката за входната врата, тъй като
старата е 7 дефектирала. Изваден е нов ключ не с цел ограничаване правото на възможността на ищците да имат
достъп до двора, а изцяло по технически причини, тъй като старата ключалка се е счупила. Поради това, че
ищците към тази дата не са обитавали двете сгради, тяхната собственост, нито е имало наематели, на които да
бъде връчен новият ключ, ответницата е изчаквала ищците да се появят на адреса, за да им бъде даден ключ.
Още преди връчването на нот.покана на 09.04.2023 год. представител на ищците в лицето на П. Баровска –
дъщеря на З. Т. и внучка на П. ******, е пристигнала на адреса на имота, заявявайки, че е упълномощена да се
занимава с работите на ищците и да получи ключ от входната врата. С оглед родствената връзка на П. Баровска,
за членовете на домакинството на ответницата не е възникнало съмнение, че могат да предоставят ключ на това
лице. По тази причина в присъствието на служител на РУ на МВР-гр.****** бащата на ответницата е
предоставил ключ от входната врата на двора и собственоръчно го е поставил във временно укритие за ключ, по
начин ключът да бъде достъпен и на разположение на ищците, по което и време да се появят и пожелаят да го
вземат. Намира за неоснователно ищцовото твърдение, че не могат да ползват сграда с идентификатор
43952.506.384.1, тъй като тази сграда има улица и широк прозорец към уличната регулационна линия, който може
лесно да бъде преправен на входна врата за сградата, като по този начин се осигури достъп до сградата по начин,
щадящ в по-голяма степен интересите и правата на собственика на земята. Счита за неадекватно и искането
4
входната порта на имота да бъде държана отключена 24 часа в денонощието, защото това може да създаде
опасност за сигурността и за собствеността на ответницата и на членовете на нейното семейство, тъй като това би
позволило на трети недобросъвестни лица безпрепятствено да влизат в двора с цел кражба и грабеж. По
отношение на четвъртия иск с правно основание чл.59 от ЗЗД го намира за недопустим, а при условие н
евентуалност за неоснователен и недоказан поради липсата на фактически твърдения ищците да са обеднели в
резултат на действията на ответницата – липсват твърдения тяхното имущество да е намаляло или да са
пропуснали възможността то да се увеличи. Липсват фактически твърдения ответницата да е увеличила своето
имущество или да си е спестила разходи в резултат от предприетите от последната действия.
С отговора на исковата молба съдът е сезиран и с насрещна искова молба, предявена от П. З. П. срещу П.
В. ****** и З. П. Т., със следния петитум : съдът да осъди ответниците да преустановят неоснователните си
действия, смущаващи пълноценното упражняване на правото й на собственост върху ПИ с идентификатор
43952.506.384 с административен адрес : гр.******, ул.“****** и Сграда с идентификатор 43952.506.384.2,
представляващ еднофамилна масивна жилищна сграда, изразяващи се в държане на Сграда с идентификатор
43952.506.384.1 по КККР на гр.****** със застроена площ по нотариален акт от 50 кв.м., представляваща
еднофамилна жилищна сграда, в състояние, застрашаващо живота и здравето на намиращите се в близост хора и
имущество и да извършат ремонти, с които да отстранят опасността от падане на елементи от покрива на
фасадата на сградата чрез пренареждане на керемидите на покрива, замяната на дефектиралите елементи с нови и
укрепване, както и да осъди ответниците да преустановят своите неоснователни действия по държане на Сграда с
идентификатор 43952.506.384.3 по КККР на гр.****** със застроена площ по нотариален акт от 24 кв.м. в
състояние, застрашаващо ижвота и здравето на намиращите се в близост хора и имущество и да премахнат
съществуващата постройка, представляваща лятна кухня, смущаваща пълноценното упражняване правото на
собственост на П. ****** П. върху ПИ с идентификатор 43952.506.384 с административен адрес : гр.******,
ул.“****** и Сграда с идентификатор 43952.506.384.2, представляваща еднофамилна масивна жилищна сграда.
Същата сезира съда и с искане, в случай, че отхвърли искането за цялостно премахване на Сграда с
идентификатор 43952.506.384.3, да осъди собствениците й П. В. ****** и З. П. Т. да извършат ремонт и
укрепване на същата, за да не се смущава пълноценното упражняване на правото на собственост на П. З. П. върху
ПИ с идентификатор 43952.506.384 с административен адрес : гр.******, ул.“****** и Сграда с идентификатор
43952.506.384.2, представляваща еднофамилна масивна жилищна сграда.
Съдът, видно от разпореждане №2123/26.10.2023г. е изпълнил процедурата по чл.131, ал.1 от ГПК,
изпращайки препис от насрещната искова молба на ответниците, като в законният едномесечен срок е представен
отговор на насрещния иск от ответниците, чрез пълномощникът им адв.Л., в който последната от името на
доверителите си намира исковете за допустими, но изцяло неоснователни. В насрещния иск са изложени неверни
твърдения, обосноваващи някаква защитна теза на ответницата, но изцяло лъжливи. Счита, че сградите
собствени на нейните доверители се нуждаят от ремонт, но в никой случай не застрашават нито собственика на
поземления имот, нито преминаващи в близост лица. Изцяло оспорва твърдението, че сградата лятна кухня е
конструктивно компрометирана и опасна, още по-малко носещи стени. Счита, че иска с правно основание чл.109
от ЗС е плод на злоупотреба с процесуални права, тъй като именно ответницата не позволява на доверителите й
да влизат в имота, за да имат достъп и да поддържат сградите си, а претендира от тях поддръжка и ремонт –
нещо, за което те са изцяло възпрепятствани именно поради поведението на ответницата, което е дори писмено
документирано като факт на възпрепятстване на достъпа им с отправена от нея нотариална покана. Затова моли
съда да отхвърли негаторния иск като изцяло неоснователен и недоказан. По отношение на облигационният иск с
правно основание чл.59 от ЗЗД също го намира неоснователен, защото за едноетажна еднофамилна жилищна
сграда с идентификатор 43952.506.384.1 и друг вид сграда за обитаване с идентификатор 43952.506.384.3,
доверителите й притежават удостоверение за търпимост на строежи, издадено на основание Параграф 16, ал.1 от
ПР на ЗУТ. Същите не подлежат на премахване, били са допустими по правилата и нормите, действали по време
на строителството им по плана на зона „България“, одобрен със Заповед №910/18.06.1990г. В продължение на
целия период от построяването на сградите през 1959 год., банята с тоалетната, които са част от лятната кухня и
не представляват отделна постройка, са владени от доверителите й непрекъснато и необезпокоявано, както се
твърди и в самия насрещен иск, че ответницата никога не е препятствала ползването на тези помещения. По тези
и други подробно изтъкнати съображения моли съда да отхвърли този иск като неоснователен и недоказан, с
5
присъждане на разноските по делото на нейните доверители.
Пред настоящата инстанция от ищците, редовно призовани, се явява лично само З. П. Т.. П. В. ******,
редовно призован, не се явява, като и двамата се представляват от пълномощника си адв.Л., която от тяхно име
поддържа исковата молба и оспорва насрещната искова молба. Поддържа отговора на насрещния иск, който са
депозирали по делото. Моли съда да постанови решение, с което да уважи всички обектино съединени искове,
предявени от доверителите й като основателни и доказани, тъй като счита, че по делото се установиха и доказаха
всички предпоставки за уважаването, както на иска с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, така и на иска по
чл.64 от ЗС и тези претенции по чл.109 то ЗС и по чл.59 от ЗЗД. Правото на собственост на ищците намира, че е
безпорно установено, доказано е и придобитото право на строеж върху сградите, както и давностното владение,
установено в периода от 1959 год. до настоящия момент върху двете сгради. С всички допустими
доказателствени средства са установили и доказали какта следва да им е прилежащата площ от поземления имот,
на която са построени сградите на доверителите й, която ще е необходима за обслужване на тези сгради. По нейна
молба съдът в съдебно заседание на 10.04.2024 год. е допуснал изменение – увеличение на иска за неоснователно
обогатяване със сумата 825,00 лева, който вместо за сумата от 1 500,00 лева да се счита предявен в размер на
сумата 2 325,00 лева.
По същество пледира съдът да постанови решение, с което да определити тази прилежаща част на вещо
лице инж.К. и по специално вариант 1, скица проект №1 за разпределение на ползването, която представлява
неразделна част от заключението и следва да бъде неразделна част от съдебното решение. Претендира за
присъжане и на направените по делото разноски, за което представя списък по реда на чл.80 от ГПК и прави
възражение за прекомерност на възнаграждението на пълномощника на ответницата.
Ответницата, редовно призована, в хода на процеса се представлява от адв.Ж., преупълномощен от
адв.Чаталбашев, който от името на доверителката си поддържа отговора на исковата молба. поддържа
депозираната насрещна искова молба. Оспорва исковата молба и отговора на насрещната искова молба, като
единствено по отношение на иска за собственост по чл.124 от ГПК заявява, че че никога не са имали претенции,
не са оспорвали правото на собственост на ищците, нито са давали повод конкретно такъв иск да бъде предявен с
действията си. Спорът, който съществува между страните е относно пътеката, по която трябва да се осъществява
достъп до тези сгради, но относно собствеността никога не е имало спор, че това са сгради, собственост на
ищците. Никога ответницата не е твърдяла и претендирала тя да има право на собственост или някой друг да има
право на собственост върху тези имоти. Моли съда да постанови решение съобразно заявените от тях искания в
отговора на исковата молба и в насрещната искова молба, за което са изложили подробни съображения. Моли
съда да постанови на доверителката му и разноските по делото като прави възражение за прекомерност на
разноските за адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищците.
Съдът като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на процесуалните
представители на страните, поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, по вътрешно
убеждение, на основание чл.12 от ГПК, и съобразно нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, приема за установени следните факти :
Ищецът П. В. Н. и ****** ****** Н.а са сключили граждански брак на 06.06.1957 год., видно от
удостоверение за граждански брак №93, издадено въз основа на акт за женитба №128 от 06.06.1957 год. на
Градски народен съвет-гр.******.
