№ 58
гр. Ловеч, 13.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА
АТАНАСОВА
при участието на секретаря ИВАНКА СТ. ВЪЛЧЕВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА АТАНАСОВА
Гражданско дело № 20234310101499 по описа за 2023 година
Иск с правно основание чл.72, ал.1 от ЗС.
Постановено е съдебно решение №136/21.04.2023 год. по гр.дело №679/2021 год., с което РС-гр.Ловеч,
седми състав, е осъдил П. С. Й. от гр.Летница, Област-гр.Ловеч, на основание чл.59 от ЗЗД, да заплати на П. А. В.
от същия град, сумата 8 400 лева, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване от извършени
подобрения, изразяващи се в ремонт на спалня и всекидневна /кухня/ в пристройка, находяща се в Поземлен имот
/ПИ/ с идентификатор 43476.315.124 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Летница, одобрени
със Заповед №РД-18-68/02.06.2008 год. на ИД на АГКК, с адрес на ПИ : гр.Летница, ул.“Кирил и Методий“№4,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска – 06.04.2021 год. до
окончателното изплащане на сумата, отхвърляйки искът за разликата до пълния претендиран размер на сумата от
10 016 лева, като неоснователен и недоказан.
С решението си съдът е осъдил П. С. Й., с горните данни да заплати на П. А. В., с горните данни сумата
1 761,72 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, изчислени съразмерно с уважената част от иска, а П.
А. В., с горните данни е осъдил да заплати на П. С. Й., с горните данни сумата 133,91 лева, разноски по делото,
съразмерно с отхвърлената част от иска.
Обжалвано пред въззивната инстанция, цитираното по-горе първоинстанционно решение е обезсилено
като недопустимо с решение №141/02.08.2023 год., постановено по в.гр.д.№224/2023 год. по описа на ОС-
гр.Ловеч, като делото е върнато на РС-гр.Ловеч за разглеждане и произнасяне по предявения иск.
В насроченото открито съдебно заседание, пред настоящия съдебен състав, ищцата П. А. В., редовно
призована, не се явява лично. Представлява се от пълномощника си адв.Ст.Г., който от името на доверителката си
сезира съда с молба вх.№10733/14.11.2023 год., на основание чл.214 от ГПК, за допускане на изменение на иска,
като той постанови решение, с което на основание чл.59 от ЗЗД да осъди П. С. Й. да заплати на П. А. В. сумата в
размер на 8 400 лева, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване от извършени подобрения,
изразяващи се в ремонт на спалня и всекидневна /кухня/ в пристройка, находяща се в ПИ с идентификатор
43476.315.124 по КККР на гр.Летница, одобрени със Заповед №РД-18-68/02.06.2008 год. на ИД на АГКК, с адрес
на ПИ : гр.Летница, ул.“Кирил и Методий“№4, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на иска – 06.04.2021 год. до окончателното изплащане на сумата, като присъди и направените по
1
делото разноски до настоящият момент.
Настоящият съдия-докладчик е уважил молбата на адв.Ст.Г. частично, допускайки, на основание чл.214,
ал.1 от ГПК, изменение – намаление на исковата претенция със сумата 1 616 лева, която вместо за сумата от
10 016 лева да се счита предявена в размер на сумата 8 400 лева. Оставил е без уважение молбата на изменение
правното основание на иска от иск по чл.72 от ЗС в облигационен иск с правно основание чл.59 от ЗЗД, тъй като е
преценил, че едновременното изменение на цената и на правното основание на иска означава изцяло нов иск.
По същество адв.Ст.Г. пледира за уважаване на претенцията, която са предявили, като съда съобрази
мотивите на отменителното решение на ОС-гр.Ловеч и доводите, с които съдът е установил фактите и
обстоятелствата на които са се позовали. Моли за присъждане и на разноските по делото.
Ответницата П. С. Й., редовно призована, не се явява лично. Пред настоящият съдебен състав същата се
представлява от пълномощника си адв.******, която от името на доверителката си поддържа отговора на исковата
молба. Счита, че исковата претенция е неоснователна и недоказана, поради което моли съда да я отхвърли, тъй
като с оглед правната квалификация, дадена от настоящия съд се касае за иск с правно основание чл.72 от ЗС,
като от този иск има право да се възползва единствено владелеца, който е направил подобрения. В конкретният
случай ищцата не е доказала качеството си на владелец, а на държател, като при това положение тя няма право да
претендира такъв вид вземане. Подобно становище е изразено и в съдебни решения, включително и на ВКС на
Република България. Претендира за присъждане на сторените пред всички съдебни инстанции съдебно-
деловодни разноски, за които представя списък по чл.80 от ГПК.
