№ 219
гр. Ямбол, 14.03.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Марина Хр. Христова Иванова
при участието на секретаря Е.Г.А.В.
Сложи за разглеждане докладваното от Марина Хр. Христова Иванова
Гражданско дело № 20222330103335 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:40 часа се явиха:
Ищецът, редовно призован, се явява лично и с адв. А. Д., редовно
упълномощена.
Ответницата, редовно призована, не се явява. За нея се явява назначения
от съда особен представител адв. М. Т..
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
Адв. Т.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че липсват процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Адв. Д.: Уважаема госпожо Председател, поддържам ИМ. Представяме
трудов договор на ищеца, с препис за ответната страна. Доказателства за
доходите на ответницата нямаме. Моля да допуснете до разпит един свидетел,
а именно Б. А. Х., който водим в днешното с.з., с оглед определението от
02.02.2023 г. Запознати сме със социалния доклад. Нямаме възражение по
връчения ни проект за доклад.
1
Адв. Т.: Уважаема госпожо Председател, оспорвам ИМ. Поддържам
становището, изразено в отговора. Запознах се подробно със социалния
доклад, който е изключително подробен. Нямам възражения по доклада.
Нямам възражения да бъде изслушан водения в днешното с.з. свидетел на
ищеца, както и да бъде прието писменото доказателство, представено в
днешното с.з.
С определение от 02.02.2023 г., връчено на страните, съдът е съобщил на
същите проекта за доклад по делото.
Предвид липсата на възражения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА проекта за доклад и като доклад по делото, който да се счита за
неразделна част от настоящия съдебен протокол.
По доказателствата, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА социален доклад изх. № *** г.
ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетел Б. А. Х..
ПРИСТЪПВА към разпит на допуснатия свидетел, чиято самоличност
СНЕМА, както следва:
Б. А. Х. - 43 год., българи, бълг.гражданин, неосъждан, баща на ищеца.
Свидетелят се предупреди за наказателната отговорност за
лъжесвидетелстване по чл.290, ал.1 от НК. Същият обеща да говори истината.
Свид. Х.: Желая да свидетелствам.
На въпроси на адв. Д.: Госпожо Съдия, искам да кажа, че със съпругата
ми сме дращили със зъби и нокти да им направим едни добри условия за
2
живот. Имаме къща на три етажа, която е на мое име, аз съм отстъпил изцяло
на децата си, да живеят там със снахата. Направили сме всичко възможно, те
2016 година на края се ожениха. Обичаха се, взеха се децата, обаче това
момиче два-три месеца стои при нас, два-три месеца стои при баба й и дядо й.
Говорихме със съпругата, говорихме с техните хора, викаме: „Не може така
да стане“. Направихме доста компромиси. Айде, викаме, като имат бебенца,
ще се укроти, ще влезе в положение, ще иска да живеят, но точно на
обратното стана. На 2019 година, след като се роди внукът ми Б., тя почна да
прави още повече поразии. Имаше в готовност винаги една чанта, без да ни се
обади, напускаше семейната къща. И ние от притеснение, тя може навсякъде
да отиде, звъним на баба й и дядо й, защото тя майка й от доста години е в А.,
баща й е в А., даже са разделени в момента. Ние звъним – „Ф. при вас ли е?“,
„Да, при нас е. Не се притеснявайте“. Баба й и дядо й живеят в С.. Звъним, тя
ни е снаха, тя ни е като дете, ние сме я взели, имаме отговорност към нея. И
звъним – „Къде е Ф.?“, тя е в С., стои един-два месеца и чакаме да й мине на
Ф., щото тя малко трудно й минава яда. Отиваме, пак я взимаме Ф.то ,пак я
прибираме, пак стои един-два месеца, и пак Ф.то си взима чукалата и пак
бяга. Синът ми е образовано момче, кара 20-тонен камион, в махалата всички
го знаят като спокойно момче, имаме си семеен бизнес, имаме си магазинче,
тя къщата ни е отдолу с магазин. Просто, средата ни е такава, че ние
общуваме с клиенти, посрещаме, изпращаме. Имаме двама внуци. На Ф. и А.