Ищецът П. В. Н. от гр.****** е станал собственик по давностно владение на следния недвижим имот, а
именно : Едноетажна масивна жилищна сграда в гр.******, ул.“****** застроено върху около 50 кв.м.,
състояща се от стая, кухня, хол и килер в етажа и две мазански помещения, простиращи се под тях, със
самостоятелен вход за етажа и мазата от към север и лятна кухня, застроена върху около 24 кв.м. западно от
същата жилищна сграда, застроени в имот пл.№699 от парцел шести в кв.27 по плана на града, при граници на
сградите : изток-ул.“******“, север и запад-празно дворно място, юг-сградата и лятната кухня на ****** за което
като доказателство по делото е представено копие на нотариален акт за собственост на недвижим имот по
давност №15, том I, дело №25/1971 год. на Ловешки народен съдия, т.е. имотът е придобит по време на брака на
П. В. Н. и ****** ****** Н.а и представлява СИО.
Относно актуаният статут на двете сгради като доказателство по делото са представени скица на сграда
№15-690207/22.06.2022 год. и №15-690199/22.06.2022 год., двете издадени от СГКК-гр.******, от които се
установява, че жилищната сграда е заснета като сграда с идентификатор 43952.506.384.1, с адрес на сградата :
гр.******, ул.“******, разположена в ПИ с идентификатор 43952.506.284, със застроена площ 55 кв.м., броя
6
етажи : 1, предназначение : Жилищна сграда – еднофамилна. Лятната кухня е заснета като сграда с
идентификатор 43952.506.384.3 със застроена площ 41 кв.м., брой етажи : 1, предназначение : Друг вид сграда за
обитаване, разположена в същия ПИ.
Като доказателство по делото е представена декларация, с която Илия Иванов Инчевски от гр.****** е
декларирал, като единствен наследник на Пена И. Инчева, починала през 1959 год., б.ж. на гр.******, че майка
му през 1959 год. с нотариална заверена декларация е разрешила на зет му П. В. ****** от гр.****** да построи
със собствени средства, труд и материали, за себе си жилищна сграда в собственото й дворно място в гр.******,
съставляващо имот пл.№669 в кв.27 по плана на града. Такова разрешение-декларация дал и Христо Минков
Инчев в неговото дворно място Георги Стоянов В. да построи жилищна сграда. Още същата година 1959 год. зет
й построил в горното дворно място една едноетажна масивна жилищна сграда и лятна кухня до нея. Стоежът той
извършил със собствени средства за себе си. От построяването на жилищната сграда и лятната кухня до днес зет
й П. В. ****** владее същите сгради като свои и за себе си, декларирал е тези сгради като свои и нито майка му,
нито той са му оспорвали собствеността и владението на тези сгради. С настоящата декларация същевременно
заявява като собственик по наследство на дворното място и на останалите сгради в него, че не оспорва и
признава собствеността и владението за зет си върху едноетажната жилищна сграда и лятна кухня, строени от
него през 1959 год. и няма никакви претенции за собственост върху тези сгради.
Главният архитект на Община-гр.****** е издал удостоверение изх.№7008-34-1/21.02.2022 год. на името
на ищцата З. П. Т., затова, че Едноетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор №43952.506.384.1 и
друг вид сграда за обитаване с идентификатор №43952.506.384.3, находящи се в поземлен имот с идентификатор
№43952.506.384 по КККР на гр.******, одобрени със Заповед РД-18-10/17.04.2007 год. на ИД на АГКК, отразена
в скица №15-154256/14.02.2022 год., издадена от СГКК-гр.******, попадащи в УПИ VII-384 от кв.27 по плана на
зона „България“, гр.******, одобрен със Заповед №910/18.06.1990 год., за които няма строителни книжа, но са
били допустими по правилата и нормите, действали по време на строителството им и по плана на зона
„България“, гр.******, одобрен със Заповед №919/18.06.1990 год., представляват търпими строежи по смисъла на
§ 16, ал.1 от ПР на ЗУТ. За сградите е представена декларация с рег.№356/17.02.2022 год. за годините на
построяване от З. П. Т., заверена от Нели Хаджикръстева, Нотариус в район РС-гр.******, с рег.№139 на НК.
Във връзка с подадено заявление вх.№2082-5/22.06.2022 год. от П. В.а ******, Кмета на Община ******
се е произнесъл с удостоверение за идентичност на УПИ изх.№2082-5-1/28.06.2022 год., в уверение на това, че
УПИ VI-699 в кв.27 по предходния регулационен план на гр.******, одобрен със Заповед №1121/05.05.1965 год.,
описан в нот.акт за собственост на недвижим имот по давност №15/04.02.1971 год., том I, дело №25/1971 год.,
издаден от Ловешки народен съд, е идентичен с поземлен имот с идентификатор №43952.506.384 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.******, одобрени със Заповед №РД-18.10 от 17.04.2007 год.
на ИД на АГКК, Сграда с идентификатор №43952.506.384.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.******, одобрени със Заповед №РД-18-10 от 17.04.2007 год. на ИД на АГКК, описана в скица на сграда №15-
690199 от 22.06.2022 год., издадена от СГКК-гр.******, е идентична с „ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА
СГРАДА“, описана в нот.акт за собственост на недвижим имот по давност №15/04.02.1971 год., том I, дело
№25/1971 год., издаден от Ловешки народен съд, Сграда с идентификатор №43952.506.384.3 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.******, одобрени със Заповед №РД-18-10 от 17.04.2007 год. на ИД на
АГКК, описана в скица на сграда №15-690207 от 22.06.2022 год., издадена от СГКК-гр.****** е идентичен с
„ЛЯТНА КУХНЯ“, описана в нот.акт за собственост на недвижим имот по давност №15/04.02.1971 год., том I,
дело №25/1971 год., издаден от Ловешки народен съд.
Ответницата П. З. П. по силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт
№180, том IV, рег.№4896, дело №522/26.09.2014 год. на Цветослав Лазаров – Нотариус с район на действие РС-
гр.******, вписан в регистъра на НК под рег.№138, който нот.акт е вписан в СВ с вх.рег.№5374 от 26.09.2014
год., Акт №74, том 14, дело №2785, е призната за собственик на недвижим имот, представляващ по документ за
собственост 375/847 идеални части от Дворно място, представляващо имот №384, парцел I в кв.27 по плана на
гр.******, заедно с построената в имота едноетажна масивна жилищна сграда, при граници на целия имот : улица
„******“, П. В. ******, ****** Михаил Колев, Стефана М.Станева и Марийка М.Ичева, който имот съгласно
актуални Скица на ПИ №15-326313/12.09.2014 го. на СГКК-гр.****** и Скица на сграда №15-326322/12.09.2014
год.на СГКК-гр.******, представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 43952.506.384 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.******, одобрени със Заповед №РД-18-10/17.04.2007 год. на ИД на АГКК,
7
последно изменение със заповед : няма издадена заповед за изменение в КККР, адрес на ПИ : гр.******,
п.к.5500, община ******, област ******, ул.“******, с площ 288 кв.м., трайно предназначение на територията :
урбанизирана, начин на трайно ползване : ниско застрояване /до 10 м/, стар идентификатор : няма, номер по
предходен план : няма, при съседи : 43952.506.8048; 43952.506.385; 43952.506.8311; 43952.506.383, заедно със
сградата, която попада върху имота : Сграда с идентификатор 43952.506.384.2, със застроена площ 54 кв.м., брой
етажи : 1, предназначение : Жилищна сграда – еднофамилна.
От удостоверение за наследници изх.№104/11.01.2016 год. на Община-гр.****** се установява, че ******
****** ******а е бивш жител на гр.******, починала на 06.01.2016 год., оставяйки за свои единствени законни
наследници преживелият си съпруг П. В. Н. и дъщеря си З. П. Т. – ищци в настоящото исково производство.
С нотариална покана рег.№1925/2022 год., ответницата по делото П. З. П., чрез Нотариус Цветослав
Лазаров, рег.№138, с район на действие РС-гр.****** се е обърнала до двамата ищци по делото, че в качеството
си на изключителен собственик на ПИ с идентификатор 43952.506.384, находящ се на адрес : гр.******,
ул.“******, собствеността върху който ведно с разположената в него сграда с идентификатор 43952.506.384.2 е
придобила с нот.акт №180, том IV, рег.№4896, дело №522 от 2014 год. на Нотариус Цветослав Лазаров, който акт
е вписан в СВ-гр.****** с вх.№5374 от 26.09.2014 год., Акт №74, том 14, дело №2785/2014 год. С настоящата
нотариална покана ги уведомява, че считано от датата на връчване на насотящата нотариална покана,
преустановява доброволно предоставения им чрез конклудентни действия достъп за преминаване върху
гореописания имот, в качеството им на съсобственици на сгради с идентификатори 43952.506.384.1 и
43952.506.384.3 /масивна жилищна сграда и лятна кухня, съгласно нот.акт от 04.02.1971 год./, разположени в
собственият им поземлен имот, поради липса на учредено по надлежния ред сервитутно право. П. В. ****** и З.
П. Т. са поканени от П. З. П. за преустановят преминаването през имот с КИД №43952.506.384, както и
предоставянето на фактическа възможност на трети лица – несобственици за това /например чрез снабдяване с
ключове и други действия/ в срок до една седмица от връчване на нотариалната покана. Заявила е, че в противен
случай ще потърси защита на правата си по съдебен ред с всички произтичащи от това последици.