Съдът като прецени събраните по гр.дело №679/2021 год. по описа на РС-гр.Ловеч писмени и гласни
доказателства, доводите на процесуалните представители на страните поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна
връзка и обусловеност, по вътрешно убеждение, на основание чл.12 от ГПК, и съобразно нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, приема за установени следните факти :
РС-гр.Ловеч е сезиран с искова молба вх.№2050/06.04.2021 год., подадена от П. А. В. против П. С. Й. с
посочено правно основание чл.72 от ЗС и цена на иска 10 016 лева, станала повод за образуване на гр.дело
№679/2021 год. по описа на същия съд, в която се навеждат твърдения, че по силата на нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №19, том II, рег.№2303, дело №166/19.08.2014 год. на Нотариус Нели
Хаджикръстева, рег.№139 на НК, с район на действие РС-гр.Ловеч, ответницата П. С. Й. продала на ****** –
майка на ищцата, собствения си недвижим имот, находящ се в гр.Летница, Област-гр.Ловеч, а именно : 1200/2447
идеални части от ПИ с идентификатор №43476.315.124 по кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/
на гр.Летница, одобрени със Заповед РД-18-68/02.06.2008 год. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот :
гр.Летница, ул.“Кирил и Методий“№4, с площ от 2 447 кв.м., ведно със застроените върху имота сгради, а именно
: сграда 43476.315.124.1 със застроена площ от 55 кв.м, брой етажи 1, предназначение : Жилищна сграда-
еднофамилна; сграда 43476.315.124.2 със застроена площ от 59 кв.м, брой етажи 1, предназначение : Жилищна
сграда-еднофамилна; сграда 43476.315.124.3 със застроена площ от 22 кв.м., брой етажи 1, предназначение :
Селскостопанска сграда и сграда 43476.315.124.4 със застроена площ от 39 кв.м., брой етажи 1, предназначение :
Селскостопанска сграда за сумата от 7 500 лева, с данъчна оценка към момента на сделката – 7 496,44 лева.
Изтъква, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот №126/24.10.2017 год., том II, рег.№1877, дело
№203/2017 год. на Нотариус Младен Дойнов, рег.№173 на НК, с район на действие РС-Ловеч, ****** дарила
посочения по-горе имот на своята правнучка – малолетната ****** В., чрез нейната майка и законен представител
– ищцата П. А. В., като дарителката запазила за себе си пожизнено вещно право на ползване върху имота. С
Решение №587/09.12.2019 год., постановено по гр.дело №241/2018 год. РС-гр.Ловеч е отхвърлил предявения от
ответницата иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, за прогласяване нищожност, поради накърняване
на добрите нрави, с оглед нееквивалентност на насрещните престации, на Договор за покупко-продажба от
19.08.2014 год., обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №19, том II, рег.№ 2303,
дело №166/19.08.2014 год. на Нотариус Нели Хаджикръстева, с рег.№139 на НК, с район на действие РС-Ловеч,
както и иска с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за установяване по отношение на П. С. Й., че същата е
собственик на подробно описания в Раздел I, т.1 недвижим имот.
С решение №173/13.07.2020 год., постановено по в.гр.д.№170/2020 год. на ОС-гр.Ловеч е отменил изцяло
решение №587/09.12.2019 год., постановено по гр.дело №241/2018 год. на РС-гр.Ловеч, като вместо него е
постановил прогласяване, на основание чл.26, ал.1, предл.3 във връзка с чл.40 от ЗЗД, нищожността поради
2
накърняване на добрите нрави, с оглед нееквивалентност на насрещните престации на Договор за покупко-
продажба от 19.08.2014 год., обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №19, том II,
рег.№ 2303, дело №166/19.08.2014 год. на Нотариус Нели Хаджикръстева, с рег.№139 на НК, с район на действие
РС-гр.Ловеч, и признал за установено, на основание чл.124, ал.1 от ГПК, по отношение на малолетната ****** В.,
чрез нейната майка и законен представител – ищцата П. А. В., че ответницата П. С. Й. е собственик на посочения
имот.
С определение №143/05.03.2021 год., постановено по гр.дело №3287/2020 год., IV г.о. на ВКС не е
допуснал касационно обжалване на посоченото по-горе въззивно решение на ОС-гр.Ловеч.
Пояснява, че след закупуване на имота, ищцата и нейната майка установили, че същият е в изключително
лошо състояние – занемарен, с повредени покриви, изкъртени стени, тавани и подове. След извършеното дарение
на имота на дъщерята на ищцата, последната заедно със своя съпруг решили да вложат средства в ремонт на
сградите, за да ги приведат в нормално състояние за живеене. Така през периода от 2017 год. до 2018 год. ищцата
извършила следните видове ремонтни работи в имота, изразходвайки средства за закупуване на материали и
плащане за труд на работници, както следва :
1.Материали за ремонт на спалня с площ на под и таван по 16 кв.м и стени – 52 кв.метра :
- Материали за ремонт на стени :
12 торби шпакловка за стените марка СТ17 х 10 лв. – общо 120 лв.;
Грунд – 1 бр. х 20 лв. – общо 20 лв.;
Сатен – 2 бр. х 10 лв. – общо 20 лв.;
Латекс – 3 л – 6 кофи х 18 лв. – общо 108 лв.
- Материали за ремонт на таван :
Профили за монтиране на гипсокартон – дебели – 8 бр.;
Профили за монтиране на гипсокартон – тънки – 6 бр.;
Окачвачи за монтиране на гипсокартон – 40 бр.;
Дюбели – 80 бр.;
Видии – една кутия;
Фугираща лента;
Шпакловка или общо по този пункт – 100 лв.;
Гипсокартон – 8 листа х 9 лв. – 72 лв.
- Материали за ремонт на под :
Ламинат – 12 лв./1 кв.м – 192 лв. Уточнява се, че сумата от 192.00 лева не е включена в общата сума по
иска, тъй като след напускане на имота ламинатът е демонтиран и ищцата го е прибрала.
