Решение по дело №2191/2023 на Районен съд - Разград

Номер на акта: 771
Дата: 22 декември 2023 г. (в сила от 30 декември 2023 г.)
Съдия: Силвина Дачкова Йовчева
Дело: 20233330102191
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 декември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 771
гр. Разград, 22.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и втори
декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело №
20233330102191 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по Глава втора от Закона за защита от домашното
насилие (ЗЗДН).
Постъпила е молба от В. И. З. с ЕГН: ********** (в молбата е отразен
грешно ЕГН на молителката) от гр. Разград, ул. **** № 26, против Д. Т. Т. с
адрес за призоваване: село Б******, община Завет, ул. ******* № 6, за защита
от домашно насилие.
Молителката сочи, че ответникът е син на починалата и сестра Н., неин
племенник. Страните са съсобственици на наследствен имот в с. Б******.
Ответникът живеел в имота от 2007 г., а молителката ходила там, по-често
през лятото. На 17.11.2023 г. посетила имота, за да види другия си племенник
и да му занесе дрехи. Около 21:20 ч. легнала в бечовата стая, но ответникът
влязъл в стаята, попитал я какво прави там, взел съд от печката, замахнал и я
ударил силно по челото, главата и се сцепила, потекла и кръв. Молителката
веднага напуснала имота и отишла при съседката си П. Д., която и дала
хартия за раната. Въпреки случилото се молителката останала в имота в с.
Б****** през съботния и неделния ден. През цялото време ответникът
мърморил, че къщата е неговата и ще прави, каквото си иска. В неделния ден
започнал да хвърля по нея, каквото му попадне в ръцете – чаши, вилици и т.н.
Молителката твърди, че ответникът се отнася жестоко и към брат си.
Излагат се твърдения, че се страхува за живота и здравето си.
Прилага декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, в която под страх от
наказателна отговорност потвърждава случая.
Съдът е оставил без уважение искането за издаване на заповед за
незабавна защита, преценявайки че от описаната ситуация няма данни за
пряка и непосредствена последваща опасност за здравето и живота на
пострадалото лице.
1
В съдебно заседание молителят поддържа молбата.
Ответникът не се явява и не изразява становище.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, прие следното от
фактическа страна:
Не е спорно, че ответникът е племенник на молителката и същото се
потвърждава от събраните гласни доказателства (не са представени писмени).
Свид. Д. си спомня, че една вечер около 22:00 ч. през този месец
молителката почукала на прозореца и. Тъй като свидетелката е здравен
работник, веднага излязла, видяла молителката, която била с кръв по лицето,
веднага я поканила в дома си. След като молителката се измила, тя започнала
да търси къде е раната, открила такава на челото. Свидетелката почистила с
хартия раната. Попитала молителката какво се е случило и тя и обяснила, че
се прибрала, легнала долу в стая в мазето, но влязъл племенника и я ударил с
джезве по главата. Свидетелката разяснява, че имотът бил наследствен –
съсобствен на молителката и нейните племенници. Тя идвала понякога на
село. Всички нейни посещения обаче били придружавани от скандали между
молителката и нейния племенник – ответника Д. Т. Т.. Според свидетелката
той ставал буен след употреба на алкохол. Нямало заведени дела между
страните и на нея не и известно какви са причините за това отношение от
страна на ответника. Свидетелката сочи още, че ответника има брат, който от
три години не живее в къщата. Напуснал имота, поради отношението на брат
му към него, тъй като последният упражнял насилие срещу него. На
свидетелката не е известно къде в момента живее другия племенник на
молителката, като добавя, че преди време му били предписани лекарства от
психиатър, но нямало нужда от прием на такива в момента.
В с.з. молителката посочва, че всеки път при посещение на
наследствения и имот в с. Б****** имало скандали, инициирани от ответника.
Последният винаги я наранявал и обиждал, а спорове възниквали, защото той
не искал да дава пари за поддръжката на имота – последно за подмяна на
водомер. Всеки път ответникът я питал какво прави в имота. Според
молителката целта му я да продаде имота.
Според съда събраните доказателства потвърждават посоченото в
декларацията, посоченото в нея не е опровергано от ответната страна.
Въз основа на неопроверганата от ответника декларация по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН и събраните доказателства, съдът приема че именно ответникът е автор
на актове на домашно насилие, подробно описани от молителката в молбата и
за защита. Доказателствата, събрани в производството установяват, че
ответникът е предприел поведение, изразяващо се в упражняване на
физическо насилие спрямо молителката.