Ищецът П. В. ****** е подал сигнал срещу П. З. П. до РП-гр.****** и РУ-гр.******, в който изтъква, че
от 1971 год. по силата на нот.акт №15, том I, дело №25/1971 год. на Ловешки народен съдия е признат за
собственик на жилищна сграда в гр.******, ул.“****** /сега ул.“******/, застроена върху около 50 кв.м. със
самостоятелен вход от север и лятна кухня застроена върху 24 кв.м., западно от жилищната сграда, застроени в
имот с пл.№699 от парцел IV, в кв.27 по плана на града при граници на сградата : изток ул.“******“, север и
запад празно дворно място и юг сградата и лятната кухня на ****** Посочил е, че имот с пл.№699 от парцел IV,
в кв.27 по плана на града е идентичен с ПИ №43952.506.384 по КККР на гр.******. Попадащата в този имот
жилищна сграда, описана в нот.акт №15, том I, дело №25/1971 год. на Ловешки народен съдия е идентична със
сграда с ид.43952.506.384.1, а западно построената от нея лятна кухня със сграда с ид.43952.506.384.3 по КККР
на гр.******. Сградите са търпими съгласно удостоверение за търпимост №7008-34-1/21.02.2022 год. на
Гл.архитект. В ПИ с ид.43952.506.384 през 80-те години, видно от нот.акт №74, том I, дело №192/1977 год. е била
построена и сграда с ид.43952.506.384.2 – собственост сега съгласно нот.акт №74, том 14, дело №2785/2014 год.
на СВ-гр.****** на П. З. П., която е внучка на ****** – брат на покойната му съпруга ****** ****** ******а.
Във всички нотариални актове, от които роднините на съпругата му черпят права върху имота, фигурира
като техен съсед, макар и със сгрешено име. Вместо П. В. ****** е записан в актовете като ****** В. ******.
Делба на дворното място, идентично с имот с ид.№43952.506.384 по КККР на гр.******, след смъртта на ******,
майка на ****** и ****** ****** ******а, не е извършвана. Доколко с нот.акт №74, том I, дело №192/1977 год. е
прехвърлена собствеността върху целия поземлен имот от Илия Иванов Инчев на ******, след смъртта на
******, е въпрос, който до настоящия момент е избягван само в името на добрите отношения.
През всичките години от изграждането на гореописаните сгради до пролетта на 2022 год. достъпът до
къщите винаги е осъществяван пред металната врата, поставена на входа на ПИ 43952.506.384. Друг достъп до
самостоятелния вход от север в собствените си сгради никога не е имал. За огромно негово съжаление през
м.март 2022 год. когато роднините научили, че иска да се разпореди със сградите в имота, започнали да се чудят
как да му попречат. В стремежа си да осуетят сделката с купувачите, които имал, у тях назряла идеята, че нямал
сервитутно право свободно да преминава през металната врата, за да влиза в своите къщи. Първоначално всички
се състояло в словестни обвиненея към внучката му П. Т., като се изтъквали упреци, че са нарушавали тяхната
8
собственост. Докато на 30.03.2022 год. чрез смяна на катинара на входната врата незаконно му бил отнет достъпа
до собствената му къща и лятната кухня. След намеса в същия ден от служители на МВР било получено
обещание, че ще му се предостави ключ за вратата. Но вместо такъв ключ му изпратили нотариална покана акт
№57, том I, рег.№1925/2022 год. на Нотариус с рег.№138 с район РС-гр.******, с която той и близките му били
поканени доброволно да преустановят достъпа до своите сгради.
С оглед гореизложеното с настоящия сигнал очаква РП-гр.****** и РУ-гр.****** да извършат проверка по
случая и след като се убеди в истинността на дотук описаното фактическо положение да бъде разпоредено от
компетентия орган с Протокол за предупреждение по чл.65 от ЗМВР незабавно да се възстанови първоначалното
фактическо положение на входната врата на ул.“******, която осигурява достъп на него П. В. ****** до северния
вход на собствената му къща с ид.№43952.506.384.1 и лятна кухня с ид.43952.506.384.3, с административен адрес
: ул.“****** в гр.******, като му се представи ключ от катинара на металната врата.
Видно от Постановление с дата 12.06.2023 год. Прокурор при РП-гр.****** след като е преценил данните
по преписка №304/2023 год. е отказал да образува Досъдебно производство по преписка вх.№304/2023 год.,
заведена в РП-гр.****** по постъпил сигнал от П. В. ****** от с****** Община-гр.******, визиращ отношение
между страни по повод ползване на недвижим имот и действия, определяни като самоуправни. Прекратена е
преписка вх.№304/2023 год. на РП-гр.******.
От заключението на в.л.инж.К. К. и Д. Н. по допусната комплексна съдебно технико-икономическа
експертиза се установява, че след извършен оглед на 14.02.2024 год. на имот, находящ се в гр.******, ул.“******,
по скица на ПИ №15-834200/03.08.2023 год. на СГКК-гр.****** ПИ е с адрес : гр.******, ул.“******
идентификатор 43952.506.384 с площ 288 кв.м., урбанизирана, НТП ниско застрояване /до 10 м/. Сградите, които
попадат в имота : Сграда 43952.506.384.1, със застроена площ 55 кв.м., брой етажи 1, предназначение Жилищна
сграда и Сграда 43952.506.384.3 със застроена площ 41 кв.м., брой етажи 1, предназначение Друг вид сграда за
обитаване. Процесните сгради и оградата около тях са заснети по геодезически способ, като несъответствията
спрямо кадастралната карта са показани на приложените варианти за разпределението на ползването на имота.
Измерената площ от инж.К. на сграда 43952.506.384.1 е 56 кв.м. и на сграда 43952.506.384.3 е 27 кв.м.
При определяне на месечния пазарен наем експертизата е взела предвид, че в сграда 43952.506.384.1
липсва изградена баня и тоалетна. При определяне на месечния пазарен наем експертизата е взела предвид, че
сграда 43952.506.384.3 е с частично паднала мазилка на тавата и стените. Използван е корекционен коефициент за
вид и състояние 0,3 от сравнителната стойност на 1 кв.м. на сграда 43952.506.384.1. Експертите са уточнили, че
за да бъдат отдадени под наем, сградите се нуждаят от основен ремонт. Изчислено е, че пазарната стойност за ПИ
с незастроена площ 151 кв.м. е 25 080 лева, а месечният пазарен наем на парцел с площ 138 кв.м. е 62,70 лева.
Пазарният месечен наем на сграда 43952.506.384.1 със застроена площ 56 кв.м. и сграда 43952.506.384.3
със застроена площ 27 кв.м. с адрес : гр.******, ул.“****** е 150,00 лева, определена по сравнителния подход.
Вещото лице инж.К. е изработил два варианта за необходимата прилежаща площ за достъп и обслужване на
сгради с идентификатори 43952.506.384.1 и 43952.506.384.3 по КККР на гр.******, като в първия вариант по
скица-проект 1 предвижда входа в имота между процесните сгради и оградата да бъде за общо ползване и
преминаване с площ от 54 кв.м., а във втория вариант по скица-проект 2 предвижда една ивица с ширина от 1.00
м северно от процесните сгради и площ от 21 кв.м. да се полза от ищеца П. ******, а остатъка от отвхода в имота
до оградата на север с площ от 33 кв.м. да се ползва от ответницата П. П.. Експертът инж.К. от направеното
геодезическо заснемане е установил, че реалната застроена площ на сграда с идентификатор 43952.506.384.1 по
КККР на гр.****** е 56 кв.м., а на сграда с идентификатор 43952.506.384.3 е 27 кв.м. В нот.акт на стр.8 от делото
е записано, че жилищната сграда на П. В. ****** е с площ около 50 кв.м., а лятната кухня е с площ около 24
кв.м., които площи се доближават до реално измерените от него на терена. Изчислено е, че месечният пазарен
наем на парцел 43952.506.384 с площ 151 кв.м. е 62,70 лева. Посочено е също, че ширината между сграда с
идентификатор 43952.506.384.1 и оградата на имота от северната страна е от 2.24 м до 2.39 м, което разстояние е
напълно достатъчно за преминаване към вътрешността на двора. Според инж.К. не е възможно обособяването на
вход за сграда с идентификатор 43952.506.384.1 и сграда с идентификатор 43952.506.384.3 чрез преходни стаи
посредством изграждане на врата или врата и прозорец на мястото на прозореца на сграда с идентификатор
43952.506.384.1, намиращ се върху стената, лежаща на уличната регулационна линия и на врата между самите
две сгради, тъй като архитектурното разпределение на сградите не го позволява, а и денивелацията между
9
тротоара и сграда 1 е +85 см, а денивелацията между сгради 1 и 3 е – 114 см. Освен това за направата на външни
стъпала на тротоара се изисква разрешение от Община ******, което няма да се даде, тъй като достъпът до
сградите се осъществява от двора на имота.
От заключението на вещото лице инж.С. С. по допусната съдебно-техническа експертиза се установява, че
конструктивното състояние на сграда с идентификатор 43952.506.384.3 по КККР на гр.****** със застроена площ
по нот.акт от 24 кв.м. като цяло е лошо. Силно амортизирани са дограми, врати, мазилки, тавани и под, които
представляват довършителни работи. частично деформиран е тухленият зид над щурца на прозореца, поради
деформация на дървената рамка на прозореца. Частично обрушена е и покривната плоча, поради неправилно
отводняване на същата. Вещото лице е уточнило, че към момента на огледа сградата не може да се използва по
предназначение като лятна кухня, тъй като е опасна и вредна в санитарно-хигиенно отношение, но същата може
да се поправи и заздрави.
Конструктивното състояние на сграда с идентификатор 43952.506.384.1 по КККР на гр.****** със
застроена площ от 50 кв.м. като цяло е лошо. Силно амортизирани са дограми, врати, мазилки, тавани и подове,
които представляват довършителни работи. Частично деформиран е тухления зид на таванския етаж, поради
деформация на дървения гредоред. Покрива е в лошо състояния и се нуждае от основен ремонт. Към момента на
огледа сградата не може да се използва по предназначение за живеене, тъй като е опасна и вредна в санитарно-
хигиенно отношение, но същата може да се поправи и заздрави. Вещото лице инж.С. е изчислило, че стойността
на необходимите СМР за ремонт на сграда с идентификатор 43952.506.384.1 възлиза на 69 170,59 лева.