2.Разходи за труд за ремонт на спалня :
- Таван :
Монтиране на скара за гипсокартон – 7 лв./1 кв.м. – 112 лв.;
Монтиране на гипсокартон – 5 лв./1 кв.м – 80 лв.;
Затваряне на фуги + шпакловка – 6 лв./1 кв.м. – 96 лв.;
Боядисване с латекс – 21 лв./1 кв.м – 336 лв.;
- Стени :
Шпакловка – 10 лв./1 кв.м – 520 лв.;
Боядисване с латекс – 3 лв./1 кв.м – 156 лв.;
Подова замазка – 10 лв./1 кв.м – 160 лв.;
Монтиране на ламинат – 5 лв./1 кв.м – 80 лв.;
3.Материали за ремонт на всекидневна :
3
- Материали за ремонт на стени и таван :
Гипсокартон – 11 листа х 9 лв. – 99 лв.;
Профили за монтиране на гипсокартон - дебели - 13 бр.х 4 лв. – 52 лв.;
Профили за монтиране на гипсокартон - тънки - 9 бр.х 3 лв. – 27 лв.;
Окачвачи за монтиране на гипсокартон – 52 бр. – 12 лв.;
Дюбели – 104 бр. – 12 лв.;
Шпакловка СТ17 – 6 торби х 10 лв. – 60 лв.;
Сатен – 2 бр. х 10 лв. – 20 лв.;
Латекс – кофи х 3 л – 6 бр. х 18 лв. – 108 лв.;
Бяла боя – една бака – 48 лв.
- Материали за ремонт на под 24 кв.метра :
Теракот – 24 кв.м. х 18 лв. – 432 лв.;
Лепило „Церезит“ – 8 торби по 14 лв. – 112 лв.;
Теракот за мивка – 3 кв.м х 25 лв. – 75 лв.;
Плот – 140 лв.
4.Разходи за труд за ремонт на всекидневна : Замазка под – 24 кв.м х 10 лв. – 240 лв.;
Полагане на теракот – 24 кв.м х 15 лв. – 360 лв.;
Теракот – мивка – 3 кв.м х 15 лв. – 45 лв.;
Други разходи по мивка – монтиране на плот, връзки и др. – 100 лв.;
Шпакловка стени – 40 кв.м х 10 лв. – 400 лв.;
Боядисване стени – 40 кв.м х 10 лв. – 120 лв.;
Монтиране на скара за гипсокартон – 7 лв./1 кв.м – 280 лв.;
Монтиране на гипсокартон – 5 лв./1 кв.м – 200 лв.;
Затваряне на фуги и шпакловка стени – 6 лв./1 кв.м – 240 лв.;
Боядисване таван – 24 кв.м х 21 лв. – 504 лв.
5.Материали за замазка на под – спалня и всекидневна :
Цимент – 20 торби х 6 лв. – 120 лв.;
Пясък – 4 т – 180 лв.
6.Подмяна на дограма :
Входна врата – 500 лв.;
Врати – 3 бр. х 300 лв. – 900 лв.;
Прозорци – 2 бр. х 350 лв. – 700 лв.;
Прозорци – 1 бр. х 250 лв. – 250 лв.;
Остъкление – 1700 лв. или общо всичко : 10 016.00 лева.
Уточнява се, че към момента на придобиване на имота от майката на ищцата – 19.08.2014 год., пазарната
цена на същия е около 13 000.00 лева, като с извършените ремонтни работи и подобрения в имота от ищцата на
стойност 10 016.00 лева, неговата пазарна цена също се е увеличила. Ищцата е придобила имота в полза на своята
малолетна дъщеря, поради което същата следва да бъде приравнена на добросъвестен владелец по смисъла на
чл.70 от ЗС. В случая тя е изразходвала свои средства за извършване на ремонти и подобрения в имота, за да го
направи годен за живеене, поради което счита, че на основание чл.72 от ЗС, може да иска за подобренията, които
е направила, сумата, с която се е увеличила стойността на имота, вследствие на тези подобрения.
Въз основа на изложеното за ищцата се явява правният интерес от предявяване на настоящата искова
4
претенция, със следния ПЕТИТУМ :
Моли съда да постанови решение, с което на основание чл.72, ал.1 от ЗС, да осъди ответницата П. С. Й. да
заплати на П. А. В. сумата в размер на 10 016.00 лева, представляваща разходи за извършени ремонтни работи и
подобрения, подробно описани в обстоятелствената част на исковата молба, ведно със законната лихва, считано
от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане и на
направените разноски по делото.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е представен отговор на исковата молба от ответницата П. С. Й., чрез
пълномощник й адв.******, с който последната от името на доверителката си оспорва предявения иск и счита, че
е неоснователен, а изложеното от страна на ищцата не отговаря на действителността. В хода на заведеното гр.д.
№241/2018 год. по описа на РС-гр.Ловеч, е направено възражение от дъщерята на ищцата – ****** В., като страна
по делото, относно направените подобрения в имота, като в отговора й, чрез майката П. А. В. е посочено, че след
закупуването на имота през 2014 год. са извършени ремонтни дейности, а в приетата по посоченото дело
експертиза стойността на извършените разходи и подобрения е определена в размер на 3 336.00 лева. При това
положение не отговарят на действителността твърдените подобрения да са извършени в периода 2017-2018 год., а
през 2014 год., при което ответницата прави възражение за изтекла погасителна давност по предявения иск. Счита
също, че посочените като извършени ремонтни дейности не отговарят на действително извършените и сумите са
силно завишени, като в тази насока липсват писмени доказателства. Наведени са и твърдения, че след влизане в
сила на съдебното решение за нищожността на прехвърлителната сделка, което е влязло в сила на 05.03.2021 год.