По мерките за защита по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН:
Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН представляват не наказание за
извършителя, а налагани от съда принудителни административни мерки по
смисъла на чл. 22 от ЗАНН, които имат за цел защита на пострадалото лице
чрез отнемане възможността на извършителя да извърши друг акт на насилие
срещу пострадалия (чл. 5, ал. 1, т. 1 – т. 4 ЗЗДН) и мотивирането на самия
извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице - чл. 5, ал. 1,
т. 5 от ЗЗДН. С оглед посоченото по-горе съдът счита, че спрямо ответника
като извършител на физическо насилие по отношение на молителката следва
да бъде приложена мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, чрез която ще се даде
2
защита на пострадалото лице. За посочената мярка за защита по чл. 5, ал. 1, т.
1 от ЗЗДН не следва да се определя срок – задължението на ответника да се
въздържа от домашно насилие е постоянно негово законово задължение и не
е ограничено във времето. Съответно съдът прецени, че следва да наложи и
мярката по чл. 5, ал. 1, т. 5 от ЗЗДН (след влизане на промените в закона т. 6)
като насочи ответника за изпълнение на същата към Консултативен център по
проблемите на домашното насилие в гр. Разград (Център за съзидателно
правосъдие), доколкото до настоящия момент съдът не е уведомен за други
специализирани програми по смисъла на горепосочения текст на територията
на Община Разград. Съдът прецени, че изпълнението на такава мярка би
повлияло на ответника за недопускане на подобни негови прояви в бъдеще,
конкретно за овладяване на проявите на агресия срещу близките му.
Съответно предложените други мерки са неподходящи, доколкото няма как
да се забрани на ответника да не приближава молителката, когато именно тя
взема решение за посещение на наследствен имот, който той обитава. Както
се посочи и по-горе целта на налаганите мерки не е да се наказва ответника, а
да се преодолее поведението му, като същевременно тези мерки са годни да
дадат нужната защита. Същевременно останалите си спорове страните следва
да разрешат по друг ред. Съобразно посоченото в декларацията няма данни за
емоционално насилие, поради което и необходимост от насочване на
пострадалата да посещава възстановителна програма.
Освен това съдът съобрази обстоятелството, че на основание
разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН на нарушителят следва да бъде наложена
и съответна по размер глоба. При определяне размера на глобата, съдът
съобрази обстоятелството, че по делото липсват данни с какъв месечен доход
разполагат ответника, поради което прецени, че следва да му бъде наложена
минималната глоба по закон.
При този изход на делото и на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, вр. с чл. 16
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
ответникът следва да заплати по сметка на Районен съд – Разград и държавна
такса в размер на 25,00 (двадесет и пет) лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗДАВА на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН ЗАПОВЕД срещу Д. Т. Т. с
ЕГН-**********, с която НАЛАГА мерки за защита по отношение на В. И. З.
с ЕГН-**********, за извършена от Д. Т. Т. прояви на домашно насилие на
17.11.2023 г. и 19.11.2023 г., КАТО:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН Д. Т. Т. с ЕГН-
********** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо
В. И. З. с ЕГН-**********.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 5 от ЗЗДН (след влизане в сила
на промените в закона - чл. 5, ал. 1, т. 6 от ЗЗДН) Д. Т. Т. с ЕГН-**********,
живущ в село Б******, община Завет, обл. Разград, ул. ******* № 6, ДА
ПОСЕЩАВА специализирана програма за извършители на домашно насилие
в Консултативния център по проблемите на домашното насилие (Сдружение
Център за съзидателно правосъдие ЕИК: ******, адрес ж. к. *************,
п. к. 237, Разград 7200, България, тел.: (+359 898) 552688, е-mail: office@ngo-
3
rz.org), като за целта следва до 15.01.2024 г. да установи контакт по телефон
или чрез ел. поща с центъра.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Д. Т. Т. с ЕГН-**********, че при неизпълнение на
настоящата заповед, на основание чл. 21, ал. 2 ЗЗДН полицейският орган е
длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
Решението подлежи на незабавно изпълнение по отношение на
наложените мерки.
Да се издаде заповед за съдебна защита.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН на Д. Т. Т. с ЕГН-**********
глоба в размер на 200 (двеста) лева, платима по сметка на Районен съд –
Разград.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН вр. чл. 16 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК Д. Т. Т. с ЕГН-
********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – Разград държавна такса в размер на 25,00 (двадесет и пет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Разград в
седемдневен срок от днес за страните, като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение съгласно чл. 20 от ЗЗДН.
Препис от решението да се изпрати на РУМВР – Кубрат.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4