От ангажираните по делото гласни доказателства на св.Станислав Савчев Т. – съпруг на ищцата З. П. Т.,
които съдът преценява с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна
заинтересованост, на основание чл.172 от ГПК, се разбира, че имотът на съпругата му и баща й представлява
къща, лятна кухня и баня и тоалетна. Къщата, лятната кухня е лепната за къщата. Банята и тоалетната са с
лятната кухня, т.е. лятната кухня е на една плоча с банята и тоалетната. Свидетелят описа, че в дясно се намира
банята, отвън си е тоалетната, а лятната кухня е в ляво. От ул.“******“ се влиза през порта като на гараж, голяма
е оградата с комшиите. Влиза се до къщата, като до края е банята и тоалетната, може да се влиза с кола. Лично
със своя автомобил свидетелят поясни, че не е влизал, но автомобила на съпругата му и на баща й са били
паркирани там. Не е имало достъп до тези сгради от друго място, само от един вход, като той описа, че от 1977
год. е там. Портата не се заключвала докато били там, впоследствие баба му и дядо му си отишли на село, а те
със съпругата му се прибрали горе. живели са там повече лятно време, защото е по-хладно. Не са заключвали.
заяви, че къщата е построена и предполага непосредствено след нея е построена лятната кухня с банята и
тоалетната, някъде през 959 год.-1960 год. са построени като не е правено нищо друго през годините. Описа, че
дворното място е от къщата 20 м и назад малко по-широко, назад към 3 м се разширява. Имотът е собственост на
П. и ****** /неговите тъст и тъща/, а в момента на П. и З.. това място са им дали бабата и дядото на неговата
съпруга, като баща й си е направил къщата. Вътрешната къща си е била на баба й Мария и дядо й Илия. На
третата къща е собственик ответницата, която свидетелят заяви, че не познава. Уточни, че сравнително отскоро са
тези проблеми с достъпа до сградите, от около 2-3 години са възникнали. започнали да заключват и не можели да
влизат. Преди това не са имали никакви проблеми. Дъщерята намерила хора да продават къщата, но те казали, че
не могат да продават и от този момент се заключва къщата. това станало през 2021 год. Възражението на
ответната страна било, че не са имали право да продават без тяхно знание. По думите на свидетеля със сигурност
дъщеря му е уведомила ответницата, че искат да продадат къщата, даже поканила и нея да я купи, ответницата
била поканена да купи тези сгради,но щом не ги е купила значи няма желание. Ключът го сменили комшиите,
дали е ответницата, дали баща й свидетелят не знае. От последния ключ не са им давали дубликат, искали са,
затова дъщеря му е викала полиция, за да влезе, но лично свидетелят не е присъствал на полицейската проверка.
След като разбрали, че ще се съдят изпратили писмо и доколкото знае вътре имало ключ за външната порта, като
съпругата му и дъщеря му го пробвали и ставал. последно ремонт е правен през 1995 год. като сменили покрива,
колони отливали, след това нямало място къде да стоварят, в случай, че се прави ремонт. дворът винаги бил
пълен с палети, винкели, железа, като тези материали били на комшията, който е майстор и което остане го
хвърля над лятната кухня. Имало е наемател в имота, като ползвал в къщата едната стая. това било преди 7-8
години.
Според показанията на св.П. ****** Т., която е дъщеря на ищцата З. П. Т., които съдът преценява с оглед
на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост, на основание чл.172
10
от ГПК, имотът се състои от жилищна сграда и лятна кухня, в която са намира и санитарния възел към имота –
баня и тоалетна. Поземленият имот е собственост на братовчедка й П. З. П., като тяхната къща е в дъното на
двора. Достъпът до сградите им се осъществява през портата, която е единствена за имота и се намира откъм
ул.“******“. Няма друг достъп до постройките, които са собственост на майка й и дядо й и никога не е имало друг
достъп. Тези сгради са строени след като майка й е била родена, т.е. в периода 1959 год.-1960 год.,
непосредствено една след друга са строени и двете сгради. Едната сграда е лятна кухня с банята и тоалетната,
след това не е правено нищо в имота от тяхна страна. Дворното място е ползвано за достъп, но доколкото знае е
влизано и с автомобил преди това, никога не е имало проблем и до двете сгради да се влиза, не е използван самия
двор за нещо тяхно. До преди този казус свидетелката подчерта, че не е имало проблем да се влиза и да се
ползват сградите. Конфликтът възникнал през 2021 год., когато с майка й и дядо й решили, че искат да продадат
къщата с цел някой да я вземе и да я стегне и поддържа, за да се живее там и да се използва по предназначение.
тогава помолили бащата на ответницата да разчисти нещата от двора, защото било трудно да се минава. Молили
го неколкократно, но така и не го направил. През м.януари 2022 год. намерели купувачи и задвижвайки сделката,
тъй като свидетелката знаела, че отнема време по Нотариус да се прати покана затова, тя се обадила на
ответницата, която й заявила, че не е съгласна имотът да се продаде, защото лицата, които искали да купят къщата
били от ромски произход. Свидетелката предложила на ответницата тя да закупи сградата, но последната
отказала, изтъквайки, че тези пари са й много и не желае да закупи сградата. През м.март 2022 год. искали да
имат достъп до къщата , но се оказало, че катинара е сменен. Отивайки там се оказало, че не могат да влезат,
опитали се да се свържат с отвената страна, като се свързали с бащата на П., който дошъл, но преди това звъняли
на тел.112. Отговорили й, че няма свободен патрул, който да изпратят, защото всички са по сигнали. Свързала се
с нейн познат, който е полицай и го попитала дали може да дойде като орган на реда. Той дошъл, като дошъл и
бащата на П., започвайки да обяснява как катинара е сменен ,тъй като старият се е повредил. Казал, че той го е
сменил, като свидетката го попитала защо не им се е обадил да им предоставят ключ от този катинар, но той
казал, че сага го е сменил и ще се опита за поправи стария катинар. Свидетелката го помолила да й даде ключа и
на момента да си извади ключ, но бащата на ответницата й казал, че няма да й даде ключ, тъй като той щял да
остане без ключ и нямало как да се прибере. Разбрали се, че ще остави резето на портата, ще махне катинара,
докато й направи ключ и ще може с резето да влизат. На следващия ден като отишли наистина катинара го
нямало, успели да влезат с въпросното резе на портата, но на втория ден като отишли катинара бил на портата,
отново без на неяда й бъде предоставен ключ или възможност да си извади такъв. Ключ на някакво тайно място,
както твърди ответната страна, никога не е имало. майка й получила ключ по пощата през м.август, няколко дни
след като им излязла обезпечителната заповед, т.е. след като делото било заведено. Не са получавали покани от
ответницата или от нейните родители да извършват ремонти на техните сгради. Описа, че сградите са за основен
ремонт, тъй като са стари, но по мнението й не са застращаващи живота на който и да било. Сградите щели да
бъдат продадени на въпросните купувачи, които намерили за 20 000 лева, даже на майка било дадено капаро
10 000 лева. Тогава, когато говорили с П. й и предложили на нея да го дадат за 18 000 лева, тя казала, че тези пари
са и много и отказала. това станала в края на 2021 год. или началото на 2022 год.
Свидетелят ****** подчерта, че живее в гр.******, като бащината му къща е лепната близнак с къщата на
З. П. Т.. Адресът на къщата му е в гр.******, ул.“******, като подчерта, че цял живот е живял там. Познава
всички страни по делото, тъй като са съседи от много години. Имотът на П. и З. е дворно място, в него на входа
откъдето се влиза има една къща в ляво, пристройка и после има още една къща, която е лепната за техните
гаражи, голяма къща. Къщата на бащата му е близнак на къщата, която е на входа, която е на З. и отзад на тяхната
къща има гаражи, които са лепнати за къщата на ****** и П.. Сградите на З. са строени през 60-те години, по
данни на неговите родители. Достъпът о сградите на П. и З. е през един вход откъм ул.“******“, друг вход няма.
Има порта, голяма част от двора в началото се заема от къщата и портата, от която се влиза за всички сгради в
двора. Ответницата навътре има голям навес и къщата, в окято живеят, в дъното на двора се намира. Свидетелят е
чул за проблема на П. и З., че не могат да стигнат до сградите си преди около две години. Било през 2022 год.,
когато видял някакъв полицай, не знае подробности, но разбрал, че П. ограничила достъпа до имота на З.. Пред
този случай не е чувал да има проблем. Свидетелят знае, че преди 6 години е имало наемател, като лично той е
бил в добри отношения като съсед с тях. Описа, че състоянието на сградите е относително добро, належащи
ремонти нямат, от козметичен ремонт всяка сграда се нуждае, но нещо, което да е фрапиращо няма.
По думите на св.****** ******, който е баща на ответницата П. З. П., които съдът преценява с оглед на
11
всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост, на основание чл.172 от
ГПК, знае за кой имот става въпрос, тъй като от 1992 год. присъства в този имот. Къщата не била в този вид, в
който е в момента, но впоследствие, с годините започнали някои неща да се рушат, започнали да падат парчета от
цигли. И сега в момента има капаци и цигли по покрива, които при един по-силен вятър биха паднали. На лятната
кухня прозорецът, който е към двора им, който е под плочата, там са в окаян вид, има стърчащи телове, падат
тухли. Тавана на предверието е паднал, в кухнята може да е паднал, не е виждал. Там е имало само наематели,
последните 5-6 години не имало такива, но чужд човек, по негово мнение, трудно поддържа имот. Вратата там не
се затваря. Един дъжд да падне, сняг, започва да навява. върху лятната кухня имало 4-5 тенекии от сирене, но
това е наследство от последния наемател, не са на свидетеля. Описа, че комшията му звъннал и му казал, че пред
тях има полиция и го чака, за да дойде, да отвори катинара. лично той показал на полицая катинара, показал му,
че са дърпали катинара и той се отварял, като това наложило да смени катинара. Катинарът се заключвал в
последните 4-5 години, преди това изобщо не се е заключвало. Казали им, че са подали жалба до прокуратурата й
да й връчи ключа, но тогава нямал никакво разрешение, кака да го даде. Не можел да окачи ключа на видно
място. Имало кукичка зад ламарината, но спокойно можело да се откачи отвън и да се отвори. Дъщерята на З.