и преди завеждане на настоящия иск ищцата, заедно със съпруга й и други лица, са влезли в имота на ответницата
на 13.03.2021 год., като са изнесли мебели и свалили поставения ламинат от пода на пристройката, при което
ищцата с посочените действия е намалила стойността на имота. За тези обстоятелства, ответницата твърди, че
уведомила компетентните органи на МВР и Районна прокуратура, като имотът се намирал в състояние, в което са
го оставили ищцата и съпругът й. С оглед на изложеното, ответницата счита, че липсва основание за ищцата да
претендира заплащане на посочените в исковата молба суми.
Установено е безпорно в хода на проведеното исково производство по гр.дело №679/2021 год. по описа на
РС-гр.Ловеч, че с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот №19/19.08.2014 год., том II, рег.№ 2303, дело №166/2014 год. на Нотариус Нели Хаджикръстева, с рег.№139
на НК, с район на действие РС-гр.Ловеч, ответницата П. С. Й., действаща чрез пълномощника си ****** продала
на ****** /майка на ищцата П. А. В./, следния свой собствен недвижим имот, находящ се в гр.Летница, Община
Летница, Област-гр.Ловеч, а именно : 1200/2447 идеални части от поземлен имот с идентификатор 43476.315.124
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Летница, одобрени със Заповед РД-18-68/02.06.2008 год.
на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот : гр.Летница, ул.“Кирил и Методий"№4, с площ от 2 447 кв.м., ведно
със застроените върху имота сгради, а именно : сграда 43476.315.124.1 със застроена площ от 55 кв.м., брой етажи
1, предназначение : Жилищна сграда-еднофамилна; сграда 43476.315.124.2, със застроена площ от 59 кв.м., брой
етажи 1, предназначение : Жилищна сграда -еднофамилна; сграда 43476.315.124.3 със застроена площ от 22 кв.м.,
брой етажи 1, предназначение : Селскостопанска сграда и сграда 43476.315.124.4 със застроена площ от 39 кв.м.,
брой етажи 1, предназначение : Селскостопанска сграда, за сумата 7 500.00 лева, с данъчна оценка към момента
на сделката – 7 496.44 лева.
С договор за дарение, оформен с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 126/24.10.2017 год., том
II, рег.№1877, дело №203/2017 год. на Нотариус Младен Дойнов, рег.№173 на НК, ****** е дарила придобития от
нея имот – 1200/2447 идеални части от поземления имот, посочен по-горе, ведно със сградите, на правнучката си
– малолетната ****** В., представлявана от нейната майка – ищцата П. А. В., като дарителката ****** запазила за
себе си пожизнено вещно право на ползване върху имота.
Ответницата П. С. Й. е предявила против ****** иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД, за
прогласяване нищожност на договора за покупко-продажба на имота от 19.08.2014 год., както и иск по чл.124,
ал.1 от ГПК против ****** В., представлявана от нейната майка П. А. В., за установяване правото си на
собственост върху този имот. По образуваното гр.дело № 241/2018 год. по описа на РС-гр.Ловеч, с предмет
предявените искове от П. С. Й., е постановено съдебно решение №587/09.12.2019 год., с което исковете са
отхвърлени. Със съдебно решение №174/13.07.2020 год., поправено с решение № 260062/16.04.2021 год.,
постановени по в.гр.дело №170/2020 год. на ОС-гр.Ловеч, е отменено горепосоченото решение по гр.дело
5
№241/2018 год. и вместо него е постановено друго, с което са уважени всички искове на П. С. Й., като на
основание чл.26, ал.1, предл. 3 във връзка с чл.40 от ЗЗД, е прогласена нищожност, поради накърняване на
добрите нрави, с оглед нееквивалентност на насрещните престации, на Договор за покупко-продажба от
19.08.2014 год., обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №19, том II, рег.№2303,
дело №166/19.08.2014 год. на Нотариус Нели Хаджикръстева и е признато за установено, на основание чл.124,
ал.1 от ГПК, по отношение на малолетната ****** В., чрез нейната майка и законен представител – ищцата П. А.
В., че П. С. Й. е собственик на горепосочения имот.
Решението на ОС-гр.Ловеч съд не е допуснато до касационно обжалване с определение №143/05.03.2021
год., постановено по гр.д.№3287/2020 год., IV г.о. на ВКС и е влязло в сила на 05.03.2021 год.
В хода на гр.дело №241/2018 год. на РС-гр.Ловеч, в депозиран по делото писмен отговор на 02.05.2018
год., от малолетната ответница ****** В., чрез нейната майка П. А. В., подаден във връзка с предявения тогава
срещу първата иск, са изложени твърдения за извършени от родителите й подобрения в имота, като същите са
изброени накратко без посочване на точен период на извършването им, нито са заявени като претенция под
формата на възражение или насрещен иск.