са децата. Във всичките тия години, едното е на три годинки, госпожо Съдия,
другото е на две годинки, като ги съберем всичките дни, тя няма един месец
да ги е гледала децата. Те не я познават даже. Първото го остави на 40 дни и
избяга. На бащата ги оставя децата. Ние живеем на първия етаж, те живеят на
втория етаж, всичко си имат, имат си оборудване, имат си детска стая. Като
ходи при баба си и дядо си, тя никога не ги е взимала децата. А.то ги гледа.
А.то става и татко, и майка. Ние сме сядали със жената сме ревА., само и само
да не им разваляме брака, ние да не сме причината да се разделят. Викам: „А.,
това не е нормално, бе синко.“ Имаме и комшии и те имат снахи. Значи, една
майка как може да си остави децата и да бяга. И после, в рамките на тия два
месеца да не звъни един път по телефона и да попита как са децата, здрави ли
са, имат ли температура. Изобщо, един ден, когато ги е оставила, не ги е
търсила. И накрая да Ви кажа, то аз мога да говоря и с часове, но това няма да
промени нищо за нас. Накрая да кажа, имаме приятели, тя поиска да отидат в
3
Г. по едно време. Тя вдигна глава: „Аз не мога да стоя тука, искам по-охолен
живот, не ща да стоя тука с вас, искаме да отидем в Г. да си направим пари.“
Обадих се на приятели, веднага го вкараха в Г. като шофьор на камион, на
една хубава заплата – 2500-2600 евро, една нетна заплата взимаше, намериха
му квартира. Мина около 20 дена, заедно заминаха, а децата останаха при нас.
Обадиха ни се един-двама приятели. „Б., вика, сега ще ти кажа нещо, да не ни
разбираш погрешно. Снаха ти много неподходящо взе да се разхожда из Г..“
Защото те пак са като едно гето там, от Я., от С., в един малък квартал са
всичките и се познават. „Кажи на сина ти, защото той излиза сутринта в 5
часа и нищо не вижда, наблизко има едно заведение, вика, дето го държи едно
момче от С..“ Ние разбрахме накъде отиват нещата. В последствие разбрахме,
че тя имала връзка с това момче. В Г. са имА. връзка. Тя отива кафе да си
взима, минава половин час, отива друго нещо да си взима, момчето влиза в
квартирата уж нещо правило там, уж сина ми да търси. Ние това не сме го
казА. на сина ми. Съпругата ми има пълномощно за децата, генерално, да ги
извежда извън страната. Седнахме, говорихме със съпругата, взехме децата и
отидохме, ужким да отидем на гости. Два-три дена, да видим как е
положението. Защото тя повечето й рода е в Г., да не му навредят. Отидохме,
аз дръпнах А.то, викам му: „А., приберете се, моето момче, вкъщи една
тенджера манджа и за трима може да ври, и за 12 човека може да ври, ние ще
ви гледаме, ще те вкараме при нас на работа, ще си вадиш хляба, и тя да стои
при нас“, само и само да не се разделят. И вечерта говорихме тези работи,
защото ние имахме билети за обратен полет. Сабалянка ние трябва да се
приберем. Взехме си внуците, хванахме полета и се прибрахме в България.
Още 2-3 часа мина след нас сабалянка, и така станало, скъсала си дрехите,
излязла вънка, щото не я устройва, не иска да се прибира. „Сега, вика, ще се
обадя на полицията.“ Там, не ме разбирайте погрешно, в Г., за такова нещо
може да не види и бял ден. „И ще се обадя, казала, на близките ми, че си ме
пребил, ударил си ме, насилие си направил върху мене.“ И там, те се разделят.