поискала ключ след като сменил катинара, който ключ бил оставен а кукичката зад вратата. В момента не й е дал
ключ, но тя имала известие за нотариалната покана след това ключът е бил там. Тя знаела, уведомена е къде е
бил ключът. След завеждане на делото изпратил ключ, за да имат достъп. свидетелят подчерта, че те никога не са
оспорвали за имота, че е техен.
Свидетелката ****** заяви пред съда, че знае за кой имот е настоящия спор. ходила е там с ответницата П.
З. П. са в приятелски отношения и често ходи на гости у тях. За да стигне до тях трябва да мине покрай
въпросния имот, който имот представлява две сгради, едната е по-голяма от другата, която се намира зад нея е
по-малка. Според нея по-малката сграда е в по-лошо състояние. По нейното впечатление мазилката се рони, има
липсващи прозорци, които се виждат както от улицата, така и вътре като се влезе. Керемидите са разместени, а
може да има и липсващи. на по-малката сграда, която се намира отзад тава изглежда, че е пропаднал. Лично тя не
е виждала да е имало падащи части в двора, но когато са минавали с П. заедно към имота винаги тя й е обръщала
внимание, че трябва да се пази от падащи керемиди и й е споделяла, че е имала проблем с падащи части, че е
правила опити с роднините си да се разберат и да си ремонтират имота.
Свидетелката изтъкна, че не познава лично ищците, но знае, че двете сгради, за които говори не са
собственост на П. З. П.. Доколкото са обсъждали тя й е споделяла, че има известен конфликт, но тя не е отказвала
да им осигури достъп доколкото е ставало дума да се ремонтират двете сгради. Не знае да са изявявали желание
собствениците да ги ремонтират, но ответницата й е казвала, че ще им осигури достъп да ги ремонтират.
Свидетелят ****** също знае за кой имот се води делото, за къщата и пристройката. Той живее наблизо, а
жена му живее през къща. почти всеки ден е там, нещата им със ****** са така свързани, че денят му започва с
него и свършва с него. състоянието на пристройката е в почни невъзможно състояние, рогозката е изпадала,
лепежът също, тухлите откъм другата сграда и те са в окаяно състояние. И понеже почти всеки ден е там, описа,
че е имало случаи, когато дали част от капак, дали част от цигла, редовно имало такива отпадъци. Падали на
земята отгоре и винаги ****** го предупреждавал да минава в дясно, защото всичко може да стане. На разговори
да се извърши ремонт на тези сгради, свидетелят не е присъствал, желанието на ****** било да поукрепят
нещата. В лятната кухня никой никога не е живял, та се ползвала като склад и в момента нямало как да се влезе
там. Не знае конфликтът между страните до каква форма е стигнал, но имало период когато започнали на ******
да му изчезват материали, тъй като той е железар. Имало период, повече от 10 години, когато имало
квартиранти, които му взимали и от дървата. Единият път скандализирал нещата с наемателите, било една
сбирщина, всякакви хора имало. Имало период, в който катинара, който бил сложен там са отварял с ръка и
всички знаели и когато искали да си отворят всеки можел и квартирантите също знаели това нещо, то било една
форма на влизане и излизане. От около 5-6 години свидетелят подчерта, че не е виждал квартиранти. Уточни, че
на покрива на лятната кухня железа на ****** никога не е имало. От дясната страна са му навесите и всичко му е
там или под тях. Това били материали, с които той работи, който на открито не могат да стоят, тъй като ще
ръждясат и няма как да ги ползва.
Показания пред съда даде и св.****** Т., който е внук на ищеца П. В. ****** и син на ищцата З. П. Т. и
затова съдът преценява неговите показания с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид
възможната тяхна заинтересованост, на основание чл.172 от ГПК, който знае за кой имот е настоящото дело.
12
Имотът се намира в гр.******, на ул.“******“, но номера на улицата не може да каже кой е. Сградата, която е до
пътя е собственост на дядо му и на майка му. Има пристройка, която е като лятна кухня. През м.януари 2024 год.
извършили ремонт на покрива, пренареждане на циглите, били 5-6 такива само по покрива. Други ремонтни
дейности по фасадата на сградата не са извършвали нито във вътрешната страна. Сменили 5-6 цигли, които били
счупени и пренаредили може би около десетина. Двама човека извършили това нещо, като това отнело около
половин час. Имало нависнали няколко цигли и понеже нямали достъп до този имот, а и времето било хубаво,
тогава отишли да пренаредят циглите. Свидетелят спомена, че в къщата за първи път е ходил тази година.
Свидетелят ****** подчерта, че му е известно, че след 24.01.2024 год. в имота, който е в съседство със
****** е извършен ремонт. познава ******, тъй като почти всеки ден са заедно Видели на покрива, като имало
двама човека, който пренареждали циглите и един човек отдолу ги поемал. Това е, което той е видял, като всичко
траело 40 минути. Заварили ги на покрива.
По обективно съединения иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, предявен от П. В. ****** и З.
П. Т. срещу П. З. П..
С предявяването на този иск ищците искат от съда да признае със сила на пресъдено нещо, по отношение
на ответницата П. З. П., с ЕГН-**********, с адрес : гр.******, ул.“******, на основание чл.124, ал.1 от ГПК, че
П. В. ****** с ЕГН-**********, с постоянен адрес : с****** Община-гр.******, ул.“****** и З. П. Т., с ЕГН-
**********, с постоянен адрес : гр.******, ул.“******, са собственици на основание наследство и давностно
владение, упражнявано в периода 1959 год.-2022 год. върху сграда с идентификатор 43952.506.384,1 по КККР на
гр.******, с адрес : гр.******, ул.“******, със застроена площ 55 кв.м., представляваща едноетажна еднофамилна
жилищна сграда и върху сграда с идентификатор 43952.506.384.3 по КККР на гр.******, с адрес : гр.******,
ул.“****** със застроена площ 41 кв.м., представляваща едноетажна друг вид сграда за обитаване, както и на
основание наследство и давностно владение, упражнявано в същия период от 1959 год. до 2022 год. върху право
на строеж за построяване на едноетажна еднофамилна жилищна сграда, със застроена площ 55 кв.м. и на
едноетажна лятна кухня, със застроена площ 41 кв.м. в поземлен имот с идентификатор 43952.506.384 по КККР
на гр.******, с адрес на имота : гр.******, ул.„******. По този иск и съгласно направения доклад по делото е, че
съдът е разпределен доказателствената тежест в процеса именно на ищците, в чиято тежест е да доказат с всички
допустими по ГПК доказателствени средста, в условията на пълно и главно доказване, че твърденият от тях факт
действително се е осъществил, както и да докажат, че те са собственици по силата на давностно владение и
наследство от ****** ****** ******а на процесния недвижи имот, а също и да докажат наличието на правен
интерес от сезирането на съда с този иск. Така предявеният положителен установителен иск, според съда, е
допустим, доколкото неговата функция е да брани гражданските права само срещу това смущение, което
правният спор предизвиква /§ 2 758-75 ВДА IX 30; 562 ВДА VI 29/. Целта на установителният иск е да внесе
яснота, определеност и безпорност в гражданските отношения, като разпръсне „облаците на съмнението“,
обкръжаващи спорното право, преди да се е стигнало до по-остри форми на правонарушение. Спрямо тях
установителния иск се явява като превенция /Българско гражданско процесуално право, Живко Сталев, стр.182-
183/. Като предпоставка за допустимост на установетелния иск чл.124, ал.1 от ГПК нарочно подчертава
изискването за интерес от установяването, макар че интересът от търсената с иска защита е процесуална
предпоставка на всички искове. За да съществува интерес от предявяването на установителен иск е достатъчно да
се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право, като всяка от двете
форми на правен спор поражда нужда от защита чрез установетелен иск, заощто смущава нормалното
упражняване на правата на ищеца. Такъв е и настоящият казус, доколкото се оспорва собствеността /796-67-I,
Сб.65/ или границата на владян от ищеца имот /1950-68-I/. Интересът от установителен иск най-добре се
разкрива, когато по делото ответникът оспорва претендираното от ищеца право или претендира правото, което
ищецът отрича. Никаква нужда от доказване на интереса тогава не съществува. Когато обаче ответникът празнава
иска, с това интересът от предявеният установителен иск не отпада, защото за него е решаващо извънсъдебното
оспорване /43-90-II, Б VIII 27§ 2101-95-IV, Сб.144/.
Следователно позовавайки се на цитираната по-горе съдебна практика и след анализ на събраните по
делото доказателства, настоящият съдия-доклачик приема, че исковата претенция по чл.124, ал.1 от ГПК, е
допустима, основателна и доказана, защото ищците чрез представянето на документ за собственост – нотариален
акт за собственост на недвижим имот по давност №15, том I, дело №25/1971 год., доказаха, че те са
съсобственици на основание давностно владение и наследство на недвижим имот, представляващ : Едноетажна
13
масивна жилищна сграда, находяща се в гр.******, ул.“******, застроена върху 50 кв.м., състояща се от : стая,
кухня, хол и килер на етажа и две мазански помещения под тях, със самостоятелен вход на етажа и мазата откъм
север и лятна кухня, застроена върху 24 кв.м. западно от тази жилищна сграда, застроени в имот пл.№699,
парцел VI в кв.27 по плана на града, при граници на сградите : изток – ул.“******“, север и запад – празно
дворно място и юг – сградата и лятната кухня на ****** Този документ за собственост не е оспорен от ответната
страна и съдът се позовава на него в подкрепа на тезата си за основателността на иска с правн ооснование чл.124,
ал.1 от ГПК. Още с отговора на исковата молба ответната страна прави искане за недопустимост на този иск
поради липса на правен интерес, но съдът изложи по-горе подробни аргументи, защо счита, че претенция на
ищците е допустима, като предявена от заинтересовани страни, целящи да внесят яснота и определеност в
гражданските отношения.