За установяване на обстоятелства във връзка с претендираните подобрения, в хода на исковото
производство по гр.дело №679/2021 год. по описа на РС-гр.Ловеч са ангажирани гласни доказателства чрез
разпит на свидетелите на ищцовата страна ****** и свидетелите на ответната страна ******, като св.******,
който е строителен работник и познава ищцата П. и съпруга й, които го наели да направи ремонт в процесния
имот в гр.Летница си е спомнил, че това е било около 2017 – 2018 г., като направил ремонт само в две стаи в
пристройката на къщата – спалня и кухня. Работил сам, като казвал на съпруга на П. какви материали му трябват
и той му ги доставял. В спалнята свидетелят сложил ламинат на пода, който преди това заравнил, тъй като се
нуждаел от замазка, която направил с пясък и цимент. Ламинатът, който сложил, не го лепил и същият можел да
се махне. На стените и тавана направил шпакловка с немски продукт „Ротбанд“, после ги загладил с материал,
наречен „сатен“, а след това ги боядисал с латекс – стените цветно, а таванът – в бяло. В кухнята /очевидно
стаята, посочена като всекидневна в исковата молба/, свидетелят обясни, че има две помещения – мокро
помещение с теракот и антре, което е с ламинат. В мокрото помещение лепил плочки, като на места къртил и
подравнявал, за да може да ги сложи. Над мивката на стената имало стари плочки и доколкото си спомня лепил
върху тях нови плочки. На стените и тавана в кухнята също правил шпакловка с посочените по-горе материали,
като имало места, разрушени от влага, на които се налагало да кърти и изравнява, за да положи шпакловка. След
това боядисал стените цветно, а тавана – в бяло. Когато започнал ремонта била сменена дограмата на прозорците
в спалнята и кухнята с нова ПВЦ дограма, бяла на цвят. В спалнята имало един прозорец, а в кухнята – два
прозореца и врата, които обърнал с гипсокартон само от вътрешната страна. Имало и свод в кухнята, който също
направил с гипсокартон. Друг гипсокартон в къщата не е слагал. Преди да се влезе в кухнята имало остъкление от
винкели, което било потрошено и си спомнил, че махнал това остъкление, а после била сложена дограма.
Свидетелят не познавал ответницата, но докато работел я виждал в двора, като тя живеела в отделна постройка
или гараж. Спомнил си, че му е платено общо около 3 500.00 лева за труд от съпруга на П. – ******
Свидетелят ****** подчертал, че познава и двете страни, като той работел във фирма за поставяне на
дограма и около 2017 г. му било възложено да постави дограма от ПВЦ и алуминий в процесната къща в
гр.Летница. Имало голямо остъкление отвън и до него друго остъкление с врата и вътре прозорци и врати, като
той е участвал в смяната на голямото остъкление на терасата, вътрешното остъкление и три врати, като преди да
монтира новата дограма, махнал старата дървена дограма. На два пъти монтирали дограмата, защото била много
като количество. Нямал спомен да е участвал в смяната на прозорци, но предполага, че може да се сменяни от
други работници във фирмата. За работата му е плащано от фирмата за дограма, а не от някоя от страните.
Свидетелят ****** познавал страните, тъй като е техен съсед. Знаел, че бабата на ищцата П. взела къщата
на ответницата П. и започнали да правят ремонти П. и съпругът й, но не си спомня коя година. Знае, че е
поставена ПВЦ дограма на пристройката, която пристройка нарича „пишник“ и я описва като кухня с гостна и
стая – спалня. Преди ремонта е влизал в кухнята и доколкото си спомнял не е имало плочки на пода. Отвън имало
остъкление, което сега било срутено. Не можел да каже какво е било състоянието на остъклението и на вратите
преди ремонта, но било годно за живеене. Откакто П. си върнала къщата, свидетелят заявил, че не е влизал вътре,
а само в двора. През прозореца е виждал, че в спалнята нямало нищо, виждало се, че има цимент на пода, а
6
ламинат няма.
Свидетелката ****** и ответницата П. са семейни приятели още докато бил жив съпругът на втората и си
ходели на гости. Знае, че П. има пристройка /„пишник“/ до къщата си, в която пристройка имало спалня и кухня,
баня и тоалетна и нещо като преддверие, в което се готви лятото. Знаел също, че е правен ремонт в тази
пристройка от ищцата П.. Когато е влизала, видяла извършения ремонт в кухнята и спалнята – прозорците, които
били двукрилни дървени, били сменени с такива от ПВЦ, вратите били три, също дървени и сменени с такива от
ПВЦ, стените били освежени, на земята имало сложен ламинат, а в кухнята - плочки. Отвън едното остъкление,
което било от винкел и стъкла, било махнато и на негово място сложено ново от ПВЦ, а другото, намиращо се
пред входната врата на пристройката, където се събуват, също било махнато, но стояло разрушено, без да се
подмени с ново. Според свидетелката, ремонтите на пристройката са започнали когато къщата била прехвърлена
на бабата на ищцата – ******. П. никога не е казвала да иска да направи ремонт или да има нужда от ремонт.
След като със съдебното дело П. си върнала къщата през 2021 г., ищцата П. със съпруга й ******и свекър й
започнали да си изнасят обзавеждането от къщата, като св.****** видяла, че са изнесли ламинат от пристройката.
Свидетелят ****** живее в гр.Летница и също познавал страните по делото. Влизал е в къщата на П. и в
пристройката /„пишник“/. Знаел, че ищцата П. е започнала ремонти в имота, по думите на свидетеля : „……скоро
след като мина предното дело, води се дело за покупко-продажба, започнаха ремонти…“, като е виждал там П.,
баща й и баба й. Преди ремонтите е виждал, че в пристройката е имало двойни прозорци, стандартни дървени
врати, голямо остъкление с винкели и друго остъкление пред самата кухня на пристройката. Впоследствие като е
посещавал имота, му е направило впечатление, че има нови прозорци. П. му е казала, че е имало ламинат в
пристройката и П. си е направила ремонт. Последният път когато ходил в имота, свидетелят видял, че няма
ламинат, като П. му казала, че П. и нейни близки са идвали и са си взели каквото е тяхно. Свидетелят не знаел
подробности, тъй като е влизал в имота когато П. го извикала да й направи някаква услуга, да й отремонтира
нещо, и наблюденията му са от това, което е видял отвън.