А.то се уплашил, взел си един билет. Викам: „Бягай, мойто момче, вземи си
билет и се прибирай.“ Тя отива при техните хора, стои един-два месеца там, в
Г.. Само и само да остане там. Прибра се А.то, ние продължаваме да си
гледаме внуците, помагаме на А.то, основно той полага грижи за децата, ние
помагаме със съпругата ми. След около два месеца тя се прибра в С. при баба
си и дядо си, те са я изгледА.. Викам: „А., дай да счупим крака на дявола –
4
ние имаме една приказва такава, да отидем, да я приберем, моето момче“.
Имат две деца. Първото избяга, остави го на 40 дена. Аз съм купувал Хумана
на тия бебенца. Те не я знаят даже. Прибрахме я, госпожо Съдия. За
последно, ние я прибрахме миналата година към март ли, към април месец ли,
стоя пак около два месеца, защото тя повече не може да стои, лятото,
спомням си, защото доста сватби имаше, към юли месец. Взима си чантата и
избягала, този път в А.. Стояла една вечер, две вечери при баба си и дядо си,
ние пак звъняхме там. Викаме, айде пак да стои една седмица, защото ние
станахме за смях пред цялата махала. Малко или много, ние си имаме бизнес
там, имаме си авторитет, тя ни направи за резила. Буйно момиче е, не може да
се измени. Избягала в А. и от него ден насам, тя един ден не е търсила тези
деца. Още не се е върнала. Ами от юли месец миналата година я няма. Преди
около месец – два я видяхме в социалните мрежи, аз останах шокиран,
прегърнала се е с едно момче и се целуват. Пише отдолу – „Намерих любовта
на живота си.“ Това е вече съвсем друго момче. В тия седем-осем месеца А.
опита да един-два пъти да се свърже с нея, Инстаграми, Тик-тоци, Фейсбуци,
тя е блокирала сина ми от всякъде, само и само да не се свържи синът ми, да
не я моли да се прибира. И комшиите един-два пъти ми показаха: Ето, вижте,
на този адрес, вижте какво става“. И ние влязохме и видяхме снаха ни,
омъжила се е неофициално, живеят на съвместни начала. Прегърнала се с
едно момче, прегръщат се, неприлични жестове. Камък да е, няма да изтрае, и
той си има достойнство, и ние си имаме достойнство. Тези бебенца, те не
знаят майчини грижи, тя не се е грижила, те не я познават. А.то и майка е
ставал, и баща е ставал. Ние заедно в този огън горим. Д-р П. е личния лекар,
тя един път не е била свидетел, майката тия деца да ги закара. Или А.то с
майка си, или аз със съпругата ми, ги караме, за всички имунизации, за
всички прегледи. Ние сме отговорни хора, ние сме грамотни хора. Искаме тия
деца, ако съдът разреши, ние сме едно християнско семейство, искаме тия
деца с тези ценности да израснат. Да са образовани, и да имат положителен
ефект върху обществото, да допринасят само добри работи, да се изучат, с
наши усилия да ги направим хора. Искам да подчертая, малката ми внучка,
Ю. се казва, тя проходи едва преди около месец. Тя е вече на две годинки и
един-два месеца. На 17-ти декември е родена. Аз съм я закарал, пътувам често
до Т., до И., от там внасяме стока, такъв ни е бизнеса. И намерих специА.ст,
който с месеци наред я измерваха, да видим главата, тялото, краката. С
5
месеци наред й правиха физиотерапии. Изхарчили сме много средства. Ние
ако бяхме изоставили това дете, тя още щеше да пълзи. Винаги сме му
помагали и изразяваме пълна готовност да му помагаме, докато дишаме. Те са
ни всичко на нас. Тези деца комшията познават, той излиза от вкъщи, гледа
комшията, познава го, майка си, сега да излезе, няма да я познаят. Госпожо
Съдия, детето й пада, тя на дивана, аз съм 40 годишен човек, знам за какво
става въпрос. Тя си пише там, аз взимам детето, почвам там да го глезя, да му
мия лицето. Госпожо Съдия, Вие може да сте съдия, госпожа Д. може да е
адвокат, аз съм обикновен човек, но всеки човек какво не би направил за
детето си.