В този смисът и съдът приема, че тази искова претенция е основателна и следва да бъде уважена, като се
признае за установено по отношение на ответницата П. З. П., с ЕГН-**********, с адрес : гр.******, ул.“******,
на основание чл.124, ал.1 от ГПК, че ищците П. В. ****** с ЕГН-**********, с постоянен адрес : с******
Община-гр.******, ул.“****** и З. П. Т., с ЕГН-**********, с постоянен адрес : гр.******, ул.“******, са
собственици на основание наследство и давностно владение, упражнявано в периода 1959 год.- 2022 год. върху
сграда с идентификатор 43952.506.384,1 по КККР на гр.******, с адрес : гр.******, ул.“******, със застроена
площ 55 кв.м., представляваща едноетажна еднофамилна жилищна сграда и върху сграда с идентификатор
43952.506.384.3 по КККР на гр.******, с адрес : гр.******, ул.“****** със застроена площ 41 кв.м.,
представляваща едноетажна друг вид сграда за обитаване, както и на основание наследство и давностно владение,
упражнявано в същия период от 1959 год. до 2022 год. върху право на строеж за построяване на едноетажна
еднофамилна жилищна сграда, със застроена площ 55 кв.м. и на едноетажна лятна кухня, със застроена площ 41
кв.м. в поземлен имот с идентификатор 43952.506.384 по КККР на гр.******, с адрес на имота : гр.******, ул.
„******.
По обективно съединения иск с правно основание чл.64 от ЗС, предявен от П. В. ****** и З. П. Т.
срещу П. З. П..
Съгласно чл.64 от ЗС, собсвеникът на постройката може да се ползва от земята само доколкото тов ае
необходимо за използването на постройката според нейното предназначение, освен ако в акта, с който му е
отстъпено правото, е постановено друго.
Със сезирането на съда с тази искова претенция ищците искат от съда да определи прилежащата площ от
поземлен имот с идентификатор 43952.506.384 по КККР на гр.******, необходима на ищците за достъп и
обслужване на сгради с идентификатори 43952.506.384.1 и 43952.506.384.3 по КККР на гр.******, съгласно
тяхното предназначение.
По делото не се спори, че ищците са съсобственици на Едноетажна масивна жилищна сграда, находяща се
в гр.******, ул.“******, застроена върху 50 кв.м., състояща се от : стая, кухня, хол и килер на етажа и две
мазански помещения под тях, със самостоятелен вход на етажа и мазата откъм север и лятна кухня, застроена
върху 24 кв.м. западно от тази жилищна сграда, застроени в имот пл.№699, парцел VI в кв.27 по плана на града,
при граници на сградите : изток – ул.“******“, север и запад – празно дворно място и юг – сградата и лятната
кухня на ****** въз основа на нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност №15, том I, дело
№25/1971 год. на Ловешки народен съдия, а ответницата е собственик на ПИ с идентификатор 43952.506.384,
находящ се в гр.******, ул.“******, ведно с разположената в него сграда с идентификатор 43952.506.384.2, по
силата на нотариален акт №180, том IV, рег.№4896, дело №522/2024 год. на Нотариус Цв.Лазаров, който акт е
вписан в СВ-гр.****** с вх.№5374/26.09.2014 гоз., Акт №74,том 14, дело №2785/2014 год.
Изпратената от ответицата до ищците нотариална покана №57, том I, рег.№1925/2022 год., чрез нотариус
Цв.Лазаров и събраните по делото гласни доказателства несъмнено сочат наличието на правен спор между
страните относно обема, а и изобщо съществуването на правото на ищците да ползват земята, в която са
разположени сградите им, което обосновава извод за наличието на правен интерес от разрешаване на спора с
постановяване на съдебно решение.
По силата на чл.64 от ЗС правото на собственост на ответницата е ограничено от съществуващото право
на собственост на ищците върху сградите, изградени в имота, но само до такъв обем от правото, който е
достатъчен за осигуряване възможността на собственика на построеното да го позва. В този смисъл са и
14
постановените по реда на чл.290 от ГПК и задължителни за съдилищата – Решение №538/09.07.2010 год. по
гр.дело №519/2009 год., ГК на ВКС, IV г.о.; решение №304/21.11.2011 год. по гр.дело №1311/2010 год. на ГК на
ВКС, II г.о., по което касационното обжалване е допуснато по въпроса за обема от права на собственика на терена
и обема от права на суперфициарния собственик по отношение на дворното място, в което е построена сградата и
други.
Съдът съобрази и Решение 1196-66-I ГО, Сб.66-с.68, предвиждащо, че суперфициарният собственик може
да използва земята само доколкото това е необходимо за използването на постройката според нейното
предназначение. Когато се касае за жилищна сграда, ползването на земята според предназначението на
постройката се изразява в осигуряване достъп до постройкато и в ползване на мястотоот за задоволяване на
обикновени домакински нужди, но не и за засаждане на дръвчета и други растения или строеж на стопански
сгради. Не без значение е, че правото на собственост е абсолютно вещно право, което дава възможност на
неговия титуляр да изисква от всеки правен субект поведение, с което да не препятства или затруднява
упражняването на правомощията владеене, ползване и разпореждане с вещта, както да изисква поведение, с което
да не се нарушава, уврежда или унищожава тази вещ - Решение №5/12.06.2017 год. на ВКС по гр.дело
№2844/2016 год., II г.о./. Въпреки този абсолютен характер, законодателят допуска в определени хипотези
правото на собственост или някое от неговите правомощия да търпят ограничение. Такова ограничение на
собствеността може да има по силата на сервитутно право или друго ограничено вещно право – Решение
№23/09.04.2014 год. на ВКС по гр.дело №5465/2013 год., II г.о./. Правото на строеж, като ограничено вещно
право, се състои във възможността да се придобие собственост върху сграда, построена върху чужда земя и да се
ползва чуждата земя, доколкото е необходимо за използване на сградата според нейното предназначение. При
реализирано право на строеж е налице разделна собственост между земята и сградата, като собственикът на
земята е длъжен да търпи сградата, както и използването на земята от суперфициарния собственик в рамките на
правата по чл.64 от ЗС – Решение №264/24.04.2009 год. по гр.дело №5514/2007 год. на ВКС, IV г.о./.
Изхождайки от цитираната съдебна практика, която е според съда е относима към настоящия казус и при
съобразяване на действителните отношения между страните, съдът приема, че предложенията от вещото лице
инж.К. К. по комплексната съдебно технико-икономическа експертиза вариант за ползване на площа съгласно
Скица-проект 1 за разпределение на ползването на имот с идентификатор 43952.506.384, отговаря в максимална
стапен на предвидените в чл.64 от ЗС критерии. Предложеният от експерта вариант на ползване отчита на първо
място предназначението на сградите за жилищни унжди. С така предложения варриант от вещото лице се
получава по-голяма компактност на площта, необходима за ползване на сградите, с което според съда
максимолно се охраняват и правата на страните по делото.
Възражение по този вариант не бе направено в хода на делото от страна на ответницата, в който смисъл и
съдът приема, че той е най-удачен.
Затова и следва да се признае за установено по предявеният от П. В. ****** и З. П. Т. против П. З. П., иск
с правно основание чл.64 от ЗС, че входа в поземлен имот с идентификатор 43952.506.384, между процесните
сгради с идентификатори 43952.506.384.1 и 43952.506.384.3 по КККР на гр.****** и оградата ще бъде за общо
ползване и преминаване с площ от 54 кв.м., площа на лятната кухня е 27 кв.м., а на къщата 56 кв.м., които площи
са оцветени в червено на Скица-проект 1 за разпределение на ползването на имот с идентификатор 43952.506.384
по заключението по комплексната съдебно-технико-икономическа експертиза, изготвена от вещи лица инж.К. К.
и Д. П.-Н., която скица следва да представлява неразделна част от настоящото съдебно решение.
По обективно съединения иск с правно основание чл.109 от ЗС, предявен от П. В. ****** и З. П. Т.
срещу П. З. П..
Негаторният иск по чл.109, ал.1 от ЗС може да се уважи само ако действието, което пречи на ищците да
упражняват своето право на собственост е противоправно, както и когато се пречи на упражняването на правото
на собственост с неоснователно действие. Негаторният иск се явява средство за правна защита на собственика
срещу всяко неоснователно действие или създадено състояние, което му пречи да упражнява своето право според
предназначението на имота или в съответния обем на правото на собственост, като този иск може да бъде
упражнен успешно и срещу съсобственик и то не само по отношение на трети на съсобствеността лица, а и по
отношение на друг съсобственик – Решение-2177-73- I ГО,Сб.73-с.75.
Искът по чл.109, ал.1 от ЗС може да се води не само когато собственикът е лишен изцяло, но и когато е
15
лишен частично от ползването на вещта – Решение-3553-80- I ГО, Спр.81-бр.4-с.10.
Предмет на доказване по гражданските дела, каквото е и настоящото исково производство, с което РС-
гр.****** е сезиран, са фактите, които са от значение за основателността, респективно неоснователността на
предявения иск. Не подлежат на доказване такива обстоятелства, които не са свързани с предмета на делото –
Решение №854/11.10.1999 год., II г.о. на ВКС.
В настоящият казус, съдът още с протоколно определение от 24.01.2024 год. и в съответствие със
законовите изисквания на чл.146, ал.1 от ГПК е направил доклад по делото, като при разпределяне на
доказателствената тежест в процеса е уточнил, че в тежест на ищците е да посочат, чрез провеждане на пълно и
главно доказване фактическите си твърдения, посочени в исковата молба, че са собственици на недвижимия имот,
както и твърденията си за осъществили се факти от обективната действителност, изразяващи се в извършени от
посочените в исковата молба ответницата действия или бездействия, с които й пречат да упражнява в пълен обем
правото си на собственост.