От допуснатата по гр.дело №679/2021 год. по описа на РС-гр.Ловеч съдебно-техническа експертиза с вещо
лице инж.****** се установява, че след извършен оглед и замервания в процесният имот, описаните в исковата
молба строително-ремонтни работи са извършени, като е изчислил тяхната стойност в размер на сумата 9 195.00
лева. Според заключението, пазарната стойност на процесният имот със сградите в него към 24.10.2017 год.
/датата, на която имотът е дарен на ****** В./, е 35 000.00 лева, а към датата на изготвяне на експертизата
/20.09.2022 год./ – 48 540.00 лева, която цена е определена по метода на вещната стойност, при съобразяване на
физическото, морално и функционално амортизиране на имота. Експертът е определил и справедлива пазарна
стойност на имота в размер на 43 400.00 лева при отчитане на метода на вещната стойност и метода на приходната
стойност.
При изслушването му в съдебно заседание експертът е пояснил, че е направил проучване относно цените
на строително-монтажните работи, описани в исковата молба и е установил, че отговарят на пазарните цени, като
разликата между заявената от ищцата стойност и изчислената от него се дължи на дребни разминавания в
квадратурите, които установил при измерването. Признава, че не е проверявал всяка цена, поради разминаването
в квадратурите, опитал се, но преценил, че няма да доведе до разлика с това, което е описано в исковата молба.
Стойността на имота към 2017 год. в размер на 35 000.00 лева е определил на база увеличаване цените на пазара
на недвижимите имоти, като именно поради ръста на цените се явявала разлика в изчислената пазарна стойност
на имота към настоящия момент и цената му към 2017 година.
При така установената фактическа обстановка, с оглед на заявения петитум и най-вече при съобразяване на
задължителните указания, дадени от въззивната инстанция с решение №141/02.08.2023 год. по в.гр.дело
№224/2023 год. по описа на ОС-гр.Ловеч, съдът приема, че е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.72,
ал.1 от ЗС, с който ищцата П. А. В. претендира от ответницата П. С. Й. да й заплати сумата в размер на 8 400 лева
/след допуснатото от настоящият съд изменение на иска по чл.214, ал.1 от ГПК/, представляваща разходи за
извършени ремонтни работи и подобрения, подробно описани в обстоятелствената част на исковата молба, ведно
със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 06.04.2021 год. до окончателното изплащане на
сумата.
Разпоредбата на чл.72, ал.1 от ЗС предвижда, че добросъвестният владелец може да иска за подобренията,
които е направил, сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези подобрения. Това
7
увеличение се определя към деня на постановяване на съдебното решение.
Компетентен да разгледа иска за подобрения е оня съд, в района на който се намира недвижимият имот –
Р-2045-55-IV ГО, Сб.55-с.373.
За да бъде уважен иск по чл.72, ал.1 от СК, ищцовата страна следва да установи в съдебния процес, че е
извършила подобрения и необходими разноски в чужд имот, които са увеличили неговата стойност, размера на
това увеличение, както и че към момента на извършването на подобренията е имала качеството на добросъвестен
владелец.
Правната норма е закрепила правата на добросъвестния, респективно – приравнения към него владелец,
когато той е въздействал върху чужд имот.
Добросъвестното владение, като вид владение, притежава наред с белезите на рода си – фактическа власт,
господство на едно лице върху определена вещ и намерение за своене на същата, и специфични такива –
наличието на юридическо основание и субективна добросъвестност на владелеца, които го отличават от
обикновеното, т.н. недобросъвестно владение. Разграничаването на видовете владение е свързано с различни
правни последици.
Разпоредбата на чл.70, ал.1 от ЗС съдържа определение за добросъвестно владение когато владелецът
владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му е не е
собственик или, че предписаната от закона форма е била опорочена, т.е. наред със субективната добросъвестност
следва да е налице и юридическото основание, като обективен елемент, представляващ акт с вещноправни
последици. Субективната добросъвестност представлява незнание на владелеца на пороците на юридическото
основание, като законът в чл.70, ал.2 от ЗС въвежда презумпцията за предположение на добросъвестността до
доказване на противното, като доказването е в тежест на страната, която иска да отхвърли последиците на
добросъвестното владение.
Правото на иск на владелеца /добросъвестен или недобросъвестен/ на чужд имот, за направените
подобрения се поражда от момента на предаване на подобрения имот на собственика или от предявяване на иска
за връщането му на последния. Погасителната давност за този иск започва да тече от този момент, а не от момента
на направата на подобренията – Р-1297-57- IV ГО, Сб.57-с.208.
В конкретният казус съдът приема, че иска с правно основание е предявен пред компетентият
първоинстанционен съд – в район на който се намира процесният недвижим имот и е допустим за разглеждане.