На въпроси на адв. Т.: Изобщо не се обажда по телефона за децата. И
това исках да кажа, абсолютно, аз за това ми е обидно и болно, ти, добре, не
искаш детето ми, не искаш мене, ама това е твоето дете, как няма един път да
кажеш, да поискаш една снимка на детето си, да питаш как е. Те не я знаят.
Тя, снаха ми, един път не е виждала кога е вдигало температура, кога е
кашляло, кога е имало рана.
Адв. Д.: Няма да соча други доказателства. Да се приключи съдебното
дирене.
Адв. Т.: нямам други доказателствени искания. Да се приключи
съдебното дирене.
Предвид липсата на доказателствени искания, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО:
Адв. Д.: Уважаема госпожо Председател, моля да приемете, че
предявените искове са доказани и основателни. От събраните в хода на
съдебното дирене доказателства, се установи, че ответницата изцяло се е
дезинтересирала от децата си, живее на семейни начала с друг мъж, в
чужбина и е устроила живота си, като не поддържа никакви контакти нито с
6
доверителя ми, нито с неговите родители, които се грижат за децата им.
Видно от социалния доклад, доверителят ми има прекрасни условия за
отглеждане на децата, може да им осигури всичко необходимо за
отглеждането им, за възпитанието им, има силна емоционална връзка с децата
си, желае да се грижи за тях и има тази възможност, като винаги е подпомаган
от родителите си, които му оказват ежедневна и безрезервна помощ, с оглед
възрастта на децата. С оглед казаното до тук, моля да прекратите брака между
страните като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответницата Ф. Х.
А.. Моля, упражняването на родителските права върху малолетните им деца
да предоставите на бащата, като за майката определите режим на лични
контакти с децата всяка първа и трета събота от месеца 10 до 14 часа, в
присъствието на бащата, тъй като стана ясно, че децата не познават майка си и
не са я виждА. почти от година. Моля да определите местоживеенето на
малолетните деца при бащата в гр. Я., на ул. „***, както и да осъдите майката
да заплаща на доверителя ми, в качеството на баща и законен представител на
децата месечна издръжка в размер на по 200 лева за всяко дете, както и да
предоставите на доверителя ми ползването на семейното жилище, находящо
се на ул. „***. Моля да ни присъдите и направените в настоящата съдебна
инстанция разноски, съгласно списък, който представям. Моля в този смисъл
да постановите Вашия съдебен акт.
Адв. Т.: Уважаема госпожо Председател, моля да постановите решение, с
което да прекратите брака между страните по делото, като моля да не
уважавате искането на ищеца за вина на ответницата, тъй като такава не бе
доказана по безспорен и категоричен начин. По отношение на децата и
упражняването на родителските права, с оглед подробния социален доклад,
касаещ основните грижи за децата, тяхната емоционална връзка с баща им,
както и с баба им и дядо им по бащина линия, и жилищните условия, в които
живеят, подкрепящата среда и най-вече отсъствието на майката, считам, че
родителските права следва да бъдат предоставени на бащата. Относно
претендирания режим на лични контакти, моля същият да бъде определен
съобразно закона и съдебната практика, но моля да бъде определен по-
разширен режим на лични контакти между майката и децата, тъй като все пак
считам, че тази връзка не следва да бъде прекъсвана, като в този режим да
бъдат включени Коледни и Великденски, ваканции, първа и трета събота и
7
неделя с преспиване при майката, както и един месец пред лятото, когато
бащата не е в годишен отпуск. Относно местоживеенето на децата, считам, че
същото следва да се запази на адреса, на който живеят и в момента ул. „***, с
оглед запазване интересите на децата, както и с оглед добрите жилищни
условия, посочени в социалния доклад. Относно издръжката, моля, същата да
бъде в минимален размер. Моля в този смисъл да постановите съдебния си
акт.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
На назначения от съда особен представител адв. М. Т. да се изплати
възнаграждение в размер на 1200 лв. по внесения депозит.
Съдът обяви, че ще постанови решението си в законоустановения
едномесечен срок.
Протоколът се изготви в с.з., което приключи в 11.10 часа.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
Секретар: _______________________
8