Съдът приема за доказано от страна на ищците правото им на собственост върху сграда с идентификатор
43952.506.384,1 по КККР на гр.******, с адрес : гр.******, ул.“******, със застроена площ 55 кв.м.,
представляваща едноетажна еднофамилна жилищна сграда и върху сграда с идентификатор 43952.506.384.3 по
КККР на гр.******, с адрес : гр.******, ул.“****** със застроена площ 41 кв.м., представляваща едноетажна друг
вид сграда за обитаване. В хода на делото се доказа и наведеното в исковата молба твърдение на ищците, че не
им е осигурен достъп до входната врата с представяне на ключове и/или държане отключена на входната врата
към поземлен имот с идентификатор 43952.506.384. Доказателства в тази насока са не само ангажираните
писмени такива по делото - подаден сигнал вх.№304/23 от 18.01.2023 год. от П. В. ****** срещу П. З. П. до РП-
гр.****** и до РУ-гр.******, копие от преписка вх.№304/2023 год. на РП-гр.******, но и гласните такива –
показанията на св.П. ****** Т., ******, ****** ******, които съдът кредитира с доверие като непротиворечиви и
изцяло кореспондиращи със събрания по делото доказателствен материал, от които са разбира, че действително
на ищците е отнет достъпа до имота, чрез смяна на катинара от страна на бащата на ответницата ****** ******.
Самият ****** ****** в показанията си даден пред съда не отрече, че е сменил катинара на портата, като едва
след като е връчена нотариална покана, затова, че ще бъде заведено дяло, ключът е бил даден на ищците.
Очевидно е с така дадените от този свидетел показания, че се касае за неправомерни действия, с които ответната
страна /бащата на ответницата ****** ****** чрез смяна на катинара, а ответицата ****** З. П. чрез връчването
на нотариална покана на ищците/ е препятствала достъпа на П. В. ****** и З. П. Т. до имота им, в който смисъл и
негаторният иск се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен, като се осъди ответната
страна, на основание чл.109 от ЗС, да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на ищците да
упражняват правото си на собственост върху сграда с идентификатор 43952.506.384.1 по КККР на гр.******,
представляваща едноетажна еднофамилна жилищна сграда с адрес : гр.******, ул.“******, със застроена площ 55
кв.м. и върху сграда е идентификатор 43952.506.384.3 но КККР на гр.******, с адрес : гр.******, ул.„******, със
застроена площ 41 кв.м., представляваща едноетажна друг вид сграда за обитаване, като осигури достъп на
ищците до входна врата с предоставяне на ключове и/или държане отключена на входна врата към поземлен
имот с идентификатор 43952.506.384.
По облигационния обективно съединен иск, предявен от П. В. ****** и З. П. Т. срещу П. З. П. с правно
основание чл.59 от ЗЗД.
Предпоставка за допустимост на иска за неоснователно обогатяване е лицето да не може да предяви иск по
чл.55-58 от ЗЗД или друг иск, почиващ на договорно или деликтно основание, поради което и искът по чл.59 от
ЗЗД се означава като субсидиарен. При този иск ищецът следва да докаже, че е намалял актива на имуществото
му, пропуснал е да го увеличи и/или се е увеличил пасива на имуществото му; че ответника се е обогатил –
увеличил е своето имуществено състояние, намалил е пасивите си или си е спестил разходи за сметка на ищеца,
че обогатяването и обедняването на страните по делото произтичат от общ факт, т.е. наличието на връзка между
тях и че ищецът няма друго средство за правна защита, защото в противен случай искът му ще е лишен от правен
интерес. Такова право няма да има ищецът, ако разполага с договорен, деликтен иск или иск, който може да се
предяви на някое от основанията по специалните състави на неоснователното обогатяване – чл.55-58 от ЗЗД.
Според съда така предявеният иск е основателен, както по основание, така и по размер, тъй като ищците в
хода на делото доказаха, че в периода 30.03.2022 год.-16.07.2023 год. са били лишени от ползването на
16
собствените им сгради с идентификатори 43952.506.384.1 и 43952.506.384.2, поради което им се дължи
обезщетение затова неправомерно действие от страна на ответницата.
Относно размера на това обезщетение съдът счита, че следва да се уважи до пълния претендиран размер
на сумата от 2 325,00 лева, след направено от пълномощника на ищците и допуснато от съда увеличение на този
иск. Претендираната сума е дължима ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска в съда
– 17.07.2023 год. до окончателното изплащане.
По насрещния иск, предявен от П. З. П. срещу П. В. ****** и З. П. Т. с правно основание чл.109 от ЗС.
Като предявена в срока за отговор на исковата молба /чл.211, ал.1 от ГПК/, по висящ процес, съдът я е
приел за съвместно разглеждане в настоящото исково производство, видно от Определение №1041/05.12.2023
год.
С предявяването й ищцата иска съдът да осъди ответниците да преустановят неоснователните си действия,
смущаващи пълноценното упражняване на правото й на собственост върху ПИ с идентификатор 43952.506.384 с
административен адрес : гр.******, ул.“****** и Сграда с идентификатор 43952.506.384.2, представляващ
еднофамилна масивна жилищна сграда, изразяващи се в държане на Сграда с идентификатор 43952.506.384.1 по
КККР на гр.****** със застроена площ по нотариален акт от 50 кв.м., представляваща еднофамилна жилищна
сграда, в състояние, застрашаващо живота и здравето на намиращите се в близост хора и имущество и да
извършат ремонти, с които да отстранят опасността от падане на елементи от покрива на фасадата на сградата
чрез пренареждане на керемидите на покрива, замяната на дефектиралите елементи с нови и укрепване, както и
да осъди ответниците да преустановят своите неоснователни действия по държане на Сграда с идентификатор
43952.506.384.3 по КККР на гр.****** със застроена площ по нотариален акт от 24 кв.м. в състояние,
застрашаващо живота и здравето на намиращите се в близост хора и имущество и да премахнат съществуващата
постройка, представляваща лятна кухня, смущаваща пълноценното упражняване правото на собственост на П. З.
П. върху ПИ с идентификатор 43952.506.384 с административен адрес : гр.******, ул.“****** и Сграда с
идентификатор 43952.506.384.2, представляваща еднофамилна масивна жилищна сграда. Същата сезира съда и с
искане, в случай, че отхвърли искането за цялостно премахване на Сграда с идентификатор 43952.506.384.3, да
осъди собствениците й П. В. ****** и З. П. Т. да извършат ремонт и укрепване на същата, за да не се смущава
пълноценното упражняване на правото на собственост на П. З. П. върху ПИ с идентификатор 43952.506.384 с
административен адрес : гр.******, ул.“****** и Сграда с идентификатор 43952.506.384.2, представляваща
еднофамилна масивна жилищна сграда.
Съдът намира, че тази искова претенция на ищцата против двамата ответника се явява неоснователна и
недоказана, тъй като не се доказаха в хода на исковия процес извършването на каквито и да е действия от страна
на ответниците, които по някакъв начин да препятстват и смущават пълноценното упражняване правото на
собственост на ищцата върху ПИ с идентификатор 43952.506.384 с административен адрес : гр.******,
ул.“****** и Сграда с идентификатор 43952.506.384.2, представляващ еднофамилна масивна жилищна сграда,
изразяващи се в държане на Сграда с идентификатор 43952.506.384.1 по КККР на гр.****** със застроена площ
по нотариален акт от 50 кв.м., представляваща еднофамилна жилищна сграда. Доказа се, че именно ищцата и
нейният баща чрез смяна на катинара е осуетила възможността на ответниците да ползват имота, на който са
собственици, в който смисъл и претенцията й по негаторния иск няма как за бъде уважена от съда. Относно
искането й ответниците да извършат ремонт и укрепване на имота, за да не се смущава пълноценното
упражняване на правото на собственост на П. З. П. върху ПИ с идентификатор 43952.506.384 с административен
адрес : гр.******, ул.“****** и Сграда с идентификатор 43952.506.384.2, представляваща еднофамилна масивна
жилищна сграда, по делото се събраха гласни доказателства /св.****** Т. и ******/, че счупените цигли са
сменени и пренаредени, като това е станало на 24.01.2024 год., т.е. след предявяване на насрещната искова молба
на 20.09.2023 год.
Още по неоснователно е и искането за премахване на съществуваща постройка, представляваща лятна
кухня, смущава пълноценното упражняване на правото на собственост на П. З. П. върху ПИ с идентификатор
43952.506.384 с административен адрес : гр.******, ул.“****** и Сграда с идентификатор 43952.506.384.2,
представляваща еднофамилна масивна жилищна сграда, тъй като по делото се представиха безпорни
доказателства от страна на П. В. ****** и З. П. Т. търпими строежи по смисъла на § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ
/удостоверение изх.№7008-23-1 от 21.02.2022 год. на Гл.архитект на Община ******/, така, че искането на ищцата
17
е неоснователно и недоказано и като такова следва да бъде отхвърлено от съда.
По насрещния иск, предявен от П. З. П. срещу П. В. ****** и З. П. Т. с правно основание чл.59 от ЗЗД
Ищцата с този облигационен иск моли съда да осъди ответниците да й заплатят сумата от 1 000 лева,
дължима поради ползване без основание на площ от около 20 кв.м. от собствения й ПИ с идентификатор
43952.506.384, с административен адрес : гр.******, ул.“****** за баня и външна тоалетна, надхвърляща
съществуващото право на строеж от 74 кв.м., за обслужване на нуждите на сграда с идентификатор
43952.506.384.1 по КККР на гр.****** и Сграда с идентификатор 43952.506.384.3 по КККР на гр.******,
дължимо за периода от 19.09.2018 год. до 19.09.2023 год., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
подаване на исковата молба. Тази насрещна искова претенция в хода на процеса остана изцяло неоснователна и
недоказана, тъй като ищцата не доказа чрез предвидените по ГПК доказателствени средства да е намалял актива
на имуществото й, пропуснала е да го увеличи и/или се е увеличил пасива на имуществото й; че ответниците са
се обогатили и са увеличили своето имуществено състояние, намалили са пасивите си или са си спестили разходи
за сметка на ищцата, че обогатяването и обедняването на страните по делото произтичат от общ факт, т.е.
наличието на връзка между тях и че ищцата няма друго средство за правна защита, защото в противен случай
искът й ще е лишен от правен интерес.
По претенцията за разноски.