По същество го намира неоснователен и недоказан, защото безпорно по делото е, че ответницата П. С. Й.,
действаща чрез пълномощника си ****** е продала на ****** /майка на ищцата П. А. В./, следния свой собствен
недвижим имот, находящ се в гр.Летница, Община Летница, Област-гр.Ловеч, а именно : 1200/2447 идеални
части от поземлен имот с идентификатор 43476.315.124 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Летница, одобрени със Заповед РД-18-68/02.06.2008 год. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот :
гр.Летница, ул.“Кирил и Методий"№4, с площ от 2 447 кв.м., ведно със застроените върху имота сгради, а именно
: сграда 43476.315.124.1 със застроена площ от 55 кв.м., брой етажи 1, предназначение : Жилищна сграда-
еднофамилна; сграда 43476.315.124.2, със застроена площ от 59 кв.м., брой етажи 1, предназначение : Жилищна
сграда -еднофамилна; сграда 43476.315.124.3 със застроена площ от 22 кв.м., брой етажи 1, предназначение :
Селскостопанска сграда и сграда 43476.315.124.4 със застроена площ от 39 кв.м., брой етажи 1, предназначение :
Селскостопанска сграда, видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №19/19.08.2014 год.,
том II, рег.№ 2303, дело №166/2014 год. на Нотариус Нели Хаджикръстева, с рег.№139 на НК, с район на
действие РС-гр.Ловеч.
Впоследствие с договор за дарение, оформен с нотариален акт за дарение на недвижим имот №
126/24.10.2017 год., том II, рег.№1877, дело №203/2017 год. на Нотариус Младен Дойнов, рег.№173 на НК,
купувачката по цитирания по-горе договор за покупко-продажба ****** е дарила придобития от нея имот –
1200/2447 идеални части от поземления имот, посочен по-горе, ведно със сградите, на правнучката си –
малолетната ****** В., представлявана от нейната майка – ищцата П. А. В., като дарителката ****** запазила за
себе си пожизнено вещно право на ползване върху имота.
Следователно фактите по делото доказват по несъмнен начин, че след сключване на договора за дарение
на дата 24.10.2017 год. собственик на имота е малолетната ****** В., представлявана от нейната майка П. А. В.. В
8
този смисъл според настоящия съдия-докладчик активно легитимирана страна, която следва да сезира съда с
претенция с правно основание чл.72, ал.1 от ЗС е именно надарената ****** В., чрез нейната майка и законен
представител П. А. В., но не и последната, която се явява ненадлежна страна в настоящото исково производство.
Релевираните от същата доводи в обстоятелствената част на исковата молба, че тя следва да бъде приравнена на
добросъвестне владелец по смисъла на чл.70 от ЗС, не могат да бъдат споделени от съда, защото П. А. В., след
сключване на договор за дарение с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 126/24.10.2017 год., том II,
рег.№1877, дело №203/2017 год. на Нотариус Младен Дойнов, рег.№173 на НК, не е страна по тази сделка, а
фигурира само и единствено в качеството си на майка й законен представител на надарената си малолетна дъщеря
/чл.28, ал.4 от ГПК/. Налага се извода, че процесуално правоспособен е този, който е правоспособен по
материалното право /чл.27, ал.1 от ГПК/, т.е. малолетната ****** В., но след като не тя, а майка й е сезирала съда
с искова претенция по чл.72, ал.1 от ЗС, съдът приема, че ищцата няма качеството на добросъвестен владелец,
което му дава основание да не обсъжда наличието на другите законови предпоставки на този иск, а именно
извършените подобрения и тяхната стойност за процесният период от време, а да отхвърли исковата претенция
като изцяло неоснователна и недоказана.
По разноските.
При този изход на процеса претенцията за присъждане на разноски на ищцата се явява неоснователна и
недоказана и като такава следва да се отхвърли от съда.
От своя страна ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответницата сумата 2 098 лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, от които 830 лева адвокатско
възнаграждение по гр.дело №679/2023 год. по описа на РС-гр.Ловеч и 168 лева държавна такса и 1 100 лева
адвокатско възнаграждение по в.гр.дело №224/2023 год. по описа на ОС-гр.Ловеч, за което съдът съобрази
представения списък на разноски по чл.80 от ГПК.
Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на адв.****** сумата в размер на 1 140 лева за осъщественото
процесуално представителство на ответницата по делото, на основание чл.38, ал., т.2 от ЗА, изчислена съразмерно
с отхвърлената част на иска, на основание чл.78, ал.3 от ГПК във връзка с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от
09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ищцата П. А. В., ЕГН-********** от гр.Летница, Област-гр.Ловеч,
ул.“Неофит Рилски“№11 против ответницата П. С. Й., ЕГН-********** от гр.Летница, Област-гр.Ловеч,
ул.“Кирил и Методий“№4, иск с правно основание чл.72, ал.1 от ЗС, за заплащане на сумата 8 400 лева,
представляваща разходи за извършени ремонтни работи и подобрения, които ищцата е извършила през периода от
2017 год. до 2018 год., изразходвайки средства за закупуване на материали и плащане за труд на работници, в
Поземлен имот с идентификатор 43476.315.124 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Летница,
одобрени със Заповед №РД-18-68/02.06.2008 год. на ИД на АГКК, с адрес на ПИ : гр.Летница, ул.“Кирил и
Методий“№4, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска – 06.04.2021
год. до окончателното изплащане на сумата, както следва :
1.Материали за ремонт на спалня с площ на под и таван по 16 кв.м и стени - 52 кв.метра :
- Материали за ремонт на стени :
12 торби шпакловка за стените марка СТ17 х 10 лв. – общо 120 лв.;
Грунд – 1 бр. х 20 лв. – общо 20 лв.;
Сатен – 2 бр. х 10 лв. – общо 20 лв.;
Латекс – 3 л – 6 кофи х 18 лв. – общо 108 лв.
- Материали за ремонт на таван :
9
Профили за монтиране на гипсокартон – дебели – 8 бр.;
Профили за монтиране на гипсокартон – тънки – 6 бр.;
Окачвачи за монтиране на гипсокартон – 40 бр.;
Дюбели – 80 бр.;
Видии – една кутия;
Фугираща лента;
Шпакловка или общо по този пункт – 100 лв.;
Гипсокартон – 8 листа х 9 лв. – 72 лв.
- Материали за ремонт на под :
Ламинат – 12 лв./1 кв.м – 192 лв. Уточнява се, че сумата от 192.00 лева не е включена в общата сума по
иска, тъй като след напускане на имота ламинатът е демонтиран и ищцата го е прибрала.
2.Разходи за труд за ремонт на спалня :
- Таван :
Монтиране на скара за гипсокартон – 7 лв./1 кв.м. – 112 лв.;
Монтиране на гипсокартон – 5 лв./1 кв.м – 80 лв.;
Затваряне на фуги + шпакловка – 6 лв./1 кв.м. – 96 лв.;
Боядисване с латекс – 21 лв./1 кв.м – 336 лв.;
- Стени :
Шпакловка – 10 лв./1 кв.м – 520 лв.;
Боядисване с латекс – 3 лв./1 кв.м – 156 лв.;
Подова замазка – 10 лв./1 кв.м – 160 лв.;
Монтиране на ламинат – 5 лв./1 кв.м – 80 лв.;
3.Материали за ремонт на всекидневна :
- Материали за ремонт на стени и таван :
Гипсокартон – 11 листа х 9 лв. – 99 лв.;
Профили за монтиране на гипсокартон - дебели - 13 бр.х 4 лв. – 52 лв.;
Профили за монтиране на гипсокартон - тънки - 9 бр.х 3 лв. – 27 лв.;
Окачвачи за монтиране на гипсокартон – 52 бр. – 12 лв.;
Дюбели – 104 бр. – 12 лв.;
Шпакловка СТ17 – 6 торби х 10 лв. – 60 лв.;
Сатен – 2 бр. х 10 лв. – 20 лв.;
Латекс – кофи х 3 л – 6 бр. х 18 лв. – 108 лв.;
Бяла боя – една бака – 48 лв.
- Материали за ремонт на под 24 кв.метра :
Теракот – 24 кв.м. х 18 лв. – 432 лв.;
Лепило „Церезит“ – 8 торби по 14 лв. – 112 лв.;
Теракот за мивка – 3 кв.м х 25 лв. – 75 лв.;
Плот – 140 лв.
4.Разходи за труд за ремонт на всекидневна : Замазка под – 24 кв.м х 10 лв. – 240 лв.;
Полагане на теракот – 24 кв.м х 15 лв. – 360 лв.;
Теракот – мивка – 3 кв.м х 15 лв. – 45 лв.;
10
Други разходи по мивка – монтиране на плот, връзки и др. – 100 лв.;
Шпакловка стени – 40 кв.м х 10 лв. – 400 лв.;
Боядисване стени – 40 кв.м х 10 лв. – 120 лв.;
Монтиране на скара за гипсокартон – 7 лв./1 кв.м – 280 лв.;
Монтиране на гипсокартон – 5 лв./1 кв.м – 200 лв.;
Затваряне на фуги и шпакловка стени – 6 лв./1 кв.м – 240 лв.;
Боядисване таван – 24 кв.м х 21 лв. – 504 лв.
5.Материали за замазка на под – спалня и всекидневна :
Цимент – 20 торби х 6 лв. – 120 лв.;
Пясък – 4 т – 180 лв.
6.Подмяна на дограма :
Входна врата – 500 лв.;
Врати – 3 бр. х 300 лв. – 900 лв.;
Прозорци – 2 бр. х 350 лв. – 700 лв.;
Прозорци – 1 бр. х 250 лв. – 250 лв.;
Остъкление – 1700 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на ищцата П. А. В., ЕГН-********** от гр.Летница, Област-гр.Ловеч,
ул.“Неофит Рилски“№11 против ответницата П. С. Й., ЕГН-********** от гр.Летница, Област-гр.Ловеч,
ул.“Кирил и Методий“№4 за заплащане на направените съдебно-деловодни разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНА
И НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА ищцата П. А. В., ЕГН-********** от гр.Летница, Област-гр.Ловеч, ул.“Неофит Рилски“№11 да
заплати на ответницата П. С. Й., ЕГН-********** от гр.Летница, Област-гр.Ловеч, ул.“Кирил и Методий“№4
сумата в размер общо на 2 098 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.3 от
ГПК, от които 830 лева адвокатско възнаграждение по гр.дело №679/2023 год. по описа на РС-гр.Ловеч, 168 лева
държавна такса и 1 100 лева адвокатско възнаграждение по в.гр.дело №224/2023 год. по описа на ОС-гр.Ловеч.
ОСЪЖДА ищцата П. А. В., ЕГН-********** от гр.Летница, Област-гр.Ловеч, ул.“Неофит Рилски“№11 да
заплати на адвокат ****** от АК-гр.Ловеч сумата в размер на 1 140 /хиляда сто и четиридесет/ лева за
осъщественото процесуално представителство на ответницата по делото, на основание чл.38, ал., т.2 от ЗА,
изчислена съразмерно с отхвърлената част на иска, на основание чл.78, ал.3 от ГПК във връзка с чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Решението може да се обжалва пред ОС-гр.Ловеч с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
11