С претенция за разноски съдът е сезиран и двете страни, но предвид изхода на делото такива са дължими
на ищците П. В. ****** и З. П. Т., в който смисъл и ответницата П. З. П. следва да бъде осъдена да им заплати
сумата в размер общо на 3 720,58 лева, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, за което съдът съобрази и представения
списък на разноските по чл.80 от ГПК. От страна на адв.Ж. – пълномощник на ответницата бе направено
възражение за прекомерност на адвокатсото възнаграждение на адв.Л., в качеството й на процесуален
представител на ищците, което съдът намира за неоснователно, тъй като видно от Договор за правна защита и
съдействие №**********/31.05.2023 год. П. В. ****** и З. П. Т. са заплатили на адв.Л. договорно
възнаграждение в размер на сумата 1 500 лева за завеждане на исковете с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК,
чл.64 от ЗС, чл.109 от ЗЗД и чл.59 от ЗЗД. Касае се за няколко обективно съединени иска, като очевидно е, че в
случая е приложим чл.2, ал.5 от Наредба №1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, предвиждащ, че за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела
възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно
независимо от формата на съединяване на исковете. В този смисъл и при съобразяване на факта, че се касае за
гражданско дело, представляващо фактическа и правна сложност, продължило в пет открити съдебни заседания,
по което са предявени четири обективно съединени иска, по които адв.Л. е защитавала двама клиенти, то
възнаграждението й не е прекомерно е не следва да бъде редуцирано от съда. Това се отнася и до хонорарът й по
насрещните искове, който също е в размер на сумата 1 500 лева и според съда е определен в съответствие с
цитираната по-горе Наредба и не следва да бъде присъждан в по-нисък размер.
Съдебно-деловодни разноски на П. Здравоква П. не следва да се присъждат, предвид отхвърляне на
насрещната й искова претенция, която тя е предявила против П. В. ****** и З. П. Т..
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата П. З. П., с ЕГН-**********, с адрес : гр.******,
ул.“******, на основание чл.124, ал.1 от ГПК, че ищците П. В. ******, с ЕГН-**********, с постоянен адрес :
с****** Община-гр.******, ул.“****** и З. П. Т., с ЕГН-**********, с постоянен адрес : гр.******, ул.“******,
са собственици на основание наследство и давностно владение, упражнявано в периода 1959 год.- 2022 год.
върху сграда с идентификатор 43952.506.384,1 по КККР на гр.******, с адрес : гр.******, ул.“******, със
застроена площ 55 кв.м., представляваща едноетажна еднофамилна жилищна сграда и върху сграда с
идентификатор 43952.506.384.3 по КККР на гр.******, с адрес : гр.******, ул.“****** със застроена площ 41
кв.м., представляваща едноетажна друг вид сграда за обитаване, както и на основание наследство и давностно
владение, упражнявано в същия период от 1959 год. до 2022 год. върху право на строеж за построяване на
18
едноетажна еднофамилна жилищна сграда, със застроена площ 55 кв.м. и на едноетажна лятна кухня, със
застроена площ 41 кв.м. в поземлен имот с идентификатор 43952.506.384 по КККР на гр.******, с адрес на имота
: гр.******, ул.„******.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявеният от ищците П. В. ******, с ЕГН-**********, с постоянен
адрес : с****** Община-гр.******, ул.“****** и З. П. Т., с ЕГН-**********, с постоянен адрес : гр.******,
ул.“****** против ответницата П. З. П., с ЕГН-**********, с адрес : гр.******, ул.“******, иск с правно
основание чл.64 от ЗС, че входа в поземлен имот с идентификатор 43952.506.384, между процесните сгради с
идентификатори 43952.506.384.1 и 43952.506.384.3 по КККР на гр.****** и оградата ще бъде за общо ползване и
преминаване с площ от 54 /петдесет и четири / кв.м., площа на лятната кухня на ищците е 27 /двадесет и седем/
кв.м., а на къщата им е 56 /петдесет и шест/ кв.м., които площи са оцветени в червено на Скица-проект 1 за
разпределение на ползването на имот с идентификатор 43952.506.384 по заключението по комплексната съдебно-
технико-икономическа експертиза, изготвена от вещи лица инж.К. К. и Д. П.-Н., която Скица-проект 1
представлява неразделна част от настоящото съдебно решение.
ОСЪЖДА ответницата П. З. П., с ЕГН-**********, с адрес : гр.******, ул.“******, на основание чл.109
от ЗС, да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на ищците П. В. ******, с ЕГН-**********, с
постоянен адрес : с****** Община-гр.******, ул.“****** и З. П. Т., с ЕГН-**********, с постоянен адрес :
гр.******, ул.“******, да упражняват правото си на собственост върху сграда с идентификатор 43952.506.384.1
по КККР на гр.******, представляваща едноетажна еднофамилна жилищна сграда с адрес : гр.******,
ул.“******, със застроена площ 55 кв.м. и върху сграда е идентификатор 43952.506.384.3 но КККР на гр.******, с
адрес : гр.******, ул.„******, със застроена площ 41 кв.м., представляваща едноетажна друг вид сграда за
обитаване, като осигури достъп на ищците до входна врата с предоставяне на ключове и/или държане отключена
на входна врата към поземлен имот с идентификатор 43952.506.384.
ОСЪЖДА ответницата П. З. П., с ЕГН-**********, с адрес : гр.******, ул.“****** да заплати на ищците
П. В. ******, с ЕГН-**********, с постоянен адрес : с****** Община-гр.******, ул.“****** и З. П. Т., с ЕГН-
**********, с постоянен адрес : гр.******, ул.“******, на основание чл.59 от ЗЗД, обезщетение за лишаване от
ползването на собствените им сгради с идентификатори 43952.506.384.1 и 43952.506.384.2 за периода 30.03.2022
год. - 16.07.2023 год. в размер на сумата 2 325,00 /две хиляди триста двадесет и пет/ лева, ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на иска в съда – 17.07.2023 год. до окончателното изплащане
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ищцата П. З. П., с ЕГН-**********, с адрес : гр.******, ул.“****** против
ответниците П. В. ******, с ЕГН-**********, с постоянен адрес : с****** Община-гр.******, ул.“****** и З. П.
Т., с ЕГН-**********, с постоянен адрес : гр.******, ул.“******, насрещен иск с правно основание чл.109 от ЗС,
за осъждане на ответниците да преустановят неоснователните си действия, смущаващи пълноценното
упражняване на правото й на собственост върху ПИ с идентификатор 43952.506.384 с административен адрес :
гр.******, ул.“****** и Сграда с идентификатор 43952.506.384.2, представляващ еднофамилна масивна жилищна
сграда, изразяващи се в държане на Сграда с идентификатор 43952.506.384.1 по КККР на гр.****** със застроена
площ по нотариален акт от 50 кв.м., представляваща еднофамилна жилищна сграда, в състояние, застрашаващо
живота и здравето на намиращите се в близост хора и имущество и да извършат ремонти, с които да отстранят
опасността от падане на елементи от покрива на фасадата на сградата чрез пренареждане на керемидите на
покрива, замяната на дефектиралите елементи с нови и укрепване, както и да осъди ответниците да преустановят
своите неоснователни действия по държане на Сграда с идентификатор 43952.506.384.3 по КККР на гр.******
със застроена площ по нотариален акт от 24 кв.м. в състояние, застрашаващо живота и здравето на намиращите
се в близост хора и имущество и да премахнат съществуващата постройка, представляваща лятна кухня,
смущаваща пълноценното упражняване правото на собственост на П. ****** П. върху ПИ с идентификатор
43952.506.384 с административен адрес : гр.******, ул.“****** и Сграда с идентификатор 43952.506.384.2,
представляваща еднофамилна масивна жилищна сграда, както и в случай, че съдът отхвърли искането й за
цялостно премахване на Сграда с идентификатор 43952.506.384.3, да осъди собствениците й П. В. ****** и З. П.
Т. да извършат ремонт и укрепване на същата, за да не се смущава пълноценното упражняване на правото на
собственост на П. З. П. върху ПИ с идентификатор 43952.506.384 с административен адрес : гр.******,
ул.“****** и Сграда с идентификатор 43952.506.384.2, представляваща еднофамилна масивна жилищна сграда,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
19
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ищцата П. З. П., с ЕГН-**********, с адрес : гр.******, ул.“****** против
ответниците П. В. ******, с ЕГН-**********, с постоянен адрес : с****** Община-гр.******, ул.“****** и З. П.
Т., с ЕГН-**********, с постоянен адрес : гр.******, ул.“******, насрещен иск с правно основание чл.59 от ЗЗД
за заплащане на сумата от 1 000 лева, дължима поради ползване без основание на площ от около 20 кв.м. от
собствения й ПИ с идентификатор 43952.506.384, с административен адрес : гр.******, ул.“****** за баня и
външна тоалетна, надхвърляща съществуващото право на строеж от 74 кв.м., за обслужване на нуждите на
сграда с идентификатор 43952.506.384.1 по КККР на гр.****** и Сграда с идентификатор 43952.506.384.3 по
КККР на гр.******, дължимо за периода от 19.09.2018 год. до 19.09.2023 год., ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на подаване на исковата молба, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ответницата П. З. П., с ЕГН-**********, с адрес : гр.******, ул.“****** да заплати на ищците
П. В. ******, с ЕГН-**********, с постоянен адрес : с****** Община-гр.******, ул.“****** и З. П. Т., с ЕГН-
**********, с постоянен адрес : гр.******, ул.“****** сумата в размер общо на 3 720,58 /три хиляди седемстотин
и двадесет лева петдесет и осем стотинки/, представляваща съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, съгласно представен списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Съдебно-деловодни разноски на ответницата П. З. П., с ЕГН-**********, с адрес : гр.******, ул.“******
не следва да се присъждат, предвид отхвърляне на насрещната й искова претенция, която тя е предявила против
П. В. ******, с ЕГН-**********, с постоянен адрес : с****** Община-гр.******, ул.“****** и З. П. Т., с ЕГН-
**********, с постоянен адрес : гр.******, ул.“******.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС-гр.****** в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Районен съд – ******: _______________________
20